Решение по дело №172/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 175
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20224400500172
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500172 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1474/15.12.2021 г., постановено по гр. дело № 5607/2021
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е отхъврил предявеният от П. В.
ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.*** №***, ет.1, чрез адв.В.И. от ПАК,
против „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район ***, бул.*** №***, представлявано от двама от тримата управители
Ф.К.А., Д.Н.Б. и Н.Л.Й.Г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
отмяна на Заповед №13/02.07.2021 г. на управителите на «***» ЕООД –
Н.Л.Й.Г. и Ф.К.А., като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил предявеният от П. В. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.*** №***, ет.1, чрез адв.В.И. от ПАК, ПРОТИВ „***“ ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, бул.*** №***,
представлявано от двама от тримата управители Ф.К.А., Д.Н.Б. и Н.Л.Й.Г.,
ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
длъжността «Управител/Управител Търговия на едро» в „***“ ЕООД, магазин
***-Плевен, заемана от ищеца преди уволнението, като неоснователен и
недоказан.
1
Отхвърлил предявеният от П. В. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.*** №***, ет.1, чрез адв.В.И. от ПАК, ПРОТИВ „***“ ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, бул.*** №***,
представлявано от двама от тримата управители Ф.К.А., Д.Н.Б. и Н.Л.Й.Г.,
ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане
на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение
за периода от 05.07.2021 г. до 05.01.2022г., като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.
В. ИЛ. чрез пълномощника му – адв. В.И. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано.
Развиват се доводи, че процесната заповед е незаконосъбразна, защото
не са налице предпоставките по чл.328 ал.2 от КТ. Че сключения договор за
управление следва да е с ръководство на предприятието, който следва да
съдържа конкретна бизнес задача, която то да изпълнява. Счита, че по
отношение на двама от тримата управители не са налице предпоставките по
чл.328 ал.2 от КТ, тъй като същите са вписани в ТЗ повече от година преди
прекратяване на ТПО, т.е повече от девет месеца от започване на
изпълнението на договора, което изключва приложението на тази норма.
Счита, че по делото няма представени доказателства за бизнес план, който да
е валиден след сключване на договора за управление с Н.Л.Й.Г., като
управител на дружеството. Възразява, че заеманата длъжност преди
уволнението не е ръководна по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на КТ, поради
което и не може да се прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.328
ал.2 от КТ. Заявява, че поради липсата на бизнес план и самостоятелно
представителство на новия управител е налице и злоупотреба с права по
смисъла на чл.8 от КТ от страна на работодателя и заповедта се явява
незаконосъобразна. Моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като
претендира и присъждане на разноски по делото.
Тези доводи се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния
представител.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от „***“ ЕООД. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
2
съдебното решение, като моли да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В същност по фактическите обстоятелства не е налице спор между
страните. Те са правилно възприети и интерпретирани от РС-Плевен, като
накратко обстановката е следната:
Безспорно е, че с допълнително споразумение №16 към ТД
№22547/10.01.2012 г. от 15.08.2018г., считано от последната дата, е
променена заеманата длъжност от въззивника П.И. при въззиваемото
дружество от Управител търговска политика, в Управител. С длъжностната
3
характеристика за длъжността Управител /Store Manager/, с която
въззивникът се е запознал и подписал на 15.08.2018 г., основните задължения
и отговорности на длъжността, както и прекият му ръководител – Директор
Продажби и Регионален Ръководител Сектор «Продажби» са изрично
посочени.
С решение на собственика на капитала на «***» ЕООД от 30.03.2021 г.
след проведено Общо събрание, Н.Л.Й.Г. е назначен за управител на «***»
ЕООД, считано от 01.04.2021 г.
Също безспорно е, че със Заповед №13/02.07.2021г. е прекратено
трудовото правоотношение на П. В. ИЛ., заемащ длъжността
Управител/Управител, търговия на едро в Магазин ***-Плевен, на основание
чл.328, ал.2 от КТ – уволнение на служител от ръководството на
предприятието, поради сключването на договор за управление на основане
чл.141, ал.7 от ТЗ между «***» ЕООД и Н.Л.Й.Г., съгласно решение от
30.03.2021 г. на едноличния собственик на «***» ЕООД, а именно – *** ***
Б.В., без спазване на срока на предизвестието съгласно чл.220, ал.1 от КТ,
считано от 05.07.2021 г.
Спорни по делото са въпросите: законосъобразна ли е издадената
заповед за уволнение, налице ли са предпоставки за нейната отмяна,
съответно възстановяване на въззивника на заеманата преди уволнението
длъжност и присъждане на обезщетение за времето през което е останал без
работа.
По иска с правно основание чл.344 ал1. т.1 от КТ.
Това е главния иск по делото, с който се иска обявяване на уволнението
за незаконно и съответно отмяна на заповедта.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли са предпоставките по
чл.328,ал.2 от КТ за уволнение на служител от ръководството на
предприятието поради сключването на договор за управление, в 9-месечния
срок след започване изпълнението на договора за управление, както и
длъжността, заемана от ищеца представлява ли ръководна такава и част ли е
от „ръководството на предприятието“ по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ, а
оттам и законосъобразна ли е издадената Заповед №13/02.07.2021г. на
управителите на „***“ЕООД, ЕИК***, гр.София, с която на основание чл.328
ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на П. В. ИЛ..
4
В пар.1,т.3 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на „Ръководство на
предприятието“, а именно: ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия
процес, включително в поделение на предприятието, както и колективните
изборни органи за управление /стопански съвет,УС,ИБ,ОБ и др.подобни/.
За да отхвърли предявените искове Пл.РС е приел, че съгласно
представената длъжностна характеристика на длъжността „Управител“,
заемана от ищеца, изброените трудови дейности имат изцяло ръководен
характер, както и че управителят взема участие и изпълнява задачи и проекти,
възложени му от прекия ръководител - Директор Продажби и Регионален
Ръководител Сектор «Продажби».
Видно от горепосочената Длъжностна характеристика на длъжността
„управител“, лицето, заемащо я е подчинено на Директор Продажби и
Регионален Ръководител Сектор «Продажби». Той носи отговорност за
изпълнение на трудовите функции на всички работници и служители в
обособеното звено – Магазин Плевен. Нему е възложено провеждането и
контрола на политиката за управление на персонала на фирмата – избор,
наемане, обучение, насърчаване, наказания. Той отговаря за наличности, цени
продажби и рекламации, техника за безопасност, планиране, подготовка и
провеждане на инвентаризации, контролира касови наличности, работна
време, графици и отпуски на служителите в магазина.
Съгласно определението на понятието „Ръководство на предприятието“
по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ, в ръководството освен ръководителят и
неговите заместници, се включват и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес/в този смисъл е и съдебната практика-
ръководители на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др.обособени
звена/, т.е. служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието
или отделни негови звена, както и постигането на определени производствени
цели. Ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната
характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на
осъществяваните фактически трудови функции/в този смисъл и
многобройната практика на съдилищата и на ВКС на РБ/. Видно от
представеното в трудовото досие приложение към трудов договор /л.84/ в
правата и задълженията на управителя на магазина се включват и
5
възможности да се разпорежда с активи на магазина, както и да придобива
такива за магазина, да сключва договори за поддръжка, да подписва договори,
да поема ангажименти към държавните власти и т.н. Представено е изрично
пълномощно и заповед на осн. чл.403а ал.2 от КТ управителя на магазина
П.И. да представлява дружеството пред контролните органи на Инспекция по
труда. От показанията на св.Д. се установява,че ищецът е осъществявал
ръководство на трудовия процес в магазина - подбор на персонала,
събеседване, интервюта, назначаване, наказания и т.н. Това е видно и от
самата структура на длъжностите в магазин *** –Плевен, както и от
органиграмата. От тях несъмнено става ясно, че управителя на магазин е най-
високата административна длъжност, като всички останали служители и
работници общо 111бр. са му пряко подчинени.
Също така трудовите функции на управителя имат пряка връзка с
постигането на определен стопански резултат на компанията-поръчване на
стока, движението на стоката, взаимоотношения с доставчици, свързани с
печалбата на фирмата и предотвратяване на загуби,отговорност за
безопасността на труда, създаване на по-добра работна среда и контрол на
трудовите процеси.
В разпоредбата на чл.328 ал.2 от КТ като основание за уволнение на
служители от ръководството на предприятието е предвидено сключването на
договор за управление със страни собственикът на предприятието
/ПРИНЦИПАЛ/ и лицето, което, ще управлява предприятието. Същественото
е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели/в настоящия случай План за създаване на стойност
- програма, която се актуализира всяка бизнес година от ***/, които
управляващият предприятието трябва да постигне - производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалба, инвестиции и др., а въз основа на
бизнес задачата управляващият следва да разработи бизнес програма, която
да предложи и изпълни по време на действието на договора. Приема се, че
чрез този договор предприятието предава управлението на управител, който
се задължава срещу възнаграждение на свой риск да постигне в договорен
срок определен стопански резултат. Затова и законът дава възможност на
управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като
освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на
осн.чл.328 ал.2 от КТ. Разпоредбата предоставя свобода при прекратяване на
6
трудовия договор /без мотиви и по лична преценка/, поради което
разпоредбата на чл.328 ал.2 от КТ следва да се тълкува стриктно, а не
разширително /в този смисъл определение на ВКС№343/27.04.2021г. по гр.д.
№901/2021г.,4 ГО,ГК/.
Окръжният съд намира, че в настоящия случай е налице фактическият
състав на уволнителното основание по чл.328 ал.2 от КТ, включващ
кумулативно следните елементи: налице е сключен нов договор за управление
с нов управител, вписан в ТР на 23.04.2021г., с който се цели постигане на
определен стопански резултат /План за създаване на стойност-програма,която
се актуализира всяка бизнес година от ***, поставяйки нови и цели и
начините за постигането им от компанията като цяло и от нейните
подразделения, вкл. и Магазин ***-Плевен/, правото на уволнение на
работодателя е упражнено в рамките на 9-месечния срок от започване
изпълнението на договора за управление, както и въззивникът е заемал
длъжност, попадаща в ръководството на предприятието съгласно критериите
на разпоредбите на КТ.
По отношение на девет месечния срок следва да се отбележи, че
независимо, че представителството на дружеството се осъществява или от
двама управители или от един управител съвместно с прокурист, съгласно
раздел ІІІ чл.13 ал.2 от Учредителния акт, с назначаването на новия управител
с конкретни бизнес ангажименти, което е видно от представеното решение на
едноличния собственик на капитала започва да тече и срокът на изпълнение
на договора за управление. Приети назначаването, съответно вписването на
новия управител Н.Г. не би могло да се счита, че този срок тече. А също
неправилно е да се брои срок по отношение на всеки един от управителите,
защото само последния назначен е сключил договор за управление /л.31/, а
нормата изисква именно наличието на такъв договор за управление, за да е
валидна хипотезата й.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира,че извършеното
уволнение на осн.чл.328 ал.2 от КТ е законно, а издадената Заповед
№13/02.07.2021г. на управителите на „***“ ЕООД, гр.София, с която на
основание чл.328,ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на П.И.
от гр.Плевен, поради сключване на договор за управление на предприятието,
е законосъобразна.
7
Предявеният иск за нейната отмяна се явява недоказан по основание и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Тези искове са акцесорни по своя характер и следват съдбата на
главния. Предпоставка за тяхното уважаване е признаването на прекратяване
на ТПО за незаконно. Предвид изводите на съда, че трудовия договор между
страните е прекратен при спазване на законовите разпоредби и не са налице
основания за отмяна на заповедта, то недоказани по своето основание е искът
по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на въззивника на заеманата преди
уволнението длъжност, както и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за присъждане на
обезщетение за времето през което е останал без работа, в следствие не
незаконното уволнение. Това предопределя и тяхното отхвърляне.
Мотивиран от посоченото, Окръжният съд приема, че обжалваното
Решение на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1474/15.12.2021 г., постановено по гр.
дело № 5607/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9