МОТИВИ към Решение от 4.10.2019 г.
по НЧД № 3879/2019 г. на СГС, НО, 28 състав
Производството е по реда на чл.35
и сл. от Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
В
Софийски Градски съд е постъпило искане от СГП за образуване на съдебно
производство по изпълнение на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 18.03.2019
г., от Магистратски съд в Ливърпул – Великобритания по дело №
T20177312/77МН5044217 ПО отношение на Л.П.А. /Lee Р.А./, роден на *** г. в гр.
Ливърпул, Великобритания, с адрес ул. „********, гр. Бъркинхед, Великобритания
за предаването на същия на правосъдните органи на Великобритания за
продължаване на воденото срещу него наказателно производство по посоченото дело.
В съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура
пледира, че са налице визираните в закона предпоставки за изпълнение на
издадената по отношение на Л.П.А. Европейска заповед за арест /ЕЗА/, като с
оглед на установеното по делото обстоятелство, че срещу исканото лице има
незавършено наказателно производство в България счита, че следва да бъде
отложено предаването на същото лице до приключване на воденото тук
производство.
Защитата на исканото лице пледира
да бъде приложена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, като бъде постановено
временно предаване на издаващата държава въз основа на споразумение с нея.
Счита, че от посочените в ЕЗА престъпления, само тези в раздели „б“ и „е“
отговарят на изискванията за двойна наказуемост, а за останалите престъпления
следва да бъде постановен отказ за предаване на исканото лице.
Исканото лице Л.П.А. моли да бъде
предаден на правосъдните органи на Великобритания за продължаване на воденото
срещу него там наказателно производство и изтърпяване на наказанието, което ще
му бъде наложено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията на
страните установи следното:
На 18.03.2019
г., от Магистратски съд в Ливърпул – Великобритания по дело № T20177312/77МН5044217
е издадена ЕЗА отношение на Л.П.А. /Lee Р.А./, роден на *** г. в гр. Ливърпул,
Великобритания, с адрес ул. „********, гр. Бъркинхед, Великобритания за
предаването на същия на правосъдните органи на Великобритания за продължаване
на воденото срещу него наказателно производство по посоченото дело за
престъпленията по т. т. A, B, C, D, E и F от Европейската заповед за арест,
съответно: т. А. Притежание на контролиран наркотик от клас „С“ в нарушение на
Раздел 5(3) от Закона за злоупотреба с наркотици от 1971 г. (Misuse of Drugs Act); т. В. Прехвърляне на
имущество, придобито от престъпна дейност – в нарушение на Раздел 327(1)(d) от Закона за постъпленията от престъпна дейност от 2002
г. (Proceeds of Crime Act); т. С. Търговия със стоки с
измамно намерение – в нарушение на Раздел 170(1)(b) от Закона за митата и акцизите от 1979 г. (Customs and Excise Act); т. D. Притежание
с цел разпространение на лекарства, издавани единствено с рецепта – в нарушение на Наредба 255(4) и (5) от Наредбите за
лекарства за хора от 2012 г. (Human
Medicines Regulations), т. Е. Притежание на имущество, придобито от престъпна дейност в нарушение
на Раздел 329(1) от Закона за постъпленията от престъпна дейност от 2002 г. и
т. F. Неявяване пред властите – в
нарушение на Раздел 6 (1) от Закона за условното освобождаване от 1976 г. (Bail Act).
Европейската заповед за арест е в писмена форма, съдържа данните по чл. 37,
ал. 1 от ЗЕЕЗА и е преведена на
български език.
Съдът
намира, че са налице условията на чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и същевременно не са
налице пречките по чл. 39 и 40, ал. 1, т. 1, 1а, 2, 3 и 5, както и по ал. 2 от
ЗЕЕЗА за изпълнение на ЕЗА в частта й по първите 5 от посочените в нея
престъпления.
Европейската заповед за арест е
издадена по отношение на лице, срещу което се води наказателно производство във
Великобритания за предаването му на правосъдните органи на същата държава за
продължаване на процесуалните действия по делото. Видно е от съдържанието на
ЕЗА, че в хода на наказателното производство срещу него, исканото лице се е
признало за виновно пред британски съд по повдигнатите му обвинения, следвало е
да се яви в насрочено за 6.08.2018 г. съдебно заседание за обявяване на
присъдата, но не е сторило това, което е наложило обявяването му за издирване с
ЕЗА.
Престъпленията, за които е
издадена ЕЗА са наказуеми по правото на издаващата държава с наказание
„лишаване от свобода“, надвишаващо установените в чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА
минимални предели.
Издаващата държава е посочила, че
от престъпленията, за които се води наказателното производство и за които е
издадена ЕЗА, е налице такива, попадащи сред предвидените в чл. 36, ал. 3, т. 9
и т. 25 от ЗЕЕЗА, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост. Като взе
предвид посочените в ЕЗА съставомерни факти на престъпленията, за които същата
е издадена и дадената им правна квалификация по закона на издаващата държава,
съдът счита, че такива са престъпленията по б. б. D и B от ЕЗА. Престъплението по б. D от ЕЗА и по посочения като нарушен наказателен закон, и
по описанието на съставомерните обстоятелства, направено по т. 6 на стр. 5 от
ЕЗА, съответства на престъпна дейност „изпиране на имущество, придобито от
престъпление“ по т. 9 от ал. 3 на чл. 36 от ЗЕЕЗА. Престъплението по б. В от
ЕЗА и по посочения като нарушен наказателен закон, и по описанието на
съставомерните обстоятелства, направено в т. 2 на стр. 5, съответства на
престъпната дейност „незаконен трафик на хормонални вещества и други
стимулатори на растежа“ по т. 25 от ал. 3 на чл. 36 от ЗЕЕЗА.
Престъплението по б. А от ЕЗА и
по посочения като нарушен наказателен закон, и по описанието на съставомерните
обстоятелства, направено по т. 1 на стр. 5 от ЕЗА, съответства на престъпната
дейност по чл. 242, ал. 1, б. б. „г“ и „д“ от българския НК.
Престъплението по б. С от ЕЗА и
по посочения като нарушен наказателен закон, и по описанието на съставомерните
обстоятелства, направено по т. 3 на стр. 5 от ЕЗА, съответства на престъпната
дейност по чл. 215 от българския НК.
Престъплението по б. Е от ЕЗА и по посочения
като нарушен наказателен закон, и по описанието на съставомерните
обстоятелства, направено по т. 5 на стр. 6 от ЕЗА, съответства на престъпната
дейност по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 от българския НК.
Не е налице двойна наказуемост по
отношение на престъплението по б. F от ЕЗА,
доколкото нито по посочения като нарушен наказателен закон, нито по описанието
на съставомерните обстоятелства, направено по т. 6 на стр. 6 от ЕЗА не е налице
съответствие с престъпен състав от българския НК. С оглед на това следва да
бъде постановен отказ за предаване на исканото лице по това престъпление.
Липсват абсолютните основания за
отказ, предвидени в чл. 39 от ЗЕЕЗА - престъплението не е амнистирано в РБ, не
попада под нейната наказателна юрисдикция, исканото лице не е осъдено за същото
престъпление от български съд или съд на трета държава членка, не е изтърпяло и
не търпи наказание за това деяние и исканото лице не е малолетно по смисъла на
българския закон.
Не са налице основанията на чл.
40, ал. 1, т. 1, т. 1а, т. 2, т. 3 и т. 5 и ал. 2 от ЗЕЕЗА - престъплението не
е извършено цялостно или частично на територията на РБ, не е подсъдно на
български съд, не е изтекъл предвидения давностен срок, лицето не е търпяло и
не търпи наказание за това деяние в страна, която не е членка на ЕС.
В хода на настоящето производство
исканото лице изрази съгласие за незабавно предаване по реда на чл. 19 от ЗЕЕЗА. Налице е пречка обаче за такова незабавно предаване, доколкото беше
установено, че срещу исканото лице се води наказателно производство в България,
а именно досъдебно производство № 305/2019 г. по описа на Главна дирекция
„Борба с организираната престъпност“ – Министерство на вътрешните работи,
прокурорска преписка № 1937/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура.
По делото беше установено, че по това наказателно производство исканото лице е
привлечено като обвиняем за различни престъпления от тези, за които е издадена
ЕЗА, което е пречка, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЕЕЗА за незабавно предаване.
С оглед на така установеното
обстоятелство за водено в България наказателно производство срещу исканото лице
за различни престъпления от тези, за които е издадена ЕЗА, са налице
основанията за отложено изпълнение по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА – за
отлагане на предаването на лицето за престъпленията, за които същото следва да
бъде предадено на издаващата държава до приключване на воденото в Република
България наказателно производство.
Съдът счете, че не следва да бъде
прилагана разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕЗА, тъй като временно предаване в
случая би затруднило воденото в начална фаза на наказателното производство
разследване в Република България, което, видно от получената по делото
информация е с усложнен предмет – престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал.
1 от НК, по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4
от НК. Прилагане на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕЗА не се явява
непременно необходимо и с оглед на хода на наказателното производство в
издаващата държава, по което е издадена ЕЗА, по което предстои единствено
обявяване на присъдата и изтърпяване на наложеното с нея наказание, а не
извършването на действия по разследването, за които присъствието на исканото
лице да е необходимо. В този смисъл и настоящият съдебен състав счита, че
предаването на исканото лице след приключването на воденото в България
наказателно производство не би затруднило воденото в издаващата държава
наказателно производство.
Следва,
на основание чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА да бъде взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на исканото лице, която да се счита за взета от момента
на приключване на наказателното производство по досъдебно производство №
305/2019 г. по описа на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ –
Министерство на вътрешните работи, прокурорска преписка № 1937/2019 г. по описа
на Специализираната прокуратура.
По горните съображения съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.