Решение по дело №174/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                               

 

 

 

          Номер ....                   19.10.2021г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        търговски състав,

на  двадесети    септември     две   хиляди   двадесет и първа година,

 в публично  заседание , в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 

СЕКРЕТАР: В. В.

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №174 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ  ЧЛ.422,АЛ.1 ОТ ГПК ВР.ЧЛ.417 ОТ ГПК ВР.ЧЛ.414 ОТ ГПК ВР.ЧЛ.79 ОТ ЗЗД  

             

 Постъпила е искова молба  от „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С.,представлявано от управителя М. Ив. Д.,чрез пълномощника адв.С.Ч. ***, с посочен съдебен адрес *** против  „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД, ЕИК***,гр.Л.,ул.“Х. А.“№*,вх.*,ет.*,ап.*,като е предявен  положителен установителен иск с правно основание  чл.422 от ГПК вр.чл.417 от ГПК вр.чл.414 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД,с  цена  104 000,00лв.,за признаване за установено по отношение на ответното дружество съществуването на парично  вземане на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С. за сумата от 104 000,00лв., частично от сума в размер на 307 733,97лв.,представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед от 27.06.2019г.,издаден от „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД,гр.Л.,с падеж 08.08.2019г.,ведно със законната лихва върху сумата от 104 000,00лв.,считано от 10.11.2020г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение пред РС-Левски/ до окончателното изплащане на вземането и за което  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №260101/13.11.2020г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№678/2020г. по описа на РС-Левски.Претендират се деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

        В исковата си молба ищецът твърди,че  поради липсата на доброволно изпълнение на задължението по записа на заповед на падежа, е подал заявление пред РС-Левски на 10.11.2020г. за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК.Образувано е ч.гр.д.№678/2020г. по описа на РС-Левски,като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №260101/13.11.2020г., разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта и изпълнителен лист от 17.11.2020г. за сумата от 104 000лв.,частично от 307 733,97лв.,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането,както и за сумата от 3 885лв. деловодни разноски в заповедното производство.

      Образувано е изпълнително дело №20208150401380 по описа на ЧСИ Т.К. ,с район на действие Пл.ОС  срещу длъжника „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД, ЕИК***,гр.Л..

        В срока по чл.414 от ГПК  ответното дружество е  подал възражение срещу заповедта за изпълнение,като с разпореждане на РС-Левски е указано на заявителя,че има право да предяви иск за съществуването на вземането си в едномесечен срок от съобщението,поради което е налице правния интерес на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С., да предяви настоящия положителен установителен иск с пр.основание чл.422 от ГПК вр.чл.417 от ГПК вр.чл.414 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.

      Ищецът твърди,че вземането по заповедта за изпълнение е съществувало към датата на подаване на заявлението пред РС-Левски по реда на чл.417 от ГПК,както и към настоящия момент,тъй като липсва изпълнение от страна на длъжника.Ответникът не е обжалвал разпореждането за допускане на незабавно изпълнение за заповедта относно наличието на пороци на записа на заповед от външна страна.Следователно е налице непогасено вземане,възникнало от действителен запис на заповед.Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявения иск ,със законните от това последици.

     С исковата молба се представят писмени доказателства .

     Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е  изпратен на ответника за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК .

       Не е постъпил писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.Съобщението ,ведно с препис от ИМ и приложенията към я е получено от ответника на 07.05.2021г.,чрез А. А..

       На 05.05.2021г. е постъпила молба от ищцовото дружество вх.№262325, с която се заявява, че на 26.04.2021г. страните по делото са подписали извънсъдебна спогодба за уреждане на възникналия по между им правен спор, като ответникът е признал задълженията си към ищеца по предявения установителен иск и се  задължава в срок до 15.06.2021г. да завърши монтажа със собствени сили и средства на технологично оборудване по два договора за доставка от 27.11.2018г. и всички допълнителни споразумения към тях,като достави и монтира за своя сметка допълнително необходимите компоненти,така че зърнопочистващата машина и  сушилна инсталация с буферни силози да бъде пусната в експлоатация по предназначение.При изпълнението на тези задължения от страна на  ответника и и приемане на  работата му от ищеца,същият ще прехвърли собствеността  върху двете инсталации на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С.. В молбата ищецът прави искане да бъдат призовани страните по делото за сключване на съдебна спогодба, съгласно приложената извънсъдебна такава, като към молбата е представена и приложена в оригинал спогодба от 26.04.2021г., носеща подписите на представители и на двете страни.

      С оглед така подадената молба от ищеца съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание  за одобряване на така постигнатата между страните извънсъдебна спогодба,със законните последици от това.

       След изтичане на законовия двуседмичен срок за представяне на писмен отговор, съгласно чл.367 от ГПК, на 27.05.2021г. е постъпил писмен отговор от ответното дружество.В представения писмен отговор е изложено становище по допустимостта и основателността на предявения иск, правят се доказателствени искания за събиране на доказателства, както и за назначаване на съдебни експертизи. Представени са писмени доказателства.

       В проведеното първо по делото съдебно заседание на 07.06.2021г.,съдът е направил доклад по делото.Ответното дружество,чрез пълномощника си адв.Б. е заявило,че  оспорва предявения иск. Твърди,че екип работи на процесния обект, но там няма електричество, шахтата не е изчистена и кранът не е осигурен. Това е причината да се бездейства.Твърди, че в срок обектът ще бъде завършен.Сключената извънсъдебна спогодба трябва да се преработи,като ответното дружество е направило искане чрез адв.Б.  за отлагане на делото с оглед  възможността да се постигне споразумение, след като изтекат сроковете по довършването на обекта.

Съдът е дал възможност  на страните да постигнат консенсус по всички повдигнати в открито съдебно заседание спорни въпроси, както и във връзка с представената извънсъдебна спогодба, подписана на 26.04.2021г. ,като е отложил делото за следващо съдебно заседание.

В проведеното следващо съдебно заседание ответникът е направил възражение относно  редовността на получаване на съобщението ,с което му е изпратен препис от ИМ,ведно с приложенията за писмен отговор в двуседмичен срок,тъй като лицето А. А. не е било управител на дружеството към 07.05.2021г.,а неговата съпруга С. А.. Лицето А.  А. е вписано като управител на „АГРОСТАРТ-СА“ ЕООД-гр.Л. на 20.05.2021г.С надлежно определение съдът е оставил без уважение като неоснователно искането на ответната страна  за отмяна  на  определението,  с което делото е насрочено в   открито съдебно заседание и  продължена размяната на  книжа между  страните с оглед  подаденият  от ответника писмен отговор на 27.05.2021 г. Съдът се е аргументирал с факта,че в подадения „отговор“липсват каквито и да било възражения  от страна на ответника досежно редовното връчване на препис от ИМ, ведно с приложенията към нея. Точно обратното в отговора е посочено, че „дружеството е получило препис от ИМ, като в  законов срок подава  отговор“ със съответните възражения и доказателствени  искания.Тъй като подаденият отговор   от ответното  дружество е извън законово установения двуседмичен срок  от получаването на  преписа от ИМ с приложенията към нея, /преписът от ИМ ,ведно с доказателствата към нея е получен на 07.05.2021г., независимо, от обстоятелството, че  към онзи момент  А. А. не е бил вписан като управител на ответното дружество,като съгласно чл.50,ал.3 от ГПК връчването на търговски и юридически  лица  става в канцеларията им, и  може да се извърши на всеки служител, или работник, който е съгласен да я приеме. От оформянето на самата разписка  е видно, че лицето А. А.   се е съгласило да приеме призовката, ведно с  документите  лично, без възражение, поради което датата на получаване на книжата от страна на ответника,следва да се счита  07.05.2021г./,то така подаденият отговор е приравнен от съда  на липса на такъв отговор.

        Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното :

 

На първо място окръжният съд намира,че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК е допустим с оглед подаденото от ответника възражение в срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и дадените указания от страна на РС към заявителя „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С..

 По съществото си искът е основателен.

 В хода на съдебното дирене са приети писмени доказателства.

 Безспорно е установено по делото,че „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С. е подал заявление пред РС-Левски на 10.11.2020г.  срещу длъжника „АГРОСТАРТ-СА“ ЕООД-гр.Л. за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК-запис на заповед  от 27.06.2019г.Образувано е ч.гр.д.№678/2020г. по описа на РС-Левски,като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №260101/13.11.2020г., разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта и изпълнителен лист от 17.11.2020г. за сумата от 104 000лв.,частично от 307 733,97лв.,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането,както и за сумата от 3 885лв. деловодни разноски в заповедното производство.

 В срока по чл.414 от ГПК  ответното дружество е  подало възражение срещу  издадената заповедта за изпълнение,което е бланкетно.

Видно от представеното заверено копие  на Запис на заповед от 27.06.2019г., ответното дружество „АГРОСТАРТ-СА“ ЕООД-гр.Л. се е задължило неотменимо и безусловно при представяне да плати по записа на заповед на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С., сумата от 307 733,97лв.Посочен е падеж-08.08.2019г. и място на плащане-гр.София.Записът на заповед е авалиран от физическите лица С. Бл. А.и А. Л. А..

       В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител е възразил,че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на вземане по каузално правоотношение между същите страни,произтичащо от  сключени два договора за доставка на технологично оборудване  на обект ,находящ се в с.***, Обл.В. и за доставка на  зърнопочистваща машина от 27.11.2018г.,както и поради забавяне на изпълнението по каузалните сделки –от сключено между страните финално споразумение от 27.06.2019г.В това финално споразумение страните са се уточнили,че „АГРОСТАРТ-СА“ ЕООД-гр.Л. следва да върне на възложителя –ищец сума в размер на 307 733,97лв.Именно за обезпечаване на това вземане е издаден и записът на заповед от 27.06.2019г. за същата сума.

       Ищецът е възразил също така,че е извършил реално изпълнение по двата договора за доставка вместо плащане на 22.04.2020г.,поради което  вземането,за чието обезпечение служи процесния запис на заповед не съществува,тъй като е изпълнено задължението на ответника- издател на записа на заповед,чрез реално изпълнение вместо плащане.

       Съгласно ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС при предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед,въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9  от ГПК,каузалното правоотношение подлежи на изследване,като съдът разпределя доказателствената тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК,възлагайки на всяка от страните доказването на фактите,на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното,съответно отричаното право-за съществуването,респ.несъществуването  на вземането по записа на заповед.Предметът на делото по чл.422 от ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в ИМ за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане за което е издадена и заповедта за изпълнение.В хипотезата на чл.417,т.9 от ГПК предмет е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.Записът на заповед е ценна книга,материализираща права и доказателство за вземането.

      В настоящия случай ответникът не е оспорил редовността на  записа на заповед, същият е редовен от външна страна.Но ответникът е въвел възражения  като издател на записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение.В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото тези възражения биха имали за последица погасяването на вземането по записа на заповед.

        В хода на съдебното дирене са приети като писмени доказателства два броя договори  за доставка  на технологично оборудване от 27.11.2018 г. на обект ,находящ се в с.***, Обл.В. и за доставка на  зърнопочистваща машина от същата дата, финално споразумение от 27.06.2019 година, фактура за 95 000 щ.д. и фактура за авансово плащане от 28.02.2019 г. , митническа декларация за стоката по фактура за 95 000 щ.д. от фирмата производител „MYSILO“ ,фактура от 14.02.2020 година за заплатен транспорт- четири автомобила, Заявка - договор № 8, 5 бр. фактури за извършено  плащане по двата договора за доставка на технологично  оборудване издадени  в периода  06.12.2019г.-  24.01.2019г.

        От представените писмени доказателства се установява по безспорен начин,че между страните по делото са били налице каузални правоотношения по силата на сключени два договора за доставка на технологично оборудване на обект ,находящ се в с.***, Обл.В. и за доставка на  зърнопочистваща машина,и двата договора от дата -27.11.2018г.По тези договори  ищцовото дружество в качеството си на възложител е възложило на ответното дружество в качеството му на изпълнител извършването на доставка и монтаж на     технологично оборудване и доставка на  зърнопочистваща машина.В договорите са уговорени цени и начин на плащане,срокове за изпълнение,приемане и предаване,права и задължения на страните.

       Безспорно е установено също така,че на 27.06.2019г. страните са подписали Финално споразумение,по силата на което са  се съгласили,че  изпълнителят не е изпълнил точно задълженията си по двата договора за доставка и анексите към тях,което е причина същите да БЪДАТ ПРЕКРАТЕНИ С ПОДПИСВАНЕ НА  НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,поради което изпълнителят се е задължил да възстанови получените от възложителя и трето лице –„Милк Дриймс“ЕООД плащания в размерите и сроковете по финалното споразумение./чл.5/.Посочено е изрично,че до момента на подписване на Финалното споразумение изпълнителят е  възстановил на възложителя сумата от 11 000лв. на 18.06.2019г.В чл.7 от Финалното споразумение изпълнителят се  е задължил да възстанови по сметка на възложителя сумата общо 307 733,97лв.,в следните срокове:

        -102 577,99лв. до 11.07.2019г.,

        -102 577,99лв. до 25.07.2019г.,

        -102 577,99лв. до 08.08.2019г.

      В чл.9 от Финалното споразумение е записано,че за гарантиране изпълнението на задължението за възстановяване на сумата по чл.7 от споразумението,ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ИЗДАВА ЗАПИС НА ЗАПОВЕД В ПОЛЗА НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ НА СТОЙНОСТ 307 733,97ЛВ.,с падеж датата на последната периодична вноска,авалиран от С. Ан. и А.А..

       По правилото на чл.154,ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест,всяка от страните доказва фактите,на които основава твърденията и възраженията си.

     По делото е  представено и прието от ищеца заверено копие от констативен протокол  от 15.06.2021 година на нотариус Х. А. с район на  действие   РС –гр.Мездра,в който е констатирано,че на 15.06.2021г. на обект в с.*** технологичното оборудване е разпръснато по земята,силозите са в същото състояние,оборудването не работи.Ответникът е представил заверено копие от дневник на монтажните работи,представляващ частен свидетелстващ документ,който не носи данни за авторството си.Поставени са подписи на лица,без да са посочени техните имена и длъжности.Като частен свидетелстващ документ представения дневник се ползва с доказателствена сила само при удостоверяване на неизгодни за страната факти.

         Представеният от ищеца  констативен протокол  е оспорен от ответника по съдържание,като  относно  обстоятелството дали е налице завършен монтажа на технологичното оборудване на процесния обект и налице ли е  реално изпълнение от страна на ответника  вместо плащане,са допуснати гласни доказателства-по двама свидетели от страна на ищеца и на ответника,при режим на довеждане.В проведеното последно по делото открито съдебно заседание ответникът не е довел посочените от него свидетели за разпит,без посочване на уважителни причини,поради което съдът е отменил определението си  за допускането им на осн.чл.253 от ГПК.

        От показанията на разпитаните свидетели,доведени от ищцовата страна –В. Ив. П. и Д. Хр. Ц.,се установява,че не е завършен монтажа на технологичното оборудване на процесния обект.Св.П.  работи  в „Милк Дриймс“ ООД като управител,с месторабота в стопанския двор в с. ***.Познава собствениците на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД ,тъй като двете фирми са в търговски взаимоотношения-изкупуват от „Милк Дриймс“ ООД  земеделска  продукция ,а   Милк Дриймс“ ООД  ползва техните складове в стопанския двор в село ***. Относно поръчването на процесното оборудване от „СТИЛ ТРЕЙД“ООД на „АГРОСТАРТ-СА“ ЕООД и по-точно семечистачна машина и сушилна инсталация за зърно,св.П. посочва,че е имало доставки миналата година-2020г. , като е докарано всичко в насипно състояние в едни кашони. Монтаж не е имало, нито сглобяване, нито присъствие, даже А. А. го е нямало тогава. Не е идвал и със съпругата си.Във връзка с доставката на вещите в кашони ,свидетелката посочва,че А. А. е лъгал в продължение на две години .Идва, не идва, на митници задържан, в завода в Турция не били го изработили оборудването, от завода казват друго, „СТИЛ ТРЕЙД“ООД не платил и т.н.. Докарал всичко в стопанския двор,като дори не е присъствал лично,а  се обадил  на св.П. с молба да приеме доставката.Управителят на ищеца  М. И. е отказал и е казал, че не знае какво трябва да се приеме. Съгласно договореното между страните е включен и монтаж, както и пробен период, за да се издаде обекта в завършен вид.

