№ 16047
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110143760 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124, вр. чл.310, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. С. срещу Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР, с която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1
КТ и чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр.
На основание чл.232 ГПК производството по делото е прекратено в частта по исковете
по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.71, т.2 ЗЗДискр. с определение, постановено в открито съдебно
заседание от 31.05.2023г.
Производството по делото е останало висящо по искове по чл.344, ал.1, т.1, и т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ и чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр. за признаване за незаконно и отмяна на
уволнение на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, извършено със заповед № 3282з-
1786/01.06.2022г., връчена на 02.06.2022г., за присъждане на сумата от 4800,60 лева –
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от
01.06.2022г., за признаване за установено, че спрямо ищеца е проявена дискриминация на
признак „лично положение“, „възраст“ и „увреждане“ при уволнението му на основание
чл.328, ал.1, т. 10б КТ, за заплащане на сумата от 7615 лева (след допуснато увеличение на
размера на иска) – обезщетение за вреди от проявено дискриминационно отношение при
уволнението на ищеца, извършено със заповед № 3282з-1786/01.06.2022г., връчена на
02.06.2022г., изразяващо се в оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца,
считано от 01.06.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(12.08.2022г.) до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че след упражнено от него на 01.11.2013г. право на
1
пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст бил назначен по трудов договор №
328 гр-20897/29.09.2020 г., сключен на 01.10.2020г., на длъжност „шофьор, лек автомобил
до 9 места“ в сектор „Автомобилна, корабна, инженерна и авиационна техника“, отдел
„Управление на собствеността“ при ответника ГД „Гранична полиция“ - МВР. Поддържа, че
трудовият договор е незаконосъобразно прекратен със заповед № 3282з-1786/01.06.2022г. и
отправено предизвестие рег. № 3282р-12377/01.06.2022г., които били връчени на
02.06.2022г. Излага, че при връчване на предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовия договор му било обяснено, че прекратяването се наложило във връзка с писмо на
министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР с цел
оптимизиране щатовете на структурите в МВР. Поддържа, че след освобождаването му
органът по назначаването е обявил нова процедура за същата длъжност с обява от
21.06.2022г., като длъжността съобразно изисквания към кандидатите и длъжностна
характеристика изцяло съвпадала с тази, заемана от ищеца преди уволнението. Излага
твърдения за наличие на злоупотреба с право и дискриминационно третиране поради липса
на обективни причини или законови основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което уволнението било незаконно. Поддържа, че е налице
дискриминация, основана на лично положение, увреждане и възраст.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ като недопустим, поради погасяването му по давност
на основание чл.358, ал. 1, т.2. КТ. Двумесечният срок за оспорване на уволнението бил
изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022г., след като трудовият
договор бил прекратен на 02.06.2022г, като последното не се оспорвало от ищеца. При това
останалите предявени искове – по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, както и исковете по чл.71, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. също били неоснователни, защото били обусловени от иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно. Евентуално, исковете по същество
били неоснователни. Ответникът навежда довод, че законосъобразно е упражнил правото на
уволнение. Недоказани били твърденията за дискриминационно отношение. Установяването
на неравноправно третиране следвало да се установи посредством сравнение. На сходна на
заеманата от ищеца длъжност имало и друг служител – Пламен Спасов Рангелов, който
също бил уволнен на същото основание, на което бил уволнен и ищецът. При това се
доказвало, че ищецът не е бил по – неблагоприятно третиран спрямо други лица в сходно
положение. Смисълът на използваното уволнително основание бил да се даде възможност
на лица, които не са придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, да получават трудов доход, тъй като упражнилите право на пенсия получавали
двоен доход.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ :
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по
трудов договор № 3282р – 20897/29.09.2020г., сключен на 01.10.2020г., ищецът В. Н. С. е
2
бил назначен при ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР на длъжността
„шофьор, лек автомобил до 9 места“ в сектор „Автомобилна, корабна, инженерна и
авиационна техника“, отдел „Управление на собствеността“. Страните не спорят, че преди
сключването на трудовия договор ищецът е бил придобил и упражнил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1,
т.10б КТ със заповед № 3282з-1786/01.06.2022г. на главен комисар Деян Моллов, връчена на
ищеца на 02.06.2022г.
На първо място следва да се разгледа възражението на ответника за това, че правото да
се оспори уволнението е погасено по давност. Прекратяването на трудовото
правоотношение може да се оспори чрез иск в 2 – месечен срок от прекратяването - чл.358,
ал.1, т.2 КТ. В случая прекратяването на трудовия договор е настъпило на 02.06.2022г. с
връчването на уволнителната заповед, защото не е спазен срокът на предизвестието – арг.
