№ 574
гр. Варна , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503577 по описа за 2020 година
при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова
в.т.дело №3577 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ВЖ вх.№279659/06.11.2020г.,
подадена от КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.Я. срещу
решение №260822/23.10.2020г., постановено по ГД №4676/2020г. на ВРС, с
което съдът е отхвърлил предявения от КНМ Груп ЕООД срещу К. Д. Т.,
осъдителен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи
неотчетена от ответника сума, получена от последния в качеството му на
пълномощник на ищеца по сключен договор за прехвърляне на вземане от
15.05.2015г. между цедента КНМ Груп ЕООД и цесионера Интейк ЕООД,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
В жалбата изрично се подчертава, че се поддържат изложените в
исковата молба основания като за процесуална икономия се излагат
единствено отменителните основания по отношение обжалвания съдебен акт.
На първо място, ищецът подчертава, че дължимата парична сума е родово
определена вещ, която с оглед характера си, подлежи на връщане без оглед
1
наличието или не на средства за изплащането . Излага, че съдът неправилно
е приел, че е неприложим съставът на чл.40 ЗЗД спрямо тристранното
споразумение, тъй като не било налице увреждане на упълномощителя от
обективна страна. Напротив, твърди се, че процесният анекс изменя
уговорената цесионна цена в размер на 300 лева като я намалява на 5.00 лева.
Поради това се прави оплакване срещу изводите на ВРС, че не е налице
промяна в икономическото и правно положение на упълномощителя. Оспорва
се извода на съда за настъпила по силата на процесния анекс новация.
Присъдените в съд.производство разноски се дължат по силата на
стабилизирания съдебен акт. Срещу присъдените разноски ищецът КНМ Груп
ЕООД не дължи никаква насрещна престация, поради което и не съществува
обективно задължение, което да бъде новирано.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника, но с
писмена молба пълномощникът адв.Я. поддържа жалбата на изложените
основания и не възразява по изготвения от въззивния съд доклад на спора.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна К. Д. Т., ЕГН **********, Варна, чрез адв.П.Г., за нейната
неоснователност. С отговора се излага, че направените от
първоинстанционния съд изводи са правилни и кореспондират на събраните
доказателства. Анексът представлява доказателство за връщане на сумата от
300 лева /като разписка в тази част/ на ищеца. Поради това няма какво да бъде
предавано на доверителя като отчет по поръчката. Правилно съдът е приел
неоснователност на възражението срещу действителността на процесния
анекс, доколкото страните са уговорили насрещни престации в изпълнение на
уговорки по Тристранно споразумение от 23.10.2014г., съгласно което КНМ
Груп ЕООД е освободено от задължението си спрямо трето лице.
Излага се още, че категорично не отговаря на истината изложеното в
жалбата, че е безспорно получаването на сумата от 300 лева от К.Т..
Напротив, твърди се че това обстоятелство е изрично оспорено от ответника с
отговора на исковата молба, а и предаване на сумата на К.Т. не е установено
по делото. Последният е отчел сумата по аргумент от представения анекс от
15.05.2015г. като всичко е върнато на Интейк ЕООД. В тази част анексът има
характера на разписка за възстановяване на плащането. Дори да се приеме
недействителност на анекса, то тогава съдът би следвало да цени
първоначалната цесия, но от това би възникнало ново насрещно вземане на
КНМ Груп ЕООД от Интейк ЕООД по силата на чл.34 ЗЗД. Прави се довод,
че уважаването на иска би довело до възможност ищецът да получи два пъти
една и съща сума. Неоснователно се твърди, че е инвокираното в жалбата
оплакване за значителен размер между цедираното вземане и продажната
цена. Страната се позовава на тристранно споразумение от 23.10.2014г.,
подписано между КНМ, Интейк и С. Р. И. за заместване на КНМ Груп в дълга
му към С. И. по силата на договор за цесия от 30.04.2014г. както, че делото на
2
КНМ срещу Енерго про Продажби АД е изцяло финансирано от Интейк, т.е.