Св. П. потвърждава,че между страните  е сключено окончателно споразумение да се  довърши обекта.Фирма „Милк Дриймс“ е трябвало да има участие в изграждането на силозите. Купени са горелки, но те са към цялата инсталация и оборудване на силозите за „СТИЛ ТРЕЙД“ООД,но не са част от процесното технологично оборудване. Св. П. посочва,че от 2020г. няма извършвани действия до настоящия момент на обекта,никой не е идвал.Въпреки намеренията за подписване на спогодба, никой не е идвал, никой не е проявявал желание, не се е и доближавал до стопанския двор да се извършва каквото и да е от страна на ответника.В периода, в който свидетелката е била на стопанския двор, не е идвал никой, нито външни фирми, нито представители на „АГРОСТАРТ-СА“ ЕООД,като в целия стопански двор има видеокамери и  може да се потвърди това обстоятелство. към днешна дата  инсталацията е неработеща,има частично сглобяване,но то датира още от миналата година  и от тогава до сега няма никакво движение.Към днешна дата е започнал някакъв  монтаж,но фирмата на ответника  не е правила нищо. Този монтаж и сглобяване се прави от други изпълнители.

   От показанията на св. Д. Хр. Ц. се установява,че  същият работи във фирма „Атароклима“ ЕООД – гр. П., занимаваща се основно с монтажи на метални конструкции, вентилации,  климатизация.Свидетелят познава управителя на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД- М. Д.. С А.А.  се е запознал на стопанството при М.  във връзка с монтажа на сушилнята и  цялата инсталация. Свидетелят  е  заварил инсталацията в следното състояние – само изляти едни фундаменти и  сглобени, единият обръч на единия силоз, обръча е пет листа ламарина и три листа ламарина за покрива.Управителят на „Стил Трейд“ е  извикал св.Ц.  да  види  какво е станало,защото знае, че работи  подобна дейност и има монтажна бригада.Свидетелят е отишъл на обекта в края на април, началото на май миналата година/2020г./, от шести май е започнал да прави инсталацията. Имал е разговор  на място с А. А., който го е попитал  „Може ли да го довършите това?“, а свидетелят отговорил, че може.Тогава  А.  казал, че е още по-добре. Св.Ц. посочва,че  дотогава не е правил такава инсталация ,но не му е чуждо. А.му обещал  устно да му плати  20 000 лева за целия монтаж за 40 дни , но дейностите продължили три-четири месеца, до септември. Свидетелят твърди,че инсталацията е  около 70 % е готова към момента, но липсват части. Някои от липсващите части са възстановени,но инсталацията не работи -трябва да се довършат две кули, да се свържат от най-голямата кула към сушилнята, да се свържат връзките – едни големи тръби, които пускат зърното, липсва един циклон с един вентилатор, който не  е доставен, а без него не може да работи инсталацията, горелките липсват от сушилнята и един или два тройника, които разпределят потока на зърното.Св.Ц. е бил на обекта до септември 2020 г.,като монтажът е спрял  поради липса на средства. Посочва,че е дал 17 000 лв. от джоба си ,за да го направи ,най вече за  липсата на части  .не е чувал и виждал А. от пролетта на тази година.За инсталацията не могат да се направят тестови проби,тъй като липсват части.Някои части,които  са липсвали са ги правили  в България. Това доставяне на части е от много години. Във връзка с твърдението на ответника,че е изпълнил реално задълженията си на 22.04.2020 г.,свидетелят е отговорил,че е започнал работа  след този срок- на 06.05.2020 г. и пак са липсвали доста части, поради което  монтажът не е завършен, липсвали са колена, а те са много големи и се поръчват в България , едни тройници  са липсвали, циклон още  липсва.Трябва да се довършат  две кули, има доста връзки между кулите и поточните линии, транспортните линии, горелките липсват на сушилнята, липсва циклона, вентилатора. Не е завършен монтажа.От 06.05.2020 г., когато свидетелят е започнал да работи на процесния обект за  довършване на  монтажа, не е имало работници на ответното дружество.