чл.335, ал.2, т.3 КТ. Срокът за оспорване на уволнението е изтекъл на 02.08.2022г., а
исковата молба е подадена след това - на 12.08.2022г. От това следва, че направеното
възражение е основателно и правото да се оспори уволнението по съдебен ред е погасено по
давност. Само на това основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество,
искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да е отхвърли.
Неоснователен е и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, който също следва да се отхвърли.
По исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр. :
По иска по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. в тежест на ищеца е да наведе твърдения, от които
може да се предположи, че е налице проявена спрямо него дискриминация, а в тежест на
ответника е да докаже, че не е нарушен принципът на равно третиране.
Твърденията, на които ищецът извежда проявено спрямо него дискриминационно
отношение по признаци „възраст“, „лично положение“ и „увреждане“, се състоят в това, че
непосредствено след като е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, ответникът е
обявил нова конкурсна процедура за заемане на овакантената от ищеца длъжност.
Изискванията за заемане на длъжността били напълно идентични и липсвало изрично
изискване спрямо новия кандидат във връзка с упражнено или не право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ПОСВ). При тези факти се навежда довод за липса на
целесъобразност при прекратяване на трудовия договор и отсъствие на подходящи и
необходими средства за постигане на целта на неутрална разпоредба по смисъла на чл.4,
ал.3 ЗЗДискр., които биха опровергали извод за наличие на непряка дискриминация – в този
смисъл е изложението на ищеца в уточнителна молба от 27.02.2023г.
С нормата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е въведена забрана на всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
3
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Този принцип е въведен в трудовите правоотношения, като съгласно нормата на чл.8, ал.3
КТ е забранена дискриминация на посочените принципи и при упражняване на трудовите
права и задължения. Дискриминацията бива пряка и непряка. Пряката дискриминация
според чл.4, ал.2 ЗЗДискр. е всяко по -неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация според
чл.4, ал.3 ЗЗДискр. е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1
ЗЗДискр., или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен
ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел
и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
В случая като дискриминационно ищецът атакува процесното уволнение на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. За наличие на пряка дискримация следва да бъде сравнено положението на
ищеца заедно с други служители, работещи при сходни условия. Такива са служители, наети
при ответника по трудов договор, сключен след придобито и упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. По делото не са изложени твърдения, че ищецът е третиран по
– неблагоприятно именно в сравнение с такива служители, а и такъв извод не може да се
направи от събраните по делото доказателства. Напротив, установява се, че друг служител,
нает при ответника по трудов договор, сключен след придобито и упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст – П.Р., е бил уволнен на същото основание, видно от
приетата като доказателство заповед № 1788/01.06.2022г. (л.82 от делото).
Доводите на ищеца са съсредоточени върху това, че в случая е налице непряка
дискриминация. Изключване на извода за непряка дискриминация изисква от една страна
наличието на преследвана правомерна цел от разпоредбата по чл.328, ал.1, т.10б КТ и
пропорционалност на средствата за постигането й. Това е и в съгласие с чл.6, пар.1 от
Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на
заетостта и професиите, който гласи, че разлики в третирането на основание възраст не
представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и
обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по
заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане
на тази цел са подходящи и необходими, което се отнася и до условията за уволнение (чл.6,
пар.1, б.“а“ от Директивата). От значение в случая е, че уволнението е в изпълнение на
дадени указания от министъра на вътрешните работи, обективирано в писмо с рег. № 8121р
– 10195/23.05.2023г. (л.102), отправено до ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР, в
което е посочено, че във връзка с подписано коалиционно споразумение и предприемане на
мерки в сектор „Вътрешна сигурност“ за оптимизиране щатовете на структурите, следва в
4
срок до 31.05.2022г. да се изпратят предложения в дирекция „Човешки ресурси“ за поетапно
прекратяване на служебните и трудови правоотношения на служителите, възникнали след
като назначеният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Последвало е писмо с рег. № 8121р – 18156 от 07.09.2022г. на министъра на
вътрешните работи (л.134) до ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР, в което е
посочено, че за част от овакантените длъжности за лица, работещи по трудово
правоотношение, не могат да се намерят подходящи кандидати, притежаващи съответната
професионална квалификация, което затруднява дейността на структурите и във връзка с
това при липса на други подходящи кандидати за посочените длъжности е дадено
разрешение да се назначават и лица, които са придобили и упражнили правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
Изложеното в цитираните писма е израз на провежданата от министъра на вътрешните
работи кадрова политика, изразяваща се в обновяване на състава на МВР и насърчаване на
заетостта на лица, които не са достигнали пенсионна възраст. Тази политика се провежда
чрез уволнение на служителите, които вече получават ПОСВ, но това е социално оправдано,
доколкото те вече получават доход, който служи са тяхната издръжка, за разлика от лицата,
които не получават ПОСВ и разчитат единствено на трудов доход за издръжката си. Едва
при установен кадрови дефицит, обусловен от липса на кандидати са съответните
длъжности, е взето решение за назначаване отново на лица, които получават ПОСВ. Целта
на така налаганата кадрова политика личи и от новоназначения служител на овакантената от
ищеца длъжност, а именно А.Т. роден през 1974г., който не е придобил и упражнил право на
ПОСВ, което обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства. При това
съдът приема, че процесното уволнение е израз на предприетата кадрова политика в
системата на МВР и преследва допустима от закона цел – а именно да се обезпечи право на
лица, които искат да работят в системата на МВР и нямат други доходи, да бъдат наети, за
да получават трудов доход, а също така и на свой ред да натрупат осигурителен стаж с оглед
придобиване на право на ПОСВ. За постигане на посочената законова цел съответните
щатове следва да бъдат освободени от лица, които получават друг доход освен трудовия, а
именно ПОСВ. В случая фактическото основание на прекратителното основание по чл.328,
ал.1, т.10б КТ включва упражнено право на ПСОВ, което обаче предвид изложените по –
горе мотиви не представлява дискриминация по признак „лично отношение“, обоснован с
придобитото и упражнено право на ПСОВ. Не може да се обоснове и извод за наличие на
дискриминация на признак „възраст“, защото възрастта не е елемент от фактическия състав
на процесното уволнение. Навършването на определена по – висока възраст е само
имплицитно включено във фактическия състав на процесното уволнение, единствено
доколкото такава възраст е изискване за придобиване на право на ПОСВ. В случая
решаващото е, че уволнение е предприето не спрямо лица, достигнали определена възраст, а
само тези, които без оглед на възрастта получават ПОСВ. При това извод за дискриминация
на признак „възраст“ в конкретния случай не е може да се обоснове. Ищецът не излага
твърдения и по делото не се установяват факти и обстоятелства, сочещи, че ищецът страда
от увреждане по смисъла на пар.1 от т.1 от Закона за хората с увреждания („Хора с
5
увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност,
която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществения живот), за да се обсъжда наличието на
дискриминационно отношение на такъв признак.
В обобщение на горното преследваната цел с предприетото спрямо ищеца уволнение
по чл.328, ал.1, т.10б КТ е осигуряване на възможност на лица, непридобили и неупражнили
право на ПОСВ, да получат заетост в системата на МВР за сметка на придобилите и
упражнили това право, които не разчитат единствено на доход от трудовото
правоотношение, а получават и друг доход - ПОСВ. Предприетото уволнение на основание
чл.328, ал.1, т.10б КТ е подходяща и адекватна мярка за постигането на посочената законова
цел. При това липсва проявено дискриминационно отношение спрямо ищеца по сочените в
исковата молба признаци при предприетото уволнение. Това обосновава неоснователност
на иска по чл.71, ал.1, т.1 КТ и той следва да се отхвърли.
В случая при условие че не се установи дискриминационно отношение спрямо ищеца
по повод предприетото спрямо него уволнение на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, искът за
вреди по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр поначало е неоснователен. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че и при признато дискриминационно отношение ищецът не би имал
право на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в оставане без работа поради
уволнението, защото искът за признаване на уволнението за незаконно в случая е
неоснователен, което само по себе си изключва наличието на пряка причинно – следствена
връзка между дискриминационното отношение и оставането без работа – в този смисъл е
решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК и решение № 73
от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното искът по
чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да се
присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*** –
адв. П. Б., срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, ЕИК *25, адрес : гр. С**,
искове по чл.344, ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр. за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ,
извършено със заповед № 3282з-1786/01.06.2022г., връчена на 02.06.2022г., за присъждане
на сумата от 4800,60 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
период от 6 месеца, считано от 01.06.2022г., за признаване за установено, че спрямо ищеца е
проявена дискриминация на признак „лично положение“, „възраст“ и „увреждане“ при
6
уволнението му на основание чл.328, ал.1, т. 10б КТ, за заплащане на сумата от 7615 лева –
обезщетение за вреди от проявено дискриминационно отношение при уволнението на
ищеца, извършено със заповед № 3282з-1786/01.06.2022г., връчена на 02.06.2022г.,
изразяващи се в оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от
01.06.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.08.2022г.) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*** – адв. П. Б., да плати
на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, ЕИК *25, адрес : гр. С**, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 100 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7