Решение по дело №175/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20217200700175
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ

20

гр. Русе, 05.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, 7 състав, в открито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА       като разгледа докладваното от съдия АГУШ         адм. дело 175 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – ал.4 от ДОПК.

Образувано е по жалба от „ФРЕШ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, със седалище гр.Русе, представлявано от управителя И.Л.В., срещу решение № 41/02.03.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) № С210018-023-0000301/03.02.2021 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

В жалбата се съдържат доводи, че както решението, така и потвърденото с него ПНПОМ, са незаконосъобразни и необосновани, издадени при липса на ясни мотиви. Жалбоподателят счита, че изложените мотиви не са подкрепени с доказателства и е налице неправилно интерпретиране на фактическите обстоятелства.

Излагат се разсъждения относно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС и относимостта й към реалност на доставки по фактури.

Наведени са и възражения, че наложената обезпечителна мярка затруднява развитието на нормалната търговска дейност на дружеството, включително възможността за заплащане на разходи на дружеството, както и други изискуеми задължения.

Предявено е искане да се отмени оспореното решение, като незаконосъобразно.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез гл. юрк.Елена Т., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03001821000173-039-002/01.02.2021г. органът по приходите, извършващ ревизията на дружеството, поискал от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията , които ще бъдат установени в резултат на ревизията /л.33 от делото/.

В мотивите на искането е посочено, че размерът на активите/имуществото е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени при ревизията, както и че в хода на ревизията са  възникнали съмнения относно реалността на извършени доставки по фактури, издадени от „Рекавъри Инвест“ АД и „Виа Петрол“ ЕООД и съответно неправомерно приспаднат данъчен кредит по тези фактури.

В искането изрично се посочва, че размерът на активите на дружеството е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени при ревизията.

Постановление с изх. № С210018-023-0000301/03.02.2021 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция "Събиране'' при ТД на НАП – Варна, във връзка с цитираното искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ, като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на жалбоподателя, както по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управления, находящи се в ТБ ПИБ АД и запор върху вземане от „ИЗИПЕЙ“ АД. Обезпечителните мерки са наложени за задължения по ДДС, очакван размер главница и лихви – 15423.53лв. вкл.и лихва към 15.01.2021г. – 1.00лв.

На 24.02.2021 г. е подадена жалба с вх. № 4723/24.02.2021г. от „ФРЕШ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, със седалище гр.Русе, представлявано от управителя И.Л.В. срещу постановление с изх. № С210018-023-0000301/03.02.2021 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, но същата е отхвърлена, а ПНПОМ е потвърдено с решение № 41/02.03.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, което е съобщено на жалбоподателя на 09.03.2021 г.

От правна страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт.

Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.

Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 ДОПК.

На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Варна като по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр. чл.144, ал. 2 ДОПК). Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП – Варна, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.

Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК урежда случаите на налагане на обезпечителни мерки. Въпросните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и 5 ДОПК), като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 ДОПК с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по основание и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

В рамките на производството по издаване на постановлението за предварително обезпечаване, чрез налагането на съответните мерки, компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 ДОПК той има правомощието да наложи обезпечение. Преценката за евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките на неговата дискреционнна власт.

Видно от данните по делото, на 12.01.2021 г. с издаването на ЗВР № Р-03001821000173-020-001/12.01.2021 г. е образувано ревизионно производство по отношение на „ФРЕШ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, със седалище гр.Русе.

В хода на вече започнало производство и на база искане на орган по приходите е издадено постановление с изх. № С210018-023-0000301/03.02.2021г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с което, с цел да се защитят интересите на държавата, е наложена като предварителна обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството – жалбоподател, както и по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, а също така и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в посочена в ПНПОМ банка, както и запор върху вземане от „ИЗИПЕЙ“ АД. Обезпечителните мерки са наложени за задължения по ДДС, за сумата очакван размер главница и лихви – 15423.53лв.

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или в) не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените обезпечителни мерки, съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, наложени с постановление с изх. № С210018-023-0000301/03.02.2021г.

Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане на жалбоподателя. За налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1–8 ДОПК не се изисква и затова липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл.195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалния чл.121, ал. 1, пр. 1 ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт за тях да е издаден като изпълнителен титул.

Спорът по същество се свежда до преценката на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК - дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК. Според последната норма в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Анализът на цитираната норма сочи, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни мерки е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно-задълженото лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на установените с бъдещия ревизионен акт задължения. Изпълнението на тези изисквания съставлява и мотивиране на ПНПОМ. В настоящия случай съдът намира, че изискванията са изпълнени като изложените обстоятелства в искането от 01.02.2021 г. за предварително обезпечаване на задължения, следва да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл. 121, ал. 1 ДОПК.

В случая, постановлението, чиято законосъобразност е била предмет на оспорения в настоящото производство административен акт, има за свое фактическо основание предполагаемия размер на задължението на жалбоподателя, посочен от ревизиращия орган в отправеното искане, като този размер е обоснован от възникналото в ревизиращите съмнение относно реалността на извършена доставки, по които е упражнено правото на данъчен кредит.

Доколкото се касае за предварителна обезпечителна мярка, към момента на налагането й не се изисква публичното вземане, което се очаква, да бъде безспорно установено в хода на ревизията, да бъде конкретно доказано. Това доказване предстои да се  извърши в хода на ревизионното производство.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Няма съмнение, че целта на уредбата е защита на публичния интерес, на фиска и да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Определяща е обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. В настоящия случай това обстоятелство по отношение на жалбоподателя е изследвано както в искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и в постановлението за налагането им като е констатирано, че размерът на активите /имуществото на жалбоподателя е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени, което не се оспорва от жалбоподателя. Това безспорно доказва, че действително ще бъде затруднено и дори невъзможно събирането на бъдещите публичните вземания.

Развитите в жалбата съображения по съществото си касаят установяването на процесното публично вземане за ДДС и са относими към предмета на развиващото се ревизионно производство, но не и към производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки. С оглед на това съдът намира, че тези възражения не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение, поради неотносимостта им към предмета на оспорване.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, определяща, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Съгласно чл. 229, ал. 1 от ДОПК определена част от постъпилите по сметките на лицето суми могат да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, поради което дружеството с евентуалната реализация на това свое право би могло да избегне спирането на дейността си. Освен това, съгласно чл. 199 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичният изпълнител заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно такова, като по делото няма данни дружеството да е правило такова искане. От друга страна, в чл. 214 от ДОПК е уредена и възможността за избор на длъжника изпълнението да бъде насочено върху други негови движими или недвижими вещи.

С оглед на изложеното се налага извод, че в ДОПК са предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването на които той би могъл да избегне евентуалното спиране на дейността му, поради което не е налице нарушение на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, каквито са възраженията на дружеството.

Съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с относимите правни норми, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

         По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФРЕШ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, със седалище гр.Русе, представлявано от управителя И.Л.В., срещу решение № 41/02.03.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С210018-023-0000301/03.02.2021 година, издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, като неоснователна.

Решението, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК, не подлежи на обжалване.

 

                                                           

    СЪДИЯ