№ 169
гр. Б. , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200501171 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Б., ЕИК *, с адрес: гр.Б., ул.“А.Ч.“
№3, представлявано от инж.Р.Н.Д., чрез адв.П.П., против Решение №1561 от
13.08.2020 г., постановено по гр.д.№9/2020 г. по описа на РС – С..
С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.Ч.” № 3, представлявано от управителя
Р.Н.Д. против С. М. С., с ЕГН ********** от с. И., общ. С., ул.”К.” №5, за
установяване дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение на
парично задължение №1764/ 04.07.2019 година, издадена по ч.гр.д.№674/2019
по описа на РС- С., за следните суми: сумата от 45,51 лева (четиридесет и пет
лева и петдесет и една стотинки) за незаплатена сума за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 01.01.2019 г. до
31.03.2019 г., сумата от 0,82 лева (нула лева и 82 ст.) за лихви за забава за
периода от 02.02.2019 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С решението също така се осъжда „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.Ч.” №3,
представлявано от управителя Р.Н.Д. на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адвокат В.М. Г. от АК – Б., с адрес на кантората:
гр.С., ул.”М.” №51, сумата от 100 (сто) лева за адвокатско възнаграждение за
осъществено от него безплатно адвокатско представителство пред първата
инстанция.
Във въззивната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на
атакуваното първоинстанционно решение. Изложени са подробни
съображения за наличие на облигационна връзка между страните, породена от
рамков договор за предоставяне на В и К услуги и изпълнение на тези
задължения от страна на ищеца (сега жалбоподател). Твърди се, че
дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. и потребителите на В
и К услуги на територията на община С. са в облигационни отношения въз
основа на Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени с
решение №ОУ-09/11.08.2014 г. на КЕВР. Посочва се, че от събрания
доказателствен материал по делото може да се направи извод, че ответникът е
потребител на В и К услуги за имота, находящ се в с.И., общ.С., обл.Б.,
ул.“К.“ №5, поради което е безспорно доказано и наличието на облигационно
отношение между оператора и потребителя. Посочва се, че С. М. С. е
потребител на В и К услуги, доставяни от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД-Б. с абонаментен номер 5001934, поради което следва да заплаща
дължимите суми за ползваните от него В и К услуги, съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите в 30-
дневен срок от датата на фактурирането, след което се начислява лихва за
забава. На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че в
първоинстанционното производство не е имало спор по отношение на
предоставените кубици вода, като по делото било установено, че издадените
фактури (подробно посочени) за имот, находящ се на адрес: с.И., общ.С.,
обл.Б., ул.“К.“ №5, не са заплащани от ответника за периода от 01.01.2019 г.
до 31.03.2019 г. Твърди се, че издадените фактури не са оспорвани нито по
предвидения в общите условия ред, нито пред съда. Не били оспорвани и
показанията и отчетите на водомера, който е отчел разходваните количества,
2
съобразно които са издадени процесните фактури. В този смисъл се
поддържа, че по делото е доказан размерът на предявената от ищеца
претенция. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. не е обслужващия оператор на
територията на община С. и поради това С. М. С. не дължи заплащане на
услугите, които са му предоставяни от посоченото дружество. Посочва се, че
на основание чл.198о от Закона за водите в границите на една обособена
територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал.1
(стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и
съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане), с изключение на случаите по ал.6, като в настоящия случай
хипотезата на чл.198о, ал.6 ЗВ е неприложима. Твърди се, че
непосредственото стопанисване на В и К системите, експлоатацията,
отговорността за поддръжката, предоставянето на В и К услуги на
потребителите, е възложено на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. с
нарочен договор по реда на чл.198п от ЗВ. Същият бил подписан на
18.04.2016 г. и е влязъл в сила на 01.06.2016 г. По силата на този договор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Б. е следвало да предоставя
услугите на обособената територия, определена с Решение №РД-02-14-2234
от 22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството,
в чийто обхват се включва и територията на община С.. Посочва се, че
релевантно в случая е дали В и К операторът е успял да предостави услугата,
както и това, че не е установено друг да е предоставял водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот в процесния период. Посочва се,
че формално чия е собствеността на В и К мрежите и съоръженията,
включени в активите на общината и кога са подписани протоколите по
