РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
гр. Пловдив, 20 май 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от Председателя частно административно
дело № 1283 по описа за 2019 година на Пловдивския
административен съд и взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл. 88, ал. 3 Административнопроцесуалния кодекс (АПК)..
2. Образувано е по жалба предявена
от “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
И.Х.А., чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Г., против Решение №
136/18.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалба на дружеството, срещу „Отказ за отмяна на обезпечителни мерки
на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019
г., издаден от Н.В.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД
на НАП Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за произнасяне по същество по подадената
от “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД жалба.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалбата е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ІІІ. За фактите:
5. За да остави без разглеждане процесния отказ, Директорът на ТД на НАП гр.
Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:
Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №
С190026-012-0000022/22.03.2019 г. е постановен след постъпило искане за отмяна
на обезпечителна мярка вх. № С190026-000-0084567/19.02.2019 г.от „СИ ФИНАНСИ
ГРУП“ ЕООД, явяващо се в случая трето лице, доколкото изпълнителното дело е
образувано срещу длъжника „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Посоченото дружество се
явява правоприемник на ЕТ „Плам - К.Ж.“, ЕИК *********, по силата на договор за
прехвърляне на търговско предприятие. Към момента на налагане на
обезпечителната мярка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С11-882/12.05.2009 г., недвижимите имоти, обект на възбраната, са собственост
на ЕТ „Плам - К.Ж.“, ЕИК *********. По персоналната партида на същия в Служба
по вписванията - Харманли, наложената възбрана е вписана на 15.05.2009 г.
Третото лице – „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, придобива недвижимите
имоти след извършена публична продан от ЧСИ З.З.с постановление за възлагане,
влязло в сила на 29.09.2012 г., т.е. след налагане на възбраната върху имота.
На основание чл. 197, ал. 5 от ДОПК, приложима съгласно изричната препратка на
чл. 208, ал. 2 от ДОПК, трети лица могат да обжалват отказа за отмяна на
обезпечителната мярка, само когато публичният изпълнител я е наложил върху
вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата
не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при
налагането на възбраната.
Следователно защитата по реда на чл.197 от ДОПК е предоставена на засегнатите
лица от налагане на обезпечителната мярка, като безспорно това е длъжникът по
изпълнението, като в определени хипотези такива могат да се явяват и трети
задължени лица. По отношение на последната категория субекти, в която попада и
настоящия жалбоподател, нормата на чл. 197, ал. 5 от ДОПК е ограничила
хипотезите, в които същите разполагат с активната процесуална легитимация да
оспорят тази категория актове и това е единствено и само случая, в който
обезпечението е наложено спрямо вещ, която в деня на запора или възбраната се
намира в тяхно владение.
Безспорно, настоящия случай не е такъв, поради което жалбоподателят не
попада в приложното поле на чл. 197, ал. 5 от ДОПК.
6. При това положение е прието, че жалбата, адресирана до Директора на ТД на
НАЛ гр. Пловдив, е подадена от лице, което не е активно процесуално
легитимирано да оспорва тази категория административни актове, поради което
същата е недопустима за разглеждане по същество.
ІV. За правото:
7. Оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при издавеното
му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
8. На първо място следва да се констатира, че производството е започнало по
молба на трето лице до публичния изпълнител за отмяна на наложени възбрани
върху процесните недвижими имот. При това положение, постановеният в тази
връзка отказ на публичния изпълнител представлява действие на публичния
изпълнител, за чието обжалване са приложими разпоредбите на чл. 266 и сл. ДОПК,
съответно разглеждането на жалбата е следвало да стане по реда на чл. 267 ДОПК,
а не по реда на чл. 208, ал. 2 във връзка с чл. 197 от кодекса, както
неправилно е приел решаващият орган. Конкретните съображения за този извод са
следните:
9. Според разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен
срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в
случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. Фактическият състав, при чието проявление
намира приложение цитираната разпоредба включва или погасяване на публичното
задължение, или наличието на някоя от хипотезите на чл. 225 и по-конкретно тези
по ал. 1, т. 2 и 5 от същия член на ДОПК (цитираният чл. 225, ал.
1, т. 2 и 5 ДОПК предвижда, че производството по принудително изпълнение на
публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител: 2.
когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен,
обезсилен или отменен по установения ред; 5. когато актът за установяване на
задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при
предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща
сумата на задължението съгласно изменението, като в този случай публичният
изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в
решението за изменение, след което прекратява производството).
10. Очевидно в случая не е налице нито една от предпоставките за отмяна на
наложеното обезпечение по реда на чл. 208 от кодекса. Освен това, правоимащо
лице в случая е единствено длъжника, но не и трето лице със самостоятелни права
върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение.
11. Все в тази насока следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 208 ДОПК
касае отмяна не на конкретна обезпечителна мярка, а на всички наложени такива,
поради отпадане на основанието за тяхното налагане, а именно: 1. погасяване на
публичното задължение; 2. обявяване за нищожен, обезсилване или отмяна по
установения ред на акта, с който е установено публичното вземане, или 3. когато
актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ
орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума,
равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението.
Ето защо, защитата на трето лице със
самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение, може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 266 и сл. ДОПК (арг. чл. 266, ал. 4 от кодекса).
В този смисъл
Определение № 5888 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2009 г., I о.
12. Това налага оспореният административен акт като незаконосъобразен да бъде
отменен, а преписката върната на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за
произнасяне по жалбата на “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД срещу действие на публичен
изпълнител, изразяващо се в „Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл.
208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на
длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив,
при съблюдаване на дадените с настоящото определение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Така мотивиран, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 136/18.04.2019
г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане
жалба на “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Х.А., срещу „Отказ за отмяна
на обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. №
С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на длъжност публичен изпълнител
в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив.
ВРЪЩА административната преписка
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, за произнасяне по жалбата на “СИ ФИНАНСИ
ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Х.А. срещу
действие на публичен
изпълнител, изразяващо се в „Отказ за отмяна на
обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. №
С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на длъжност публичен
изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив, при съблюдаване
на дадените с настоящото определение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: