Р Е Ш Е Н И Е
№291
гр. Пловдив, 21 февруари 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в съдебно заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 2984 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на „Евробилд-М1“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Т.Т.-пълномощник, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0432-000217 от
24.09.2021г. на Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на оспорената
заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в противоречие с
нормите на ЗДвП. В становище, депозирано с молба вх. № 201/07.01.2022г. от
пълномощника на оспорващото дружество се застъпва становище, че със Заповед № 21-1030-000791 от 15.03.2021г., издадена от началник група
към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на И.К.К. е била наложена
принудителна административна мярка на основание
чл. 171, т. 1, б. д от ЗДвП, поради това, че по отношение на него са
били наложени наказания глоба, които не били заплатени. Счита се, че тази мярка
е наложена въз основа на материално правно основание, което е обявено за
противоконституционно с Решение № 3 от 23.03.2021 г., постановено по
конституционно дело № 11 по описа на Конституционния съд за 2020 г., поради
което процесната мярка, също е постановена в нарушение на закона, доколкото тя
е последица от действието на предходно наложената административна принуда. Иска се отмяна на заповедта
като издадена в нарушение на закона. Претендира разноски.
Ответникът –
Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, в писмена молба –становище
намира жалбата за неоснователна и като такава моли да се остави без
уважение.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 14.11.2021г., а жалбата е подадена на 17.11.2021г., според направеното върху нея отбелязване/ и при
наличието на правен интерес, а по същество за основателна, предвид следното
установено от фактическа и правна страна:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0432-000217 от 24.09.2021г. на Началник РУ към ОД на
МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив по чл. 171, т.2 А, б. А от ЗДвП. Административният орган, издал заповедта, е
бил надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
За да пристъпи
към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено,
че на 24.09.2021г., около 16,15ч. в село Браниполе, ул. „Родопи“ до № 13 И.К.К.,
ЕГН ********** управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 208 ЦДИ“, рег. №
РВ*** РС собственост на „Евробилд-М1“ ЕООД, без да притежава СУМПС – същото е
отнето по административен ред със ЗППАМ № 21-1030-000791/15.03.2021г. Съставен
е АУАН № сер. АА № 517190 от 24.09.2021г. на водача, с който са иззети и 2 бр.
табели рег. № РВ*** РС и СРМПС № ***. При тези установявания на
дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б. „а“ от ЗДвП.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната
от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за
издаването му.
С оглед
конкретиката на текущия казус, следва действително да се съобрази, че с Решение
№ 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 11 по описа за 2020 г.,
докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев (Oбн., ДВ, бр. 26 от
30.03.2021 г.), са обявени за противоконституционни чл. 171, т. 1, буква "д" и чл. 171,
т. 2, буква "к" от Закона за движението по пътищата. Според чл. 151,
ал. 2 от Конституцията, решенията на Конституционния съд се обнародват в
"Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза
в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен,
не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Според чл. 14, ал. 6 от
Закона за конституционния съд, решенията на съда са задължителни за всички
държавни органи, юридически лица и граждани.
Решенията на
Конституционния съд, с които закон или отделна норма от закон се обявяват за
противоконституционни, имат действие занапред, но това тяхно действие не е
относимо само и единствено спрямо възникнали след влизане в сила на решението
юридически факти, а и по отношение на юридически факти, които са възникнали при
действието и въз основа на обявената за противоконституционна норма. Сиреч,
след влизането си в сила, решението на Конституционния съд има действие и по
отношение на всички висящи, незавършени, но възникнали на основата на обявената
за противоконституционна норма правоотношения. Обратното разбиране би
означавало, тези незавършени правоотношения, да бъдат уреждани и приключени въз
основа на норма от закон, която е обявена за противоречаща на Конституцията.
Каза се, според чл. 151, ал. 2 на Конституцията прилагането на обявения за
противоречащ на основния закон акт е забранено и тази забрана е задължителна за
всички държавни органи, юридически лица и граждани. Тоест, висящото
правоотношение, не може да бъде уредено и приключено, въз основа на норма от
закона, приложението на която е забранено.
В случая,
следва да се отчете, че между страните няма спор, че със ЗППАМ №
21-1030-000791/15.03.2021г. издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ на И.К.К. на основание чл. 171, т.1, б.Д от ЗДвП е била
наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на СУМПС на
водач до заплащане на дължимата глоба.
В случая нито в
обстоятелствената част на оспорената заповед, нито пък от данните съдържащи се
в доказателствата по делото е възможно да се установи, дали и кога Заповед №
21-1030-000791/15.03.2021г. издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ е влязла в сила и е добила статуса на стабилен
административен акт. В представената Справка за водача Иван К. относно тази
заповед е отбелязано "дата на връчване", но не е отбелязано
"дата на влизане в сила", както това е сторено по отношение на
другите актове, обект на справката, в графа „Статус“ има вписано „отпадане на
основание“. От същото отбелязване в коментираната справка става ясно, че ЗППАМ
№ 21-1030-000791/15.03.2021г. издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ е била връчена на адресата й на 05.04.2021г., т.е. към
24.09.2021 г., когато е издаден обжалваният индивидуален административен акт,
не е влязла в сила и не се е превърнала в стабилен административен акт, който
окончателно и непререшимо, урежда между Иван К. и администрацията, правния
въпрос с предмет наложената принудителна административна мярка- отнемане на
СУМПС на водач. Казано с други думи, това правоотношение е било висящо,
неприключило, към момента на влизане в сила на Решение № 3 от 23.03.2021 г. на
Конституционния съд по к. д. № 11 по описа за 2020г., което е настъпило като
позитивно проявен факт на 03.04.2021г. При това положение, висящото
правоотношение с предмет принудителна административна мярка, наложена със
Заповед № 21-1030-000791/15.03.2021г., не може да бъде приключено по реда на
закон, чието приложение е забранено. Тоест, тази принудителна административна
мярка – отнемане на свидетелството за управление на МПС на К., доколкото не е
влязла в сила към 03.04.2021 г., не може да бъде прилагана след тази дата,
доколкото това би било пряко нарушение на установения с Конституцията правов
ред в страната.
Изложеното
дотук налага да се приеме, че процесният административен акт е постановен в
противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административно
производствените правила. Ето защо, обжалваната заповед ще следва да бъде
отменена.
При този изход
на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в
производството разноски за внесена държавна такса от 50 лв.
Претендираният от жалбоподателя размер от 600 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 17.11.2021г., с оглед своевременно направеното от ответника възражение за
прекомерност, следва да бъде намален от съда до размера, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и определен в размер на 500
лева. Съдът съобрази, че делото не е с висока фактическа и правна сложност,
както и това, че е проведено едно заседание. За понесените от жалбоподателя
деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.
Пловдив, към структурата на което принадлежи административният орган – Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, издал оспорения административен акт.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Евробилд-М1“
ЕООД, ЕИК *********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0432-000217 от 24.09.2021г. на Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 01
Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив
да заплати на „Евробилд-М1“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/