      Предвид изложеното съдът намира,че    по правилото на чл.154,ал.1 от ГПК  за разпределение на доказателствената тежест, съгласно което всяка от страните следва да  докаже фактите,на които основава твърденията и възраженията си,ответникът не е доказал своите възражения относно реалното изпълнение по сключените договори за доставка между страните по възникналото между тях каузално правоотношение. Недоказано е твърдяното от ответника реално изпълнение по двата договора за доставка вместо плащане на дата 22.04.2020г.Точно обратното,установено е неизпълнение на задължението за доставка и монтаж на  договореното оборудване дори и в сроковете,предвидени в проекта за извънсъдебна спогодба ,представен на съда ,а именно в срок до 15.06.2021г. да завърши монтажа със собствени сили и средства на технологично оборудване по два договора за доставка от 27.11.2018г. и всички допълнителни споразумения към тях,като достави и монтира за своя сметка допълнително необходимите компоненти,така че зърнопочистващата машина и  сушилна инсталация с буферни силози да бъде пусната в експлоатация по предназначение.

     С подписването на 27.06.2019г.  на Финалното  споразумение, страните  са  се съгласили да прекратят договорите за доставка от 27.11.2018г.,като за изпълнителя-ответник е възникнало задължение  да възстанови получените от възложителя плащания в размерите и сроковете по финалното споразумение./чл.5/- общо в размер на  307 733,97лв.,в изрично посочени срокове.

      Безспорно е установено по делото ,че процесният запис на заповед има  гаранционно-обезпечителна функция за гарантиране изпълнението на задължението за възстановяване на сумата по чл.7 от Финалното споразумение,като падежът на записа на заповед е  датата на последната периодична вноска.

      Ответникът не е представил доказателства да е възстановил сумите по Финалното споразумение.В хода на съдебното дирене остават недоказани и твърденията на ответника  за реално изпълнение по каузалното правоотношение.Недоказано е твърдението,че вземането,за чието обезпечение служи процесния запис на заповед не съществува,тъй като е изпълнено задължението на ответника- издател на записа на заповед,чрез реално изпълнение вместо плащане.

         Предвид изложеното предявеният иск с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.417 от ГПК вр.чл.414 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.В случая се претендира част от сумата по записа на заповед в размер на 104 000,00лв.съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№678/20г. по описа на РС-Левски.

         Следва да бъде признато за установено по отношение на „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД,ЕИК***,гр.Л., съществуването на парично  вземане на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С.  в размер на  104 000,00лв., частично от сума в размер на 307 733,97лв., представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед от 27.06.2019г.,издаден от „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД,гр.Л.,с падеж 08.08.2019г.,ведно със законната лихва върху сумата от 104 000,00лв.,считано от 10.11.2020г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение пред РС-Левски/ до окончателното изплащане на вземането и за което  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №260101/13.11.2020г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№678/2020г. по описа на РС-Левски.

        При този изход на делото ответното дружество  следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2080,00лв. ДТ  и 3800лв. адв.възнаграждение,както и деловодните  разноски в заповедното производство в  размер на  2080,00лв. ДТ и адв.възнаграждение в размер на 1 805,00лв.

       Водим от горното,съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

        

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на осн. чл.422 от ГПК вр.чл. 417 от ГПК вр.чл.414 от ГПК вр.чл.79от ЗЗД съществуването на вземането на „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С.,представлявано от управителя М. И. Д., по отношение на „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД,ЕИК***,гр.Л., в размер на  104 000,00лв., частично от сума в размер на 307 733,97лв., представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед от 27.06.2019г.,издаден от „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД,гр.Л.,с падеж 08.08.2019г.,ведно със законната лихва върху сумата от 104 000,00лв.,считано от 10.11.2020г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение пред РС-Левски/ до окончателното изплащане на вземането и за което  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №260101/13.11.2020г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№678/2020г. по описа на РС-Левски.

        ОСЪЖДА „АГРОСТАРТ-СА“ЕООД,ЕИК***,гр.Л. ДА ЗАПЛАТИ НА  „СТИЛ ТРЕЙД“ООД, ЕИК***, гр.С. направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2080,00лв. ДТ  и 3800лв. адв.възнаграждение,както и деловодните  разноски в заповедното производство в  размер на  2080,00лв. ДТ и адв.възнаграждение в размер на 1 805,00лв.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

        

                                        

        

 

                                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: