Решение по дело №6863/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2196
Дата: 29 декември 2017 г. (в сила от 20 февруари 2018 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20174430106863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр.Плевен, 29.12.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА

 

         при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6863 по описа за 2017 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,  с цена на иска 375,51 лв. – главница, ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,  с цена на иска 47,75 лв. – договорна лихва,  чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 299,12 лв.- неустойка и   чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 99,93 лв. –лихва за забава.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д. -Управител срещу Н.К.А., ЕГН**********,***, ***, в която се твърди, че на на 1.10.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на „***” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2115737 / 31.07.2014 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на грети лица. „А.з.с.н.в.” АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК ***.  Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „***” АД, изпратено с известие за доставяне. Твърди, че на 31.07.2014 г. между „***“ АД /Заемодател/ и Н.К.А. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем е № 2115737, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложете за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Твърди, че редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Твърди, че погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 599.76 лв. Твърди, че така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 99,76 лв. Твърди, че съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.07.2015 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 49,98 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 30.08.2014 г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.07.2015 г. Твърди, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Твърди, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Твърди, че таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Твърди, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от който да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 448,68 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 37,39 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 87,37 лева. Излага съображения, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 29.11.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 99,93 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Твърди, че сумата, която е погасена до момента, е в размер на 371,06 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 149,56 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 52,01 лв., главница: 124,49 лв. Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 26.07.2015 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че в качеството си на цесионер, „А.з.с.н.в.“ ЕАД, подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 4733/2017 г. по описа на PC-Плевен, е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постъпило писмено възражение от длъжника. Моли, да бъде признато за установено по отношение на Н.К. А., с ЕГН: **********, че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 822,31 лева (осемстотин двадесет и два лева и тридесет и една стотинки) от които 375,51 лв лева (триста седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки ) - главница; 47,75 лева (четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) - договорна лихва; 299,12 лева (двеста деведесет п девет лева и дванадесет стотинки) - неустойка за неизпълнение ; 99,93 лева (деведесет и девет лева и деведесет и три стотинки ) - обезщетение за забава; както и законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В съдебно заседание се явява лично и признава иска. Прави искане за разсрочване на задължението. Представя доказателства за здравословното си състояние.

Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва  следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00  лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 275,00 лв./175,00лв. +100лв./

 Ответникът е направил искане за разсрочено плащане на задължението. Представил е доказателства за влошеното си здравословно състояние, както и е изложил неоспорени от ответника твърдения за получаваната от него пенсия. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по предявените искове и разноските, които за двете производства възлизат на обща сума за плащане – 1172.31 лв., трябва да бъде разсрочено на 30 последователни месечни вноски, всяка от които в размер на по 39,08 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 15-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Воден  от  горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД  по отношение на Н.К.А., ЕГН**********,***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, сумата 375,51 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 2115737/31.07.2014г., сключен между Н.К. и *** АД, вземането по който е прехвърлено н.А.з.с.н.в. ЕАД, в едно със законната лихва от 28.06.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3158/29.06.2017г. по ч.гр.д.№4733/2017 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД  по отношение на Н.К.А., ЕГН**********,***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, сумата 47,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.11.2014г. до 26.07.2015г. по договор за паричен заем № 2115737/31.07.2014г., сключен между Н.К. и *** АД, вземането по който е прехвърлено н.А.з.с.н.в. ЕАД, з. която сума е издадена заповед за изпълнение № 3158/29.06.2017г. по ч.гр.д.№4733/2017 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.99 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД  по отношение на Н.К.А., ЕГН**********,***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, сумата 299,12 лева, представляваща неустойка за периода от 28.11.2014г. до 26.07.2015г. по договор за паричен заем № 2115737/31.07.2014г., сключен между Н.К. и *** АД, вземането по който е прехвърлено н.А.з.с.н.в. ЕАД, з. която сума е издадена заповед за изпълнение № 3158/29.06.2017г. по ч.гр.д.№4733/2017 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД  по отношение на Н.К.А., ЕГН**********,***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, сумата 99,93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.11.2014г. до 28.06.2017г. по договор за паричен заем № 2115737/31.07.2014г., сключен между Н.К. и *** АД, вземането по който е прехвърлено н.А.з.с.н.в. ЕАД, з. която сума е издадена заповед за изпълнение № 3158/29.06.2017г. по ч.гр.д.№4733/2017 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.К.А., ЕГН**********,***, *** ДА ПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***,  сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.4733/2017  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.К.А., ЕГН**********,***, *** ДА ПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***  сумата от 275,00 лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането н.А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, в общ размер на главница, лихва и разноски - 1172.31 лв., като постановява ответника да заплати горепосочената сума на 30 последователни месечни вноски, всяка от които в размер на по 39,08 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 15-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: