№ 283
гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500789 по описа за 2021 година
Производството е бързо и се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК
във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда и във връзка с чл.317 и с
чл.268 и следващите от ГПК.
С решение на Велинградски районен съд №63 от 04.10.2021г.
постановено по гр.д.№20215210100726 по описа на съда за 2021г. са
отхвърлени като неоснователни предявените от М. АНГ. ДЖ., ЕГН:
**********, с адрес: с. М.П., общ. С., против ТП ДГС „С.“, ЕИК:
2016195800210, със седалище и адрес на управление местност „С.“, общ. С.,
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за
незаконно на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
234/28.05.2021г. и Заповед № 03/28.05.2021 г. на Директора ТП ДГС „С.“ и
неговата отмяна и за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност "горски стражар" в ТП ДГС С.. Със същото решение, на основание
чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. АНГ. ДЖ., ЕГН: **********, с адрес: с. М.П.,
общ. С., е осъден да заплати на ТП ДГС „С.“, ЕИК: 2016195800210, със
седалище и адрес на управление местност „С.“, общ. С., разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/ в
1
производството по гр. д.№726/2021г. на РС-Велинград.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна
жалба с вх.№1922 от 14.10.2021г. от ищеца в производството пред първата
инстанция М. АНГ. ДЖ. чрез пълномощника си адв.Й.А., с доводи за
порочност като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с установената
фактическа установка. Неправилно първоинстанционния съд приел, че е
спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и законосъобразно е изпълнена
процедурата по вземане на обяснение от ищеца от страна на работодателя
му, доколкото е поискано даване на писмени обяснения за събитие станало на
27.04.2021г. в местност “Горелска махала“, докато вменяваната на ищеца
дисциплинарна отговорност е за неправомерни действия в м. “Ч.“ и че за
действия в тази местност няма поискано обяснение. Счита, че по този начин е
допуснато съществено нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ, което
съдът е следвало да съобрази и да не разглежда спора по същество, като в
случая императивната норма била приложена превратно. На второ място се
поддържа несъставомерност на твърдяната от работодателя злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието
поради липса на доказателства в тази насока. Коментират се показанията на
св.Х. за липса на необичайност или на скандалност по отношение носенето
на оръжие от горски служител в гората заради скитащи животни, като съдът
преиначил тези показания. Нямало данни нито за уронване на доброто име на
предприятието нито за злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото
не било установено използване на оказаното доверие от работодателя за
неправомерно и преднамерено извличане на определена облага за работника
или за другиго с което да се накърнява доверието на работодателя поради
вмененото на работника задължение да бъде лоялен към работодателя и да не
злоупотребява с доверието му. Коментират се изводите на съда за придобита
гласност на случая в с.М.П., без този довод да е установен и доказан от
работодателя като по - скоро поведението на ищеца срещнало разбиране от
хората и липса на негативизъм към действията му. Не били установени и
реални последици за предприятието и че му е нанесена вреда от тази
злоупотреба и уронване на доверието. Твърди, че не е установена
съставомерност на вменените на ищеца злоупотреба с доверието и уронване
на престижа на работодателя. Неправилно съдът приел, че най-тежкото
2
наказание е адекватно и съответства на извършеното деяние от ищеца.
Посочва, че съдът отчел, но не отдал необходимото значение на допуснати
нарушения от работодателя относно правната квалификация на вменените на
ищеца нарушения, приемайки същите за несъществени. Поддържа се, че
текстовото съдържание на твърдяното нарушение в двете заповеди не
съответства напълно на законовия текст на чл.193 ал.1 от КТ, като
работодателят основавайки се на действията си по чл.190 ал.1 т.4 от КТ не е
държал сметка за двете предложения на нормата и не е уточнил кое от тях
има предвид, с което е налице разминаване в обстоятелствената част на
заповедите и изписването на законовия текст представляващо съществено
нарушение, водещо до незаконосъобразност на актовете. По същия начин
стоял въпроса и за нормата на чл.187 ал.1 т.8 от КТ имаща също две
предложения и при липса на твърдения за разпространяване на поверителни
сведения за работодателя. Че било въведено като основание за издаването им
„действия на работника в пряко противоречие с възложените му функции-
чл.187 ал.1 т.3 или т.10 от КТ, но такива текстове не били посочени.
Акцентира се неправилност на мотивите на съда за дадена неправилна правна
квалификация, което не се отразявало на законността на уволнението и за
неизключване на допусната грешка от работодателя при правната
квалификация, доколкото според жалбоподателя били нарушени императивни
законови разпоредби. Като последен довод се изтъква, че съдът не е отдал
значение на това, че заповедта за прекратяване предхожда заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, докато втората била оформена при
отказ и неизяснено кога е връчена. Счита, че това е неправомерно действие на
работодателя неотчетено от съда. В заключение жалбоподателят развива
тезата си, че атакуваното решение съдържа изложените пороци поради което
е неправилно като пренебрегнало и не санкционирало адекватно неправилно
проведеното дисциплинарно производство от работодателя, при неправилно
приложение от последния на относими материално правни норми и нарушил
процесуалните правила в това производство, като съдът не отчел правилно и
тълкувал, съответно приложил неправилно релевантните норми, като в
обратния случай би постановил друг съдебен акт. Моли да се отмени
обжалваното решение и сe уважат предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
ТП на ДГС „С.“, в който се оспорват доводите в жалбата. Твърди се, че
3
служителят е бил заловен на мястото, описано в констативния протокол, за
което е уведомена полицията и образувана полицейска преписка; че от
същият е поискано писмено обяснение и такова е дадено, като се акцентира,
че в поисканото от работодателя обяснение е конкретизиран час, дата,
територия и обстоятелства на извършване на нарушението, от което ставало
ясно за какво точно се искат писмени обяснения, поради което счита, че няма
съществено нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ и няма опорочаване
на процедурата. На второ място се поддържа, че с действията си по
извършване на нерегламентиран лов съгласно Закона за лова и опазване на
дивеча през работно време, ищецът виновно е нарушил законови разпоредби
и е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, като тези действия работодателят квалифицира като пряко
противоречие с възложените му функции по опазването на горските
територии и уронване доверието на обществото към предприятието и в
публичните институции. Коментира се дадената гласност и публичност за
действията на работника и че нарушението е извършено на територията на
съседно стопанство и е установено от негови служители което водело до
уронване на доброто име на предприятието и пред другите горски и ловни
стопанства. Посочва се, че е издадена заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение за извършено нарушение от ищеца изразяващо се в
бракониерски лов на територията на ТП ДЛС “Ч.“, описано в КП и
последвало съставяне на АУАН по реда на ЗЛОД. Посочва се и наложено на
ищеца предходно дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“
поради същите факти-участие в нерегламентиран лов. Предвид издадения
КП, АУАН, образувана преписка в полицията, работодателят взел решение че
ищецът е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятие и следва да бъде наказан с дисциплинарно уволнение за което
издал заповед №234 от 28.05.2021г. съдържаща изискуемите се реквизити, с
посочено основание за налагането й-злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието. Като последен аргумент в отговора се
изтъква, че заповедта е връчена срещу подпис на служителя на 28.05.2021г. в
присъствие на двама свидетели, поради отказ от негова страна да я приеме,
след което е била издадена и заповед №03 от 28.05.2021г. за прекратяване на
трудовото правоотношение /ТПО/ с ТП ДГС“С.“, връчена по куриер на
„Еконт“ на лицето срещу подпис, като на самата заповед не е попълнено
4
датата на връчване, но че в разписката от куриера е записано кога е изпратена
и кога е връчена. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на
разноските за страната във въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ищеца М. АНГ. ДЖ. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344
ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
В исковата си молба против ДГС “С.“, ЕИК-2016195800210, със
седалище и адрес на управление местност “С.“, п.к.4633, общ. С.-
Териториално поделение на Южноцентрално държавно предприятие
/ТПЮЦДП/, с ЕИК *********, ищецът М. АНГ. ДЖ., с ЕГН-********** от
с.М.П., общ.С., обл. Пазарджик, твърди, че е работил в Държавно горско
стопанство „С.“ до 28.05.2021г. на длъжност „Горски стражар“ към ТП на
ЮЦДП, като изпълнявал трудовите си задължения в ДГС „С.“ с посоченото
си седалище. Твърди, че на 28.05.2021г. със заповед №234 от 28.05.2021г. на
Директора на ТПДГС „С.“ му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.195 ал.1 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.4,
чл.188 т.3 и чл.187 ал.1 т.8 от КТ, а със заповед №03 от 28.05.2021г. на
директора на ТП ДГС“С.“ му било прекратено трудовото правоотношение
/ТПО/. Ищецът твърди, че работодателят е приложил неправилно посочените
материалноправни норми и е нарушил процесуалните правила, в резултат на
което заповедите били неправилни и незаконосъобразни, при неправилно
възприети и интерпретирани факти и обстоятелства в протокол, с който
ищецът не е бил запознат и при неправилна оценка на значението им, водещо
и до необоснованост на заповедите. Твърди се, че описаното в заповедта не
представлява тежко дисциплинарно нарушение той като ищецът не е нарушил
никакви вменени му трудови задължения още повече такива, за които да се
наложи най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение.Твърди ищецът
още, че в посоченото време в заповедта за уволнение, е изпълнявал
служебните си задължения по начин, гарантиращ собствената му безопасност,
5
така както той е преценил, че е добре за него. Според ищеца работодателят
без да отчита причините за описаното деяние, не разбрал и неоценил
изложените от ищеца причини, като в резултат на неправилна преценка и
необсъждане на обясненията му наложил несправедливо тежко
дисциплинарно наказание. Счита, че не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто име на предприятието, като злоупотребата с доверието
означавало използване на оказаното от работодателя доверие на работника
или служителя за преднамерено неправомерно извличане на определена
облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на
работодателя с оглед основното задължение на работника да бъде лоялен към
работодателя. Излага се и довод, че за да бъде злоупотребата с доверието на
работодателя тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина,
обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, следва да
е налице умишлена форма на вина в действията на работника /служителя. И
че ако нарушението на трудовата дисциплина е извършено във формата на
непредпазливост или при неполагане на дължимата грижа или формирана
погрешна представа за точното изпълнение на трудовите функции, то при
тази форма на вина злоупотребата с доверието представлява обикновено
нарушение на трудовата дисциплина, а не тежко нарушение, налагащо
налагане най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочва се специфичната
цел на злоупотребата с доверието, а именно извличането на облага от
субективна страна, каквато цел не се твърдяло да е реализирана от работника
както и твърдения за преднамереност в действията на ищеца за извличане на
определена облага. На следващо място се посочва, че евентуалното
нарушаване на правилата при провеждане на лов не представлява установено
неизпълнение на трудовите задължения за които да бъде ангажирана
дисциплинарната отговорност на работника защото трудовите му задължения
били други. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ,
изискваща при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат в
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя и че в случая наложеното
наказание уволнение се явява несъразмерно тежко. Твърди се, че
работодателят неправилно е възприел фактическата обстановка и че
заповедите не са оформени според императивните разпоредби на КТ по
6
отношение на задължителните реквизити на дисциплинарната процедура.
Посочва, че за законосъобразността на наказанието е от значение освен
текстовото индивидуализиране на нарушението като фактическо основание
за дисциплинарното наказание чрез посочване на извършените от работника
действия или бездействия в разрез със закона или с въведените от
работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата
функция и точното и правилно субсумиране на деянието под относимия
законов текст. От тази гледна точка се поддържа, че в заповедите не са
конкретизирани правилно материално-правните норми, вложени от
законодателя в чл.195 ал.1 от КТ за които се твърди да са нарушени и
обосноваващи еднозначния извод на работодателя за правилната му
преценка. Твърди се още, че посоченото в уволнителната заповед не попада в
хипотезите на чл.190 от КТ и че в разрез с чл.189 от КТ тежестта на
наказанието не е съобразена с тежестта на деянието. Предвид особеностите на
случая, което не е взел в предвид работодателя. Счита, че работодателят
неправомерно е прекратил ТПО с уволнение. Моли да се признае
уволнението за незаконно и се отмени и да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, с присъждане на разноските за производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника-
работодател на ищеца ТП ДГС“С.“, м.С., общ.С.. В същия исковите
претенции се квалифицират като неоснователни, и се оспорват изложените
твърдения в исковата молба. Твърди се, че наложеното дисциплинарно
наказание уволнение е законосъобразно, постановено е от компетентен орган
при спазване на дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарни
наказания, мотивирано е и няма допуснати нарушения на закона. Допълва, че
заповедта е издадена на основание чл.195 ал.1 във връзка с чл.190 ал.1 т.4,
чл.188 т.3 и чл.187 ал.1 т.8 от КТ във връзка с чл.189 ал.1 от КТ и въз основа
на дадени писмени обяснения от работника. Посочва се установеното от
работодателя нарушение-на 27.04.2021г. около 15.00ч. ,в работно време, е
извършено нарушение от страна на М. АНГ. ДЖ.-извършване на
бракониерски лов на територията на ТП ДГС „Ч.“, описано в Констативен
протокол серия ЮЦДП №001964 от 27.04.2021г. за което на 29.04.2021г. е
съставен акт за установяване на административно нарушение серия ЮЦДП
№000201 от инж.С.Г.-зам.директор на ТП ДЛС „Ч.“ на основание чл.84 ал.1,
пр.2 във връзка с чл.43 ал.3 пр.2 т.1 от ЗЛОД. Според работодателя с тези си
7
действия ищецът като горски стражар виновно е нарушил законовите
разпоредби и е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието и че тези действия са в пряко противоречие с
възложените му функции за грижа към горите и дивеча и осъществяване на
контрол и разрушава доверието на обществото в публичните институции и
че ТП ДГС „С.“ управлява и стопанисва държавен ресурс със задължение да
го пази. Посочено е, че на 27.01.2020г. директорът на ТП ДГС „С.“, със
заповед №75 му е наложил наказание „предупреждение за уволнение“ заради
същите факти, а именно участие в нерегламентиран лов. Твърди се, че за
периода от извършване на нарушението до издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание и заповедта за прекратяване на ТПО, са
публикувани в медийното пространство материали, осведомяващи
обществеността за случилото се което е довело и до уронване на доброто име
на предприятието, като предвид данните работодателят е взел решение, че
ищецът е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието за което следва да бъде наказан с най-тежкото дисциплинарно
наказание. По отношение на дисциплинарната процедура работодателят
посочва, че тя е започнала след установяване, че ищецът през работно време,
когато трябва да изпълнява възложените му функции по опазване на горските
територии да полага грижи към горите и дивеча и осъществява контрол с
което разрушава доверието на обществото в публичните институции
извършвайки не за първи път бракониерски лов, като деянието е извършено с
пряк умисъл. Допълва, че ищецът е бил заловен на място, така както е
описано в констативния протокол от 27.04.2021г., след което е уведомена
полицията за което е извършена проверка и образувана преписка. Посочва
още, че от работника са поискани с покана и дадени писмени обяснения.
Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е
мотивирана, посочен е нарушителя, нарушението, наказанието и законовия
текст, въз основа на който се налага, че заповедта е връчена при отказ на
работника да я получи, като отказът е оформен с подписите на двама
свидетели, а в последствие издадена и заповедта за прекратяване на ТПО №03
от 28.05.2021г. Предвид изложеното ответникът посочва, че уволнението е
законно и моли да бъде потвърдено.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
8
Установява се, че между страните по делото-ищецът М. АНГ. ДЖ. и ТП
ДГС „С.“ ,със седалище в местност “С.“, община С. обл. Пазарджик, е
съществувало валидно и безсрочно трудово правоотношение, считано от
12.03.2015г. за което е сключен трудов договор №7 от същата дата, по силата
на което , ищецът е приел да изпълнява длъжността “горски стражар“ в ТП
ДГС „С.“, местност С., с работно място ТП ДСГ“С.“ с месечно
възнаграждение от 600лв, при 8-часов работен ден, като първоначално
трудовото правоотношение е сключено като срочно на основание чл.68 ал.1 .1
във връзка с чл.70 ал.1 т.2 от КТ, със срок за изпитване от 6-месеца уговорен
в полза на работодателя.
Установява се ,че с влязла в сила заповед №075 от 27.01.2020г., връчена
на 29.01.2020г. ищецът е наказан по дисциплинарен ред на основание чл.195
ал.1 от КТ във връзка с чл.188 т.2 и чл.187 т.3 и т.10 от КТ и дадени
обяснения, с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение за
участие в нерегламентиран лов и констатирани пропуски на поверения му
охранителен участък на дата 22.12.2019г. в 10.00ч. заедно с личния си
автомобил УАЗ и с кучето си , с което е виновно е нарушил чл.190 ал.2 т.1 и
т.2 от ЗГ и ЗЛОД и неспазване на основни функции и задължения от
длъжностна характеристика, изразяващи се да пази поверения му
охранителен участък /ОУ/ и да спазва дисциплината за ползване на горите,
опазване на горите, гранични и други знаци в горите и други обективни
граници на поверения му ОУ.
Установява се, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по
дисциплинарен ред за което е издадена от работодателя заповед за
дисциплинарно уволнение №234 от 28.05.2021г. на основание чл.195 ал.1 от
КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.4, чл.188 т.3 и чл.187 ал.1 т.8 от КТ,чл.189 ал.1
от КТ и дадени писмени обяснения с вх.№1184 от 28.04.2012г. от лицето
поискани от работодателя с изх.№1181 от 28.04.2021г., съгласно чл.193 от
КТ и изпратен сигнал до Прокуратурата, за извършено нарушение на
трудовата дисциплина-злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, като на 27.04.2021г. около 15.00ч. /или три месеца след
изтичането на абсолютния давностен срок от налагането на предходното
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, и заличаване на
наказанието и последиците от него , съгласно чл.197 ал.1 от КТ/, ищецът като
9
горски стражар през работно време е извършил нарушение изразяващо се в
извършване на бракониерски лов на територията на ТП ДЛС „Ч., описано в
констативен протокол серия ЮЦДП №001964 от 27.04.2021г., акт за
установяване на административно нарушение серия ЮЦДП №000201 от
29.04.2021г. от инж. С.Г.-зам. директор на ТП ДЛС“Ч.“ на основание чл.84
ал.1, пр.2 във връзка с чл.43 ал.3 пр.2, т.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча /ЗОЛД/, с което виновно е нарушил законовите разпоредби и е
причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието; че действията му са в пряко противоречие с възложените му
функции по опазване на горските територии и уронват доверието на
обществото към предприятието и че е извършено от лице, на което са
възложени функции за грижа към горите и дивеча и осъществяване на
контрол, разрушава доверието на обществото в публичните институции; и че
държавното предприятие и в частност ТП ДГС управлява и стопанисва
държавен ресурс и е длъжно да пази този ресурс и да го развива; и че ТПО на
ищеца ще се прекрати чрез налагане на дисциплинарно наказание.
Заповедта е връчена при отказ да бъде получена от адресата, оформен с
подписите на двама поименно посочени свидетели на дата 28.05.2021г. или
констатираното нарушение е извършено само три месеца след заличаването
на предходното дисциплинарно наказание за извършено такова подобно
нарушение Издадена е и заповед за прекратяване на ТПО на основание чл.330
ал.2. т.6 от КТ, №03 от 28.05.2021г.,считано от 28.05. 2021г. с мотиви-поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ заради злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието след извършване на
нерегламентиран лов на територията на ДЛС “Ч.“, съставен АУАН от
29.04.2021г. № 000201 на основание чл.84 ал.1 пр.2 във връзка с чл.43 ал.3
пр.2,т.1 от ЗЛОД и че действията му са в пряко противоречие с възложените
функции. Заповедта е връчена лично на наказания служител, но няма
посочена точна дата на връчване.
С отговора на исковата молба работодателят е представил и копие от
цитирания в заповедта за дисциплинарно уволнение Констативен протокол
сер.“ЮЦДП №001164 от 27.04.2021г. , като препис от него е връчен на ищеца
с отговора на исковата молба като в срока по чл.312 ал.2 от ГПК ищецът не е
оспорил истинността и съдържанието на документа, както и неговите
констатации нито е открито производството по оспорване на истинността му
10
по реда на чл.193 ал.1 от ГПК. Това не е сторено и в първото по делото
заседание след изготвянето и приемането на доклада по делото и
разпределение на доказателствената тежест между страните.
По делото е представено заверено копие от цитирания констативен
протокол, изготвен и подписан от Д.П. на длъжност помощник лесничей при
ГСУ „Софан“ и с участието на Д.Н.К. на длъжност ТРО при ГСУ“Софан“
/също подписал КП констатациите в него/ за извършена проверка в ТП
ДЛС“ Ч.“, землище с.К., ГСУ Софан, местност Ч.“, , отдел 110 - С 41 градуса,
52 минути и 47 секунди и И 23.градуса, 49минути и 30 секунди, съгласно
който, на 27.04.2021г. към 14.30ч. при обход на ТП ДЛС“Ч.“ ГСУ „Софан“,
двамата са констатирали в местността “Ч.“ спрял джип с английска
регистрация № В... и изскочил пред служебния джип на проверяващите
бягащ човек с дълга черна пушка и с горски дрехи. За видяното-бягащ
бракониер с извадена пушка и лаещо куче, бил сигнализиран прекия
ръководител на проверяващите инж. П.М., който им разпоредил да се обадят
на тел.112 и да изчакат идването на колегите. Отразено е още в протокола, че
след около 20минути при проверяващите пристигнал бягащия по-рано човек,
собственик на джипа с английска регистрация. На въпрос-„защо бяга и къде
му е пушката“, последният отговорил, че е бягал за да хване кучето си и че
няма пушка. Било казано на лицето от свидетеля да изчака издавено на
колегите на проверяващите за установяване на казуса. Отразено е в КП още,
че 30минути по-късно дошли колегите на проверяващите заедно с полиция,
установили самоличността на лицето-М.Д., служител от ДГС „С.“.
Проверяващите и Д. били разпитани от полицаите, като последният повторил
и пред тях, че не е носил пушка. Двамата проверяващи К. и П. били отведени
в полицейския участък в гр.С. за даване на показания, след което се върнали
при колегите си на място, които търсели пушката и последната бала намерена,
като същата била прибрана в полицията и лицето Д. отведено за разпит.
Фактите и обстоятелствата описани в констативния протокол се
потвърждават от разпитания по делото свидетел и очевидец Д.Н. П., изготвил
лично и подписал констативния протокол. Два дни по-късно е съставен и акт
за установяване на административно нарушение №000201 от зам.директора
на ТП ДЛС “Ч.“ срещу нарушителя М. АНГ. ДЖ. за това ,че на 27.04.2021г.
ловува извършвайки движения извън населено място в м.“Ч.“ отдел 110,
буква “г“ на територията на ТП ДЛС“ Ч.“ с извадено от калъф ловно оръжие
11
марка „Тайфун F 12 ‘с №..., негова собственост, без да е убит дивеч, с
посочени номер на ловен билет и членска карта, без писмено разрешително
за лов., като нарушението е извършено в землището на с.К., местност Ч.,
отдел 110, буква “г“, намиращ се в териториалния обхват на ТП ДЛС“Ч.“ с
което са нарушени разпоредби на чл.84 ал.1 пр.2 във връзка с чл.43
ал.3,предл.2, т.1 от ЗЛОД. Посочени са личните данни на нарушителя както и
обстоятелството , че същият е служител на ТП ДГС “С.“ и че заема
длъжността горски. В обясненията си вписани в АУАН нарушителят е
посочил, че възразява, не е съгласен с написаното и че не е ловувал. Не е
оспорил изрично, че описаното в АУАН ловно оръжие със съответните
характеристики не е негова собственост Доказателства за твърденията си
нито е посочил, нито е приложил. Установява се, че на 28.04.2021г. до
ищеца е изпратена писмена покана от директора на ТП ДГС“С.“ за даване на
основание чл.193 ал.1 от КТ на писмени обяснения за нарушение на
дисциплинарния ред, а именно че на 27..042021г. в 15.00ч. срещу лицето е
подаден сигнал на тел.112 за това ,че по същото време на територията на ТП
ДЛС“Ч.“, местност „Горелска махала“ е носил сглобена и заредена пушка с 5
патрона в цевта, с представяне на доказателства ,ако разполага в срок не по-
късно от 17.00ч. на 29.04.2021г. Поканата е връчена лично срещу подпис на
ищеца на дата 28.04.2021г., на същата дата е постъпило до работодателя
кратко писмено обяснение от ищеца според което на 27.04.21г. се е намирал
в поверения му участък, отдел ,като е описвал паднали пречупени дървета за
дърва. Допълва, че притежава законно ловно оръжие, което е било с него
заради скитащи кучета. Отрича да е бил на лов или нещо подобно. Уточнява,
че в пълнителя на оръжието е имало 2 патрона. Предвид даденото обяснение
следва да се приеме, че за ищеца липсва неяснота относно нарушението за
което трябва да даде обяснения, кога, къде, при какви обстоятелства и защо е
станало,/доколкото искането за даване на обяснения е направено от
работодателя още на следващия ден след съставянето на КП и констатираното
нарушение/, както и е налице признание от негова страна, че е носил законно
притежавано от него ловно оръжие с боеприпаси. Няма и ред обяснение за
залавянето му от горските служители от съседното ДЛС „Ч.“, в територия
поверена за охрана именно на това ДЛС , факта на укриването на оръжието
отразено в КП, издирването на същото и последвалото му откриване от
пристигналите на място допълнително горски служители на същото ДЛС и
12
представители на полиция и след извършено претърсване на местността.
Обясненията на служителя /ищеца Д./ макар и лаконични, съответстват в
известна степен на съдържанието на констативния протокол, тоест както се
посочи , работникът е бил съвсем наясно за какво допуснато дисциплинарно
нарушение трябва да даде обяснение-носене на сглобена и заредена пушка с
патрони в цевта, в местност, охранявана от друго държавно стопанство
ДЛС-„Ч.“. Към обясненията на работника липсват приложени каквито и да
било доказателства за дейността, която е извършвал ищеца в поверения му
участък съгласно даденото обяснение-опис на паднали пречупени дървета. В
обяснението както се посочи е налице признание, че той има законно
притежавано ловно оръжие, но пропуска да посочи, че е видян на място с
пушка в ръка, след което е избягал и се е опитал да я скрие от проверяващите
,като преди това до мястото се е придвижил със собствения си лек
автомобил.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.А. поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени, като същите се оспорват от
ответника-работодател на ищеца.
Разпитани по делото са двама свидетели М.Ф. Х., , без родство със
страните, който не е очевидец на осъществилите се факти и обстоятелства
описани в приложения по делото и неоспорен от ищеца констативен
протокол, като установява, че информация за случилото се е получил лично
от ищеца. Знае, че районът който обслужва ищеца Д. като горски стражар от
ДГС С. е местността “Черешата“, Ц.М. и „Гюл тепе“, че районът е пълен с
диви животни. Не може да каже, дали ищецът има право да носи оръжие при
изпълнение на служебните си задължения. Знае, че местността “Горелска
махала“ е на разстояние от 1км. от с.М.П., като след обектите на ищеца няма
населени места. Свидетелят не съобщава ищецът да е бил нападан от диви
животни или бездомни кучета, както и евентуално жители в района , като
причина и основание горският стражар да носи със себе си личното си ловно
оръжие-пушка. Счита за нормално горският стражар да тръгне в гората с
пушка, но не и друг човек. Определя за нормално ищецът да носи оръжие
защото е служител на горското. Според свидетеля, реакцията на хората от
населеното място за случилото се била нормална. Вторият разпитан свидетел
Д.Н. П., изготвил и подписал заедно с колегата си Д. К. процесния
констативен протокол, на работа в ТП ДЛС “Ч.“ който е очевидец на
13
случилото се на процесното място и местност, повтаря фактите и
обстоятелствата така както са описани в констативния протокол, че ищецът
бил хванат при извършван от свидетеля и от колегата му К. обход, като най-
напред двамата се натъкнали на джипа на ищеца, а след 20-30м. пред себе си
виждат притичващ човек с пушка в ръка който след това се скрил. По
указания на началника си който бил уведомен за видяното, свидетелят
сигнализирал на тел.112 и се върнал при джипа. Обяснява, че случката се е
разиграла в участък, който се обслужва от ДЛС „Ч.“. Установява още, че 30
минути по-късно при тях се появил ищеца, представил се за техен колега,
като на въпрос на свидетеля защо бяга, отговорил, че гонел кучето си.
Изрично ищецът бил попитан от свидетеля къде е пушката, защото ищецът
дошъл при тях без пушка, като отговора бил, че той няма пушка. Установява,
че след пристигането на колегите и дадени от ищеца и свидетеля показания в
полицията, в гр.С., свидетелят се завърнал обратно на място при което
пушката с която бил ищеца била намерена скрита в гората. Обяснява, че
пушката е била извадена от калъф и че в района изобщо е бил забранен
всякакъв вид лов. Уточнява, че свидетелят не е присъствал при откриването
на пушката, но че същата е била намерена от полицията и знае, че това е
личното оръжие на ищеца. Свидетелят установява, че заема длъжността
помощник лесничей към Горскостопански участък „Софан дере“ към ТП
ДЛС“Ч.“ и има задължения да опазва дивеча и гората, да се охранява,
извършва обиколки на обекти и контрол над сечта. Конкретизира, че случката
се е провела на процесната дата, в 14.30ч., че извършителят е служител на
съседното стопанство и е бил хванат в ТП ДЛС „Ч.“, а не в неговия си район,
че пушката е намерена в отдел 110г, който е към ДЛС“Ч.“, в местност
“Черешата“, че ДЛС Ч. обхваща и ДГС С.“ в ловните мероприятия, като се
„държи лова“, но не и дърводобива и че ДЛС “Ч.“ обхваща други три ловни
стопанства. Допълва, че м.“Ч.“ са намира на границата между ДЛС“Ч.“ и
ДГС“С.“. Уточнява, че ищецът е заварен в отдел 110г, който не е отдела на
ищеца и че там е намерена и пушката. Категоричен е, че ищецът няма как да
има контролни функции в друг отдел, както и по опазване на лова и дивеча.
И че за всеки един горски участък има горски служител, който отговаря за
определени отдели. Допълва, че в района където е бил установен ищеца,
последният не е имал контролни функции; че местност “Ч.“ е на границата
между двата отдела, и че на картата на ДЛС “Ч.“, районът е означен като
14
местност „Ч.“. Категоричен е, че ищецът се е намирал в участъка, за който
отговаря свидетеля към ДЛС“Ч.“. Допълва още, че ищецът е бил сам,
пушката е носел в дясната си ръка и знае, че на ищеца е съставен и АУАН в
ДЛС“Ч.“ защото, нарушението е извършено на територията на това
стопанство.
В съдебно заседание е направено признание от страна на пълномощника
на ищеца на неизгоден за страната факт за това, че във връзка със съставения
АУАН, на ищеца е издадено НП установило нарушението му за което е
наложено административно наказание, което е потвърдено с решение на РС-
Велинград. Признанието на ищеца е, че на него е известно влязлото в сила
решение на РС-Велинград, с което се потвърждава НП за виновно извършено
административно нарушение от страна ищеца във връзка с осъществен
бракониерски лов на посочената в АУАН дата и място.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи незаконност на
дисциплинарното си уволнение и да иска неговата отмяна както и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност като горски
стражар в ответното ТП ДГС“С.“.
По същество дисциплинарното уволнение на ищеца М.Д. е законно
поради което предявеният иск за признаването му за незаконно неговата
отмяна, както и иска за възстановяване на ищеца на работа, са неоснователни.
Извършената дисциплинарна простъпка от ищеца Д. представлява
пряко и тежко нарушение на трудовите му задължения на ищеца като горски
стражар и е напълно несъвместима с трудовите функции които изпълнява.-
контрол по опазване на горските територии, грижа към гората и дивеча.
Съгласно чл.190 ал.1 от Закона за горите , функциите по опазване на
горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които /ал.2/ т.1 опазват поверените им горски
територии от незаконни ползвания и увреждания; 2. следят за спазването на
правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения,
сгради, гранични и други знаци и обекти; 3. проверяват всички документи за
сеч, паша, лов и други ползвания от горите;4. следят за спазването на
15
противопожарните правила, а при пожар предприемат действия за неговото
ограничаване и потушаване; 5. следят за появата на болести, вредители и
други повреди; 6. опазват защитените видове животни и растения и следят за
спазването на режимите на защитените територии и защитените зони; 7.
сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи
при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с
дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване; 8. дават
предписания при констатиране на пропуски и нарушения; 9. издават
разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на
нарушения в горските територии; 10. задържат вещите - предмет на
нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване; и
други. Изрично в закона е предвидено, че /ал.5./ лицата, изпълняващи
функции по опазване на горските територии, имат право да носят и
употребяват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и
лично късо нарезно оръжие. Съгласно чл.30 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.
2012г. за контрола и опазването на горските територии посочените дейности
по контрола и опазването на горските територии се извършват от горски
инспектори, които следва да отговарят на определени от закона изисквания,
между които да имат завършено лесовъдско образование-средно или висше,
/ищецът има завършено средно специално образование-специалност горско
стопанство и дърводобив-виж трудовия договор/, да е водач на МПС, с
минимална категория В, да е издържал предвидения в чл.31 от Наредбата
конкурс и да е преминал курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за
което да му е издадено и разрешение за носене , съхраняване и употреба на
огнестрелно оръжие от назначените лица. Като тези които нямат издадено
разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие нямат
правомощията по чл.200 ал.1 т.6 от Закона за горите- да носят и използват за
служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана.
Установява се от писмените доказателствата по делото, неоспорени от
ищеца, както и от разпита на свидетеля Д.П., очевидец на деянието и съставил
процесния констативен протокол, чиито показания съдът възприема изцяло
като достоверни, обективни и дадени от незаинтересовано за изхода на спора
лице, ищецът М.Д. е извършвал в работно време, и извън територията върху
която упражнява дейности по контрол и опазването на горски територии в
района на ДГС “С.“ чийто служител е, бракониерски лов в съседна територия
16
охранявана и контролирана и намираща се под юрисдикцията на ТП ДЛС
“Ч.“. По смисъла на , чл.43 ал.2 и ал.3 пр.3 от Закона за лова и опазване на
дивеча /ЗЛОД/ ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на
дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване,
превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от
него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов, и че според ал.3 т.1
ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или
не. Изрично в чл.43 ал.5 т.1 е посочено, че не е ловуване по смисъла на ал. 3
извършването на охранителна или друга дейност с пистолети и револвери с
дължина до 300 мм от длъжностни лица при и по повод изпълнение на
служебните им задължения.
В случая са налице всички предпоставки да се приеме, че ищецът е
извършвал неразрешен, бракониерски лов на територията на съседното ТП
ДЛС “Ч.“. Нещо повече, ловът е осъществяван в зона забранена за всякакъв
вид лов. По делото липсват данни носенето на лично дългоцевно оръжие от
ищеца Д. да е осъществено със знанието и след разрешение на работодателя
си. Липсват данни горският стражар да е поискал такова разрешение поради
опасност от нападения върху него от диви животни и скитащи кучета с цел
самозащита или да му бъде зачислено служебно оръжие за самоотбрана и за
защита по време на изпълнение на задълженията си в поверения му участък и
такъв да му е отказан. Както се посочи в Закона за горите изрично е посочено
право да се носи от длъжностните лица при изпълнение на служебните си
задължения служебно зачислено късо и дълго оръжие за охрана, но не и
дълго лично ловно оръжие, а само лично късо нарезно оръжие. В случая,
носеното от ищеца ловно оръжие е лично и няма характеристиките на такова
посочено в чл.190 ал.5 предложение последно от ЗГ. Установява се още, че е
налице опит използваното за незаконен лов лично оръжие от ищеца да бъде
укрито с цел ненамиране на веществени доказателства уличаващи го в
извършване на бракониерски лов, тоест налице е грубо и умишлено
нарушение на трудовата дисциплина от страна на Д.. Оръжието с което е бил
е било в готовност да възпроизведе изстрел Ловната пушка като вид
огнестрелно оръжие се е намирала в ръцете на ищеца М.Д., била е заредена с
бойни патрони и е била готова да бъде употребена по предназначението си за
стрелба по всякакви диви животни обитаващи гората.
17
Нарушението на трудовата дисциплина е изключително тежко
доколкото в случая ищецът не е изпълнявал преките си служебни задължения
визирани в закона и възложени му от работодателя, вместо което самоволно е
напуснал района, който пряко обслужва и охранява /твърдения от негова
страна за грешка или заблуда или по невнимание напускане на охраняваната
от него територия няма/ навлязъл е в чужда територия, намираща се под
юрисдикцията на друго ДЛС и е извършил несъвместима с трудовите му
функции и задължения дейност-неразрешен, бракониерски лов с личното си
ловно оръжие и с опит да укрие оръжието по начин, че да избегне
предвидената в закона отговорност за извършване на нерегламентиран и без
съответното разрешение лов.
Спазена е изцяло процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание-уволнение. От виновният горски стражар са снети писмени
обяснения. Последният е бил напълно наясно за какво нарушение му се искат,
кога е извършено и къде е извършено, тъй като тези факти са посочени в
поканата на работодателя за даване на писмени обяснения. Погрешно
посочената местност в случая не е съществен елемент от дисциплинарното
провинение, доколкото деянието е индивидуализирано и е посочено от
работодателя със съществените си реквизити-като извършено от ищеца на
чужда територия, в съседното ТП ДЛС“Ч.“ както и в какво точно се изразява
нарушението-носене на сглобена и заредена пушка с боеприпаси в цевта,
през работно време. Ако е имало неяснота за ищеца относно мястото на
извършване на нарушението, същият е можел да откаже да даде обяснения
или да поиска допълнителни уточнения от страна на работодателя.
Неправилното посочване от работодателя на местността в която е извършено
нарушението, само по себе си не е съществено и не отменя същностното
съдържание на нарушението- носене на сглобена и заредена пушка в чужд
горски участък. Дори пушката да е носена сглобена и заредена в местност,
охранявана от ищеца, самото носене е достатъчно поведението на ищеца да
бъде квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина
изразяващо се извършване на бракониерски лов в работно време. В този
смисъл и предвид дадените от ищеца обяснения няма основание да се
приеме, че работникът не е знаел за какво точно нарушение на трудовата
дисциплина става дума, кога и къде е извършено и за което му се искат
писмени обяснения.
18
Както се посочи извършването на нерегламентиран лов в работно
време, в забранена чужда територия и без разрешение, представлява пряко и
умишлено неизпълнение на възложените на горския стражар трудови
функции по закон по контрол и опазване на горските територии, грижа към
горите и дивеча,
Неоснователен е довода на ищеца, че извършването на
нерегламентиран лов не е свързано с неговите преки трудови функции които
изпълнява. Напротив, извършването на такива действия в работно време и по
посочения начин са абсолютно неприемливи и несъвместими с вменените му
трудови функции доколкото чрез тях ищецът фактически не изпълнява
преките си трудови задължения, игнорира ги, напуска участъка който трябва
да охранява и се отклонява от трудовите си задължения с цел за да извършва
незаконен лов, поради което връзката между извършването на
нерегламентиран лов и неизпълнението на трудовите си задължения е пряка и
неизпълнението на трудовите задължения е резултат от извършеното
нерегламентирано ловуване. Връзката е причинно -следствена като
нерегламентираният лов е довел до пряко неизпълнение на вменените на
ищеца трудовите функции посочени по-горе както и в заповедта за
дисциплинарно уволнение.
По отношение на твърдяното несъответствие между правната
квалификация посочена в заповедта за дисциплинарно уволнение и
мотивировъчната й част, съдът намира, че такова не е налице. Водещо при
дисциплинарното уволнение е мотивировката на заповедта която следва да
съдържа белезите на чл.195 ал.1 от КТ, а правната квалификация е
допълнителен, но също важен елемент. В случая, не е налице несъответствие
между мотивите на уволнението и правната квалификация доколкото се касае
за констатирано на първо място тежко нарушение на трудовата дисциплина
изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя-чл.190 ал.1 т.4
предложение Първо от КТ. Непосочването в цифровата част на кое от двете
предложения се позовава работодателя не прави заповедта незаконна,
доколкото правната квалификация произтича и е следствие от посочената
мотивировъчна част на заповедта, поради което в случая е налице яснота
относно характера и естеството на допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина-злоупотреба с доверието, тоест работникът е напълно наясно по
19
отношение на вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина. В нито
един момент работодателят не е твърдял, че уволнението е и поради
разпространяване от работника на поверителни за него сведения. Такива
мотиви няма изложени в нито една от двете уволнителни заповеди, нито
такива действия на работника са били предмет на проведеното
дисциплинарното производство.
По същия начин стои въпроса и за вмененото на ищеца нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в 187 ал.1 т.8, предл.1 и пр.2 от КТ -
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.
Повторението на първото нарушение е в посока, че то представлява
самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно уволнение
/злоупотреба с доверието, представляващо изключително тежко нарушение на
трудовата дисциплина, когато е извършено умишлено от ищеца-пряк умисъл
и при опит да бъде прикрито извършването му/, а другото нарушение в случая
представлява уронване на доброто име на предприятието.
Извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки по смисъла
на закона, доколкото е налице умишлена злоупотреба с доверието на
работодателя от страна на виновни работник, който формално под предлог за
лична защита по време на работа, е извършил бракониерски лов в забранено
време, в забранена територия, както и е направил опит след като е разкрито
нарушението, което е извършил, да го прикрие, като е укрил ловното си
огнестрелно оръжие за да не бъде наказан.
В нито един момент работодателят не е посочил в мотивите си, че
уволнението се налага и заради разпространение от работника на
поверителни за него сведения. Както се посочи такова нарушение не е било
предмет на дисциплинарната проверка извършена от работодателя , няма
искани обяснения за него и няма изложени мотиви от работодателя да
вменявано такова нарушение на трудовата дисциплина на ищеца нито такова
основание за уволнение се поддържа от работодателя в исковото
производство, поради което не е нарушено правото на защита на ищеца М.Д..
Следователно няма основание да се приеме, че уволнителната заповед е
незаконна поради твърдяната от ищеца погрешно посочена правна
квалификация на нарушенията на трудовата дисциплина допуснати от ищеца.
Двете посочени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина-
20
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя са
фактически осъществени чрез действията на ищеца и неговото поведение
преди, по време и след осъществяване на бракониерския лов, при който е
заловен. От една страна горският стражар М.Д. неправомерно и без
основателна причина е навлязъл в чужд охраняем участък, макар и граничен,
където е извършил нерегламентиран лов , в забранена зона и по забранено
време, където е бил и заловен от служители на съседното ДЛС, направил е
опит да прикрие деянието си заявявайки първоначално, че няма пушка,
въпреки че е бил видян лично от свидетеля П. и от Д. К. да носи такава и
бягайки от тях, което е дало основание в последствие да бъде извършено
претърсване на района в резултат на което е била намерена ловната пушка
лична собственост на ищеца. Чрез действията си ищецът е уронил доброто
име на предприятието/ДГС „С./ в което работи, тъй като пряко с действията
си е нанесъл негативен отпечатък върху авторитета на работодателя си, на
неговата коректност и добронамереност, върху доверието с което се ползва
ДГС“С.“ и служителите му сред обществото във връзка си изпълняваните
обществено значими и важни функции по опазване, защита и контрол на
горите и дивеча като държавен ресурс, имащи задължение да го пази и
развива. Злоупотребата с доверието в случая се изразява в злоумишлено
използване на гласуваното от работодателя доверие на работника Д. за
извличане на неправомерна облага. Работодателят е вменил на ищеца преки
трудови функции по защита и опазване на гората и дивеча в поверения му
участък. Вместо да изпълнява тези си функции ищецът на посочения ден и час
фактически е напуснал без знанието, съгласието и с разрешението на
работодателя си поверения му участък, и е навлязъл самоволно в граничен
съседен горски участък, охраняван и контролиран от друго стопанство-
ДЛС“Ч.“ без видима за това причина от служебен или трудов характер, след
което на чужда територия е извършил бракониерски лов с притежаваното от
него лично ловно оръжие с помощта и на ловно куче както и използвайки
личния си автомобил, тоест целта на ищеца е била да се облагодетелства по
време на работа чрез извършване на незаконен лов в чужд горски участък и с
пълна готовност от негова страна да реализира такъв лов-заредена ловна
пушка лична негова собственост. Формалният повод сочен от ищеца, че
пушката му е била необходима за да се защитава от скитащи кучета и диви
зверове, е напълно несъстоятелна и неиздържана, доколкото в закона са
21
въведени конкретни императивни правила по които горският стражар,
респективно всеки горски служител, натоварен с такива функции може да се
защитава и за охрана в работно време, а именно като работодателят му
предостави за употреба при определени условия за служебни цели служебно
дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.
Ищецът не твърди, че работодателят му без основателна причина му е
отказал да му предостави такова служебно оръжие за охрана и по тази
причина ищецът М.Д. е бил обективно принуден за да гарантира сигурността
си и охраната си по време на работа, да ползва свое лично нарезно оръжие,
респективно поради липса на такова да ползва личното си ловно оръжие.
