№ 693
гр. Б., 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202956 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „П. ПиК“ ЕООД с Булстат *********, с посочени
седалище и адрес на управление: *****************, представлявано от К.Г.С., чрез адв.С. П. от
БАК срещу Наказателно постановление № 837844-F833612/22.07.2025г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,във вр. чл.27,ал.2 Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ и чл.66а ЗДДС, съгл.пар.15д,ал.1,т.2 ПЗР на ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, неправилност, и допуснати съществени процесуални нарушения. Не се
излагат противпоставими възражения на изградените от АНО фактически изводи. Претендира се в
аспекта на поддържаната теза за допуснати съществени процесуални нарушения, че АУАН и НП са
съставени при липса на функционална компетентност за наказващия орган и актосъставителя и при
липса на териториална компетентност за актосъставителя. Поддържа се теза за неспазване срок по
чл.34,ал.1 ЗАНН, т.к. документираната продажба става известна на административния орган в
момента на осъществяването й поради предаване информация от ФУ чрез мобилна връзка в реално
време. Поддържа се,че независимо от неправилно класифицираните в данъчна група „Г“ продажби
„поради техническа грешка“, то предвид счетоводното отразяване и начисляване на 20% ДДС в
справка декларацията и дневниците по ДДС за м.01/25 г., дължимият данък е правилно деклариран
и внесен.
В открито съдебно заседание „П. ПиК“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.С. П.,
която поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К.Т., която счита, че нарушението
е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за
неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.12- НП е връчено на упълномощено лице от
управителя на въззивното дружество на 30.07.2025г., а жалбата е депозирана на 13.08.2025 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна
оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „П. ПиК“ ЕООД стопанисва търговски обект по смисъла на параграф
1, т.41 от ДР на ЗДДС –кафе аперитив „К. Х.“, находящ се в ***************** като в обекта било
монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел „Eltrade/Epson TM-T810 F KL“,мод.01, вер. 1.0 с
ИН на ФУ №ED349678 и ИН на ФП №********.
На 26.05.2025 г. била извършена проверка в посочения търговски обект от св.Д. З. Д. –инспектор
по приходите. След разпечатан КЛЕН на фискалното устройство за дата 31.01.2025 г. от
функциониращото в обекта Фискално устройство се установило, че продажбата на 1 бр. „3 в 1“ на
стойност 2,89 лв. съгласно ФКБ с №0064498/31.01.2025 г. е отчетена в данъчна група „Г“ –за стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС, вместо в данъчна група „Б“- за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, с което въззивното дружеството като лице по
чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.1, т.2, във
вр. чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и чл.66а ЗДДС, съгласно пар.15д, ал.1,т.2 от ПЗР на
ЗДДС.
Според обстоятелствената част на АУАН характеристиката на обекта е кафе-аперитив „К. Х.“,
находящ се в *****************. Според възприетите правни положения от актосъставителя и
наказващия орган, материално-правният обхват на мярката по чл.66а ЗДДС съгласно ал.1,т.2 на
пар.15д от ПЗР на ЗДДС е намирал приложение до 31.12.2024 г. за доставка на ресторантьорски и
кетъринг услуги,които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи.
При идентично възпроизвеждане на фактическите положения в АУАН и в НП, административно-
наказващият орган и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна
квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
разпоредбата на чл.27,ал.1, т.2, във вр. чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Съставеният на
жалбоподателя АУАН cep. № F833612 от 08.07.2025г. бил предявен на същата дата 08.07.2025 г. на
упълномощено лице от управителя, което го подписало и получило препис от него. В срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27,ал.1, т.2, във вр.
чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000
лева.
В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка
сер.АА №0175330/26.05.25 г. са обективирани подробни констатации, съгласно които след
легитимация на приходния орган и изведен КЛЕН е констатирано,че продажбите на артикул „ 3 в 1“
неправилно се отчитат в данъчна група „Г“ със ставка 9 % ДДС вместо в данъчна група „Б“ със
ставка 20 % ДДС.
Видно от съкратен отчет на фискална памет от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. дружеството
жалбоподател е реалзирало оборот от продажба на стоки в размер на 577, 40 лв., класифициран
в данъчна група „Г“ ,вместо в данъчна група „Б“.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна
установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя Д. З. Д., който уточни,че в посочения
търговски обект не се предлагат за продажба стоки,попадащи в обхвата на изключението по
чл.66а,ал.1,т.2-3 ЗДДС, които да подлежат на облагане с намалена ставка 9%.
В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса
на обсъждане са поставените от жалбоподателя възражения,оспорващи процесуалната
законосъобразност на издадените АУАН и НП и правилното приложение на материалния закон.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на
формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН.
2
Съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 към Наредба № Н-18 ОТ 13
ДЕКЕМВРИ 2006 г. раздел IIIб, б. е) фискалните устройства подават по установената
дистанционна връзка:данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички
фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този
времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при
работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Но
сама по себе си техническата изрядност и съответствие на ФУ с изискванията на Наредба № Н-18
ОТ 13 ДЕКЕМВРИ 2006 г., в т.ч. възможността за предоставяне на данни на всеки 5 минути към
НАП, закономерно не представлява част от законоустановения специфичен процесуален
механизъм за разкриване на обективната истина за конкретното нарушение, защото само по себе си
то предоставя една косвена индиция, лишена от доказателствен капацитет и обективна проверка,
която да осигури в необходимата степен сведения за събитието на нарушението. Методът за оценка
на доказателствената съвкупност, който законът е установил чл.12 и чл.18 НПК изключва
предустановеност на силата на което и да е от доказателствата и доказателствените средства, още
по-малко на косвено индицирани данни в ежденевното и текущо отчетно предаване към НАП на
данъчно-правна информация. Без физическа проверка на съответния обект и констатиране
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки по см. на чл.6,ал.1 ЗДДС, би
се стигнало до автоматична предустановеност на факти и обстоятелства с правно значение, респ.
до автоматично предварително издаване на актове с наказателен характер, базирани на
непроверена информация, в разрез с изискването за състезателност на процедурата.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30-
875/23.06.2025 г. –т.1.3 и т.2.1. Актосъставителят Д. З. Д. в НАП при ЦУ е съставил АУАН, в
качеството на орган по приходите, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон
за НАП и приложената по делото оправомощителна заповед Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 / в
т.см. и Решение № 652 от 25.02.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 964/2024 г./
АУАН и НП не са засегнати от съществени съдържателни дефицити , предвид което съдът приема
за спазени изискванията на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,.т.5 ЗАНН. В НП са изложени съдържателни
констатации относно вида, и обективната съставомерност на нарушението, касаещо нормативен
акт по прилагане на чл.118,ал.4 ЗДДС, а именно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и конкретно нейния
чл. 27, ал. 1, т. 2 и ал.2.
Съгласно чл.27,ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите: 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Изяснени са последователно,подробно и в
пълнота фактите,относими към формата на изпълнителното деяние, които са доказани в хода на
производството. Тези факти не се оспорват от дружеството-нарушител. И в АУАН и в НП е
установено конкретното нерегистриране на процесната продажба на 3 в 1 , обективирана в
индивидуализираната ФКБ №0064498/31.01.2025г.в относимата данъчна група „Б“- за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, като процесната продажба е била неправилно
класифицирана в данъчна група „Г“ , с което е осъществен съставът на това административно
нарушение.
Ето защо съдът приема,че в АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за минимално описание
фактическите елементи и обективни характеристики на нарушението, при запазено хармонично
единство между фактически и юридически параметри, с което са изпълнени критериите за
процесуална законосъобразност, пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
По приложението на материалния закон:
В оспореното наказателно постановление е направен извод, че е допуснато нарушение на чл. 27,
ал. 1, т. 2 , вр. чл.27,ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г.
В правилото на чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. като конститутивни признаци на
задължението са въздигнати обективният - за регистриране всяка продажба на стока или услуга в
съответстващата данъчна група и субективният признак - лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, и 2.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и
3
отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ. Дружеството „П. ПиК“ ЕООД несъмнено притежава
качеството на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,т.к. към датата на проверката
стопанисва търговски обект –кафе-аперитив „К. Х.”, находящ се в гр.С., ул.“Р.“ № ** .
Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицето по чл. 3 независимо
дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи
съгласно ал. 1.
В условия на пълно доказване е установена инкриминираната хипотеза за неправомерно
съотнасяне на процесната продажба на „3в1“ към данъчна група „Г“,, вместо в данъчна група „Б“
по арг. на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с оглед облагаемостта с 20 % ДДС на
продаваната стока.
Неправилно класифицираната в данъчна група „Г“, като облагаема със ставка 9%, вместо в данъчна
група „Б“ продажба е тясно и детайлно индивидуализирана, с конкретизиране на документиращата
я ФКБ №0064498/31.01.2025г. и изричното изброяване вида на стоката, предмет на продажбата –
кафе „3в1“.
Тези факти не се оспорват от дружеството жалбоподател и тяхното доказване позволява обективна
проверка и подпомага формирането на сигурен извод за допуснато нарушение на чл.27,ал.1,т.2
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно общото правило на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на ДДС е 20 на сто за
облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично
посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Принципът е,че ако има претенции за намалена или нулева ставка по всяка конкретна продажба, тя
трябва да се обоснове от заинтересованото лице, т. е. да се посочат предпоставките за прилагане на
предвидено от закона изключение от стандартната ставка./ в т.см. е и Решение № 3341 от 9.04.2025
г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 235/2025 г./
В отклонение от този общ принцип е корелиращата с хипотезата на чл.27,ал.1,т.4 от Наредбата
намалена ставка 9% за доставки на определена категория стоки и услуги съгл.чл.66а,ал.1, т.1
доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително
предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг
или каравани, с място на изпълнение на територията на страната;
т.2 доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете
(включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за
рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни
произведения - вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път
или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и
различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-
музикално съдържание; и т.3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца,
бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.
Законосъобразно наказващият орган се е позовал на темпоралния предел на приложимост на
чл.66а, ЗДДС, регулиращ намалената данъчна ставка 9%, която по изричното законодателно
ограничение в § 15д,ал.1, т.2 ЗДДС се прилага до 31.12.2024 г. по отношение доставките на
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена
храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи, т.к. обективираната във ФКБ
№0064498/31.01.2025г. продажба е извършена след 31.12.2024г.
Видно и от показанията на разпитания св. Д. Д., в заведението изобщо не са предлагани стоки от
4
изброената категория на чл.66а, ал.1,т.2 и т.3 ЗДДС и в тази връзка отразеният в съкратения
отчет от фискалната памет за период 01.01.25 г.-31.01.25 г. оборот в размер общо на 577, 40 лв.,е
реализиран от множество, неуточнени брой неправилно отчетени продажби, незаконосъобразно
класифицирани в данъчна група „Г“ вместо в относимата група „Б“.
Съгласно правилото на чл. 27, ал. 1, Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължените лица по чл.3
следва да регистрират "всяка продажба", т. е. инкриминира се форма на неправомерна дейност за
всяка документирана чрез отделна касова бележка продажба с неправилно класифициране по
данъчна група на вида стока/услуга, с което се осъществява самостоятелно състава на визираното
административно нарушение. Изчерпателното очертаване обстоятелствата относно процесната
продажба на стоки, с посочване на издадената за нея ФКБ, документираща неправилно
регистриране по данъчна група стока по чл.6,ал.1 ЗДДС, обуславя възникването на
административно-наказателната отговорност.
С нормата на чл.27,ал.1,т.2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са въведени допълнителни критерии за
отчетност и технически механизми за стриктно проследяване от приходна администрация на
извършваните продажби според относимата данъчна група. Задължението за класифициране на
продажбите на стоки и услуги по данъчни групи съответстващи на техния вид по см.на чл.27,ал.1
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. завишава и ползва отчетността, и неизпълнението му не става
автоматично неутрално за административно-наказателното право в случай на законосъобразно
начисляване на ДДС в справките декларации на данъчния субект, както се настоява в жалбата и се
установява чрез представените писмени доказателства и разпита на св.Д..