твърди се, че страните са признали, че КНМ не е правило разноски за водене
на делата.
Твърди се, че не са налице основания за уважаване възражението на
ищеца за недействителност на процесния анекс по см.на чл.40 ЗЗД. Не е
налице увреждане на КНМ Груп ЕООД. Напротив, Интейк е заместило КНМ
Груп в задължението му към първоначалния цедент С. И. С.. КНМ не е
правило разходи; то няма задължения към първоначалния цедент поради
извършената новация. Не е налице доказване и на фактическия състав на
чл.40 ЗЗД, поради неустановяване вредата на представлявания. Не се
установява и субективния елемент от състава – знанието и намерението за
увреждане на представлявания. Недоказано е останало и възражението, че
към 15.05.2015г. едноличният собственик на капитала на Интейк и негов
управител Д. А. е била в роднинска степен от първа степен с адв.Т..
Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване за всеки
отделен случай. Твърди се, че като търговци страните могат да сключват
както безвъзмездни сделки, така и спекулативни сделки като сключените
договори не могат да бъдат унищожавани поради крайна нужда и неизгодни
условия по арг. от чл.297 ТЗ. Неясно се твърди, че е останало и основанието
на предявения иск поради липсата на доказан договор за поръчка.
Моли за отхвърляне на жалбата, а в условие на евентуалност –
произнасяне по възражението за прихващане на ответника. Претендира се
присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.3 ЗА.
Прави се искане за разглеждане на спора от въззивния съд в отсъствие
на страната; евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на насрещната страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
В съдебно заседание пред ВОС, въззиваемият не се явява лично,
представлява се от адв.Ганчев, който поддържа отговора на жалбата и
нейната неоснователност. Поддържа се възражение за прихващане, предявено
пред първата инстанция.
За да се произнесе по спора въззивният състав прецени, че
производството е образувано пред ВРС по искова молба на „КНМ Груп“
ЕООД, ЕИК *********, срещу К. Д. Т., ЕГН **********, гр.Варна, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева /триста
лева/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда, до
окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума,
получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от
15.05.2015г., сключен между цедента „Кнм Груп"ЕООД и цесионера
„Интейк"ЕООД, която сума не е предадена до момента на цедента. В исковата
молба ищецът твърди, че през 2014г. „Кнм Груп" ЕООД, ЕИК: *********, в
качеството си на ищец, е предявило иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от
3
ЗЗД срещу „Енерго-Про Продажби" АД, за осъждането на това дружество да
заплати на ищеца сумата от 1250,36 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и 36
ст./, представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка,
за периода от 20.02.2010 г. до 03.08.2010 г., за което е било образувано ГД №
9928/2014 г.. по описа на Районен съд - гр.Варна, ХХХ-ти съдебен състав. С
решението предявената искова претенция е била уважена, съответно
решението потвърдено по ВГД №752/2015г., по описа на Окръжен съд -
гр.Варна. В полза на ищеца „КНМ Груп" ЕООД са пресъдени и сторените
разноски за въззивното производство в рамер на 320,00 лева.
Твърди се, че на 15.05.2015г., „Кнм Груп"ЕООД, в качеството на си
цедент, действащ чрез пълномощника си адв. К. Д. Т. е прехвърлило това свое
вземане, на стойност 320,00лв., представляващо разноски по делото, за цена
от 300,00 лв. /триста лева/ на цесионера „Интейк" ЕООД, ЕИК *********.
Твърди се, че съгласно т.3 от сключения договор, цесионерът „Интейк"ЕООД
е заплатил уговорената продажна цена за вземането, в размер на 300,00 лв.
изцяло в брой на адв.КрасимирТ., последният като пълномощник на „Кнм
Груп" ЕООД, като изрично е посочено, че сключения договор служи като
разписка за извършеното плащане. Твърди се, че до настоящия момент
довереникът - ответника К.Т. не е отчел така получената от него сума в касата
на „Кнм Груп" ЕООД, поради което намират, че за тях е налице правен
интерес от предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – К. Д. Т. е депозирал становище за
неоснователност на иска. Възразява срещу твърдението за възникване на
мандатно правоотношение между страните по силата договор за поръчка.
Оспорва факта на предаване на сумата от „Интейк“ ЕООД, като сочи, че в
договора е записано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника.
Възразява, че по силата на допълнително споразумение от 15.05.2015г. към
договора за цесия от същата дата, процесната сума е върната обратно на
„Интейк“ЕООД. Поддържа, че пълномощникът е разполагал с
представителна власт да изменя договора за цесия. Изтъква, че „КНМ Груп"
ЕООД се задължава да прехвърли на „Интейк" ЕООД вземането си за
платените от „Интейк" ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв.
К.Т.) разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение
за първа и втора инстанции след установяване по размер с последваща цесия,
като страните се съгласяват цената на цесията да бъде заплатена директно от
„Интейк“ ЕООД на С. Р. И., като се изменя цената на сключения договор,
която следва да бъде 700 лева, дължима в полза на С. Р. И. съгласно
подписано Тристранно споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца,
считано от датата на влизане на сила на осъдително решение по Решение по
гр.д. №9928/2014 г. на Варненски Районен Съд, ГО, XXX с-в. Твърди се, че
КНМ Груп ЕООД връща /предава/ на „Интейк" ЕООД платената сума от 700
лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от „КНМ
Груп" ЕООД на „Интейк" ЕООД при подписване на настоящия анекс, като
4
същият служи за разписка за извършено плащане. Моли се за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
проц.представител, в преклузивния срок, при спазване на чл.260 и сл ГПК. На
тези изисквания отговаря и постъпилият отговор по жалбата, чрез адв.Г..
Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по
нея допустимо. С отговора се поддържа искане за произнасяне по направено
възражение за прихващане, каквото въззивният съд констатира, че не е
направено пред първата инстанция. Същото е заявено във въззивно заседание
съгласно чл.371, предложение второ от ГПК, със съдебно установено вземане
на въззиваемия по ГД №3044/2020г. на ВОС, ТО, Втори състав.
Съдът намира, че в жалбите не се съдържат обосновани оплаквания за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране
преценката на съда на събраните доказателства представлява оплакване за
неправилност на решението, което попада изцяло в предмета на въззивното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е
като постановено при наличие на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269,
ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с
материалния закон. Решението се обжалва изцяло.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните
фактически констатации:
С влязло в сила решение, постановено по ГД №9928/2014г. на ВРС,
„Енерго-Про Продажби" АД и конкретно решението по ВГД №752/2015г. на
ВОС, е осъдено да заплати на ищеца „КНМ ГРУП"ЕООД сумата от 320,00
лв., представляваща разноски за заплатено ю.к. възнаграждение. Решението е
влязло в законна сила на 16.05.2015г. В това производство ищецът КНМ Груп
е бил представляван от пълномощник адв.К.Т.. Предявеното по делото право
е притежание на С. Р. И., гр.Добрич, прехвърлено на дружеството ищец с
договор за цесия от 30.04.2014г., за вземане по корекционна процедура, в
5
размер на 1250.36 лева по фактура от 16.09.2010г.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от
30.04.2014г., сключен между С. И. чрез пълномощник адв.Кр.Т. и КНМ Груп
ЕООД, представлявано от управителя П. Н., за прехвърляне вземане на
цедента от Енерго про Продажби АД в размер на 1250.36 лева срещу цена от
1150.36 лева, за която страните са постигнали съгласие да бъде заплатена в 6
месечен срок от подписване на цесията, т.е. до края на 2014г. Представено е
писмено уведомление на длъжника Енерго про Продажби АД за извършената
цесия – писмо от м.07.2014г.
