РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500647 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№ 264939/19.07.2021 г. подадена от
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪПРАЙСИЗ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.***,,чрез адв. П.А.,АК-Добрич против решение № 260082/11.06.2021 г. на
РС-Свиленград по гр.дело № 9/2021 г.по описа на съда. С решение №
260082/11.06.2021 г. Районен съд-Свиленград е отхвърлил предявения от предявения от
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: обл. ***, общ.*** , с.***, ***, срещу „В." ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, иск за заплащане на сумата 6 120 лева,
представляваща част от неустойка, цялата в размер на 18 360 лева, дължима по т.7.1. от
Договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на отложено
плащане чрез прихващане, сключен между страните на 13.02.2018 година, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
окончателното плащане на задължението. районен съд-Свиленград е осъдил „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. ***,
общ.*** , с.***, ***, да заплати на „В." ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата 1 909, 17 лева - разноски по делото.
1
Недоволен от решението е останал въззивникът „Серенити Ентърпрайсиз“
ЕООД, който чрез процесуалния си представител и в законоустановения срок го обжалва, с
оплакване за неправилност и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени подробни
съображения във връзка с анализа на доказателствата, който е направил
първоинстанционния съд и които според въззивника сочат на извод различен от този, до
който е достигнал първоинстанционния съд Считат, че от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин наличието на облигационно
правоотношение по силата на което и поради неизпълнение на основното си задължение по
договора да произведе и да достави на възложителя нахут, ответното дружество е следвало
да заплати неустойката по договора, като се поддържа, че тази неустойка не е нищожна и
съответно изводите на съда в тази насока са неправилни.
В жалбата е направен подробен анализ на доказателствата и се прави искане
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Свиленград и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендират от въззивната инстанция присъждане и на разноски за двете съдебни
инстанции в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„В.“ ЕООД, чрез пълномощника й, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат
подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение.Претендират присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното: Производството пред РС-Свиленград е образувано по искова молба от
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, с ЕИК: *********, против „В." ЕООД, с ЕИК
*********, с която е предявен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.309 от ТЗ.
В исковата молба се твърди,че на 13.02.2018г. страните са сключили договор за
производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на отложено плащане
чрез прихващане, по силата на който договор „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД, като
2
възложител е възложило на „В." ЕООД, като производител, през стопанската 2017 г./ 2018
г., да засее и отгледа 100 дка посеви от нахут от сорта „Жълт 98", калибър 8+, в землището
на Община ***, като цялата получена продукция нахут от реколта 2018 г. „В." ЕООД се
задължило да продаде на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД.В изпълнение на
задължението си по чл.2 от договора, „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ" ЕООД продало на
„В." ЕООД необходимите за производството семена, с общо тегло 1 500 кг., с единична цена
от 3,40 лв./кг., без ДДС, на обща стойност 6 120 лв., с ДДС.Предаването на процесното
количество семена нахут се извършило с подписан между страните приемо-предавателен
протокол на 13.02.2018 г.За продажбата на семената ищецът издал фактура № ********** от
05.02.2018г. за сумата от 6 120 лв., а ответникът погасил задължението си макар и със
забава, с три банкови превода, както следва: 2 550 лева - на 13.02.2018 г.; 1 700 лева - на
09.04.2019 г; 1 870 лева - на 19.04.2019 г.Въпреки че ищецът изпълнил точно и пълно
задълженията си по договора, „В." ЕООД не изпълнило основното си задължение - да
продаде на ищеца цялото произведено количество нахут реколта 2018 година, получено след
засяване и отглеждане на тази култура в поземлени имоти с площ от 100 дка, находящи се в
землищата на Община- ***. Ищецът не получил от ответника никакво количество
нахут.Между страните били проведени множество разговори, в които ответникът не отричал
задължението си,признавал го и обещавал изпълнение, но тези обещания останали напразни.
Изпълнение не последвало, като такова нямало и към момента на подаване на исковата
молба.Съгласно т.7.1. от Договора, при неизпълнение на задължението на производителя по
т.4.1. (т.е. да не прехвърли произведения нахут), той дължал неустойка на възложителя в
трикратен размер на предадените му фактурирани семена, както и всички понесени щети от
нереализираната продукция. Размерът на дължимата от ответника неустойка бил 18 360 лв.,
но ищецът предявявал претенцията си частично, а именно - за размера от 6120 лева.
С оглед изложеното ищецът „СЕРЕНИТИ В ЕООД, с ЕИК: *********,
претендира от съда да осъди ответника „В." ЕООД, с ЕИК: *********, да му заплати сумата
6 120 лева, представляваща част от неустойка, цялата в размер на 18 360 лева, дължима по
т.7.1. от договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на
отложено плащане чрез прихващане, сключен между страните на 13.02,2018 година, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
датата на окончателното плащане на задължението и да присъди в полза на ищеца
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „В." ЕООД, с ЕИК *********, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК
е оспорил предявения иск като неоснователен, като твърди,че не дължи на ищеца
претендираната сума от 6 120 лв., представляваща част от неустойка, цялата от 18 360 лв.,
ведно със законната лихва за забава.
Ответникът не оспорва ,че с ищеца са сключили договор по който му е заплатил
сумата 6 120 лв., представляваща остатък от продажната цена на семената от нахут по
фактурата № ********** от 05.02.2018г. , с твърдение, че не дължи на ищеца
претендираната сума от 6 120 лв., представляваща част от неустойка, цялата от 18 360 лв.,
3
ведно със законната лихва за забава.Оспорва твърдението на ищеца, че между страните са
били проведени множество разговори, в които ответникът не отричал задължението си за
неустойка към ищеца, а напротив - признавал го и обещавал да го изпълни.Твърди, че „В."
ЕООД не е в неизпълнение на договорните си задължения към ищеца, произтичащи от
сключения между тях договор и не дължи претендираната от ищеца неустойка.
Съгласно сключения между страните договор, задължението за неустойката по
т.7.1 от договора възниквало само, ако производителят произведе и получи продукция от
реколта 2017/2018г. от продадените му от ищеца семена - нахут и не продаде на ищеца
добитата реколта от нахут.В резултат на лошите метеорологични условия за стопанската
година 2017/2018г. - липса на валежи през месеците март и април 2018г., когато били засети
закупените от ищеца семена от нахут, и/или в резултат на недобрите семена, продадени от
ищеца на ответника, последният не произвел и не добил никаква реколта от засетите площи
- 100 дка, с продадените му от ищеца семена.
Ответникът, в качеството си на производител, положил всички усилия и грижата
на добрия стопанин да произведе продукция от продадените му от ищеца семена, но те не
покълнали.Според ответника, закупените от него от ищеца семена по фактура № **********
от 05.02.2018г. били засети върху 100 дка земеделски земи, приети от ищеца за подходящи,
съгласно отразеното в чл.3.1. от договора,като засяването на семената и създаването на
условия за покълването им и придобиване на реколта били извършени в съответствие с
дължимите технологични и производствени правила в земеделието.За избягване на плевели,
които се явявали потенциални унищожители на реколтата от засетия нахут, почвата била
третирана с препарата „Мерлин Флекс", закупен от ищеца. Засетите площи с нахут били
декларирани в ДФЗ -Разплащателна агенция. Въпреки положените усилия от ответника, от
засетите семена нахут не била получена реколта,като реколта не получили и останалите
земеделски производители в района, които през стопанската 2017/2018г. засели площи с
нахут. В тази връзка, ответникът провел множество разговори с ищеца, в които го
информирал за това, че от засетите семената нахут не се е получила никаква реколта, че това
се дължи не само на лошата стопанска година - силно засушаване и липсата на дъждове в
периода м.март - м. април 2018г., но вероятно и на лошото качество на семената, заради
което поискал отбив от продажната им цена.Ищецът не се съгласил и настоял, че след като
не е произведена реколта, която да му бъде продадена, ответникът следва да му заплати
оставащата част от продажната цена на семената. Точно при тези обстоятелства и причини,
остатъкът от продажната цена на семената нахут, равняваща се на 2550 лв. била платена от
ответника и получена от ищеца по посочения в исковата молба начин и време.
Ответникът не отговарял за неизпълнение на задължението за продажба на
продукция от нахут - реколта 2017/2018г., поради ненастъпване на условието за това -
получаването на такава, за което той нямал вина. Несбъдването на условието за продажба на
произведен нахут -добиването на реколта от засетия нахут, което е извън волята на
производителя, било предвидима предпоставка за евентуално безвиновно неизпълнение,
рисът от която бил приет от възложителя още при сключване на договора.Неустойката по
4
т.7.1 от договора била предвидена само, ако е произведен нахут - реколта 2018г., добит от
засетите площи със семената, предоставени от ищеца и така произведеното количество не
бъде прехвърлено от производителя в собственост на ищеца. При липса на добив от засетите
семена, ответникът нямал продукция, която да може да прехвърли в собственост на ищеца, в
която хипотеза в договора не била предвидена неустойка.
Ответникът не отговарял за неизпълнение на задължението за продажба на
продукция от нахут реколта 2017/2018г., поради непроизвеждането на такава, дължащо се
на непреодилима сила - силно засушаване и продължителната липса на валежи, след
засяването на семената от нахут в началото на м.март 2018г., когато според технологичните
правила в земеделието се дължало засяване на семената, представляващо обстоятелство,
което следвало да бъде квалифицирано, като непреодолима сила, довела до обективна
невъзможност за изпълнение на задължението на ответника.
Според ответника клаузата за неустойка в уговорения размер била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, като същата била уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Размерът на уговорената неустойка
многократно надвишавалал печалбата от продажбата на добива от нахут от 100 дка. Като
размер тази неустойка се равнявала на стойността на целия среден добив нахут от 100 дка.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба моли съда да отхвърли иска и
да му присъди разноски по делото.
С писмена молба депозирана в с.з. ищецът оспорва въведените с отговора
възражения,като се позовава на разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗЗД, с твърдение, че
ответникът е приел семената нахут без забележки, ползвал ги е и в нито един момент не е
уведомил ищеца за проявени от тях недостатъци.Ответникът не можел да се позовава на
непреодолима сила, съгласно чл.306, ал.З от ТЗ,тъй като не уведомил ищеца, нито писмено,
нито устно за твърдяната от него непреодолима сила - липсата на валежи.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора и въведените с него възражения, като оспорва иска като неоснователен.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност.Прието е от съда след съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства,че страните са били в договорни
отношения по силата на сключен на 13.02.2018г. договор за производство и изкупуване на
нахут срещу предоставяне на семена на отложено плащане чрез прихващане.
Не се спори и безспорно е установено от приетите писмени доказателства,че
ищецът в качеството му на възложител е изпълнил задължението си по договора да
предостави на ответника договореното количество семена - нахут за посев от сорта Жълт 98,
общо тегло 1500 кг., с единична цена от 3,40 лв./кг., без вкл. ДДС, на обща стойност 5100 лв,
или за 6 120 лв. с ДДС, при разсрочено плащане - на две вноски: I вноска - 50% от
стойността, платими в 5-дневен срок от получаване на семената и II вноска - 50% от
5
стойността, платими чрез прихващане от стойността на произведения нахут, заплатен от
„възложителя" на „производителя", но не по-късно от 15.08.2018г срещу задължението на
ответника производител да засее и отгледа 100 дка посеви от нахут от сорта жълт 98,
калибър 8+ в землището на Община - *** пред стопанската 2017/2018 г., като цялата
произведена от ответника продукция се изкупи от ищеца. Ответникът съгласно т.4.1 от
договора се е задължил да закупи от ищеца договорени семена нахут, в т.ч. да заплати
продажната цена по уговорения в договора начин посочен по-горе , да засее и отгледа 100
дка посеви от семената нахут, продадени му от ищеца, в землищата на Община- *** през
стопанската 2017/2018г., като продаде на ищеца цялата получена продукция от реколта
2017/2018г. - т.4.1 от договора.
Страните са подписали приемо-предавателен протокол от 13.02.2018г. за
предоставеното от ищеца количество нахут.Издадена е и фактура № ********** от
05.02.2018г. на стойност 6120 лв. с ДДС, получена от ответника ,като на 13.02.2018г. по
фактурата е извършено частично плащане - на сумата 2550 лв., т.е. на 50% от договорената
цена.Прието е за безспорно между страните по делото, че ищецът е получил от ответника и
останалите 50% от цената на семената по банков път - на 19.04.2019г.
Няма спор между страните,че ответникът не е предоставил на ищеца произведен
нахут по процесния договор.През м.март 2018г. ответникът засял продадените му от ищеца
семена нахут, но не добил реколта от тях. Обстоятелството, че ответникът не е реализирал
никаква реколта от нахут през стопанската 2018/2019 година, се потвърждава и от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от което през 2018г. и
2019г. не са били извършени продажби нахут от „В." ЕООД, отразени в счетоводството на
дружеството. От показанията на разпитаните по делото свидетели свид.И.М., свид Г.Г. и
свид. Д.М. се установява, че през 2018 г., както ответникът,така и останалите земеделски
производители в района, които са засели нахут, не са получили добиви,като причината за
това според тях била липсата на достатъчно валежи, която се потвърждава и от
заключението на назначената съдебно-агрономическа експертиза и метеорологична
справка от Национален институт по метеорология и хидрология филиал ***,
удостоверяваща количеството на валежите в района на с.***, Община - ***.
Видно от заключението на съдебно-агрономическата експертиза средният добив
от 1 декар нахут сорт „Жълт 98 калибар 8+" при нормални условия и правилна технология
на отглеждане е 140 - 160 кг., а средната изкупна цена за 1 кг. от този сорт, при калибър 7
мм. стига до 2,50 лв. за първо качество, а при по-голям калибър стига до 2,80лв.
При така установените по делото факти и обстоятелства, се налага извода,че
искът с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.309 ТЗ е неоснователен. Настоящият
състав на въззивния съд изцяло споделя изводите до които е достигнал
първоинстанционния съд.Ответникът не дължи на ищеца, претендираната с исковата молба
неустойка уговорена в т. 7.1 , тъй като съгласно договора неустойка се дължи при
неизпълнение от страна на производителя на задължението му по т.4.1 от договора да
прехвърли на възложителя цялото произведено количество нахут реколта 2018г. Съгласно
6
текста на чл.7.1 от договора, неустойката по договора е дължима от ответника само при
неизпълнение на задължението му то 4.1 - да прехвърли на възложителя правото на
собственост върху цялото произведено количество нахут, реколта 2018г добито от засетите
площи с предоставените от възложителя на производителя семена.
Неустойката по чл.7.1 от договора е предвидена само ако производителят не
прехвърли цялото произведено количество нахут реколта 2018 г.бит от засетите площи със
семената, предоставени от ищеца.
В договора между страните не е предвидена неустойка при липса на добив от
засетите семена, какъвто е настоящия случай. След като няма произведена продукция от
страна на производителя от продадените му от възложителя семена и непроизвеждането на
такава не е обвързано с предвидена в договора неустойка за неизпълнение, не е налице
основание за търсене на неустойка и ответникът не дължи неустойката уговорена в т.7.1
от договора.
При преценка основателността на исковата претенция следва да се има
предвид,че доказателствената тежест по делото разпределена от съда е на ищеца, който
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно
неизпълнение от страна на ответника свързано с основанието въз основа на което
претендира заплащане на неустойка, т.е да докаже, че ответникът е произвел нахут реколта
2018г и не му го е прехвърлил цялото произведено количество съгласно т.7.1 от договора.
По искане на ответната страна по делото са събрани гласни и писмени
доказателства за възможните причини за липсата на добив от засетите семена нахут,
въпреки положената грижа на добрия стопанин и то при положение, че от страна на ищеца
няма твърдения ответникът да е бил недобросъвестен и да не е направил необходимото за
добиване на реколта. По делото установено, че ответникът е направил и допълнителни
разходи, свързани със закупуването на препарати, но въпреки това не е успял да произведе
нахут реколта 2018г.
При непроизведена продукция, ответникът не отговаря за неизпълнение на
поетото от него задължение да прехвърли цялото произведено количество нахут реколта
2018г., поради ненастьпване на условието от което произтича и задължението на ответника
по т.4.1 от договора. Ответникът не е реализирал продукция, за което по делото е
установено,че ответникът няма вина и не е налице неизпълнение на договора.
Произвеждането и продажбата на цялото произведено количество нахут след добиването
на реколта 2018 година в конкретния случай е извън волята на производителя и
представлява предвидима предпоставка за евентуално безвиновно неизпълнение, рисът от
която е приет от възложителя още при сключване на договора, тъй като между страните е
уговорено изрично, че производителят е длъжен да прехвърли на възложителя цялото
произведено количество нахут реколта 2018 г.. Видно от доказателствата по делото
производителят по обективни причини не е произвел, като не е добил от засетите семена
предоставени му от възложителя продукция, която да може да прехвърли в собственост на
ищеца, поради което и тъй като тази хипотеза не е уредена в договора между страните,
7
ответникът не дължи претендирана неустойка по т.7.1 от договора.По делото е установено
че ответникът е направил допълни разходи, свързани със закупуването на препарати, но
въпреки това не е успял да произведе нахут реколта 2018г.Установеното от свидетелите
продължително засушаване, след засяването на семената се потвърждава от представеното
писмено доказателства - документ от НИМХ-филиал ***, от който е видно, че след
засяването на семената, през целия месец април валежи не е имало, с изключение на един
ден,на 02.04.2018г.Назначената по делото съдебна агрономическа експертиза посочва
възможните неблагоприятни причини, довели до липсата на добив от засетите семена нахут,
въпреки положените от ответника грижи. Една от причините според експертизата е лошото
качество на семената представляващо причина за липсата на добив от тях което не се
опровергава от другите доказателства по делото и обосновава извода за липсата на виновно
поведение от страна на ответника. Единствената реална вреда, която би имал ищеца при
неизпълнение на договора от страна на ответника е неплатената към момента на сключване
на договора 1/ 2 от стойността на продадените семена, възлизаща на 2 555лв.
В конкретния случай договорената неустойка надвишава тази сума повече от
седем пъти, като в случая тя е и платена от ответника и това плащане е прието от
въззивника,т.е налице е реално плащане на остатъка от продажната цена на семената.
Средната пазарна стойност на нахута и средния му добив, видно от заключението на вещото
лице, съпоставени с договорената между страните изкупна цена обуславят извод за липса
еквивалентност на неустойката и размера на очакваните вреди в аспекта на пропуснатата
полза от възможната препродажба.В този случай ищецът би получил 18 360 лв., без
насрещна престация от негова страна, каквато би дължал при реално изпълнение на
договора. Принципът за еквивалентност на неустойката съгласно ТР № 1/2009 г.на ОСТК е
свързан със съпоставимостга между нея и размера на очакваните вреди, които обезщетява,
при това преценени към момента на сключване на договора, включително и когато законът
не допуска намаляването й поради прекомерност, каквато хипотеза е уредена в чл. 309 от
ТЗ, а това са вредите, които могат да настъпят, вследствие неизпълнението или последвалото
го разваляне. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, не е налице валидна обвързаност между
страните касаеща уговорената с договора неустойка В тази част процесният договор не е
породил правно действие, поради което следва да се приеме, че задължението за неустойка
не е възникнало валидно.
По изложените съображения и тъй като не е налице виновно неизпълнение от
страна на ответника, в качеството му на производител по сключения между странните
договор от 13.02.2018 г., предявеният иск, с който се претендира предвидената в т.7.1 от
договора неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен.Неустойка се дължи само, ако
е произведен нахут реколта 2018г., добит от засетите площи със семената, предоставени на
ответника от ищеца и така произведената продукция не бъде прехвърлена от ответника в
собственост на ищеца. При липса на добив от засетите семена, ответникът няма продукция,
която да може да прехвърли в собственост на ищеца, в която хипотеза в договора не е
8
предвидена неустойка.
Поради съвпадане на изводите и на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение като законосъобразно и правилно, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за въззивоно производство, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК, в размер на 1000,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/11.06.2021 г. на Районен съд- Свиленград,
по гр.дело № 9/2021 г., по описа на съда.
ОСЪЖДА „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ"ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: обл. ***, общ. ***, с.***, ***, да заплати на „В." ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.***, разноски за въззивното
производство в размер на 1000,00 лева–за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9