Следователно, не се установява ищецът в случая да е имал доказана
основателна причина да ползва личното си ловно дълго оръжие за служебни
цели. Още повече, че в случая както се посочи, действията на ищеца са
извършени в охраняван чужд горски участък на съседно ДЛС“Ч.“, в ситуация
на носена сглобена и готова за стрелба ловна пушка с боеприпаси, както и
използване на ловно куче, чиято роля е определено да подпомага ловеца при
извършване на всякакъв вид лов.
Констатираните нарушения на трудовата дисциплина на ищеца са
изключително тежки, извършени са с пряк умисъл при знание на ищеца М.Д.
за техния характер и естество, и при знание за наличие на пълна законова
забрана да бъдат осъществявани по начина, описан в уволнителната заповед
и в констативния протокол. Формално трудовите функции на ищеца включват
в себе си и изземване на оръжие, с което се извършва незаконен лов чл.190
ал.2 т.3, т.7 и т.10 от ЗГ, тоест ищецът вместо чрез действията си да
противодейства на всякакви опити за незаконен лов, в същност използвайки
служебните се правомощия на практика реализира и извършва именно такъв
неразрешен лов в работно време, след което пред проверяващите отрича да е
извършвал незаконен лов тъй като не е имал със себе си пушка, която в
същност укрива с цел да не може да бъде установено противоправното му и
виновно поведение. Всичките извършени действия от ищеца са в посока да
се реализира бракониерски лов, в чужда територия, изобщо забранена за
ловуване ,п о време когато той трябва в друг участък да изпълнява трудовите
си задължения по охрана и опазване на горите и дивеча. Затова е налице
пълно съответствие между тежестта на извършените нарушения на трудовата
дисциплина посочени в уволнителната заповед и тежестта на наложеното най-
22
тежко дисциплинарно наказание-дисциплинарно уволнение, с което напълно
е спасена разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ. Обстоятелството, че ищецът Д. е
бил наказван за такова подобно нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в извършване на нерегламентиран лов, със заповед на
работодателя №075 от 27.01.2020г. с наказание “предупреждение за
уволнение“, явно не е изиграло своята превантивна и възпираща дееца
дисциплинарна роля, да не извършва повече такива посегателства върху
дивеча-бракониерски лов и да спазва трудовите си задължение.
Обстоятелството, че предишното нарушение е заличено поради изтичане на
абсолютната давност не може да не бъде съобразено във връзка с
характеристиката на личността на дееца, който явно приема, въпреки
заеманата от него длъжност, че му е позволено нещо повече отколкото
законът разрешава-да злоупотребява с доверието на работодателя когато и
както си пожелае, както и да уронва когато сметне за лично необходимо и
доброто име на работодателя си, което е абсолютно недопустимо предвид
характера и естеството на функциите които изпълнява по закон и по възлагане
на работодателя.
Тоест, като краен резултат уволнението е законно и следва да се
потвърди. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.
Уволнението е наложено с връчената първа по време заповед-било
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение“ връчена при
отказ на работника да я получи, било при налагане на заповедта за уволнение
от същата дата връчена на ищеца срещу подпис.
За прекратяването на ТПО е достатъчно редовно да е връчена една от
двете заповеди, като в случая и двете са връчени на работника. И двете
заповеди са издадени от работодателя в сроковете по чл. 194 от КТ,
мотивирани са и съдържат реквизитите, посочени в разпоредбата на 195 ал.1
от КТ, връчени са работника на датата на издаването и съгласно изискването на чл.195 ал.2
от КТ и немотивираният му и неоснователен отказ да получи заповед №234 от 28.05.2021г.
не се е отразил на последиците от връчването, предвидени в разпоредбата на чл. 195, ал. 3
КТ. Установено е по несъмнен начин извършването на дисциплинарното нарушение,
посочено като основание за налагането на наказанието и ищецът не е доказал наличието на
основателни причини за носене в работно време и в чужд горски участък, за
който той не отговаря, на лично свое дълго ловно оръжие.
Съдът споделя мотивите на Велинградски районен съд изложени към
23
обжалваното съдебно решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Съдът не споделя доводите изложени във въззивната жалба на ищеца
М.Д., по съображенията изложени по-горе. Налице е проведено редовно и
законосъобразно дисциплинарно производство, ищецът е дал обяснения за
вменяваното му конкретно нарушение на трудовата дисциплина
индивидуализирано по време, място и начин на извършване, а не за нещо
друго, уронването на доброто име на предприятието където работи ищеца и
злоупотребата с доверието са установено от събраните по делото
доказателства и разпитаните свидетели, като съдът не дава вяра на
показанията на св. Х., който не е очевидец на инцидента и препредава
казаното му от уволнения му работник. Въпросът за липсата или наличие на
гласност на инцидента не е основание да се приеме, че е нарушен авторитета
и доброто име на работодателя, доколкото свидетели на бракониерския лов са
станали служители от съседното ДЛС, на пристигналите на място полицаи и
на служителите в гр.С., тоест публичността на извършеното от ищеца е
станало достояние до неограничен кръг от хора, а доколкото дали това
поведение /незаконно носене на лично ловно оръжие от горски стражар по
време на работа в чужд горски участък с който извършва бракониерски лов/
се възприема като нормално или не, е въпрос на конкретна преценка която не
може да почива само и единствено на емоции, но и да се основава на
конкретна нормативна база относно квалификацията на извършените
дисциплинарни простъпки и тяхното отражение върху имиджа на
работодателя и на предприятието което управлява като цяло. Уволнението е
правилно и законосъобразно, мотивирано е, посочена е съответстващата на
мотивите правна квалификация, няма разминаване между обстоятелствена
част на заповедта и изискването на законовия текст, като при разминаване
следва да се вземе в предвид мотивировката на заповедта. Това по никакъв
начин не е довело до ограничаване правата на работника в дисциплинарното
производство нито води до такива порочност в уволнителната заповед което
да прави уволнението незаконно. Налице е надлежно издадена и връчена
заповед за дисциплинарно уволнение при отказ да бъде получена лично от
работника, оформен по съответния начин което е напълно достатъчно
заповедта да възпроизведе правните си последици.
24
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло. Предявените искове са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят. Уволнението е напълно законно и няма основание да бъде
отменено и ищецът да бъде възстановен на заемната преди уволнението
длъжност.
При този изход на делото в полза на ДГС“С.“ ще следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв платими от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Велинградски районен съд №63 от
04.10.2021г. постановено по гр.д.№20215210100726 по описа на съда за 2021г.
Осъжда М. АНГ. ДЖ., ЕГН: **********, с адрес: с. М.П., общ. С., ДА
ЗАПЛАТИ на ТП ДГС „С.“, ЕИК: 2016195800210, със седалище и адрес на
управление местност „С.“, общ. С., разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/ за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от 22.12.2021г. пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25