От представения договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г. се
установява, че „КНМ ГРУП" ЕООД, чрез пълномощник адв. К.Т., е
прехвърлило на цесионера „Интейк” ЕООД вземането си към длъжника
„Енерго-Про Продажби" АД в размер на 320,00 лв., представляващо
присъдени разноски по ГД№9928/2014г. на ВРС. По силата на сключения
договор вземането се прехвърля срещу цена от 300 лв., платена изцяло и в
брой от цесионера Интейк на цедента при подписването на договора, като е
отбелязано, че същият служи като разписка за извършеното плащане. /л.5/
От представения по делото Анекс към договора за прехвърляне на
вземане от 15.05.2015г., се установява, че на същата дата, между „КНМ
ГРУП" ЕООД, чрез пълномощник адв. К.Т., и „Интейк" ЕООД, е сключен
допълнителен договор, по силата на който К.Т., в качеството си на
пълномощник на „КНМ ГРУП" ЕООД, връща на „Интейк" ЕООД платената
сума от 300 лв., като анексът има характера и на разписка за извършеното
плащане.
По делото са представени освен това:Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014г., сключен между КНМ Груп, представлявано от адв.Т.
и Интейк ЕООД за прехвърляне вземането за главницата по цитираното
гр.дело, в размер на 1250.36 лева срещу цена от 1150.36 лева, заплатени
изцяло и в брой от цесионера на цедента; Споразумение от същата дата
23.10.2014г., сключено между С. И. чрез адв.Кр.Т. като пълномощник, КНМ
Груп ЕООД чрез пълномощник адв.Т. и Интейк ЕООД, за следното: към
датата на споразумението КНМ Груп не е заплатило цената по
първоначалната цесия от 30.04.2014г., на С. И., в размер на 1150.36 лева;
изменено е съдържанието на договора за цесия от 23.10.2014г. като С. И. се
съгласява да получи цената по цесията не от КНМ, а от встъпилия в дълга
6
Интейк ЕООД, а последното се съгласява да получи вземането от Енерго про
Продажби в хода на висящия процес както и разноските по делото, след
установяването им по размер, срещу цена от 5 лева. В това споразумение е
удостоверено и съгласие на адв.Т. като пълномощник на КНМ Груп да
предаде на Интейк сумата от 1150.36 лева, за което актът има характер на
разписка за реално плащане.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът, по
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема следното от правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.284,
ал.2 от ЗЗД. За уважаването му съдът намира, че в тежест на ищеца е да
установи сключване на договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г.
между цедента „КНМ Груп“ЕООД и цесионера „Интейк“ЕООД, качеството
на ответника на пълномощник на цедента КНМ Груп по сделката, по която
последният чрез пълномощника си е получил сумата от 300 лв. като цена по
цесията, със задължение да я предаде на упълномощителя си КНМ Груп
ЕООД.
Съдът намира релевантните за спора обстоятелства за установени по
делото.
Не се спори относно подписване на договор за прехвърляне на вземане
от 15.05.2015г., сключен между КНМ Груп, като цедент, и Интейк, като
цесионер, при подписването на който цедентът е представляван от адв.К.Т..
Действително, с отговор на исковата молба ответникът е оспорил
автентичността на подписа си в този договор, но същевременно в
обстоятелствената част не е изложил становище по оспорването. Същият не е
ангажирал съобразно разпределената му доказателствена тежест
доказателства за установяване неистинността на подписа съгласно чл.193
ГПК.
В практиката по приложението на чл.101 ГПК /отм./ ВКС
последователно поддържа разбиране, че при постановено от съда задължение
за представяне на оригинала на документ, приложен по делото в заверен
препис, непредставянето на оригинала или на официално заверен препис
съставлява основание по 183 ГПК за изключване на документа от
доказателствата по делото /в този смисъл решение № 367/09.02.1957 г. по гр.
д. № 7548/56 г. на ВС, I г. о.; решение № 374/21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г.
на 5-членен състав на ВС; решение № 1515/05.02.2001 г. по гр. д. №
2086/2000 г. на ВКС; решение № 1470/05.12.2008 г. по гр. д. № 154/2008 г. на
ВКС, V г. о., и др./. С разпоредбата на чл.32 от ЗА, за официално заверен
препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на
работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент.
7
Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по
чл.32 ЗА в хипотезата на чл.101 ГПК отм., сега чл.183 ГПК е възможно
единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно
съществуването на документа в правния мир. По настоящото дело е
представен от ищеца и заверен от пълномощника адв.Я. препис от същия
договор /на л.62/, поради което съдът го цени именно съгласно правилата на
чл.32 ЗА като намира, че не са налице основания за изключване на документа
от доказателствата по делото. Ответникът не е ангажирал ясна позиция
относно съществуването на документа, а освен това не е оспорил
представения от него Анекс от същата дата 15.05.2015г., към договор за
прехвърляне на вземане от 15.05.2015г., сключен между същите страни и
първоначалния цедент С. И., също представляван от адв.Т. като негов
пълномощник. В анекса /представен от ответника на л.49 по делото/ е налице
очевидно позоваване на страните на подписания договор за цесия от същата
дата. Тъй като анексът е подписан /за което не е налице спор/ именно от
адв.Т. като пълномощник на първоначалния цедент С.И. и като пълномощник
на КНМ Груп ЕООД, то съдът намира, че при съвкупен анализ процесуалното
поведение на ответника и събраните доказателства, следва да се приеме, че не
е налице фактическо оспорване на документа. В тази връзка съдът тълкува и
приложените от ищеца покани и уведомления, отправени до ответника много
преди образуване на настоящия спор, за предаване на всички договори за
цесия /297 бр./ и приложения към тях. Поради това същият следва да бъде
ценен като допустимо доказателство по спора.
За пълнота въззивният съд следва да посочи, че въпросът за
автентичността на договора не е повдиган от страната в открито заседание
пред ВРС както и с отговора на въззивната жалба не са правени оплаквания за
процесуални нарушения на съда.
Въз основа на приложеното на л.64 пълномощно, ответникът К.Т. е бил
упълномощен от цедента КНМ Груп ЕООД за извършване на широк кръг
правни и фактически действия от името и за сметка на упълномощителя, вкл.
разпореждане по свободна воля на упълномощеното лице, с вземания на
упълномощителя. Дори да се приеме, че доколкото в договора от 15.05.2015г.
е обективирано изявление на страните за придаване характер на разписка, то
съдът намира, че се удостоверява получаване на сумата от цедента КНМ
Груп, чрез пълномощника по договора – адв.Т..
От приложения договор за цесия от 30.04.2014г., сключен преди
спорния, се установява, че цедентът КНМ Груп, е станал титуляр на
вземането на С. Р. И. от ответника Енерго про Продажби АД по ГД
№9928/2014г. на ВРС, срещу цена от 1 150.36 лева, чийто падеж е бил
отложен след шест месеца от подписване на договора, т.е. до края на 2014г.
По тази цесия, адв.Т. е подписал акта като пълномощник на първоначалния
цедент С.И.. По делото не е представено пълномощно за предоставената на
8
адв.Т. представителна власт от това лице.
Към датата на подписване на последващата цесия от 15.05.2015г., е бил
настъпил падежът за изплащане на С. И. договореното възнаграждение по
договора за цесия от 30.04.2014г., но от представените допълнително договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., споразумение от 23.10.2014г. както
и анекс към договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015г., подписан на
същата дата, се установява предоговаряне на условията по първоначалната и
на процесната цесия от 15.05.2015г. По отношение на тези документи,
подписани от адв.Т. като пълномощник на С. И. и отделно като пълномощник
на КНМ Груп ЕООД, се установява, че същия е действал в пределите на
предоставената му от КНМ Груп представителна власт.
По отношение правния ефект на подписаното пълномощно и
възраженията на ответника за липса на договор за поръчка, който да вменява
задължение на доверителя да отчете полученото по сделката, съдът се
придържа към съдебната практика, обобщена в решение по к.т.дело
№901/2016г. на Първо т.о. на ВКС и решение №225/от м.01.2013г.,
постановено по ТД №903/2011г. на II ТО на ВКС, в които е прието, че когато
въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на
упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали
направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява
относно вътрешните им отношения, възниква с получаване на сумата
задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово
име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във
връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата,
регламентиращи договора за поръчка. Подобни разрешения са дадени и в
решения по ГД №2362/2008г. на Второ ГО, ВКС, по ГД №3889/2014г. на IV
ГО на ВКС. Настоящият състав възприема даденото от ВКС разрешение, че
ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши
правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена
сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установя друго
за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице
договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. Изрично
правомощие за разпореждане с вземания на ищеца КНМ Груп се съдържа в
пълномощното на адв.Кр.Т., което сочи и на правомощието му да прехвърля
тези вземания другиму /съгл. дедуктивния принцип от общо към частно, по-
голямо към по-малко/.
Както се подчертава в цитираната съдебна практика, по акумулирания в
пълномощното мандат се дължи отчетна сделка ако няма други уговорки
между страните. Доколкото в чл.3 от процесния договор за цесия страните
са уговорил придаване значението на разписка за плащането на 300 лева от
цесионера Интейк на КНМ Груп, то съдът намира, че в договора е
обективирано изявление за предаване на сумата.
9
В тази връзка съдът цени договор за цесия от 30.04.2014г., втора цесия
от 23.10.2014г. между КНМ и Интейк, тристранно споразумение от
23.10.2014г. и анекс от 15.05.2015г. към договор за цесия от същата дата,
чиято автентичност не е оспорена. От същите се установява, че първоначално
С. И. е прехвърлила срещу възнаграждение от 1 150.36 лева на КНМ
вземането си от Енерго про Продажби ЕАД. По време висящността на
процеса относно това вземане, с договор от 23.10.2014г., КНМ Груп е
прехвърлило същото на Интейк ЕООД срещу цена от 1150.36 лева, платени
на КНМ Груп като цесионер, чрез пълномощника адв.Кр.Т.. С тристранно
споразумение от същата дата 23.10.2014г., подписано от адв.Т. като
пълномощник на С. И. и на КНМ Груп както и от Интейк ЕООД, страните са
постигнали съгласие за предоговаряне на условията по цесиите. С това
споразумение се удостоверява предаване на сумата от 1150.36 лева от КНМ
Груп чрез пълномощника адв.Т. на Интейк ЕООД, с характер на разписка,
срещу задължение на последното да встъпи в задълженията по цесията със С.
И..
Значение за настоящия спор касателно отчетната сделка по цесията от
15.05.2015г. има подписания анекс от 15.05.2015г./на л.49/, съгласно който се
изменя цената от 300 лева на 5 лева, платими в 6 месечен срок от влизане в
сила на решението по ГД №9928/2014г. на ВРС. Същото е влязло в сила на
16.04.2015г., поради което е настъпил падежът на уговореното в анекса
плащане. Със същия анекс е удостоверено предаване на сумата от 300 лева,
платени по договора за цесия от 15.05.2015г., от К.Т. като пълномощник на
КНМ Груп. В този смисъл се установява, че платеното по договора за цесия е
било отчетено от пълномощника –ответник в настоящия спор, на същата
дата, въз основа на подписания от страните анекс от 15.05.2015г. Не се
установява платеното да има друг характер и да се дължи успоредно с
претендираната по делото сума.
С писмена молба от 30.09.2020г. ищецът КНМ Груп ЕООД, след
изготвяне доклада по делото, ищецът е направил възражение за
недействителност на анекса от 15.05.2015г. поради договаряне във вреда на
представлявания съгласно чл.40 ЗЗД. Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя
осъществяване на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на
упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във
вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи. Увреждане интереса на представлявания може да има различни
проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно
конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на
упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на
упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и
10
второ условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във
вреда на представлявания. Съгласно разпоредбата на чл.40 ЗЗД
недобросъвестността на третото лице не се предполага, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я
установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на
увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи и намерение
за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение
се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при
които е сключен договорът с третото лице.
В случая ищецът не сочи каква вреда именно е понесло
представляваното дружество КНМ Груп ЕООД от действията на
пълномощника адв.Т.. Уговарянето безвъзмездност на определена престация
не сочи безусловно на увреждане на представлявания. Дори при извод, че
споразумението и анексът удостоверяват изменение на съществените условия
по договорите за цесия – от 30.04 и от 23.10.2014г. – както и разместване на
имуществени права, то това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод
за увреждане на ищеца. Цитираните споразумение и анекс сочат на промяна в
задълженото лице наместо КНМ Груп ЕООД, в задълженията спрямо
първоначалния цедент встъпва Интейк ЕООД. Обстоятелството, че едно лице,
сега ответник, е представлявало по споразумението две от страните, не води
само по себе си до липса на волеизявление, тъй като от приложените
пълномощни е очевидно възлагане на пълномощника да договаря сам със
себе си. Подписвайки споразумението ответникът Т. е действал изцяло в
кръга на делегираните му права по чл.36 ЗЗД, по отношение на КНМ Груп
ЕООД. Съдът не обсъжда липсата на представено пълномощно от С. И., тъй
като същото не се явява релевантно за конкретния спор.
Ако вредата представлява вид пропусната полза, то същата трябва да
има характер на реалност и сигурност. Печалбата, която би могъл да извлече
ищецът от цесиите, подлежи на доказване. Тя би имала характер на
пропусната полза само в случай, че получаването от страна на кредитора е
сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяване на
фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие
не би било настъпило, е в тежест на ищеца, който твърди, че е пропуснал да
реализира доход от извършените цесии и по този начин да увеличи
имуществото си. С ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК
на ВКС е прието, че за да се защити упълномощителя от възможна
злоупотреба с доверие от страна на пълномощника, и закриляйки
същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло
с пълномощника, законодателят е установил, недействителността по чл.40
ЗЗД. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се
състои от два елемента: обективен - договорът да е във вреда на
представлявания, което се преценява към датата на сключването му и
субективен елемент - споразумяване между представителя и насрещната
11
страна за увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице
изричен сговор за увреждане на представлявания, а е необходимо
установяване знание и у двамата, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Преценката за наличие на недобросъвестност също се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към
момента на сключване на договора. Увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са
релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение,
само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт, както
е в настоящия случай.
Съдът намира, че по делото не се установява от ищеца, че при
подписване на споразумението от 23.10.2014г. и анекса от 15.05.2015г.
пълномощникът Т. и Интейк ЕООД са действали в сговор да увредят
упълномощителя КНМ Груп. Уговарянето на безвъзмездност на престацията
или престация в различен размер за ищеца, е ирелевантно за тази преценка
при наличие на заместването му като задължено лице по друг договор за
цесия – този от 30.04.2014г., сключен с С.И.. КНМ не е извършвало плащане
към първоначалния цедент, а е прехвърлило отложено плащане върху друг
субект при съответно заявен отказ от възмездността на цесията от
23.10.2014г. Или, въз основа на споразумението не се установява промяна в
правното положение на ищеца. Той се лишава от едно възнаграждение по
цесията, но се освобождава от друго синалагматично задължение по
първоначалната цесия.
Въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не е установил
въведеното в първото заседание възражение срещу действителността на
анекса по чл.40 ЗЗД. При съвкупен анализ на всички доказателства, не се
установяват както обективния елемент на увреждането, така и намерението на
договарящите във вреда на представлявания.
Поради изложеното, съдът следва да зачете извършената с анекса от
15.05.2015г. реституция на сумата от 300 лева от пълномощника адв.Т. на
цесионера Интейк ЕООД, от което следва и неоснователност на предявената
претенция с източник договора за цесия от 15.05.2015г. и отчетната сделка по
него, доколкото се установя друго за вътрешните отношения между
страните именно въз основа на анекса от същата дата.
Поради достигане до идентичен на първоинстанционния съд решаващ
извод по спора, решението му следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат, тъй като въпреки, че са поискани с отговора
на жалбата, не са представени доказателства за сторени такива от
въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260822/23.10.2020г., постановено по ГД
№4676/2020г. на ВРС, XLIX състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13