Решение по дело №2565/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 70
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20225300502565
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Анна Ив. Иванова

Иван Ал. Атанасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502565 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е ВЖ от Фератум България ЕООД, еик ***** със седалище и АУ:гр.*****
против решение №2652 от 14.07.2022 г. по гр.д.N10797/2021 г. на ПРС, 7гр.с., с което е
признато за установено, че сключения между страните договор за потребителски кредит
№*****/19.08.2019 г.е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, осъден е ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати разноските на ищеца, както и
адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА. Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Конкретно са изложени
следните оплаквания, че неправилно съдът е приел, че договорът е нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Неправилно съдът е приел и не е мотивирал решението си защо таксата за
гарант следва да бъде включена в ГПР. Счита, че не е доказано по делото, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 26 ЗЗД.
Счита, че сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ЕАД е допълнителна
услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум
България“ЕООД и не подлежи на включване в годишния процент на разходите по договора
за кредит, което било видно от приложение №2 към отговора на ИМ, както и че „Фератум
Банк“ЕАД е самостоятелно ЮЛ, а дължимата по договора гаранция такса е възнаграждение
за поръчителя, а не на кредитодателя. Счита, че ГПР е правилно определен.
1
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се
неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира за разноски, в т.ч. и юрисконсулско
възнаграждение.
Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. П. А. от гр.***** чрез пълномощника си
адв. Е. И., с който се счита решението за правилно и законосъобразно Счита, че е доказано
по делото, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, във вр. чл. 26 ЗЗД. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поарди което и
съгласно чл.23 от ЗПК – кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредите, но не
и лихва и др.разходи покредита, вкл. и възнаграждението по договора за гаранция. Излага
доводи, че формално възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на друго лице , различно от кредитодателя, но е пряко свързано с догвора за кредит,
тъй като сключването му е задължително условие за получаване на сумата по заема и
съгласно чл.19,ал.1 ЗПК и §1,т.1 отДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на
ГПР; в договора за кредит не е отразен действителния ГПР, тъй като в него не е включена
сумата за възнаграждеине за гаранта по чл.5 от договора за паричен заем о Не са направени
доказателствени искания за събиране на нови доказателства.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски, в т.ч. и
адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл124,ал.1 ГПК, вр. с чл.22 от ЗПК за признаване за установе
в отношениеята между страните, че договор №*****/19.08.2019 г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска.
По делото е приет договор №*****/19.08.2019 г. за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който на въззивника е предоставен заем в размер
на 2000 лв. , с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент – 13,50% и ГПР от
47,92%, Договор за гаранция /поръчителсво/, сключен между Фератум Банк ЕАД и А. А.,
общи условия на „Фератум България„ЕООД ; извлечение от уебсайта на дружеството;
извадка от системата на същото дружество за изпратено съобщение, съдържащо
параметрите на искания кредит, заявка от А. А. за отпускане на кредит. По делото е прието
и заключение на ССЕ/л.91-92/, изпълнено от ВЛ П. според което в ГПР от 47,92% се
включвала само възнаградителната лихва като при включване на таксата гарант от 1230 лв.,
ГПР възлиза на 121,80%, както и че сумата от 1230 лв. по приложения договор за гаранция е
преведена от „Фератум България„ЕООД на Фератум банк.
2
По делото е прието и заключение на СТЕ/л.73-75/, изпълнено от ВЛ А. К., от което се
установява, че при онлайн кандидатстване за потребителски кредит от „Фератум
България„ЕООД , потребителят е имал само две опции – 1.гаранция от Фератум банк и 2.
Личен гарант/поръчител, които ако не избере, няма да финализира искането,т.е. няма да
получи кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки,
гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява поръчителството.
Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които
се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Възнаграждението по договора за
поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява
кредита и следва да се включи в общите разходи по същия. Всъщност, видно от
заключението по ССЕ при това положение ГПР нараства до размер от 121,80%. Тъй като
възнаграждението за поръчителя въобще не е упоменато в сключения между страните
договор за кредит, се опорочава коректността на цялото съдържание на договора относно
приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което е основание да се
приеме, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Липсват доказателства
по делото за това, дали действително съществува такъв правен субект „Фератум банк“,
който да е регистриран в Търговския регистър като едноличен търговец или като определен
вид търговско дружество и с определен ЕИК, както и за отношенията между кредитодателя
и поръчителя, тъй като за да е налице поръчителство следва преди всичко да е налице
договор между кредитора и поръчителя.
При заемна сума от 2000 лв. и ГПР от 121,80%, надвишва максимално допустимият
по чл.19,ал.4 ЗПК ГПР, който е 5 пъти размера на законна лихва по просрочени задържения
в левове и валута, опредЕ. с ПМС, т.е. не може да надвишава 50%., поради това, че
възнаграждението по договора за гаранция от 1230 лв. е следвало да бъде включена в ГПР,
тъй като представлява скрито оскъпяване на кредита. От това следва, че ГПР е некоректно
посочен в ДПК в размер на 47,92%, както и общата сума, дължима от потребителя -
нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.
3
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от
ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 ЗПК - потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи.
При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че сключениият договор за
поребителскси кредит е недействителен, поради което предявения иск по чл.124 ЗЗД се
явява основателелен.
До същият извод е достигнал РС в своето решение, поради което същото е правилно
и законосъобазно и следва да се потвърди. Следва да се присъди на пълномощника на
въззиваемия адвокатско възнагрждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 388 лв.Водим от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение №2652 от 14.07.2022 г. по гр.д.N10797/2021 г. на
ПРС, 7гр.с.
ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адв.Е. И. сумата от 388
лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38ЗАдв.за процесуално представителство пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4