Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр. Сливен, 24.01.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………………….
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 338 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2017 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от М.В.Р. *** срещу Заповед за задържане на лице рег. № 1670зз-136/02.10.2017
г., издадена от полицейски орган Д.Л.М. – М. е. при РУ – К. към ОД на МВР – С.,
с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 72
ал. 1 т. 1 от ЗМВР, обективирана като “Задържане за срок до 24 часа в помещение
за временно задържане на РУ гр. К.”. Оспорването намира правното си основание в
нормата на чл. 72 ал. 4 от ЗМВР, като образуваното производство се движи по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият
твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна,
тъй като в същата не били посочени никакви фактически основания за задържането.
Дори устно не му било обяснено какви са данните за извършено престъпление.
Задържането било извършено без фактическо и правно основание и съставлявало
злоупотреба с права и служебно положение. Моли съда да отмени обжалваната
заповед за задържане.
В с.з. оспорващият,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с а. А. С. ***, която
поддържа жалбата. Твърди незаконосъобразност на атакувания административен акт,
като немотивиран. От събраните по делото доказателства не се установявали данни
за извършено престъпление. Задържането на Р. не било в съответствие с целта на
закона, а именно – да се попречи на лицето да се укрие и осуети наказателно
преследване. От прокурорската преписка се установявало само, че се извършва
предварителна проверка, целяща да установи дали има извършено престъпление, но
за такова въобще не можело да става въпрос. Целта на задържането била да се
осигури присъствието на Р. на организирана среща на 03.10.2017 г. в О. К.,
където същият бил заведен с белезници и неотклонно охраняван от полицейските
органи, след което – отведен пак под полицейски ескорт. Този целен резултат не
бил предвиден в закона и не било законосъобразно задържането на лицето с цел
отвеждането му на среща на земеделските производители. Моли съда да признае задържането
за незаконно и да отмени заповедта като незаконосъобразна, с претенция за
разноски във вид на адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В с.з. административният
орган, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за
задържане на лице рег. № 1670зз-136/02.10.2017 г. полицейски служител от ОД на
МВР – С., РУ – К. – Д.Л.М., на длъжност М. е. при РУ – К.е задържал в
определеното помещение за временно задържане в РУ К. при ОД на МВР С. М.В.Р. ***.
Като правно основание за задържане в цитираната заповед е посочен чл. 72 ал. 1
т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание – „има данни, че е извършило
престъпление”. Към преписката са приложени Декларация от М.Р., Протокол за личен обиск на лице и извадка от
Книга за задържани лица. С Разпореждане за възлагане на проверка от 14.09.2017
г. Прокурор при Районна прокуратура – К., като установил, че по преписка рег. №
536/17 г. на РП – К. се съдържат данни за извършено престъпление от общ
характер, които са недостатъчни за образуване на наказателно производство,
възложил на Началника на РУ к. да извърши предварителна проверка с оглед
събиране на данни за престъпление от общ характер, с дадени конкретни
указания в тази насока. Съгласно
Докладна записка рег. № 287р-10243/13.10.2017 г., съставена от м. п. и. Й. Р. и
адресирана до Началник РУ - К., преписка вх. № 287000-2555/15.09.2017 г. по
описа на РУ – К. е образувана по жалба от П.П. за унищожаване на земеделска
продукция от пашуващи животни, собственост на две лица, едното от които – М.Р.;
при проведен разпит последният признал, че с животните не ходи пастир, вечер не
се прибират и сутрин не се извеждат, минават през нивата на П., но според него,
не са нанесли голяма щета; на Р. бил съставен акт по Наредба № 1 за пуснатите
на свободна паша животни и протокол за предупреждение, два дни след което Р.
отново пуснал животните и ги оставил без надзор, за което му бил съставен акт
по чл. 64 от ЗМВР. Съставителят на докладната записка предложил преписката да
бъде изпратена на Районна прокуратура – К. на разпореждане.
По делото по искане
на оспорващата страна е разпитан като свидетел К. Д., съсед на жалбоподателя и
к. на селото. Същият заявява, че на 03.10.2017 г. е бил служебно поканен от
зам. Кмета на общината , заедно с кметовете на околните села за среща в Община
К.със земеделски производители. На срещата присъствали ръководни длъжностни
лица от град К. и общината, други кметове на населени места и земеделски
производители. Имало оплакване от Р., че животните му се появявали на пътното
платно и създавали предпоставка за възникване на ПТП. Друго оплакване било, че
негови животни влизали в земите на земеделски производители и пакостели,
нарушавали целостта на терена и на част от продукцията. Това бил и поводът на
срещата. Р. дошъл под полицейска охрана, в залата му махнали белезниците и през
цялото време го пазили полицаи, а след срещата му поставили отново белезниците
и го отвели до полицейския участък. Това се случило пред всички присъстващи.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна на база
представените като административна преписка и тези в хода на съдебното
дирене писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения
в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено от лице, което има правен интерес от това производство, поради което
то е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява НЕОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде ОТХВЪРЛЕНО.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, възведен в нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт, в случая заповед, издадена от полицейски служител – Д.Л.М.,
на длъжност М. е. при РУ – К. към ОД на МВР – С., с която е наложена
принудителната административна мярка, е издаден от компетентен полицейски орган,
в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално
законосъобразен. Оспорената заповед касае процедура по налагане на принудителна
административна мярка, регламентирана в разпоредбата на чл. 72 от Закона за
Министерство на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от ЗМВР,
за отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските
органи издават писмена заповед. В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена
от полицейски служител – м. е. в РУ – К. при ОД на МВР – С.. Безспорно е в
случая, че процесната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен
орган, който по силата на закона притежава такива правомощия.
При постановяване
на оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, административният орган е изложил
фактическите предпоставки за извършената преценка, цитирал е и правното
основание за произнасянето си. Установените в хода на административното
производство, релевантни за спора юридически факти, се подкрепят от
представените към преписката писмени доказателства. Заповедта съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс. В акта административният орган се е позовал на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприето по време на
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. След като е посочено, че актът се издава на основание
чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, поради това, че към момента на задържането са били
налице данни, че лицето е извършило престъпление, несъмнено обжалваната заповед
е и мотивирана. Наличието на данни за издаване на процесната заповед се доказва
и от представените пред съда писмени доказателства от Районна прокуратура К. – разпореждане
за възлагане на проверка и Докладна записка, изготвена от полицейски инспектор
при РУ – К.. Към датата на издаване на заповедта административният орган е
разполагал с данни за извършено престъпление и е реализирал правомощията си по чл.
72 ал. 1 т. 1 от Закона за МВР. Както в представената и приобщена към
доказателствата по делото Докладна записка, така и в разпореждането на Районна
прокуратура, се съдържат достатъчно данни, съобразно материалноправното
изискване на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Неоснователно се явява заявеното в
жалбата, че към момента на постановяване на процесната заповед са липсвали
данни по смисъла на цитираната норма, а именно – такива, сочещи Р. като
извършител на престъпление. Видно от доказателствата по делото, на 14.09.2017
г. Прокурор при Районна прокуратура К. е разпоредил извършване на
ппредварителна проверка с оглед събиране на данни за извършено престъпление от
общ характер. Твърденията на оспорващия за липса на данни са неоснователни,
предвид изложените обстоятелства. В момента на постъпване на данни, за
административния орган възниква преценката дали е необходимо или не налагане на
принудителна административна мярка по смисъла на посочения законов текст. Съгласно
разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, полицейският орган прилага
посочената в цитираната норма ПАМ при наличие на данни, без законодателят да е
визирал точно вида на тези данни, или начина на тяхното получаване. За
прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани и доказателства,
установяващи по категоричен начин вина на лицето, извършило престъпно деяние по
смисъла на Наказателния кодекс. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. В този смисъл са неоснователни твърденията на оспорващия за липсата на
фактически и правни основания за издаване на административния акт. В същия ясно
е изписано основанието за налагане на ПАМ – чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. В чл. 72
от ЗМВР е регламентирана една правна възможност. Законодателят е предоставил на
административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай, дали да
наложи принудителна административна мярка “Задържане за срок от 24 часа” или
не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в
рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Действително
и административният акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност,
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е
изключен изрично по силата на закон. Такъв по отношение на заповедите, издавани
по реда на чл. 72 и сл. от ЗМВР няма. Съгласно процесуалната норма на чл. 169
от АПК, административният съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, проверява само
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е
спазил изискването за законосъобразност на административните актове. В
конкретния случай безспорно административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност, регламентирана в нормата на чл. 72 и сл. от ЗМВР. Контролът на
съда се свежда до критериите, очертани в чл. 146 от АПК – дали
административният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма,
дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила или противоречия с материалноправни
разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона. Процесният административен
акт е законосъобразен, тъй като за това е достатъчно наличието на някоя от
материалноправните предпоставки за избор, както и липсата на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
атакувания административен акт. Такива по делото не се установиха, тъй като
процесната заповед е издадена при изложени фактически и правни основания. Ето
защо атакуваният акт се явява постановен в съответствие с материалноправните
разпоредби и като такъв е изцяло законосъобразен, а твърденията на оспорващия
за незаконосъобразност са неоснователни и несъстоятелни. Необосновани са доводите
на оспорващия за материална незаконосъобразност на процесната заповед по
същество, обективирани в твърдението, че целта на мярката по чл. 72 ал. 1 т. 1
от ЗМВР не е да наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му да се укрие или да
извърши друго престъпление или осуети наказателно преследване. Както се
отбеляза по – горе, мярката по чл. 72 е правна възможност за полицейските
органи, предоставена по силата на ЗМВР в съответствие с неговите цели, респ. с
дейността на правоохранителните органи в системата на вътрешните работи,
регламентирани в чл. 6 от глава трета „Основни задачи” и чл. 7 от глава
четвърта, наименувана „Основни дейности”. Твърдяната липса на данни по смисъла
на закона, се преценява от настоящата съдебна инстанция като необоснована,
доколкото за постановяване на ПАМ по реда на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е
достатъчно, както се отбеляза по – горе, обосновано предположение, но не и
преки доказателства за извършено престъпление или съпричастност към такова. Както
се изложи по – горе, последното е от компетентността на други органи и
институции и се провежда по друг процесуален ред. Съдът намира, че в случая са
били налице данни, които да обосноват налагането на процесната ПАМ и са
мотивирали административния орган да постанови същата. Заповедта е издадена с
оглед данни за възможно участие на оспорващия Р. в извършването на престъпление,
а мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като
ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на
предвидените по закон цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като
се осигури явяването на лицето пред органите, на които е възложено извършване
на проверка, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на
престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. С това са спазени и
изискванията на чл. 5 ал. 1 б. „с” от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи – свободата на оспорващия е ограничена временно, на
основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите
на разследването при наличие на обосновано подозрение за извършване на престъпление
и да се избегне укриването му. Изложеното в с.з. твърдение на процесуалния
представител на жалбоподателя, че задържането е било с цел да се осигури
присъствието на Р. *** среща със земеделски производители не може да се приеме
за доказано, още повече – че задържането е извършено от органите на реда с тази
единствена цел. Този извод не може да се формира еднозначно и категорично от
свидетелските показания, съгласно които Р. е бил воден под полицейски конвой на
организирана в сградата на Община К. среща със земеделски производители в деня,
следващ неговото задържане. Както се отбеляза по – горе, от доказателствата по
делото, на 14.09.2017 г. Прокурор при Районна прокуратура К. е разпоредил
извършване на ппредварителна проверка с оглед събиране на данни за извършено
престъпление от общ характер и такава проверка е налице, висяща към настоящия
момент.
Предвид горното,
процесната Заповед за задържане на лице рег. № 1670зз-136/02.10.2017 г. на полицейски
служител Д.Л.М. – м. е. в РУ К. при ОД на МВР – С. представлява по своята
същност законосъобразен административен акт, оплакванията на оспорващия с
доводи в обратната насока са неоснователни, необосновани и недоказани, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора с отхвърляне на жалбата, неоснователно се явява искането на оспорващата
страна за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Р. *** срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 1670зз-136/02.10.2017 г., издадена от полицейски орган
Д.Л.М. – М. е. при РУ – К. към ОД на МВР – С., с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, обективирана
като “Задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ гр.
К.”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: