Р Е Ш Е Н И Е
№
22.01.2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№4558/2014г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.128, ал.1, вр. чл.242, ал.1, по
чл.215, ал.1 и по чл.224, ал.1 от КТ, по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.В.Г.,
чрез адв. П. Д., против ”МОНТИНГ АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от ***, с която се твърди, че страните са се намирали в
трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор, по силата на който ищеца
е заемал длъжността “монтанжик”, като е изпълнявал трудовите си задължения
предимно в чужбина, с основно месечно ТВ в размер на 700лв.. Твърди се, че въз
основа на заповед № 45/08.04.2013г.., на управителя на дружеството, е прекратен
трудовият му договор, по взаимно съгласие. Твърди се, че за периода
01.12.2012-08.04.2013г., ответникът не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение, в размер на
2995лв. твърди се, че не му заплатен и полагащият му се платен годишен отпуск
-9 дни, за м. декември 2012г.в размер на
742,26лв. и 5 дни за м. януари 2013г-в размер на 337,39лв. Твърди се също, че
не му е изплатен и отпуска по болест, използван през м. януари 2013г в размер
на 75,64лв. , както и командировъчни- дневни , за м. декември 2012г., в размер на 552 евро /1026,82лв/, като допълнително посочва, че е
бил в командировка за периода
01.12.-24.12.2012г. в
. Претендира се
и лихва за забава върху главницата по
иска с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, в размер
на 846,02лв., за периода 08.04.2013-09.10.2014г/ до датата на завеждане на
ИМ/. Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника, да му заплати, посочените по- горе суми, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В с.з. на
14.01.2015г,. ищецът, чрез неговият процесуален представител прави изменение на
исковете с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1, по чл.224, ал.1 от КТ, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, чрез тяхното намаляване.
В срока
за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът, ред ув. по реда на чл.50, ал.2
от ГПК, не изразява становище.
В
последното по делото с.з. ищецът прави искане за постановяне на неприсъствено
решение по делото. Съдът намира, че искането е неоснователно, доколкото
постановеното на неприсъствено решение предполага вероятна основателност на
предявените искове, с оглед на представените и събрани по делото доказателства.
По иска с правно основание
чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ.
Видно от представеният трудов
договор, от дата 17.04.2012г, се установява, че страните са се намирали в
трудовоправни отношения, на ищецът е заемал длъжността „ монтажник”, с БТВ в
размер на 700лв., и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Видно от представената заповед №45/08.04.2013г., се установява, че трудовият му
договор е прекратен, на основание чл.325 от КТ. , считано от същата дата.
От заключението по изслушаната по делото ССЕ се установява, че съобразно
представените по делото платежна ведомост и писмо от Инспекция по труда, на
ищецът не е изплатено полагащото му се ТВ за м. декември 2012г., в размер на 799,21лв- чиста сума за
получаване, и за м. януари 2013г- в размер на 331,33лв-чиста сума за
получаване. Вещото лице е установило, че за м. Април 2012г, в платежните
ведомости няма отработени дни. Вещото лице посочва, че в сумата от 799,21лв е
включено ползваният платен годишен отпуск, а в сумата от 331,33лв., е включен
ползван платен годишен отпуск и болничен за сметка на работодателя в размер на
76,64лв. Вещото лице е изчислило и
лихвата за забава върху двете суми, както следва: за сумата от 799,21лв-
неизплатено ТВ за м.-12.2012г, за периода 08.04.2013г. /датата на прекратяване
на трудовия договор/ до датата на ИМ-10.10.2014г, е в размер на 122,60лв.;
лихвата за забава върху сумата от 331,33лв- ТВ за м. 01.2013г. – за същият
период, е в размер на 50,83лв. Както бе посочено по- горе, по делото с протоколно
определение е прието направеното изменение на исковете, досежно техният размер,
до размерът, посочен от ВЛ.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от
КК, за заплащане на ТВ за м. 12.2012г., и м.01.2013г, и лихва за забава върху
сумите, са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ
В заключението си вещото лице е
посочило, че на основание представените по делото доказателства, е установило,
че полагащото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , за пет
работни дни, за календарната 2013г, е в размер на 337,39лв- брутна сума, и 303,65лв-
чиста сума за получаване. Поради това, предявеният иск следва да бъда уважен,
до посоченият размер, с оглед направеното изменения на същия, чрез намаляването
му.
Вещото лице е изчислило и лихва
за забава върху сумата, но съдът не е сезиран с такъв иск.
По иска с правно основание
чл.215, ал.1 от КТ.
В ИМ ищецът твърди, че по време
на действие на трудовият му договор, се
е намирал в командировка, в Кралство Белгия, за периода от сключването на
трудовият си договор/ 17.04.2012г/ до дата 24.12.2012г., като твърди,че само за периода 01.12.2012-24.12.2012г.
не са му изплатени полагащите ме се командировъчни, в размер на 1026,82лв. С
определение № 4585/03.12.2014г, съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта
да докаже, факта,че за посоченият период
е бил командирован, и размер на претенцията си, като изрично му е указал, че не
сочи доказателства за тези факти. По делото, от страна на ищеца, няма представени доказателства за тези факти.
В заключението си, ВЛ посочва, че поради липса на документи- заповеди за командироване
и отчет на командированото лице, не може да изчисли размерът на сумата.
На основание гореизложеното,
предявеният иск с правно основание чл.215,ал.1 от КТ, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Поради изложеното, и както бе
посочено по-горе, искането за постановяване на неприсъствено решение е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 250лв-
държавна такса върху уважените искове, и
сумата от 80лв- деловодни разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 500лв., съобразно на уважените искове.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от КТ, да бъде постановено предварително изпълнение на решението, в частта му
относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д.В.Г.,***,, за постановяване на
неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр.чл.128, ал.1 от КТ, ”МОНТИНГ
АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 799,21лв., съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на ИМ-10.10.2014г., до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ”МОНТИНГ АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 122,60лв., съставляваща
лихва за забава върху главницата от 799,21лв., за периода 08.04.2013г.
-10.10.2014г.
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр.чл.128, ал.1 от КТ, ”МОНТИНГ
АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 331,33лв., съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
януари 2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
ИМ-10.10.2014г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ”МОНТИНГ АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 50,83лв., съставляваща
лихва за забава върху главницата от 331,33лв., за периода 08.04.2013г.
-10.10.2014г.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, ”МОНТИНГ
АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 303,65лв-съставляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на пет работни дни,
за календарната 2013г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на ИМ-10.10.2014г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от Д.В.Г., ЕГН **********,***, против ”МОНТИНГ АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, за
заплащане на сумата от 1026,82лв- командировъчни пари, за периода
01.12.2012-24.12.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ”МОНТИНГ
АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
сумата от 250лв.-държавна такса върху уважените искове и сумата от 80лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „”МОНТИНГ
АНЛАГЕБАУ” ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 500лв- разноски по делото.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, в частта му, с която са уважени исковете по чл.242, ал.1, вр.чл.128,
ал.1 и по чл.224, ал.1 от КТ.
Решението в частта му, с която е
оставено без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение, има
характер на определение и не подлежи на обжалване.
Решението, в частта му, с която е допуснато
предварително изпълнение има характер на определение, и може да бъде обжалвано
с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
В останалата си част РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: