Решение по дело №786/2011 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 233 от

Закона за министерството на вътрешните работи / ЗМВР – отм. /.

Образувано е по жалба на П. Г. М. против Заповед № з-2603/27.09.2011 г., издадена от директора на ОДМВР – гр. Пазарджик, с която на основание чл.227, ал.1, т.7, т.8 и т.10, вр. чл.226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от ЗМВР, вр. чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, вр. чл.18 от Инструкция № Iз - 1015/ 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и чл. 228, т.3, вр.чл.186, ал.1, вр. чл.30, ал.2 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, и на основание чл.245, ал.1, т.8, вр. чл. 246, т.2, вр. чл.186, ал.1, вр. чл.30, ал.2 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение, в качеството му на държавен служител категория “Е”- I степен, полицай - младши автоконтрольор II-ра степен в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР - гр. Пазарджик.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Л.. Молят съда да отмени оспорената Заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при съблюдаване разпоредбата на чл. 300 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, въз основа на влязлата в сила оправдателна присъда, постановена от Специализирания наказателен съд – закрит /СНС/.

Ответникът – директора на ОДМВР-гр.Пазарджик, редовно призован, не се явява. Процесуалния му представител моли жалбата да бъде отхвърлена, като необоснована и недоказана. Навежда доводи за липсата на корелация между наказателната и дисциплинарна отговорност.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № з-2603/27.09.2011 г., издадена от директора на ОДМВР- гр.Пазарджик, на полицай П. Г. М., в качеството му на държавен служител категория „Е” – І степен, младши автоконтрольор II-ра степен в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР - гр. Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. Съгласно мотивната част на оспорената Заповед дисциплинарното наказание е наложено за това, че:

1. През периода м. март 2011 г. - м. май 2011 г., на АМ „Тракия” в района на област Пазарджик, полицай П. Г. М., в качеството си на държавен служител категория “Е” - I степен, младши автоконтрольор II степен в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР - гр.Пазарджик, умишлено е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица (колеги - полицаи), като е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (по смисъла на чл.93, т.20 от НК) - на територията на ОДМВР - гр.Пазарджик, създадена с користна цел: искане и приемане на активен подкуп от водачи на МПС по АМ „Тракия”, с ръководител С. Г. И. и участници: Г. Н. Б., И. П. Д., М. Ж. Е., П. С. К., Г. Т. Г. и И. С. С., при което не е изпълнил: разпоредбите на чл. 4, т. 1, пр.1 и 2 от ЗМВР (да спазва Конституцията и законите на Република България) и на чл.58 от ЗМВР (да предотвратява, пресича и разкрива престъпления), както и служебните си задължения по длъжностна характеристика дa осъществява ефективен контрол върху спазване правилата за движение, като се ръководи от принципа за нулева толерантност, целенасоченост и безпристрастност; да работи по предотвратяването и пресичането нарушенията по пътищата и обществения ред и участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред; да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност при констатиране на нарушения на правилата за движение), представляващо тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал.1, т.7, вр. чл.226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;

2. През периода м. март 2011 г. - м. май 2011 г., на АМ „Тракия” в района на област Пазарджик, жалб. М. в същото качество умишлено е злоупотребил с предоставената му власт и оказаното му доверие, като е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (по смисъла на чл.93, т.20 от НК) - на територията на ОДМВР - гр. Пазарджик, създадена с користна цел: искане и приемане на активен подкуп от водачи на МПС по АМ „Тракия”, с ръководител С. Г. И. и участници: Г. Н. Б., И. П. Д., М. Ж. Е., П. С. К., Г. Т. Г. и И. С. С., при което не е изпълнил разпоредбите на чл.4, т.1, пр.1 и 2 от ЗМВР (да спазва Конституцията и законите на Република България) и на чл.58 от ЗМВР (да предотвратява, пресича и разкрива престъпления), както и служебните си задължения по длъжностна характеристика (да осъществява ефективен контрол върху спазване правилата за движение, като се ръководи от принципа за нулева толерантност, целенасоченост и безпристрастност); да работи по предотвратяването и пресичането нарушенията по пътищата и обществения ред и участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред; да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност при констатиране на нарушения на правилата за движение), квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по чл.227, ал.1, т.8, вр. чл.226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

3.През периода м.март 2011 г. - м. май 2011 г., на АМ „Тракия” в района на област Пазарджик, жалб. М., в горепосоченото длъжностно качество умишлено е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (фиксирани в т.4, т.7, т.8 и т.31 на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед peг. № 1з-2013/08.11.2006г. на МВР, изменен и допълнен със заповед peг. № 1з-453/ 22.02.2011г. на МВР), с които се уронва престижът на службата, като е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (по смисъла на чл.93, т.20 от НК) на територията на ОДМВР - гр. Пазарджик, създадена с користна цел: искане и приемане на активен подкуп от водачи на МПС по АМ „Тракия”, с ръководител С. Г. И. и участници: Г. Н. Б., И. П. Д., М. Ж. Е., П. С. К., Г. Т. Г. и И. С. С., при което не е спазил правилата по т.4, т.7, т.8 и т.31 на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР - „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме”; „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”; „Държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си”; „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел” – квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл.227, ал.1, т.10, вр. чл. 226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2. т.4 от ЗМВР, вр. чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;

4. На 13.05.2011 г., за времето от 10.24 часа до 10.28 часа, на 62-64 км от АМ „Тракия” (пътен възел ханче „Церово”, посока гр. София), в съучастие като съизвършител с инспектор С. Г. И. от ОДМВР гр. Пазарджик, жалб. М., в качеството си на държавен служител категория “Е” - I степен, мл. автоконтрольор II степен в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР - гр. Пазарджик, умишлено е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица (колеги - полицаи), като приел от М. М. А. от гр. Кърджали дар, който не му се следва - една банкнота с номинал от двадесет лева, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на М. М. А., който управлявал лек автомобил със скорост над допустимата, при което не е изпълнил разпоредбите на чл.4, т.1, пр.1 и 2 от ЗМВР (да спазва Конституцията и законите на Република България) и на чл.58 от ЗМВР (да предотвратява, пресича и разкрива престъпления), както и служебните си задължения по длъжностна характеристика - да осъществява ефективен контрол върху спазване правилата за движение, като се ръководи от принципа за нулева толерантност, целенасоченост и безпристрастност; да работи по предотвратяването и пресичането нарушенията по пътищата и обществения ред и участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред; да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност при констатиране на нарушения на правилата за движение – прието за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл.227, ал.1, т.7, вр. чл.226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;

5.Ha 13.05.2011 г., за времето от 10.24 часа до 10.28 часа, на 62-64 км от АМ „Тракия” (пътен възел ханче „Церово”, посока гр. София), в съучастие като съизвършител с инспектор С. Г. И. от ОДМВР- гр. Пазарджик, полицай П. Г. М., в качеството си на държавен служител категория “Е” - I степен, младши автоконтрольор II степен в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР-гр. Пазарджик, умишлено е злоупотребил с предоставената му власт и оказаното му доверие, като приел от М. М. А. от гр. Кърджали дар, който не му се следва - една банкнота с номинал от двадесет лева, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на М. М. А., който управлявал лек автомобил със скорост над допустимата, при което не е изпълнил разпоредбите на чл.4, т.1, пр.1 и 2 от ЗМВР (да спазва Конституцията и законите на Република България) и на чл.58 от ЗМВР (да предотвратява, пресича и разкрива престъпления), както и служебните си задължения по длъжностна характеристика (да осъществява ефективен контрол върху спазване правилата за движение, като се ръководи от принципа за нулева толерантност, целенасоченост и безпристрастност; да работи по предотвратяването и пресичането нарушенията по пътищата и обществения ред и участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред; да изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност при констатиране на нарушения на правилата за движение) – квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл.227, ал.1, т.8, вр. чл.226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2. т. 1 и 2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;

6. На 13.05.2011 г., за времето от 10.24 часа до 10.28 часа, на 62-64 км от АМ „Тракия” (пътен възел ханче „Церово”, посока гр. София), в съучастие като съизвършител с инспектор С. Г. И. от ОДМВР гр. Пазарджик, жалб. М., като държавен служител категория “Е” - I степен, младши автоконтрольор II степен в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР - гр. Пазарджик, умишлено е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (фиксирани в т.4, т. 1, т.8 и т.31 на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед peг. № 1з - 2013/08.11.2006 г. на МВР, изменен и допълнен със заповед peг. № 1з - 453/ 22.02.2011 г. на МВР), с което се уронва престижът на службата, като приел от М. М. А. от гр. Кърджали дар, който не му се следва - една банкнота с номинал от двадесет лева, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на М. М. А., който управлявал лек автомобил със скорост над допустимата, при което не е спазил правилата по т.4, т.7, т.8 и т.31 на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР - „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме”; „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”; „Държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си”; „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел”, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл.227, ал.1, т.10, вр. чл.226, ал.1, т.6 и чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За констатираните 6 тежки нарушения на служебната дисциплина е наложено едно общо дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.

На основание чл. 230, ал. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР, със Заповед рег.№ з-1695/ 27.06.2011г. на директора на ОДМВР Пазарджик, въз основа постъпило писмо вх. № 22121/17.06.2011г. от МВР - Дирекция „Вътрешна сигурност“, в което е посочено, че във връзка със сл.дело № 9-П/2011г. по описа на СО към СГП, по отношение на жалб. М. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2 и 4, вр.ал.2, вр.ал.1, чл. 302, т.1, вр.чл.301, ал.1, пр.1 и 2, вр.чл.20, ал.2 от НК, е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, връчена му на същата дата, като му е указана възможността да даде обяснения, да представи доказателства, да участва в дисциплинарното производство и да бъде подпомаган в защитата си.

На 28.06.2011г. на жалбоподателя била връчена покана за даване на писмени обяснения в срок до 01.07.2011г., като не били депозирани такива.

Със заповед рег. № з-1923/21.07.2011 г. директора на ОДМВР - гр. Пазарджик удължил с 30 дни срокът за приключване на дисциплинарното производство, считано от 27.07.2011 г. Заповедта била връчена лично на жалб. М. на 22.07.2011 г.

Видно от протокол № 36661/11.08.2011г. дисциплинарно- разследващият орган осъществил телефонна връзка с лицето М. М. А., при която последния заявил, че поддържа изцяло казаното от него по следственото дело и, че отразеното в протоколите по същото може да бъде отчетено и като негово обяснение по дисциплинарното производство.

На 23.08.2011г. била предявена за запознаване изготвената от дисциплинарно-разследващия орган обобщена справка рег. № 37759/22.08.2011г. В изпълнение разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР(отм.) на 23.08.2011г. на жалбоподателя била връчена покана за запознаване със справката, с която му е указано правото да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок. В този срок представил сведение с рег.№ 38189/24.08.2011г., в което твърдял, че не е извършил вменените му деяния.

На 26.08.2011г. било изготвено становище от дисциплинарно- разследващия орган до директора на ОДМВР – гр. Пазарджик, в което били изложени установените факти и обстоятелства в хода на проведеното дисциплинарно производство. Комисията предложила за допуснати нарушения на служебната дисциплина на държавния служител да бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание – „уволнение“, като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР бъде прекратено служебното правоотношение.

По делото са представени писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно протоколи от съдебни заседания за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на жалб. М., протоколи за разпит на свидетели вкл. М. М. А., протоколи за разпит на свидетели по реда на чл. 223 от НПК, протоколи за претърсване на лице и привличане в качеството на обвиняем, разпит на обвиняем.

Представени са материали от печатните издания – вестниците Труд, Монитор, Пазарджишка Марица, Информационен сайт – Дарик нюз и Стандарт нюз, Информационна агенция Памедия, отразяващи случая в медиите, добил популярност като Операция “Палките”. Приложени са кадрова справка и длъжностна характеристика.

Събраните в хода на дисциплинарното производство доказателствени материали довели наказващия орган до извода, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя. Взето е предвид становището и обобщената справка. В мотивната част на заповедта е обсъдена установената фактическа обстановка, действията на лицето и текстовете на законовите разпоредби от ЗМВР и Етичния кодекс / с които служителят е бил запознат, видно от справка рег. № 12413/30.11.2006г и рег. № 11205/09.03.2011г../. Дисциплинарно-наказващият орган приел, че жалб. М. е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР, за което следва да му бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното правоотношение.

По ДП №9-П/2011г., по описа на СО-СГП , пр.пр. № 4-671/2011г. на СГП бил внесен за разглеждане в СНС обвинителен акт и срещу жалб. М. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и 4, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл. 302, т.1, вр.чл. 301, ал.1, пр.2, алт.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, по фактическите положения, описани в оспорената Заповед.

С присъда от 28.11.2016г., постановена по НОХД № 857/2014г., по описа на СНС, жалб. М. е признат за невиновен, и на основание чл. 304 от НПК оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, както следва: за това, че в периода м.март – м. май 2011г. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай кат. Е – I, мл. автоконтрольор, група „Престъпления по пътищата, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пазарджик да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т.20 от НК на територията на ОДМВР-Пазарджик, създадена с користна цел – искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по АМ „Тракия“, с ръководител [населено място] – престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и 4, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК; и за това, че на 13.05.2011 г., за времето от 10.24 часа до 10.27 часа, на 62-64 км от АМ „Тракия” (пътен възел ханче „Церово”, посока гр. София), в качеството му на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай кат. Е - I, мл. автоконтрольор, II степен, група „Престъпления по пътищата, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пазарджик в съучастие със [населено място] да са приели от М. М. А. дар, който не им се следва - банкнота от 20 лева, за да не извършат действия по служба, произтичащо от задълженията им по ЗДвП – да съставят документ /АУАН / във връзка с констатирано нарушение по чл. 182 от ЗДвП / управление на лек автомобил с превишена скорост над допустимата от св. М. А./, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на М. М. А. – престъпление по чл. 302, т.1, вр.чл.301, ал.1, пр.2, алт.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Присъдата от 28.11.2016г., постановена по НОХД № 857/2014г., по описа на СНС, по отношение на жалб. М. е влязла в законна сила на 08.07.2023г., тъй като не били подадени касационна жалба или протест против Присъда № 2/23.06.2023г., постановена по ВНОХД № 207/2021г., по описа на АСНС, в частта й, в която с присъда от 28.11.2016г., постановена по НОХД № 857/2014г., по описа на СНС, с която жалб. М. е признат за невиновен, и на основание чл. 304 от НПК оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, е потвърдена.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директора на ОДМВР-гр.Пазарджик, в рамките на предоставените му правомощия с чл. 228, т. 3, вр. чл. 186, ал.1 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, съдържащи се в ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваният административен акт е издаден в рамките на установените в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР преклузивни срокове. Дисциплинарното производство е извършено от дисциплинарно-разследващ орган, определен от директора на ОДМВР-Пазарджик. В хода на дисциплинарното производство е осигурено правото на защита на жалбоподателя, което се установява от приложените по делото писмени доказателства - дал е писмени обяснения, запознат е със съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарно производство и за продължаване на неговия срок, запознат е с обобщената справка, изготвена от дисциплинарно-разследващия орган, предоставена му е възможност да депозира възраженията си.

От мотивите към присъда от 28.11.2016г., постановена по НОХД № 857/2014г., по описа на СНС, общодостъпни в интернет пространството е видно, че жалб. М. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.3, пр.2 и 4, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК поради това, че обвинителната теза е недоказана - „…Относно горните твърдения в ОА по делото не бяха събрани никакви доказателства. Освен в обвинителния акт горните твърдения не се съдържат нито в свидетелски показания, нито в писмени, нито във веществени доказателства, нито във ВДС... Нито пък каквито и да било други индивидуализиращи признаци, от които да се направи дори предположение, че някой от подсъдимите е причастен по някакъв начин към подобна дейност… В настоящия наказателен процес не беше установено който и да било от подсъдимите да участва в подобно структурирано сдружение изобщо. Не се установи и съществуването на подобно сдружение. А поради това обстоятелство съдът не счете за нужно да изследва наличието на останалите елементи на ОПГ, тъй като при липса на сдружение изобщо, обективно не са налице и неговите вторични белези…“.

По отношение на второто повдигнато срещу жалб. М. обвинение по чл. 302, т.1, вр.чл.301, ал.1, пр.2, алт.2, вр.чл.20, ал.2 от НК в мотивите е посочено, че при така установената по делото фактическата обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това на 13.05.2011г. за времето от 10,24ч. до 10,28ч. на 62-64 км от автомагистрала „Тракия” /пътен възел ханче „Церово”/ посока София подсъдимите в качеството си на длъжностни лица от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Г – ІІ, полицейски инспектор VІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР съответно жалб. М. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – ІІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОДМВР – гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършители са приели от М. А. дар, който не им се следва – банкнота от 20 лв., за да не извършат действие по служба, произтичащо от задълженията им по ЗДвП – да съставят документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 от ЗДвП /управляване на лек автомобил с превишена скорост над допустимата от св.М.Андреев./. Посочено е, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства относно това двамата да са приели неследващ им се дар в посочения от обвинението размер от 20 лв. и след извършена проверка на св. М.Андреев.

Съгласно нормата на чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, следователно липсва процесуална възможност подсъдимия да бъде оправдан поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Видно от посоченото в мотивите на влязлата в сила по отношение на жалб. М. присъда по НОХД № 857/2014г., по описа на СНС, е налице хипотезата на чл.300 от ГПК, тъй като съществува пълна идентичност между фактическите положения, въз основа на които е постановена влязлата в сила оправдателна присъда и твърдяните в оспорената Заповед деяния, с които според ответника са осъществени съставите на повдигнатите дисциплинарни обвинения. С оглед установените факти по НОХД № 857/2014г., по описа на СНС следва да се приеме за недоказано по безспорен и категоричен начин, че жалб. М. е осъществил от обективна страна съставите на вменените му дисциплинарни нарушения, а след като такива данни не са налице, не следва да се обсъжда въобще наличието на субективната им страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респективно за административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието и относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В същият смисъл е и повелята на чл. 413, ал. 2 от НПК, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Несъмнено производството по налагане на дисциплинарно наказание е самостоятелно и независимо от наказателното производство, но установеното в последното е в пълно тъждество с фактите, послужили за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, конкретно, че държавният служител не е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения и които са послужили като основания за издаване на оспорената Заповед, което следва да бъде отчетено с оглед спазване на принципа ne bis in idem. Тъй като е налице идентичност на фактическите основания, въз основа на които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и деянията, предмет на оправдателната присъда, с която е приключило наказателното производство, следва да се съобрази императивното правило на чл. 300 от ГПК, приложимо по силата на чл. 144 от АПК, а именно деянията, за които на жалб. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради квалифицирането им като тежки нарушения на служебната дисциплина, следва да се считат за недоказани от фактическа страна / така и Решение №15250/09.12.2020г. постановено по адм.дело № 6740/2020г., по описа на ВАС, Пето отделение/.

Поради тези съображения оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

С оглед изхода от спора, на жалбоподателя се дължат разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Г. М. Заповед № з-2603/27.09.2011 г., издадена от директора на ОДМВР – гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.