№ 9617
гр. С., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110107570
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба
срещу Р. Л. К., П. К. В., Е. В. Б., К. В. В., Р. Д. Д.-К., Е. Г. К., Л. И. Ц., Димитрий И. Ц., А.
Г. Х., В. Й. К., Д. П. А., Л. П. Б., В. Т. К., Й. И. К., Н. Г. С., Е. Г. Ш., Х. К. М., М. К. М. и Р.
Ц. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както
следва: 4810,49 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 841,33 лв. – мораторна лихва за
периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 18,79 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,17
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за
услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както
следва:
Р. Л. К. – 3/144 или сумата от 100,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
П. К. В. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
1
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Е. В. Б. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
К. В. В. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 4 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Р. Д. Д.-К. – 3/144 или сумата от 100,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Е. Г. К. – 3/144 или сумата от 100,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Л. И. Ц. – 3/144 или сумата от 100,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Димитрий И. Ц. – 3/144 или сумата от 100,22 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане
на сумата, 17,53 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г.
до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
А. Г. Х. – 6/144 или сумата от 200,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
2
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 35,06
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,78 лв. – 5 стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,17 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
В. Й. К. – 4/144 или сумата от 133,62 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 23,37
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,52 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,12 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Д. П. А. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Л. П. Б. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
В. Т. К. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Й. И. К. – 2/144 или сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно 6 изплащане на сумата,
11,68 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Н. Г. С. – 6/144 или сумата от 200,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 35,06
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,78 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,17 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
3
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Е. Г. Ш. – 6/144 или сумата от 200,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 35,06
лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,78 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,17 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Х. К. М. – 24/144 или сумата от 801,75 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата,
140,22 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 3,13 лв. – стойността
на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,69 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
М. К. М. – 24/144 или сумата от 801,75 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата,
140,22 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 3,13 лв. – стойността
на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,69 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
Р. Ц. С. – 48/144 или сумата от 534,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно 7 изплащане на сумата,
93,48 лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 2,09 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,46 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021
г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
общите условия /влезли в сила на 12.03.2014г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не са заплатили дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответниците са изпаднали в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата
молба размери. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Й. К., в
който е посочено, че от 1974 г. е настанена в дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост, както и че получава пенсия в размер на 225,00 лв., с която покривала такси и
разходи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. Г. С., с който
4
предявените искове се оспорват като неоснователни и недопустими. Ответницата е
посочила, че се е отказала от наследството на И. Гавраилов К., като отказът бил вписан в
специалната книга на съда под № 228/12.03.2014 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. Л. К. .
Оспорва наличието на облигационни отношения и твърди, че никога не е посещавал
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Д. П. А. и
Л. П. Б.. Сочи се, че ответницата Д. е направила отказ от наследство на майка си Снежанка
Й.ов Б.а. Излагат, че за друго наследство не били правили изявления, че го приемат.
Твърдят, че не знаят къде се намира процесното жилище, както и че никога не са го
посещавали. Сочат, че за смъртта на И. К. са разбрали с исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Г. Ш. , с
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недопустими. Ответницата е
посочила, че се е отказала от наследството на И. Гавраилов К., като отказът бил вписан в
специалната книга на съда под № 229/12.03.2014 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Х. К. М. и
М. К. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Л. И. Ц., с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи, че
наследник на И. Г. К. е бил баща му И. Д. Ц., починал на 18.08.2008 г., като твърди, че от
наследството на баща си се е отказал, за което бил вписан и отказ от наследство в особена
книга на съда под № 141/10. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Г. Х., с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Развива съображения в
насока, че доколкото лицето И. Гавраилов К. е починал през 1997 г., то няма как
наследниците да отговарят за задължения възникнали след смъртта. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Е. В. Б., К.
В. В., П. К. В.. Оспорват наличието на облигационни отношения. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Е. Г. К. и
Р. Д. Д.-К. , в който ответниците са посочили, че признават задълженията и са представили
платежни нареждания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. Ц. С. .
Оспорва наличието на облигационни отношения. Счита, че твърденията на ищеца не са
подкрепени с доказателства. Развива подробни съображения в насока, че начислените суми
от ищеца не съответстват на реално доставената ТЕ. Счита, че ОУ на ищеца са нищожни,
както и че същите съдържат неравноправни клаузи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. И. Ц. чрез
назначения от съда особен представител. Оспорва наличието на облигационни отношения.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от В. Т. К. и
Й. И. К...
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД е взело
5
становище по предявените искове с молба от 19.04.2024 г., в която е изложено, че не
оспорва предявените от ищеца искове, като са представени и документи относно
извършеното дялово разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже: наличието на сключен между страните валиден
договор, качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до
имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга
дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване на горните факти в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга
на падежа.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е представен нотариален акт № 145, том XVII, дело № 3345/1974 г., от
който се установява, че И. Гавраилов К. е бил собственик на ап. № 8, блок № 28, етаж 4,
находящ се в жилищен комплекс Банишора.
Видно от удостоверение за наследници на И. Г. К., същият е починал на 25.01.1997 г.
женен, без деца, като е оставил за свои наследници:
1 Васил Гавраилов К. брат, починал 04.11.1981 г. и оставил за наследници:
Л. В. К. син, починал 29.10.1992 г., и оставил за наследници: Е. П. К., съпруга
починала 23.07.2015 г., и Р. Л. К. – син и Васил Л. В. - син починал 23.10.2005 г. и оставил
наследници П. К. В. съпруга /представила отказ от наследство/, Е. В. Б. /представила отказ
от наследство/ и К. В. В. /представил отказ от наследство/,
Гавраил В. К. син, починал 10.09.2006 г. и оставил за наследници Р. Д. Д.-К. съпруга
и Е. Г. К. дъщеря,
Е. В. Телиева дъщеря, починала на 07.04.2008 г. вдовица, без деца,
2 Олга Г. Х.а сестра, починала на 15.11.1978 г. и оставила наследници Люба А.ова
Ц.а дъщеря, починала 21.09.2008 г. и оставила наследници И. Д. Ц. син, починал 18.08.2008
г. и оставил наследници Л. И. Ц. син /представил отказа от наследството на И. Ц./, Д. И. Ц.
син; Г. А.ов Х. син, починал на 20.03.2008 г. и оставил наследници А. Г. Х. син /представил
6
отказ от наследство/;
3 Й. Гавраилов К. брат, починал 10.06.1991 г., оставил за наследници В. Й. К.,
дъщеря и Снежанка Й. Б.а, дъщеря починала 13.05.2020 г. и оставила наследници Д. П. А.
дъщеря /представила отказ от наследство/ и Л. П. Б. син /представил отказ от наследство/; И.
Й.ов К. син, починал 13.11.2003 г. и оставил наследници В. Тодовора К. съпруга
/представила отказ от наследство/ и Й. И. К. син /представил отказ от наследство/;
4 Надежда Г. Динчева сестра, починала 03.02.1993 г. и оставила наследници Н. Г. С.
/представила отказ от наследство/ и Е. Г. Ш. /представила отказ от наследство/,
5 Харитина С. К. съпруга, починала 06.01.2006 г. и оставила наследници Цанчо С.
Мрънков брат, починал 30.05.1998 г., оставил наследници Р. Ц. С. дъщеря; Петко С.
Мрънков брат починал 23.01.1976 г. и оставил наследници Недялка-Нели П.а С.-М., дъщеря
починала 22.02.2019 г. и оставила наследници: съпруг починал 22.05.2019 г. и две деца – Х.
К. М. и М. К. М.; и Божидар П. С. – син, починал 06.07.2006 г., неженен без деца.
След смъртта на И. Гавраилов К. всички негови имуществени права и задължения
или дробни части от тях (дялове) са преминали върху наследниците му.
От страна на Й. И. К., В. Т. К., Н. Г. С., Е. Г. Ш., Е. В. Б., К. В. В., П. К. В., Д. П. А.,
Л. П. Б. и А. Г. Х. са представени удостоверения за откази от наследство. Ответникът Л. И.
Ц. се е отказал от наследството на И. Д. Ц. /л.153/, респ. и от това на И. Гавраилов К.. Съдът
разполага с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от наследство, само ако
в производство е направено възражение за това или е предявен инцидентен установителен
иск за прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете
правните последици на отказа. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 244/19.10.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. на ВКС, ІІ ГО. В случая ищецът не е
оспорил валидността на направените откази от наследство. Отказът от наследство, направен
по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността
за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и
невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство.