предаването им няма отношение към факта на предоставената услуга, чието
заплащане се претендира от ответника. Твърди се, че обстоятелството кога е
получен от „В и К“-Б. протоколът за разпределение на собствеността на
активите между държавата и общините, намиращи се в обособената
територия (община С.) е ирелевантно по отношение на процесния спор между
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б. и С. М. С., засягащ наличието или
не на консумирани и незаплатени ВиК услуги. Посочва се, че на практика ако
се следва първоинстанционното решение се оказва, че жалбоподателят е
задължен по силата на закона да доставя В и К услуги, но няма право да
3
упражни правото си за получаване на насрещна престация за действително
извършените дейности по осигуряване на ВиК обслужване. Твърди се, че това
разрешение води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца. В заключение на изложените по-горе съображения се иска отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане
на сторените разноски пред двете инстанции.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
жалбата от адв.В.Г., като процесуален представител на С. М. С., с адрес: с.И.,
общ.С., ул.“К.“ №5. Изразява се становище, че изложените във въззивната
жалба аргументи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Твърди се, че пред първата инстанция жалбоподателят не е успял да докаже,
че е легитимен оператор на В и К услуги на територията на община С., не е
успял да докаже, че отговаря на условията на Закона за водите. Твърди се, че
пред първата инстанция се установило, че процедурата по §9 от ПЗР на ЗВ не
е завършена. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба
публичните активи – В и К съоръжения, не са отписани от баланса на
търговското дружество, което прави „В и К С.“ ООД с.М., общ.С. единствен и
законен оператор на В и К услуги на територията на община С.. Поради това
се твърди, че всички аргументи на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Моли се за потвърждаване на атакуваното решение, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски, в това число и присъждане на адвокатски
хонорар по реда на чл.38 ЗАдв.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, за жалбоподателя
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Б., редовно призован, явява се
адв.Б.П.. Последната, по съществото на делото поддържа съображения за
незаконосъобразност на решението, иска като резултат неговата отмяна и
уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски в двете инстанции.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, за
въззиваемата страна С. М. С., редовно призован, се явява адв.В.Г.. Същият, по
съществото на делото, поддържа съображения за неоснователност на жалбата,
посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като моли за
потвърждаването му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
4
Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата
е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради
което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е неправилно, а жалбата е
основателна, по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първостепенния съд,
поради което, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към изложената от
него фактическа обстановка.
След подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че с решение №РД-02-14-
2234/22.12.2009 г. на Министъра на РРБ са обявени обособените територии на
действие на ВиК операторите, при което в територията на въззивното
дружество („Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Б.) е включена и
общ.С., в която попада и с.И..
Не се спори, че въззивникът е с регистриран предмет на дейност,
свеждащ се до водоснабдяване, канализация, пречистване на води и пр.
5
Безспорно е също, че по силата на договор за стопанисване, поддържане
и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги от 18.04.2016 г., „Асоциация по
ВиК“ на обособената територия, обслужвана от въззивното дружество, е
възложила на последното за срока на действие на договора – 15 г., считано от
01.06.2016 г. – да предоставя услугите в обособената територия; да
стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, както и всички
други активи, намиращи се в обособената територия и необходими за
предоставяне на услугите, които съгласно договора или закона са или ще
станат собственост на държавата или общините – членове на Асоциацията
(чл.2.1). В чл.2.2 страните изрично са договорили предоставянето на услугата
от оператора на територията по Приложение III, в което фигурира и Община
С.. Отделно в чл.2.3 се уговорили изключителното право на въззивното
дружество да предоставя услугите в обособената територия за срока на
договора, като Асоциацията се задължава да не сключва никакви договори с
трети лица и да не извършва никакви действия, засягащи негативно
горепосочените изключителни права. Обсъдено е от първата инстанция и
допълнителното споразумение към горния договор, с който се променят
някои от условията на договора.
С решение №107/30.06.2016 г. ОбС-С. възлага на въззивното дружество
предоставянето на ВиК услугата на потребителите в общината, ведно със
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и
съоръженията. Отделно от това, с решение №108/30.06.2016 г. ОбС-С.
оторизира общинския кмет да участва в предстоящото извънредно ОС на
Асоциацията на обособената територия, обслужвана от въззивното ЕООД и
да гласува положително по точките от дневния ред, вкл. при обсъждане и
гласуване на Бизнес-плана за развитие на оператора. По делото са налице
данни за съгласуване на Бизнес-плана на възивника за предоставяне на ВиК
услуги в обособената територия, вкл. Община С. за периода 2017г.-2021г.(вж.
протоколите от ОС на Асоциацията).
Въпреки предвиденото в дневния ред на ОбС-С. от 27.12.2018 г.
предложение за преминаване на публичните активи на ВиК мрежата и
съоръженията на Асоциацията и предаването им на въззивника, то не е
гласувано.
6
С окончателен протокол, подписан от кмета на Община-С. на 10.01.2019
г., а от министъра на РРБ на 23.01.2019 г., е разпределена собствеността на
ВиК системите и съоръженията между държавата и общината към 31.12.2017
г., като стойността на публичната държавна собственост е 0 лв., а публичната
общинска възлиза на 18 281 364,59 лв.
Не се спори по делото, че водопровода между селата И.-С.-М.-Д.,
канализацията и вътрешния водопровод на с.И., външния водопровод между
селата П.-И.-С.-М. и описаните водоеми, са публична общинска собственост
на Община-С. (вж. кореспонденцията между въззивника, областни управител
и кмета на общината).
Според представените 3 бр. фактури, издадени от въззивното дружество,
въззиваемият С. М. С., с абонатен №5001934 дължи общо 46, 33 лв. (45.51 лв.
главница и 0.82 лв. лихва), за доставени, но неизплатени „ВиК“ услуги за
периода 01.01.2019 г.-31.03.2019 г. С покана за доброволно изпълнение,
абоната е поканен да заплати дължимите суми, но липсват данни същата да
му е връчена (вж. разписката).
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№674/19г. по описа на РС-
С., по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
въззивното дружество е получил от СРС исканата заповед за изпълнение
срещу потребителя за следните суми: сумата от 45.51 лв., представляваща
незаплатена сума за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги
за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; сумата от 0.82 лв. за лихви за
забава за периода от 13.03.2019 г. до 13.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.06.2019 г. до изплащане на вземането; 25 лв. разноски
в заповедното производство за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В резултат на подадено възражение от длъжника по чл.414
ГПК, в което обосновава недължимостта с отсъствието на сключен договор за
водоснабдяване на имота му с въззивното дружество, както и с непредставяне
на последното за стопанисване и експлоатация на активите, публична
общинска собственост, което го лишавало от съоръжения за законно
транспортиране на вода до неговия имот.
Въз основа на така приетите фактически положения, РС – С. е отхвърлил
предявения от въззивното дружество иск по чл.422 ГПК за заплащане на
7
процесните суми, със съображения, че за времето от 01.01.2019 г. до
31.03.2019 г. ищцовото дружество не е имало правото да предоставя В и К
услуги на територията на с.И.. Посочено е, че до 18.10.2019 г. публичните
активи – ВиК системите и съоръженията за територията на селото, чрез които
ищецът е трябвало да предоставя услуги на собствениците на имоти в с.И., не
са му били предоставени, поради което за периода от 01.01.2019 г. до
31.03.2019 г. ищецът не е могъл да предоставя ВиК услуги на ответника и за
него липсва правото да иска заплащане на стойността на услугите.
Решението е неправилно.
Разпоредбата на чл.422 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 ЗВ, вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред
съществуването на вземанията си спрямо длъжника, когато те са оспорени в
заповедното производство, както е в процесния случай.
От събрания доказателствен материал се доказа по категоричен начин
наличието на облигационна връзка между страните, по силата на която
въззивното дружество предоставя водоснабдителни и канализационни услуги
на потребителя (въззиваем). Тези изводи се обосновават от представените
ОУ, уреждащи отношенията между „ВиК“ ЕООД-Б. и потребителите на
обслужваната от оператора територия. По силата на чл.8 от Наредба №4/04 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите
се осъществява именно при публично известни ОУ, предложени от оператора
и одобрени от посочените лица, вкл. и регулационния орган (ДКЕВР), сторил
това на 11.08.2014 г. В случая не се спори, че въпросните ОУ са приети по
предвидения за това ред и понастоящем са влезли в сила. Отсъствието на
писмен договор между страните по делото не елиминира договорните
отношения, тъй като писменото начало е предвидено единствено в хипотезите
на чл.8, ал.3 от Наредбата и чл.71, ал.2 и 3 ОУ, вр. с чл.8, ал.4 и 5 от
Наредбата, които в случая не се установиха.
Не се спори също, че отношенията досежно предоставянето на ВиК
услугите на потребителите срещу заплащане, се регулират от ЗВ и ЗРВКУ
(чл.198о, ал.1 ЗВ), като по арг. на ал.2 това може да се осъществява в
границите на обособена територия само от един ВиК оператор, в случая
8
въззивното дружество, след като не са налице изключенията на ал.6 от
цитираната норма. Възлагането на тези дейности законодателят изрично е
предвидил да се осъществява чрез договор по реда на ЗВ или Закона за
концесиите (арг. чл.198п ЗВ).
Безспорно е също, че с.И., община С., е включено в обособената
територията, отредена за въззивното ЕООД (вж.решение РД-02- 14-
2234/22.12.09 г. на министъра на РРБ).
Със сключването на договора от 18.04.2016 г. настоящия състав намира
предоставянето на ВиК услугите за възложено от Асоциацията (в която
членува и Община С.) именно на „ВиК“ЕООД-Б., в качеството му на оператор
по см. на чл.198о, ал.1 ЗВ (вж. и регистрирания предмет на дейност). На това
сочи не само тълкуването на договора по реда на чл.20 ЗЗД, но и съпоставката
му с останалия доказателствен материал и цитираните законови
разпоредби.Към датата на влизане в сила на договора - 01.06.16г., на
оператора „са предоставени“ и всички публични активи в Приложение I, в
каквато насока е недвусмислената уговорка в чл.4.4(а), поради което
отсъствието на въпросното приложение не е в състояние да обоснове
обратното.
Предоставянето на тези услуги на територията на Община С., ведно с
дейностите по поддръжката, стопанисване и експлоатация на ВиК системите,
е възложено на въззивното дружество и от ОбС-С. (вж.т.1 от решение
№107/30.06.16г).Точка 2 от цитираното решение не разколебава материално-
правната легитимация на въззивника, тъй като не касае ВиК услугите (които с
т.1 вече са предоставени на „ВиК„ ЕООД Б.), а предвижда единствено, че до
започване действията по стопанисване, поддръжка и експлоатацията на ВиК
системите и съоръженията от въззивния оператор, същите да продължат да се
извършват от действащия оператор „ВиК Стримон“ ЕООД(без предоставяне
на ВиК услугите).
Отделно по делото са налице данни за окончателното разпределение
собствеността на ВиК системи и съоръжения между държавата и общината, за
което е известено и въззивното дружество (вж.окончателния протокол,
подписан от кмета на община С. и Министъра на РРБ на 23.01.2019 г., а също
и кореспонденцията между заинтересованите страни).
9
Очевидно към исковия период процеса по прехвърляне активите по реда
на §9 ПЗР на ЗИЗВ е стартирал и въззивника се е ползвал от тях, след като по
вече изложените съображения му е възложена доставката на ВиК услуги на
територията на Община С..
