№ 15
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600839 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба
от защитника на подсъдимия СВ. Р. СЛ. срещу твърдяна неправилност на
присъда по НОХД № 806/ 2021 г. на ВнРС.
С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал
подс. С. за виновен в това, че на 15.10.2020 г. в гр.Варна, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, в немаловажен случай, отнел
чужди движими вещи на стойност 295 лв. от владението на Д.Д.И., без негово
съгласие и с намерение за противозаконно присвояване, като кражбата е
извършена повторно, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 3 и 7 във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание от осем месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим за изтърпяване.
Привел в изпълнение отложеното с присъда по НОХД № 2723/2020
г. на ВнРС наказание от осем месеца лишаване от свобода, като определил
общ режим за изтърпяване на санкцията. Отнел в полза на държавата
веществените доказателства по делото, принадлежащи на подсъдимия.
Осъдил го да заплати направените по делото разноски.
1
С жалбата се излагат оплаквания срещу незаконосъобразността на
присъдата, като постановена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила, акцентира се на допуснати при разглеждане на
делото съществени процесуални нарушения и се желае отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на оправдателен. Жалбата се поддържа в
съдебно заседание, по доводите, наведени с нея.
Прокурорът, взел участие в съдебното заседание пред настоящата
инстанция, намира присъдата за правилна и предлага да бъде потвърдена.
Настоящият състав, след като изслуша пледоариите на страните,
запозна се с материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на
проверяваната присъда, констатира следното:
За да постанови ревизирания съдебен акт, първоинстанционният
състав е приел от фактическа страна следното:
Към 16 часа на 15.10.2020 г. подс. С. влязъл в двора към дома на св.
Й., счупил един от прозорците на гаража му, влязъл вътре и взел динамо за
камион и два стартера за такова превозно средство. Натоварил ги на бутаната
до там саморъчно направена количка и се отдалечил. Тъй като гаража бил
включен съм охранителна система, влизането на подсъдимия задействало
алармена система. Св. Й., който се намирал наблизо и бил уведомен за
случващото се, пресрещнал подсъдимия. След като разпознал вещите си в
количката, му предложил да изчакат полиция. При издаването на
полицейските служители, подс. изоставил количката и избягал. Вещите били
върнати на собственика им.
Тази фактология решаващият съд е изяснил чрез анализ на
наличните по делото доказателства. С уговорката, че всъщност динамото е за
трактор, а стартерите за камион и двигател „Перкинс“, въззивния състав
приема, че фактическите положения за обосновани. Изложил е споделяеми
съображения защо отхвърля защитната версия на подсъдимия и е стигнал до
верен правен извод, че той /подс. СВ. Р. СЛ./ е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението „кражба“, което с оглед начина
на извършването, стойността на предмета и личността на извършителя, следва
да се квалифицира по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 7 от НК.
Не са лишени от основания възраженията на защитата срещу
несъответствието на извършените по време на досъдебното производство
2
действия с процесуалните правила. Действително, приобщаването на вещите,
предмет на престъплението към доказателствения материал по делото, е
станало по начин, който не може да се приеме за съответен с разпоредбите на
Закона. Поради намалените процесуални изисквания към качеството на
досъдебното производство, то е проведено по повече от формален начин.
Прокурорът обаче безкритично е приел, че такова разследване е достатъчно за
повдигане на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление.
Самото досъдебно производство е започнало с оглед на
местопроизшествие, прието за първо действие по разследването, извършен от
лице, което не е орган на разследването. Освен че препис на нечетливия
протокол за „оглед“ липсва, е въведена и иновация с екзотичното действие -
съставяне на протокол за „Доброволно пазене“ на различни вещи, между
които и тези, предмет на престъплението.
За разпознаването на лица, което също е с повече от съмнителна
процесуална стойност, не е изготвен фотоалбум. Изготвена е обаче ценова
експертиза, приета за съдебно-оценителна, макар и извършена по време на
досъдебното производство. Видно от съдържанието й, такава експертиза е
била ненужна. Обстоятелствена част в нея липсва, а заключението е
формирано от стойности, посочени като „пазарни цени в търговската мрежа“.
Дори няма яснота, от действащи към момента на вмененото деяние цени ли е
формирана стойността на вещите. Подробности по повод разяснение, каква е
била цената на вещи с неустановен модел, са счетени за ненужни. Цялата
експертиза е с обем, в пъти по-малък от този на приложената към нея справка
декларация за възнаграждение на вещо лице, където цитат на законовото
основание не е пропуснат. Изплащане на това възнаграждение, според
мнението на докладчика по делото е незаконосъобразно. Недопустимо е
нищоправенето, изразено с два реда, да се спонсорира от Държавата.
Подобна констатация е направил и решаващия съд, приемайки, че се
налага извършването на повторна експертиза. Съдържанието е далеч от
разбиранията за съдебно-оценителна, но като краен резултат, не съществуват
съмнения в правилността на заключението.
Посочените от защитата процесуални нарушения безспорно
съществуват, но те не могат да бъдат приети за „съществени“ по смисъла на
чл.249, ал.4 от НПК, на практика игнориращ болшинството процесуални
3
правила за водене на досъдебно производство, нито да бъдат поправени от
съда.
Дори и въпреки това продължило повече от четири месеца срамно
досъдебно производство, за престъпление с фактическа и правна
елементарност, в края на първоинстанционния процес е безспорно доказано,
че подсъдимият С. на инкриминираната дата е извършил кражба на вещи с
определена стойност. И макар, че тази стойност е ниска, деянието е
престъпно, тъй като е извършено чрез разрушаване не прегради, здраво
направени за защита на имот. Съдът е съобразил ниската стойност на
предмета, като изключително смекчаващо обстоятелство при отмерване на
наказателната санкция. Отмерения срок от осем месеца лишаване от свобода
е справедлив, отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и не са
налице основания от допълнителното либерализиране на наказанието.
Случаят не е и маловажен, заради личността на подсъдимия,
характеризираща се с повишена степен на обществена опасност. Ето защо и
заради това, че престъплението е осъществено след осъждането на С. за друго
такова, деянието правилно е прието за „повторно“ извършено.
Законосъобразно е и приложението на чл. 68 ал. 1 от НК. Условието
по чл. 66 ал. 1 от НК, да не върши други престъпления за определен срок, не е
изпълнено от подс. С., поради което следва да изтърпи и отложеното
наказание.
С оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК, настоящият
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260138/30 06 2021 г. на ВнРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4