Изцяло в този см. е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 3341 от
9.04.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 235/2025 г. ,а така и в Решение № 2390 от 14.03.2025 г.
на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 178/2025 г., в което се приема: „В случая, АНО е наложил
имуществената санкция по реда на чл. 185, ал, 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
тъй като по делото липсват доказателства нарушението да е довело до неотразяване на
приходи, предвид факта, че и в двата случая продажбите се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност. При определянето размера на санкцията, съдът намира, че отново не е
допуснато нарушение, тъй като санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер
от 1000 лева.“
Съгласно разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000
лв. А съгласно приложената алтернатива на изр.2 на чл.185,ал.2 ЗДДС: Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Предвид санкционната норма на
чл.185,ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. При това положение и
доколкото нарушението не е довело до неотразяване на приходи и е първо за санкционирното лице,
законосъобразно е индивидуализирана наложената към минимума имуществена санкция в размер
на 1000 лв.
Несподеляеми са и доводите на жалбоподателя за дисбалансираност на наложената имуществена
санкция спрямо степента на засягане на обществените отношения, закриляни с нормата на
чл.185,ал.2,изр.2, вр.ал.1 ЗДДС и по конкретно предвид драстичното разминаване между минимума
на санкцията 1000 лв.и размера на установената при проверката съгласно ФКБ с
№0064498/31.01.2025 г. продажба на стока -2.89 лв.
Що се отнася до възражението, аргументирано с референции към Решение на СЕС от 3 юли 2025
година По дело C‑733/23 г. Действително с посоченото решение е прието следното:
„Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда
като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без
сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция
в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.“
В случая с прилагане имуществена санкция в размер към минимума по чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1
ЗДДС, предвид установеното със съкратения отчет от фискалната памет само за м.01.2025 г. –
5
неправомерно групиране в данъчна група „Г“- оборот в размер на 577.40 лв. /от множество,
системно неправилно класифицирани по данъчна група облагаеми доставки / санкцията по
отношение процесната продажба съгл. ФКБ №0064498/31.01.2025г. не обуславя надхвърляне
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от ЗДДС цели. Строгостта на
санкцията е изцяло в унисон с тежестта на наказваното с нея нарушение,т.к. „П. ПиК“ ЕООД във вр.
с цялостната негова систематична и продължила във времето съставомерна дейност по
чл.27,ал.1,т.2, вр.ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. е било санкционирано само веднъж – с
процесното НП№837844-F833612/22.07.25 г. и във вр. с документираната съгл. ФКБ
№0064498/31.01.2025г. продажба. Ето защо, предвид данните в съкратения отчет на ФП – л.19,
потвърдени и с показанията на актосъставителя, сама по себе си незначителната стойност на
обективираната с ФКБ с №0064498/31.01.2025 г. продажба на стока -2.89 лв. не е способна по
радикален начин да снижи тежестта на извършеното деяние до степен на маловажност по см. на
чл.28 ЗАНН.
Касае се за системност в неправомерното поведение на „П. ПиК“ ЕООД,която независимо от
техническите и софтуерни дадености на ФУ през м.01.25 г. е продължавала безкритично за един
продължителен период предвид реализирания оборот в размер 577,40 лв. само за м.01.25
г.,неправилно групиран в данъчна група „Г“. Все в този контекст следва да се отбележи,че видно от
показанията на св.Д., обслужваща счетоводно процесното ЮЛ, дружеството е било уведомено от
НАП още в средата на месец януари 2025 г., като вместо да предприеме незабавни мерки , в т.ч.
да преустанови извършването на продажби до софтуерното и функционално настройване на ФУ в
униснон с настъпилата законодателна промяна съгласно § 15д,ал.1, т.2 ЗДДС, е продължило да
извършва и регистрира неправилно продажби по данъчни групи.
С трайността на това поведение реално се засягат механизмите за отчетност на паричните потоци,
злепоставя се фискалната политика и проследимостта на облагаемите доставки по конкретна
данъчна ставка като важен сегмент от законосъобразното формиране на приходната част на
държавния бюджет. Повтаряемостта на нарушението във времето, извън фискализираната
продажба с ФКБ с №0064498/31.01.2025 г. на стойност 2,89 лв. минимизира възможността за
законосъобразна реализация на дружеството при бъдещи негови форми на организиране данъчно-
правна отчетност, в случай на евентуално допускане липсата изобщо на санкциониране.
Очевидно е,че се касае за лишена от конструктивност динамика в неправомерното организиране и
регистриране на продажбите, която е продължила във времето, а е санкционирана еднократно. Ето
защо приложената еднократно имуществена санкция, макар и формално да е обвързана с
обективираната продажба с ФКБ с №0064498/31.01.2025 г. на стойност 2,89 лв. не следва, а и не
може едноаспектно и изолирано да се обсъжда, при пълно игнориране данните за реализиран и
неправомерно регистриран само в рамките на м.01.25 г. в данъчна Група „Г“ оборот от доставки на
стоки в размер на 577,40 лв., вместо в група „Б“- с 20% ДДС. В случая подходът на еднократно
санкциониране на ЮЛ не е дисбалансиран от гледище на принципа за справедливостта, тъй като
обективната тежест на извършеното има многоаспектна фактическа стойност и надхвърля
значението на документираната с ФКБ с №0064498/31.01.2025 г. продажба на стойност 2,89 лв.,
предвид което чрез приложението на минимума, указан в чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1 ЗДДС са
отчетени индивидуалните особености на нарушението, специфичното съчетание на обективните
негови характеристики, които не само позволяват то да бъде отнесено към типичния случай на
нарушения по чл.27,ал.1,т.2, вр.ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. , но и разкриват завишено ниво на
обществена опасност.
Изложеното е илюстрирано в недвусмислено изграждащия се през м.01.25 г. по отношение на „П.
ПиК“ ЕООД последователен модел на търговска дейност, в който са заложени нарушения на
чл.27,ал.1,т.2, вр.ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. при реализиране на доходи от облагаема дейност
чрез неправилно регистриране на доставки на стоки в издаваните за тях касови бележки от
фискално устройство
В противовес на защитната аргументация в жалбата неприложима се явява разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Обстоятелството, че дадено нарушение е формално, елиминира възможността от него да се
преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор по
чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение на тази
разпоредба. В случая нарушението, не може да се интерпретира като маловажно по см. на чл.28
ЗАНН по гореизложените подробни аргументи, т.к. става въпрос за създадена систематична
трайност в един продължителен период, извън обхвата фискализираната продажба от 31.01.25 г. с
6
оглед отчитането на продажби в група „Г“, видно от съкратен отчет на ФУ за периода -01.01-
31.01.25 г., реализиращи оборот в размер на 577, 40 лв., което е довело до неправомерно отчитане
на данъчноправно релевантни елементи, свързани с дейността на дружеството.
Този извод не търпи корекция от обстоятелството за правомерно начисляване на 20% ДДС в
дневниците за продажби, доколкото за съставомерността по чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС не се предвижда вредоносен резултат неотразяване на приходи,
респ.настъпване за щета за фиска. В този см. са и актуалните разрешения в практиката на
касационната инстанция в Решение № 2390 от 14.03.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 178/2025
г., в което се приема: „Неоснователно е възражението на касатора и за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от еднаквия размер на ДДС, с който се облагат
продажбите на стоките и услугите по двете данъчни групи "Б" и "В", посредством извършеното
нарушение се препятства контролната дейност на приходната администрация и е невъзможно
осъществяването на пълно проследяване на търговския оборот в неговата цялост. /…/ В случая
обратен извод не следва и от факта, че нарушението е било отстранено.“
Предвид изложеното обжалваното НП като обосновано,законосъобразно и правилно следва да се
потвърди.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
разноски, съдът с оглед изхода на делото, съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, според която възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в
размер на 80 лв., които следва да бъдат платени по сметка на НАП, гр.С..
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 837844-F833612/22.07.2025г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с
чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и и чл.66а ЗДДС, съгласно пар.15д, ал.1,т.2 от ПЗР на
ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя - „П. ПиК“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на
1000 лева.
ОСЪЖДА „П. ПиК“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите С.
сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7