Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Стоил Томов, като
разгледа докладваното от съдията АТАНАСОВ ВНОХД №5513/2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 07.12.2016г. по
НОХД №11926/2015 година, СРС, 105 състав, е признал подсъдимия Л.Л.Г. за
виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.194
ал.1 от НК, като му е наложил наказание „пробация”, включващо първите две
задължителни пробационни мерки за срок от по 8 месеца, като го е оправдал по
първоначално повдигнатото обвинение. В тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила жалба от адв. А. - защитник на подсъдимия, с
която се иска отмяната на присъдата и оправдаване на подсъдимия изцяло. Излага
се становище, че по делото не е доказано отнемането на чуждата вещ от
владението на фирма „П. - Я.-В.С-ИЕ” ООД, тъй като от доказателствата се
установява, че процесният микробус е бил отнет на 23.06.2014г. във връзка с
извършен от неустановени по делото лица грабеж, след което е бил изоставен. С
оглед изложеното в жалбата се твърди, че подсъдимият не е извършил
престъпление, тъй като владението на собственика над вещта е било прекъснато от
неустановените по делото извършители на друго престъпление. Твърди се, че
престъплението не е осъществено и от субективна страна, тъй като Г. е бил
убеден, че вещта е изоставена. Не се иска събиране на доказателства.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил и протест от прокурор при СРП, с който се
иска завишаване наказанието, наложено на подсъдимия, като се твърди, че не е
налице маловажен случай. В протеста не се иска събиране на доказателства.
В закрито заседание на 28.11.2017г. въззивният съдебен
състав, по реда на чл.327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В открито заседание пред въззивната инстанция подсъдимият
Г. се явява лично и с адв. А..
В
дадения ход по същество представителят на СГП поддържа протеста и изложените в
него доводи и искания. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от
три години на осн. чл.66 ал.1 от НК.
Процесуалният
представител на подсъдимия намира протеста за неоснователен. Счита, че по
делото не е доказано наличието от обективна и субективна страна на престъпление
по чл.194 ал.1 от НК. Преповтаря съображенията от въззивната жалба и допълва,
че в мотивите към присъдата съдът не се е произнесъл по възражение на защитата за
липсва на субективен елемент от състава да престъплението, както и че не е
взето предвид, че няма настъпили имуществени вреди. Твърди, че подсъдимият
следва да бъде изцяло оправдан.
Софийски
градски съд,
IV-ти
въззивен състав,
след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционното съдебно следствие е протекло при условията
на чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 от НПК. Присъдата е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която действително се установява от събраните по делото
доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани и приобщени необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Изследвани са фактите и обстоятелствата, установявани и
изведени от наличните по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото. Предвид
гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Л.Л.Г. е роден на ***г., с
ЕГН: **********, адрес: ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, работи като обезкоствач без постоянен договор.
През есента на 2014г. подс. Г.
забелязал, че товарен автомобил „Пежо Боксер“ 1800, с peг. № ******, стоял паркиран без надзор в
тревните площи на ул. „Перяновец“ в гр. София, ж.к. „Бенковски“, в близост до
кръстовището с ул. „Самодивско кладенче“ и престоявал така седмици наред, без
някой да го управлява или да го използва по какъвто и да е друг начин.
На 15.12.2014г. Г. решил да отнеме
чуждата движима вещ - товарен автомобил „Пежо Боксер“ 1800 с peг. № ******, на стойност 600 /шестстотин/
лева, от владението на собственика „П.-Я.-В.С-ИЕ“ ООД, с управител П.Д.П. и Д.В.Я.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Той споделил със
свидетеля Г. Е., че иска да откара товарния автомобил до пункт за вторични суровини,
за да го предаде за скрап и го помолил за съдействие, тъй като автомобилът не
можел да запали.
Е. се съгласил и отишъл със своя
личен автомобил - джип „УАЗ 469“, до мястото, където се намирал микробусът, за
да го издърпа. Малко след като потеглили, горивото в джипа на свидетеля
свършило. Тогава св. Е. се обадил на свидетелят Г. Н. с молба да отиде при него
и подс. Г. със своя автомобил - голям микробус, тип „ван“, за да изтегли
товарния автомобил до пункта за вторични суровини. Св. Н. се отзовал, но при
тегленето неговият автомобил се повредил - счупило се карето на предната дясна
гума. Тогава последният се свързал по телефона с негов познат - св. Ц.Н.К.,
който притежавал лек автомобил „Фолксваген Голф“ комби, с молба да се присъедини
към другите и да помогне за изтеглянето на микробуса. Св. К. се съгласил и
всички заедно закарали товарния автомобил до пункт за вторични суровини, чийто
управител бил св. Е.З.С., където го оставили. Подс. Г. получил сумата от 500-600
лева.
На следващия ден - 16.12.2014 година,
В.Д.Я.- син на Д.В.Я., управител на „П.-Я.-В.С-ИЕ“ ООД, след обаждане на св. С.,
отишъл до пункта за вторични суровини и разпознал микробуса „Пежо Боксер“ 1800,
с рег. № ******, собственост на дружеството, който бил отнет и обявен за
издирване.
В хода на досъдебното производство
била назначена съдебно-оценителна експертиза, според чието заключение
стойността на инкриминираната вещ, към момента на извършване на деянието била в
размер на 3 690 /три хиляди шестстотин и деветдесет/ лева.
В хода на съдебното следствие пред
СРС била назначена и извършена допълнителна съдебно-оценителна експертиза, от заключението
по която се установило, че стойността на инкриминираната вещ - товарен
автомобил марка „Пежо” към момента на деянието била 600 /шестстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото доказателствени материали - свидетелските
показания на Г. Е., приобщените по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК
показания на А.И.У., К.Н.С., С.В.К., В.Б.П., А.Д., К. Г. К.., А.Д.М., С.З.А.., В.Х.К.,
П.Д.П., Е.З.С., Ц.Н.К., В. Г. Г., Г. С.Н., В.Д.Я., П.В.П., В.П.П.; писмените
доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие, свидетелство за съдимост на Л.Г.; 2 бр. личностни
характеристики, както и заключенията по съдебно-оценителната експертиза от ДП и
допълнителната съдебно-оценителна експертиза, изготвена пред СРС.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при оценката на доказателствата не са допуснати логически
грешки. Макар и не пределно изчерпателно, първостепенният съд в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които е възприел описаните от
него факти. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да приеме
противоположни на направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му не е допуснато превратно тълкуване на
доказателствени материали. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Правилна е преценката на районния
съд, че показанията на свидетелите С.К., В.П., А.Д., К. К.., А-М-,С.А.. и В.К.съдържат
информация за предхождащото противоправно отнемане на буса по време на извършен
грабеж във фирмата на св. П. и не допринасят за изясняване на предмета на
делото, касаещ единствено действията на подсъдимия Г. спрямо процесния товарен
автомобил „Пежо Боксер“ 1800, с peг. № ******.
Уместно са кредитирани показанията на
П.П.и В.П., които еднопосочно разказват къде се е намирал буса и колко време е
престоял там. Въззивният съд също даде вяра на изложеното от свидетелите К., Н.
и Е., от чийто показания по безпротиворечив начин се установяват
обстоятелствата по превозването на автомобила до пункт за вторични суровини,
както и че именно подсъдимият е инициирал и организирал тези действия. Коректно
първоинстанционният съд е възприел и показанията на Г. Е., като е отчел, че
обстоятелството дали е осъществено плащане за докарания микробус в пункта от
страна на управителя към подсъдимия не е от съществено значение за изхода на
делото.
На следващо място, в мотивите към
обжалваната присъда, е извършен правилен анализ на извършените по делото съдебно-оценителни
експертизи, в резултат на което съдът е възприел за относимо по делото
единствено заключението по експертизата, изготвена в хода на съдебното
следствие. Въззивната инстанция споделя изцяло преценката на районния съд,
доколкото при изготвянето на експертизата от ДП вещото лице не е разполагало с
коректни данни относно конкретното състояние на оценяваната вещ, а именно - че
процесният бус е бил с множество неизправности и не е бил в движение. Ето защо
настоящият съдебен състав също прие, че към момента на осъществяване на
деянието стойността на товарния автомобил „Пежо Боксер“ 1800, с peг. № ****** е възлизала на 600 лв.
Съгласявайки се с крайните фактически изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Първостепенният съд е направил
правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като
го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл. 195
ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат категорично на това, че подс. Г. е осъществил състава на въпросното
престъпление.
От обективна страна, на 15.12.2014 г.
в гр. София, кв. „Бенковски”, ул. „Перяновец” в близост до кръстовището с ул.
„Самодивско кладенче” Л.Г. е отнел чужда движима вещ - товарен автомобил „Пежо
Боксер” 1800 с peг. № ******, на стойност 600,00 лв. /шестстотин лева/, от
владението на „П. - Я.-В.С-ИЕ” ООД, с управители П.Д.П. и Д.В.Я., собственост
на дружеството, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
като откраднатата вещ не била под постоянен надзор /бусът е бил паркиран на
посоченото място в продължение на месеци/.
Кражбата е типично престъпление засягащо обществените
отношения по необезпокоявано упражняване правото на собственост на гражданите,
изразяващо се в лишаване на собственика на движима вещ с определена стойност от
владението върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия
вещта да я присвои. Безспорно описаната в обвинителния акт вещ е чужда движима
вещ по заложеното от законодателя определение в чл.110 от ЗС, за отнемането на
която подсъдимият не е получил съгласие или разрешение за вземането ѝ.
Вещта има нужната от обективна страна стойност, категорично установена от
извършената допълнителна СОЕ.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба се
характеризира с действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от
владението на нейния собственик и второ - които са насочени към установяване на
свое владение върху веща. С извършване на действията по транспортиране и
предаване на чуждия товарен автомобил в пункт за вторични суровини подс. Г. е
реализирал изпълнителното деяние по отнемането му от владението на неговия
собственик. Той е успял да установи трайна фактическа власт върху вещта и я е откарал
до пункт за вторични суровини, където се е и разпоредил, с което недвусмислено е
изразил намерението си да я третира като своя.
Въззивният съд приема, че в случая деянието,
реализирано от подс. Г., е съставомерно както от обективна, така и от
субективна страна. Това е така, тъй като предходното отнемане на вещта няма
нищо общо с настоящата кражба и се явява правно ирелевантно обстоятелство. Нещо
повече, по делото е установено, че вещта е била оставена без надзор и видими
грижи, което означава, че към инкриминираната дата не е имала друг владелец,
различен от нейния собственик, който обаче не е знаел за нейното
местонахождение. Но дори и да имаше такъв, то деянието отново би било
съставомерно, тъй като законодателят не се интересува от основанието на което
се владее една вещ, дори и да няма такова. Тоест в случая е напълно допустимо
наличието на съставомерност на процесната кражба, въпреки предходно реализирано
по отношение на същата вещ престъпление /Решение № 81/10.04.2009г. на ВКС, ІІ
н.о./. В случая конкретната вещ има установен собственик, който не се е отказал
от стопанисването и ползването на същата. Ето защо следва да се приеме, че макар
от дружеството да не са знаели точното местонахождение на вещта и да не са
упражнявали непосредствена фактическа власт върху нея, същите не са променили
отношението си към автомобила, не са се дезинтересирали, което е изводимо и от
обявяването на буса за издирване. Освен това безспорно към инкриминираната дата
именно „П. - Я.-В.С-ИЕ” ООД е било собственик на товарния автомобил „Пежо
Боксер” 1800 с peг. № ******, независимо от предходно осъществените спрямо
вещта неправомерни действия. Бусът е бил във владение на неговия собственик, но
не е бил под негов постоянен надзор. Съгласно ППВС №6/1971г. предмет на
кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай,
по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са
оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде
се намират тези вещи - на поле, в населено място и пр. В случая са налице
именно такива други наложили се обстоятелства, доколкото неустановените по
делото лица са паркирали автомобила на инкриминираното място и по този начин той
е бил оставен на обществено доверие, без постоянен надзор. Именно поради тези
съображения, въззивната съдебна инстанция прие, че подсъдимият действително е
реализирал от обективна страна състава на горепосоченото престъпление, като
възраженията на защита в обратна насока се явяват неоснователни. Дружеството и
в частност неговите управители са продължили да осъществяват както правото на
собственост, така и правото на владеене върху същото, макар и чисто физически
към датата на инкриминираното деяние да не са упражнявали пряка фактическа
власт. Последното се дължи именно на извънредното обстоятелство, че не са
знаели за точното местоположение на вещта.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им /чл.11, ал.2, пр.1 НК/. Г. е наказателноотговорно лице, без
данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива,
подлагащи на съмнение неговата вменяемостта. Той е съзнавал, че без съгласието
на собственика на инкриминираната движима вещ, отнема същата с цел да придобие
владение върху нея и да се разпореди със същата - изтеглянето
на автомобила от мястото, на което се е намирал с месеци и предаването му на
пункт за вторични суровини като скрап. Произнасяйки се в този смисъл, районният
съд е взел необходимото отношение по възраженията на защитата за субективна
несъставомерност на деянието. Не е налице твърдяното от защитата съществено
нарушение на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав се съгласява изцяло и с
изводите на първата инстанция, че настоящият случай е маловажен по смисъла на
чл.93, т.9 от НК. Маловажен е този случай при който извършеното престъпление, с
оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, или с оглед
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на престъпление от този вид. По
настоящото дело се установява, че към датата на деянието подсъдимият е бил
затруднено материално положение. Също така, пазарната стойност на
инкриминиращата вещ е сравнително ниска, а именно 600 лева. Освен това,
решението на Г. да предприеме инкриминираните действия същият е формирал въз
основа на обстоятелството, че микробусът е стоял на мястото продължителен
период от време и не е бил стопанисван. По делото са налични и добри
характеристични данни за подсъдимия. Изложените обстоятелства в своята
съвкупност и според въззивния съд обуславят извод за наличие на по-ниска степен
на обществена опасност на деянието и дееца и съответно - на маловажен случай. Възраженията
на прокуратурата в тази насока, не се споделят от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият е бил признат за виновен в
извършеното на престъпление по чл.195,
ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.1 от НК. Уместно, с оглед установената в хода на
съдебното следствие стойност на инкриминираната вещ, на основание чл.304 от НПК, СРС е оправдал Л.Г. в частта досежно стойността над 600 лева до размера от
3 690 лева.
Във връзка с определеното на подсъдимия наказание, СГС намира, че справедливо и в съответствие с
изискванията на чл.36 от НК, при първоинстанционното разглеждане на делото,
съдът, при условията на чл.54 от НК, е наложил на Г. наказание „пробация“,
включващо мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по осем месеца. Според
настоящия съд определеното с присъдата наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия,
но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и
основният смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК. В същото
време, ще се даде възможност на Г. да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Предвид изхода на
делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, разноските по делото
правилно са били възложени в тежест на подс. Г..
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна. Изложените в жалбата, протеста и в съдебното заседание
доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при коректна фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така,
при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие
на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивните жалба и протест - да бъдат оставени без
уважение, като неоснователни.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда 07.12.2016г.,
постановена от СРС, НК, 105-ти състав по НОХД 11926/2015г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.