При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от
наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и
никога не е бил отговорен за неговите задължения. В този смисъл определение № 1334 от
29.09.2009 г. по гр.д. № 1034/2009 г. на ВКС, ІV ГО. Следователно ответниците Й. И. К., В.
Т. К., Н. Г. С., Е. Г. Ш., Е. В. Б., К. В. В., П. К. В., Д. П. А., Л. П. Б., А. Г. и Л. И. Ц. не са
станали наследници на И. Гавраилов К.. След като не е настъпило наследствено
правоприемство поради направения отказ, то посочените ответници не са станали и
собственици на съответните ид.ч. от процесния апартамент, а с техните дялове са се
уголемили дяловете на останалите наследници – Р. Л. К., Р. Д. Д.-К., Е. Г. К., Д. И. Ц., В. Й.
К., Х. К. М., М. К. М. и Р. Ц. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН приемането
произвежда действие от открИ.е на наследството. Затова наследникът се смята за
правоприемник на наследодателя от момента на неговата смърт. При това положение съдът
намира, че ответниците Р. Л. К., Р. Д. Д.-К., Е. Г. К., Д. И. Ц., В. Й. К., Х. К. М., М. К. М. и
Р. Ц. С. са придобили собствеността върху процесния апартамент по наследство и през
исковия период са били съсобственици на процесното жилище. При тези данни съдът
формира извод, че ответниците Р. Л. К., Р. Д. Д.-К., Е. Г. К., Д. И. Ц., В. Й. К., Х. К. М., М.
К. М. и Р. Ц. С. са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката през процесния период, респ. между тях и
топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи
през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и
не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредита като
обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице общият
7
топломер в абонатната станция се отчита по ел. път в началото на всеки месец, като
посредством терминал се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.
Съгласно заключението през процесния период дяловото разпределение е осъществявано от
„Техем сървисис“ ЕООД в съответствие с нормативните изисквания. Според експерта за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. общо изчислената сума за ТЕ /включваща сградна
инсталация, отопление и БГВ/ е 4810,49 лв., от която начислени по фактури 3468,68 лв. и
сума за доплащане в размер на 1341,79 лв. Дължимата сума за дялово разпределение за
периода 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. съгласно експертизата възлиза на 18,79 лв. В
заключението е посочено, че топломерът в абонатната станция е преминал метрологични
проверки и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Според експерта
стойността на доставената и потребена ТЕ за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2019 г. /с оглед
поставения от съда въпрос/ възлиза на 3 352,82 лв.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът също
кредитира като обективно и компетентно изготвена, за процесния период (01.05.2017 г. –
30.04.2019 г.) незаплатените суми за ТЕ възлизат на 4810,49 лв., а лихвата върху тях
изчислена за период от падежа на фактурата до 18.02.2021 г. възлиза на 841,39 лв. Дяловото
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата от 18,79 лв., а
лихвата върху него изчислена за периода от дата на изискуемост до 18.02.2021 г. възлиза на
4,17 лв. В заключението е посочено, че след подаване на исковата молба са извършени
плащания на 30.05.2023 г., в общ размер на 287,04 лв., с които са погасени частично сумите
както следва:
9,66 лв. – съдебни разноски,
35,22 лв. – мораторна лихва,
40,94 лв. – законна лихва,
201,20 лв. – част от главница.
След приспадане на частичните плащания, е посочено, че дължимият остатък е както следва:
4628,06 лв. неплатена главница и 810,34 лв. неплатена мораторна лихва. Според експерта за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. незаплатените суми за ТЕ възлизат на 3352,82 лв., а
лихвата върху сумата изчислена за периода от дата на изискуемост до 18.02.2021 г. е 498,09
лв., дяловото разпределение за периода м.05.2018 – м.04.2019 г. възлиза на 14,23 лв., а
лихвата върху сумата, изчислена за периода от дата на изискуемост до 18.02.2021 г. възлиза
на 2,91 лв.
