РЕШЕНИЕ
Номер 260838 13.10.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията дело номер 6041 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от
Р.Е.Т. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка М.Г.Т., ЕГН ********** Съдебен адрес:***,
адвокат **** Срещу : Е.Р.Т., ЕГН ********** ***
С Решение № 7/02.01.2018г. на ПдРС, 1 брачен състав, упражняването на родителските
права на детето Р. са предоставени на майката М.Т., а бащата Е.Т. дължи месечна
издръжка в размер на 120 лева, считано от 02.01.2018г., платима до 10 число на месеца,
за който се дължи. От датата на съдебното решение минали повече от две години. Настъпили промени в нуждите на детето,
което вече било ученик в *****
клас, който посещавал множество допълнителни занимания, курсове по рисуване,
математика и английски език, състезания, спорт и пр. Така например за курс по
рисуване през тази учебна година била
платена сума в размер на 195лв..;
30лв. била месечната такса за уроци по английски. Отделно били разходите за
учебни тетрадки, помагала, дрехи и обувки, лекар и зъболекар, и пр, Само през
м.февруари 2020г. майката била платила 80лв. за зъболекар и 188лв. за лекар,
изследвания и пр. Отделно от тези цифри били закупувани лекарства, витамини и
пр.
Р. имал нужда от здравословна
храна, дрехи и обувки, които израствал бързо. Предстояло му и кандидатстване в гимназия след седми клас, за
което също се нуждаел от специална подготовка по български език и математика.
Към настоящия момент всички
нужди на Р. се покриват от майката, а ответника единствено заплащал
определената от съда издръжка.
Трудовото възнаграждение на майката било близко до
минималната работна заплата за страната. Не е известно трудовото възнаграждение
на бащата. Същият нямал други задължения за издръжка.
Предвид гореизложеното е
направено искане съдът да постанови
решение с което да измени съществуващото вече решение и да осъди
ответника да заплаща увеличен размер на издръжката
от 120 лева на 250 лева; платима до десето число на месеца,
за който се отнася, до промяна на обстоятелствата, определящи размера на
издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.06.2020г., ведно със законовата лихва от датата на
завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане на сумите.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК е депозиран такъв от ответника
Е.Р.Т., ЕГН **********,*** чрез: адв.
*****.
Твърди, че не е ставал повод за завеждане
на настоящето дело и на него не му било
казано, че ищецът желае да му увеличи издръжката, това не била казала на ответника и
майката на ищеца.
Безспорно с възрастта се увеличават
социалните контакти и нуждите на детето, но трябвало да се отчитат и
възможностите за плащане на бащата. До момента ответникът не само заплащал
редовно присъдената издръжка, но и е правил при необходимост допълнителни
разходи за сина си, като например е купувал луксозни маратонки и монитор за
компютър, когато е бил потърсен за това. въпреки той самият да е вземал суми в
заем, само и само да не разочарова сина си.
Прави се признание на иска до размер 152.50
/сто петдесет и два и петдесет/ лева месечна издръжка с оглед нормативно
определеното задължение и въпреки липсата на средства у ответника, като счита
претенцията над тази сума за неоснователна.
Твърди, че няма постоянни
доходи и макар периодично да си намира работа по граждански правоотношения, то
доходите по тях в повечето случаи не достигат дори социалния минимум. Претендират
се направените по делото разноски.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че Р. Е.Т. ЕГН ********** е дете на М. Г.Т., ЕГН ********** и Е. Р.Т., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 7/02.01.2018г. на Районен съд П., І брачен състав, постановено по гр.д. № 16964/2017г.,
влязло в законна сила на 02.01.2018г. Е. Р.Т., ЕГН ********** бил осъден да изплаща на детето си Р. Е.Т. ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Г.Т., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 120 лева.
От
разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна А. Г. В.,
без родство със страните, става
ясно, че познава Р. и М. от 6-7 години. М. полагала
грижи за Р.. Добре бил облечен, задоволен бил от абсолютно
всичко. Р. ходил на училище и на извънкласни занимания. Ходил
на футбол, на английски език, на актьорско майсторство. Майка му финансирала
всичко. Предполага, че около 150-200 лв. месечно били само тези извънкласни
занимания. Свидетелката имала дете и знаела, че разходите са
много повече, около 500-600 лв. на месец. Р. боледувал често. Често имал
хрема, кихал, брихал, бил малко кекав.
Предполага, че с баща му рядко се виждали откакто не са
заедно с майка му. Мисли, че един-два пъти годишно се виждали,
нещо такова. Не мисли, че бащата помага на детето по друг начин, освен, че му
плаща издръжката, на която е осъден. Чувала била, че бащата работи в ****** нещо, но не знае дали работи. Бащата нямал други деца, семейство
не може да каже дали има. Можело
да си има някоя.
От
изготвения социален доклад от ДСП – П., относно ищеца в производството
става ясно, че по данни на г-жа Т. и г-н Т., двамата се познават от
детството си. Заживяват на семейни начала в гр. П. през 2004г., а на следващата година сключват граждански брак. На ***г.
се ражда синът им Р.Т.. В началото двамата споделят, чс взаимоотношенията в
семейството били добри и хармонични. В последствие, поради несходство в
характерите и многобройни раздели, родителите на детето се
развеждат през 2018г. Родителските права са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти и издръжка. По данни на г-н Т. този
режим не се спазва, защото детето не желае да ходи в дома на баща си. При проведен разговор с Р. той
споделя, че последно е гостувал в дома на баща си през месен ноември 2019г. Майката твърди, че от раздялата й с г-н Т., до момента тя посреща
всички нужди на сина си по адекватен начин. За детето е изграден подходящ режим
на отглеждане, съобразен с възрастта му. Емоционална подкрепа в отглеждането на
момчето г-жа Т. получава от приятели. Личен лекар на Р. е д-р ***** с лекарска практика в гр. П. Майката заявява, че към настоящия момент са проведени всички
профилактични прегледи и поставени имунизации на детето. По данни на г-н Т. той
поддържа контакт със сина си по телефона и се интересува от цялостното му
развитие. Апартаментът, в който се отглежда детето, е
собственост на г-жа Т.. В него живеят майката и непълнолетния Р.. Жилището се
състои от хол с кухненски бокс, детска стая и санитарно
помещение. За Р. има самостоятелно обособена стая, обзаведена според възрастта и нуждите му. Изградена е сигурна и
безопасна среда за отглеждането на детето. По данни на бащата той живее в
жилище, собственост на брат му. Апартаментът се състои от хол, кухня, спалня и
санитарно помещение. Поддържа се много добра хигиена. Жилището е обзаведено с всичко
необходимо за едно домакинство. Г-жа Т. споделя, че работи във фирма
*****, занимаваща се в сферата на *****. Бащата изплаща навреме определената му издръжка от
120 лв. Майката е подпомогната по чл. 7 от ЗСПД. Твърди, че разполага с около 1000 лв месечен доход. Г-н Т. споделя,
че е безработен. Финансова подкрепа среща от своята майка, която живее и работи
в И.. Родителите на г-жа Т. са починали. Р. споделя, че
поддържа контакт с баща си главно по телефона. Има изграден приятелски кръг от
връстници в училище и в квартала. Г- н Т. информира, че синът му поддържа
контакт с дядо си по бащина линия и периодично се виждат. Р. информира, че през учебната 2020/2021г. е ученик в ***** клас в СУ ******. Споделя, че
добре се справя с информационните технологии и английски език. Тренира футбол,
за който майката заплаща 50 лв на месец. Момчето е видимо спокойно, общително и
адекватно отговаря на поставените му въпроси. Г-жа Т. споделя, че Р. й помага в
домашните задължения, чисти стаята си, изхвърля
боклук и пазарува. Г-н Т. е запознат къде учи синът му и се интересува от
успеваемостта му в училище. Р. споделя, че е привързан и към
двамата си родители, но има по-силно изградена емоционална връзка с майка си.
По данни на бащата детето поддържа контакт с дядо си по бащина линия. Двамата родители заявяват, че не си сътрудничат като родители. След
фактическата раздяла двамата не контактуват помежду си и не обменят информация
за отглеждането и възпитанието на Р.. При необходимост г-н Т. споделя, че се
свърза по телефона директно с детето си.
За бащата на детето
съобразно приетата по делото
справка от НАП – П. става ясно, че лицето Е.Р.Т. ЕГН **********: няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като
самоосигуряващо се лице; Няма
участия в дружества; Няма
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018г. и 2019г.; Съгласно Справки за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със
справките по чл. 73. ал. 1 от ЗДДФЛ, за лицето няма данни за изплатени доходи
по извънтрудови правоотношения за отчетни 2018г. и 2019г.; Няма декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС. /по данни на Общините/. Реализира
доходи от труд в размер на 140 лева месечно, съгласно цитираната справка от НАП – П.
За майката
на ищеца – М.Г.Т. с
ЕГН **********: няма
регистрация като едноличен търговец: Няма
регистрация като самоосигуряващо се лице; Няма
участия в дружества; Няма
подадени Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018г.
и 2019г.; Съгласно Справки за
изплатени доходи по ЕГН върху данните, подадени със справките по чл. 73, ат. I
от ЗДДФЛ, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2018г. и 2019г.; Има
декларирани недвижими имоти –земя и
сграда в Пловдив и идеални части от земя и сгради в с. В. и с. З. Няма
декларирани МПС. Получава
средномесечно възнаграждение от трудовата сидейност в размер на 810 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди около 3 години. За изминалия период от време е налице
промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 3 години средства
от 120 лева- издръжката, която
ответникът е осъден да плаща.
Понастоящем минималната издръжка за едно дете месечно е в размер на 152.50
лева, от което е видно, че
присъдената понастоящем издръжка за детето е под минимума. Освен това трябва
да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. От друга страна няма информация и
доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица или да има
задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете.
Съдът приема, че бащата на детето е
млад, здрав и в трудоспособна възраст и
е на мнение, че същият е в състояние да
реализира месечен доход над
размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на детето, и становището на съда е, че издръжката,
която в момента заплаща бащата на
детето е ниска, не само заради изминалия период от време и нарасналите нужди
на детето, но и заради факта, че към
момента минималната издръжка за
едно дете е в размер на 152.50 лева.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 320 лв - за храна, дрехи, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете
на неговата възраст, за училищни пособия и материалии, и задоволяване на други текущи нужди, включително и
такива, необходими за правилното
интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето Р., начиная от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.06.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този
размер.
За сумата над
уважения до пълния претендиран размер
от 250 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Не
се доказа детето Р. да има
други, различни от неговите
връстници разходи средномесечно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 115.20 лева
(сто и петнадесет лева и двадесет
стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /80 лв. х 36
месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Ищецът не претендира разноски в
настоящето производство, а и няма
доказателства за направени такива. Не е представен и списък с разноски по чл.
80 от ГПК. Предвид изхода на спора, ответникът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство,
има право да получи заплащане на сторените от него такива съразмерно на неуважената /отхърлена/ част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от ответната
страна и те да са в размер на 100 лева – заплатен адвокатски хонорар за един
адвокат. Следва ищецът да бъде
осъден да заплати сумата от 38.50 лева /тридесет и осем лева и петдесет
стотинки/ на ответника, направени от последния разноски съобразно с отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 7/02.01.2018г. на Районен съд П., І брачен състав, постановено по гр.д. № 16964/2017г.,
влязло в законна сила на 02.01.2018г, месечна издръжка,
дължима от Е. Р.Т., ЕГН ********** на непълнолетното дете
Р. Е.Т. ЕГН ********** чрез неговата майка М. Г.Т., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лева /сто и двадесет
лева/ на 200 лева (двеста лева) месечно, считано от 02.06.2020г. до навършване
на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения
размер от 200 лева до пълния претендиран от 250
лева.
ОСЪЖДА Е. Р.Т., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд- Пловдив сумата от 115.20
лева (сто и петнадесет лева и двадесет
стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /80 лв. х 36
месеца х 4%/.
ОСЪЖДА Р. Е.Т. ЕГН
********** чрез неговата майка М. Г.Т., ЕГН ********** да заплати на Е. Р.Т., ЕГН ********** направените
от последния разноски в производството в размер на 38.50 лева /тридесет
и осем лева и петдесет стотинки/- заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ
допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.