Уговорките досежно поетапно предаване на публичните активи, за които
все още не били съставени разделителни протоколи по см. на §9 ПЗР на ЗИЗВ,
не променят горните изводи. Те касаят отношенията между страните по
договора от 18.04.16, респ. с трети лица, не и тези на въззивното дружество с
потребителите.Особено при категоричните и ясни клаузи, с които
Асоциацията възлага ВиК услугите в обособената територия (чл.2.1 от
договора) на въззивното дружество, което по изричната уговорка в чл.2.3
разполага с изключителните права да предоставя услугите в обособената
територия за срока на договора, без каквито и да е други условия в тази
насока. Това е достатъчно основание за изключване от доставчиците на който
и да е друг оператор, след влизане в сила на договора.
Процеса по прехвърляне на активите по реда на §9 ПЗР на ЗИЗВ при така
сложилите се отношения между страните има други последици и касае други
отношения (вещноправни и пр.), не и облигационните между оператора и
потребителите. Меродавни за последните се явява наличието на
поддържаното облигационно отношение с описаните права и задължения,
доставките по същото на ВиК услугите, т.е. изправността на ищеца и
неизпълнението на сочените задължения в подържаните обеми през
процесния период от ответника.За отблъскване на ищцовата претенция в
казус като разглеждания ответникът разполага с други възражения, не и с
наведените по реда на чл.414 ГПК.
При тези данни РС неправилно е приел за спорно предоставянето на
процесните ВиК услуги от въззивното дружество. Още повече, че по делото
не се установи предишният оператор „С.“ ЕООД да е предоставял каквато и
да е ВиК услуга през процесния период, вкл. на въззиваемия.
Видно от представените и неоспорени 3 броя фактури за периода от
01.01.2019 г. до 31.03.2019 г., въззиваемият, с абонатен №5001934, е
консумирал предоставените му от въззивния оператор ВиК услуги както
следва: по фактура №**********/11.02.2019 г. са отчетени 10 куб. вода на
10
стойност от 15,55 лева с ДДС за периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019 год.; по
фактура №**********/06.03.2019 г. са отчетени 10 куб.вода на стойност 15,
45 лв. за периода 31.01.2019 г.-28.02.2019 г.; по фактура
№**********/03.04.2019 г. са отчетени 10 куб. вода на стойност 15, 33 лв. за
периода 28.02.2019 г.-31.03.2019 г. С това въззивникът е изпълнил
задължението си по чл.33, ал.1 ОУ за издаване на ежемесечни фактури за
консумацията на измереното и/или служебно начислените количества вода, за
които по арг. на ал.2 въззиваемия-потребител следва да заплати дължимите
суми в горния размер.
С оглед отсъствието на данни за плащането им в предвидените срокове,
същият е в забава, поради което и по арг. на чл.86 ЗЗД за периода от
13.03.2019 г. до 13.06.2019 г. следва да заплати лихва за забава в размер на 0,
82 лв.
В този контекст атакуваният акт ще следва да се отмени изцяло, като
противоречащ на материалния и процесуален закон, и вместо него исковите
претенции се уважат.
С оглед възприетото разрешение ответникът дължи на жалбоподателя
направените по делото разноски в заповедното производство и настоящия
процес пред двете инстанции, които според доказателствата са както следва:
общо 75 лв. в заповедния процес и 400 лв. в исковия пред двете инстанции.
Водим от гореизложените съображения, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1561 от 13.08.2020 г., постановено по гр.д.№9/2020
г. по описа на Районен съд-С., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М. С., с ЕГН
********** от с.И., общ.С., ул.”К.” №5 съществуването в полза на
„Водоснабдяване и канализация”-ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.”А.Ч.” №3, на следните вземания: за сумата от 45, 51
лв. (четиридесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща
стойността на доставена, но незаплатена “ВиК” услуга за имот, находящ се в
с.И., община С., ул.“К.“ №5, с индивидуален абонатен номер 5001934, за
11
периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.06.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението; както и за сумата от 0, 82 лв.
(осемдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
13.03.2019 г. до 13.06.2019 г., за които суми е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№674/19 г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН ********** от с.И., общ.С., ул.”К.” №5, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация”-ЕООД-Б., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление в гр.Б., ул.”А.Ч.” №3, разноски, както следва: общо 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляващи разноски в заповедния процес и 400
лв. (четиристотин лева) в исковия процес пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12