С оглед развитите по-горе съображения съдът достига до извода, че в качеството си
на собственици на процесния имот през процесния период, ответниците Р. Л. К., Р. Д. Д.-К.,
Е. Г. К., Д. И.и Ц., В. Й. К., Х. К. М., М. К. М. и Р. Ц. С., дължат сумите за ТЕ. Доколкото
ищецът не е изменил претенциите си спрямо посочените ответници, предвид направените
откази от наследство, то същите с оглед спазване принципа на диспозитивното начало,
следва да се уважат в предявените размери.
От страна на Е. Г. К. и Р. Д. Д. К. са представени доказателства са извършени
плащания, като в тази връзка в проведеното на 22.04.2024 г. о.с.з. процесуалният
представител на ищеца е взел становище, че Е. Г. К. и Р. Д. Д. К. са заплатили задълженията
си за главница за ТЕ и дялово разпределение, мораторна лихва върху двете главници,
съдебни разноски и законна лихва, на 30.05.2023 г., с оглед на което е направено искане за
присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение. Поради изложеното по
отношение на двете ответници, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради
плащане, извършено в хода на процеса.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответниците Р. Л. К., Д. И.и Ц., Х. К.
М., М. К. М. и Р. Ц. С. за погасяване по давност на вземанията. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "В" ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
8
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от опредЕ.та прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни. При липсата на твърдения и доказателства за
спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от
датата на подаване на исковата молба. Съдът съобразява нормата на чл. 3, т. 2 от ЗАКОН
ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ,
ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ
14.05.2020 Г.).
Размерът на непогасените по давност вземания за периода от 01.03.2018 г. –
30.04.2019 г. възлиза на сумата 3352,82 лв., установена от съда въз основа на приетото по
делото заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна ескпертиза, които съдът
изцяло кредитира. Поради изложеното искът за главница за топлинна енергия следва да се
уважи по отношение на ответниците съобразно заявените квоти от ищеца, както следва: Р.
Л. К. - 69,85 лв.; Д. И. Ц. - 69,85 лв., В. Й. К. - 93,13 лв., Х. К. М. - 558,80 лв., М. К. М. -
558,80 лв., Р. Ц. С. - 372,55 лв., а за горницата над тези суми, исковете следва да се
отхвърлят като погасен по давност.
Към дължимите суми следва да се добавят и дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
възлизащи на 14,23 лева /съгласно съдебно-счетоводната експертиза /, която се явява
непогасената по давност такава. Установява се от представените писмени доказателства, че
процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза. Поради изложеното искът за
главница за дялово разпределение следва да се уважи по отношение на ответниците
съобразно заявените квоти от ищеца, както следва: Р. Л. К. – 0,30 лв.; Д. И. Ц. – 0,30 лв., В.
Й. К. – 0,40 лв., Х. К. М. – 2,37 лв., М. К. М. – 2,37 лв., Р. Ц. С. – 1,58 лв., а за горницата над
тези суми, исковете следва да се отхвърлят като погасен по давност.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
9
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД . Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза размерът на мораторната лихва върху непогасената по
давност главница за ТЕ, за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. възлиза на сумата от
498,09 лв., до който размер исковете следва да бъдат уважени, а за горницата над него
подлежат на отхвърляне като погасени по давност, или исковете следва да се уважат както
следва: Р. Л. К. – 10,38 лв.; Д. И. Ц. – 10,38 лв., В. Й. К. – 13,84 лв., Х. К. М. – 83,02 лв., М.
К. М. – 83,02 лв., Р. Ц. С. – 55,34 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1032 лв. (227 лв. държавна такса; 600 лв.
експертизи, 5 лв. съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, определя в размер от 200,00 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна сложност на делото) и
отделно от това, 400 лв. – за особен представител на ответника Д. И. Ц.. С оглед уважената
част от предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 622,50 лв., които да се заплатят както следва: Р. Л. – 14,64 лв., Р.
Д. Д.-К. – 4,17 лв., Е. Г. К. – 4,17 лв., Д. И. Ц. – 287,12 лв., Х. К. М. – 117,15 лв., М. К. М. –
117,15 лв., Р. Ц. С. – 78,10 лв.
