№ 387
гр. Стара Загора, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530202101 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К №
10789719 от 14.03.2024 година на ОД на МВР - Стара Загора, с който на В. Р.
А., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4 във
връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева, за допуснато
нарушение по чл. 21 ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваният електронен фиш за налагане на глоба и се моли същият да бъде
отменен.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител, с писмено становище моли електронният фиш да бъде
потвърден.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
На В. Р. А. е съставен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 10789719, за това, че на 14.03.2024 година в 12.05 часа, в област
Стара Загора, път I-5, село Средец, община Опан, В. Р. А. управлява в посока
към град Стара Загора, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с
пътен знак Д11 за населено място, управлява лек автомобил ***** с
регистрационен номер ***** с установена стойност на скоростта – 74 км/ч
при превишена стойност на скоростта 24 км/ч. Нарушението е заснето с ATCC
TFR1-M и е отчетен километров толеранс от – 3 км. Нарушението е
извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила
на Електронен фиш К/5984040 на 05.12.2023 година.
На жалбоподателя, на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182,
ал.4, във връзка с ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание– „глоба” в размер на 200 лева.
По така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Не се оспорва по делото обстоятелството, посочено в Декларация
за предоставяне на информация по нарушение №8848356, във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата от
01.05.2025 г., съставена от собственика на лек автомобил ***** с
регистрационен номер *****, че на 14.03.2024 година в 12.05 часа, именно
жалбоподателят В. Р. А. е управлявал процесното МПС. Поради това съдът
намира, че в случая, административно-наказателната отговорност е
ангажирана правилно.
От представения по делото снимков материал по електронен фиш
№ 10789719 е видно, че на дата 14.03.2024 г., в 12.05 часа лек автомобил с
о
регистрационен номер ***** е преминал през координати 25.67150 ;
о
42.5370. Установява се още, че автомобилът е преминал с измерена стойност
на скоростта – 77 км/ч. От страна на жалбоподателя по същество се оспорва,
че към момента на заснемането, автомобилът се е намирал извън границите на
населеното място, посочено в административното обвинение – село Средец.
Действително, при справка с посочените координати се установява, че
местоположението на техническото средство е било непосредствено, от южна
страна на пътен знак Д11, обозначаващ края на населеното място в северната
2
част на път I-5. Видно от обозначението в справката, приложена до снимковия
материал, обаче техническото устройство е било насочено в посока – юг, т.е
към територията на населеното място, при приближаваща посока за
задействие. Същото обстоятелство е вписано и в Протокол рег. №
1715/15.03.2024 година за използване на автоматизирано техническо средство
или система – контролираните МПС са били проверявани в посока от юг, към
север, с други думи – на излизане от населеното място. Предвид изложеното
съдът намира, че към момента на заснемане автомобил с регистрационен
номер се е намирал в границите на населеното място – село Средец, предвид
което и съгласно чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата –
допустимата стойност на скоростта за автомобили от тази категория е 50 км/ч.
Поради това и съдът намира, че разрешената стойност на скоростта е била
превишена с 24 км/ч.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма
и вид на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
При правилно установена фактическа обстановка в
обстоятелствената част на електронния фиш, съдът приема, че при издаването
му не е приложена правилната квалификация, съответстваща на установените
факти. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал.2 във връзка с
ал.1 по Закона за движение по пътищата, но в обстоятелствената част е прието,
че ограничението от 50 км/ч е въведено с пътен знак Д11, т.е. нарушено е
общото ограничение за движение в населено място. С разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, в табличен вид е определена
максималната стойност на скоростта на движение според категорията на ППС
и мястото, където се осъществява движението, която стойност водачите не
трябва да превишават при избирането на скоростта. В случа, жалбоподателят е
нарушил именно тази стойност, определена за движение на леки автомобили в
населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от Закона за движение
по пътищата, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая
стойността на скоростта, която жалбоподателя не е трябвало да надвишава не
е различна от тази, определена по правилото на чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата. Всъщност направеното в електронния фиш описание
3
на нарушението изцяло се подвежда под състава на нарушението по чл. 21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, като никъде в административното
обвинение не се твърди, че на мястото на нарушението е бил поставен пътен
знак, въвеждащ задължителна максимална стойност на скоростта, различна от
посочената в чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Наличие на
пътен знак Д11, както е посочено в самото административно обвинение не
обуславя квалификация на деянието по чл. 21, ал.2 от Закона за движение по
пътищата. Този знак обозначава началото на населеното място. Разпоредбата
на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата визира такъв знак, който
сигнализира стойност на максимално разрешена скорост – такива са знаците
от група В26. Освен това от знака Д11 не следва и стойност на разрешената
скорост, която да е различна от стойността, посочена в чл. 21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и в случая не е налице такъв пътен знак, който да
попада в хипотезата на чл. 21, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
По тези съображения съдът приема, че фактите по делото така,
както са описани в електронния фиш и доказани в хода на съдебното
следствие се подвеждат под състава на административното нарушение по чл.
21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН
съдът изменя акта по чл. 58д ЗАНН, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и ТР
№8/16.09.2021 г. ОСС I и II колегии на ВАС, в което се приема, че в
производството по реда на раздел пети, глава трета ЗАНН, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице
законовите предпоставки да упражни това си правомощие, тъй като за това
деяние не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Съгласно ППВС
№7/1976 година съществено е онова изменение, при което с оглед на новите
обстоятелства на обвинението подсъдимият е изненадан и не е могъл да се
защитава. В случая правилото на защита по никакъв начин не е ограничено,
нито жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти.
4
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН, като преквалифицира
извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за
движение по пътищата в такова по чл. 21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
Нарушението е извършено в условията на повторност, по смисъла
на 182, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Съгласно §6, т.33 от ДР на
Закона за движение по пътищата "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. При извършена
служебна справка от съда се установява, че на жалбоподателя В. Р. А. е бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К №5984040, за
нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Този електронен фиш е влязъл в законна сила на 05.12.2023 година.
Разглежданото административно нарушение по настоящото дело е извършено
на 13.04.2024 година – в едногодишния срок от влизане в сила на цитирания
електронен фиш. С оглед изложеното административно наказващия орган
правилно е определил размера на административното наказание на основание
чл. 182, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата
– „глоба“ в размер на 200,00 лева.
С оглед на това съдът намира, че обжалваният електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 10789719 на ОД на МВР - Стара Загора е
законосъобразен в останалата си част и като такъв - следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН следва да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на ОД на МВР – Стара Загора
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К №
10789719 от 14.03.2024 година на ОД на МВР - Стара Загора, с който на В. Р.
А., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4 във
5
връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева, за допуснато
нарушение по чл. 21 ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по
чл.21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата в
нарушение по чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 10789719 от 14.03.2024 година на ОД на МВР - Стара Загора в останалата
му част.
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Царева Поляна, да
заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 100,00 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд
град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6