Ответниците претендират разноски както следва: Р. Л. К. – претендира разноски, но не
представя доказателства за сторени такива; Х. К. М. – претендира 400 лв. за адвокатско
възнаграждение; М. К. М. - претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение; Р. Ц. С. –
претендира разноски, но не представя доказателства за сторени такива; П. К. В. - претендира
400 лв. за адвокатско възнаграждение; Е. В. Б. - претендира 400 лв. за адвокатско
възнаграждение; К. В. В. - претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение; А. Г. Х. -
претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение; Д. П. А. - претендира 400 лв. за
адвокатско възнаграждение; Л. П. Б. - претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение; В.
Т. К. - претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение; Й. И. К. - претендира 400 лв. за
адвокатско възнаграждение; Н. Г. С. - претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение; Е.
Г. Ш. - претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Останалите ответници не
претендират разноски. Ищецът още с исковата молба е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно в случая.
С оглед решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., по съображенията по
цитираното решение, настоящият състав приема, че следва да откаже приложение на
НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Следователно съдът не е
обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ, а следва да преценява фактическата и
правна сложност на всяко дело. Съдът намира, че конкретното дело не се отличава с висока
фактическа или правна сложност, а освен това извършените от процесуалните
представители на ответниците действия се свеждат до подаването на една обща молба, в
която е посочено, че лицата са се отказали от наследство, както и явяване в едно о.с.з.,
поради което възнаграждението следва да се определи в размер на по 200 лв. за всеки, като с
оглед отхвърлената част от исковете и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати сумите както следва: Х. К. М. – 63,78 лв., М. К. М. – 63,78 лв., П. К. В. – 200 лв., Е.
10
В. Б. - 200 лв., К. В. В. – 200 лв., А. Г. Х. - 200 лв., Д. П. А. - 200 лв., Л. П. Б. - 200 лв., В. Т.
К. - 200 лв., Й. И. К. - 200 лв., Н. Г. С. - 200 лв., Е. Г. Ш. - 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ № 25 да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както
следва: сумата от 69,85 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 10,38
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,30 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но незаплатена ТЕ за
сумата над 69,85 лв. до пълния предявен размер от 100,22 лв. за периода м.05.2017 г. –
м.02.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за сумата над 10,38 лв. до пълния
предявен размер от 17,53 лв., иска за главница за услуга дялово разпределение за сумата над
0,30 лв. до пълния предявен размер от 0,39 лв. и за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018 г.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,08
лв. за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г.;
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.В.“ № 16, ет. 2, ап. 23, да
заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***, по предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите
както следва: сумата от 69,85 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 10,38
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,30 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но незаплатена ТЕ за
сумата над 69,85 лв. до пълния предявен размер от 100,22 лв. за периода м.05.2017 г. –
м.02.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за сумата над 10,38 лв. до пълния
предявен размер от 17,53 лв., иска за главница за услуга дялово разпределение за сумата над
0,30 лв. до пълния предявен размер от 0,39 лв. и за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018 г.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,08
лв. за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г.;
ОСЪЖДА В. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. „СТР.“ №**, да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както
следва: сумата от 93,13 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 13,84
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,40 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но незаплатена ТЕ за
сумата над 93,13 лв. до пълния предявен размер от 133,62 лв. за периода м.05.2017 г. –
м.02.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за сумата над 13,84 лв. до пълния
11
предявен размер от 23,37 лв., иска за главница за услуга дялово разпределение за сумата над
0,40 лв. до пълния предявен размер от 0,52 лв. и за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018 г.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,12
лв. за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г.;
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Д.М.“ № 16, да заплати на
ищеца„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както
следва: сумата от 558,80 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 83,02
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 2,37 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но незаплатена ТЕ за
сумата над 558,80 лв. до пълния предявен размер от 801,75 лв. за периода м.05.2017 г. –
м.02.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за сумата над 83,02 лв. до пълния
предявен размер от 140,22 лв., иска за главница за услуга дялово разпределение за сумата
над 2,37 лв. до пълния предявен размер от 3,13 лв. и за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018
г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от
0,69 лв. за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г.;
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Г.Д.“ № 69, ет. 5, ап. 23, да
заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***, по предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите
както следва: сумата от 558,80 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 83,02
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 2,37 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но незаплатена ТЕ за
сумата над 558,80 лв. до пълния предявен размер от 801,75 лв. за периода м.05.2017 г. –
м.02.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за сумата над 83,02 лв. до пълния
предявен размер от 140,22 лв., иска за главница за услуга дялово разпределение за сумата
над 2,37 лв. до пълния предявен размер от 3,13 лв. и за периода от м.01.2018 г. до м.04.2018
г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от
0,69 лв. за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г.;
ОСЪЖДА Р. Ц. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „11-ти август“ № 1, ап. 4, да
заплати на ищеца сумата от 372,55 лв., представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане
на сумата, 55,34 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.02.2021 г., 1,58 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но
незаплатена ТЕ за сумата над 372,55 лв. до пълния предявен размер от 534,50 лв. за периода
м.05.2017 г. – м.02.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за сумата над 55,34
лв. до пълния предявен размер от 93,48 лв., иска за главница за услуга дялово разпределение
за сумата над 1,58 лв. до пълния предявен размер от 2,09 лв. и за периода от м.01.2018 г. до
м.04.2018 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 0,46 лв. за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***
срещу Р. Д. Д.-К., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „С. № 54, ет.1, ап. 1 за сумата от
12
100,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017
г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53 лв. – мораторна лихва за периода
02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение, поради извършено плащане в хода на процеса,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***
срещу Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. П, бул. „С. № 54, ет. 1, ап. 1, за сумата от 100,22
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53 лв. – мораторна лихва за периода
02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,08 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение, поради извършено плащане в хода на процеса,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № ***
срещу П. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.Х.“ № 12 за сумата от 66,81 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна лихва за периода
02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение; Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.Х.“ № 12 за сумата от 66,81
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна лихва за периода
02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение; К. В. В., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Д.Х.“ № 12 за сумата от 66,81
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна лихва за периода
02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 4 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение; Л. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С“ № 4, ет. 3, ап. 6 за сумата
от 100,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 17,53 лв. – мораторна лихва за
периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,39 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,08
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; А. Г. Х., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „БР.Т.“ № 29 за сумата
13
от 200,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 35,06 лв. – мораторна лихва за
периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,78 лв. – 5 стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,17
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; Д. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. П, бул. „И“ № 123, ет. 8, ап.
23 за сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна
лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; Л. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Я.Х.“ № 5, ет. 4, ап.8
за сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна
лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; В. Т. К. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“ № 28, ет. 2, ап. 4
за сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна
лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; Й. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“ № 28, ет. 2, ап. 4
за сумата от 66,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно 6 изплащане на сумата, 11,68 лв. – мораторна
лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,26 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,06
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „6****“ № 124, ет. 5,
ап.18 за сумата от 200,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 35,06 лв. – мораторна
лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,78 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,17
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение; Е. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „П.Ш.“ № 82, ет. 4,
ап. 11 за сумата от 200,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 35,06 лв. – мораторна
лихва за периода 02.03.2018 г. – 18.02.2021 г., 0,78 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,17
14
лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 18.02.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Л. К., Р. Д. Д.-К., Е. Г. К., Д. И. Ц., Х. К. М., М. К. М. и Р. Ц. С. да
заплатят на „Т. С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 622,50
лв., представляваща сторени разноски в производството /които да се заплатят както следва:
Р. Л. – 14,64 лв., Р. Д. Д.-К. – 4,17 лв., Е. Г. К. – 4,17 лв., Д. И. Ц. – 287,12 лв., Х. К. М. –
117,15 лв., М. К. М. – 117,15 лв., Р. Ц. С. – 78,10 лв./
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, да заплати на Х. К. М., М. К. М., П. К. В., Е. В. Б., К. В. В., А.
Г. Х., Д. П. А., Л. П. Б., В. Т. К., Й. И. К., Н. Г. С., Е. Г. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сторени разноски в производството, както следва: Х. К. М. – 63,78 лв., М. К. М. – 63,78
лв., П. К. В. – 200,00 лв., Е. В. Б. - 200,00 лв., К. В. В. – 200,00 лв., А. Г. Х. – 200,00 лв., Д.
П. А. – 200,00 лв., Л. П. Б. – 200,00 лв., В. Т. К. - 200,00 лв., Й. И. К. – 200,00 лв., Н. Г. С. –
200,00 лв., Е. Г. Ш. – 200,00 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца -
„Техем сървис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15