№ 392
гр. София, 16.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600431 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по жалба на адвокат В. П. срещу определение от 5.04.2022г.,
постановено по н.ч.д. № 152/2022 г. на ОС - Кюстендил, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения В. Р. А. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по
н.о.х.д. №5330/2018 г. на СГС.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че
всички предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъдения са налице -
той е изтърпял повече от половината от определеното му наказание, а освен това е дал
доказателства за поправянето си. Посочват се в тази връзка липсата на дисциплинарни
наказания на осъдения, а също и двете му награди. Акцентира се именно върху тях, а
не върху докладите на затворническата администрация, съдържащи констатации и
отрицателно становище за освобождаване. Моли се атакуваното определение да бъде
отменено и да бъде издадено ново, с което молбата на осъдения В.А. за условно
предсрочно освобождаване бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, защото: първо, е подадена в срок- атакуваното
определение е постановено на 5.04.2022 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата
на 12.04.2022г.; второ, изхожда от надлежна страна - адв. П. е упълномощена устно от
осъдения и това обстоятелство е отразено в съдебния протокол от последното
заседание пред окръжния съд, и трето - жалбата е подадена срещу акт, който подлежи
на въззивна проверка в производство по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към делото. Конкретиката в тези факти е следната:
1
С присъда по н.о.х.д. № 5330/2018 г. на СГС осъденият В.Р. Р. е признат за
виновен в извършване на престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 1 от НК -
блудство с две малолетни момичета на 7 г. и на 8 г., като му е наложено окончателно
наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Присъдата е влязла в законна
сила на 1.07.2020 г.
Осъденият е започнал да изтърпява наказанието по влязлата в сила присъда на
същата дата в затвора в гр. ***.
Към момента на издаване на първоинстанционното определение (5.04.2022 г.) от
горното наказание осъденият е изтърпял: фактически 1 година, 9 месеца и 3 дни,
предварителен арест 1 година, 10 месеца и 6 дни, като ведно с работа всичко 3 години,
11 месеца и 24 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 2 години и 6 дни.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в затвора той е
бил награждаван два пъти - на 17.12.2020 г. с "писмена похвала" и на 1.12.2021 г.с
"удължено свиждане за срок от 4 часа".
Със заповед № 209/12.08.2020 г. на осъдения е възложено да изпълнява функции
на дежурен по кухня на 4 група с изпитателен срок от три месеца. По повод
изпълнение на задълженията във връзка с тази работа е и първата му награда. Веднага
след получаване на наградата обаче поведението на осъдения се променило в
негативна насока - не водил на отчет на точната бройка на кухненската посуда, не
изброявал чиниите след храненето на всяка група, не попълвал дневника за проверка на
храната, хигиената и броя на чиниите. Ето защо след неколкократно отправени
забележки относно реда и регламента по време на изпълнение на трудовата дейност
със заповед № 25/19.02.2021 г. на началника на затвора той бил освободен от тази
длъжност.
Със заповед № 132/11.05.2021 г. на началника на затвора осъденият е назначен
като "общ работник по изкопни дейности". След приключването на ремонтните
дейности е преназначен в цеха за производство на подаръчни торбички, намиращ се на
територията на затвора, след което е последвала и втората му награда.
Със заповед №72/31.01.2022 г. на началника на затвора режимът на осъдения е
заменен от "строг" на "общ".
По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият не е бил
наказван дисциплинарно.
Според доклада по чл. 155 от ЗИНЗС първоначалната оценка на риска от рецидив
при осъдения е в ниски стойности от 35 точки с две дефицитни зони - "настоящо
правонарушение" и "умения за мислене". Среден е рискът за вреди за обществото, за
служителите на затвора и на останалите лишени от свобода, което се определя от
тежестта на извършеното правонарушение и настъпилите вредни последици.
Вследствие извършваната с осъдения корекционна дейност в затвора рискът от
рецидив при него е намален, като има постигнат минимален напредък в зоната "умения
за мислене", което е отразено чрез занижаване на точките от рецидив от 35 на 34, т.е. с
един пункт.
Становището на началника на затвора в гр. *** за условно предсрочно
освобождаване е отрицателно. Такова е и становището на ИСДВР. И в двата случая
аргументите са идентични и са свързани с неумението на осъдения да осъзнава
последиците от постъпките си, с неизпълнението докрай на прогресивната система
чрез замяната на режима от "общ" на "лек" и с нуждата корекционният процес по
отношение на А. да продължи.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
2
1. За този състав няма съмнение, че легитимната цел на условното предсрочно
освобождаване е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не
изтърпи в цялост наложеното с присъдата наказание. Институтът, освен че е познат в
редица държава, признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към
труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и
възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване
на процеса на превъзпитание. Предпоставките за приложение на този институт са
посочени в чл. 70 от НК, две са и са кумулативно дадени: първата е фактическото
изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното на осъдения наказание (или на 2/3,
ако се касае за рецидив), а втората - осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне.
2. Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на
осъдения В. Р. А. е налице първата от тези предпоставки, защото той е изтърпял
фактически повече от една втора от наложеното му наказание. Обсъждайки наличието
на тази предпоставка, САС отчита справката на л. 34 от съдебното дело, но и
указанията на ППВС 7/75 година, според което за фактически изтърпяно наказание се
приема времето, в което осъденият е пребивавал в местата за лишаване от свобода,
предварителното задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.
3. Окръжният съд се е доверил на отрицателното становище на затворническата
администрация за приложението на чл. 70 от НК и е направил собствен извод, че в
конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения, т.е.
извел е констатация, че втората предпоставка за предсрочното условно освобождаване
на А. не е налична. Извършвайки пълна служебна проверка на изводите на първата
инстанция, въззивният съд подчертава, че поначало положителните доклади на
затворническата администрация или утвърдителното становище на началника на
затвора не го задължават да освободи условно предсрочно конкретния осъден, както и
обратното - отрицателното им мнение не го задължава да постанови отказ. Противното
- пълното съобразяване със становищата и докладите на пенитенциарните власти, би
обезсмислило съдебното производство, което по характеристиката си е спорно и в
което функцията по преценка на основанията за условно предсрочно освобождаване по
силата на закона е предоставена единствено на съда. Нещо повече - съгласно чл. 439,
ал. 2 от НПК началникът на затвора е страна в това производство, поради което
неговата отрицателна или положителна позиция по въпроса с предсрочното
освобождаване на конкретния осъден, не може да обвърже съдебния състав с
приемането й, както не може да го обвърже позицията на прокурора или на самия
осъден.
4. Разбира се, в преценката си за поправяне съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, защото те са
ангажирани с корекционния процес на осъдения и имат най-преки наблюдения върху
неговото поведение в затвора. Това следва и от разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК,
според която доказателствата за поправяне се установяват от оценката за осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.
Изброяването на последните не означава, че съдът не може да ползва и други
източници на информация за поведението на осъдения, каквито могат да бъдат
характеристиките, писмените или гласни доказателства за участие на лишения от
свобода в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за обществено въздействие или
общественополезни прояви (арг. чл. 439а, ал. 1 от НПК).
5. В конкретния случай отрицателното становище на началника на затвора в гр.
*** и на ИСДВР са възприети от състава на окръжния съд и с тази негова констатация
3
САС се солидаризира. За да го стори, прецени липсата на убедителни данни за
сериозен поправителен процес при осъдения. В тази връзка бяха оценени стойностите
на риска от рецидив при него - 34 точки, които бележат изключително незначително
снижение спрямо първоначалните стойности от 35 точки. Бе съобразено от състава на
САС и обстоятелството, че непосредствено след първата награда за добро изпълнение
на трудовите задължения поведението на осъдения се е променило в негативна насока,
което е станало причина той да бъде освободен от длъжността "дежурен по кухня на 4
група". Не без значение е и това, че престъплението, за което понастоящем А.
изтърпява наказание, е свързано със сексуално посегателство срещу две малолетни
деца. В този смисъл е видно, че една от основните дефицитни зони при осъдения -
умението за мислене, трябва да бъде обект на продължителна корекционна работа,
защото лицето не съумява ясно да дефинира стъпките, които да предприеме за
решаване на проблемите си, нито пък предвижда негативните последици от действията
си. От значение за преценката за отсъствие на сериозен поправителен процес е и
обстоятелството, че времето, в което по отношение на осъдения е прилагана
корекционна работа, не е значително, тъй като в немалка част (около половината)
фактическото изтърпяване на наказанието се дължи на приспадане на периода, в което
А. е бил задържан под стража и е бил под домашен арест, а по това време с него
пенитенциарните власти не са работили. Вън от горното замяната на режима на
осъдения от "строг" на "общ" е станало на 31.01.2022 г., т.е. непосредствено преди
подаването на молбата за условно предсрочно освобождаване на 17.02.2022 г. - срок,
крайно недостатъчен, за да се прецени дали снижението на режима като етап от
прогресивната система дава своите резултати. Следващ етап в тази система е замяната
на режима от общ в лек и последяване на поведението на лицето с оглед
необходимостта от плавен преход и адаптация към живота на свобода и минимизиране
на риска за обществото от рецидив на криминалното поведение.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил награждаван и е
полагал труд. Това безспорно е показател за положителна личностова промяна при
него, но не е достатъчно, за да доведе до предсрочното му освобождаване, защото
липсват други доказателства, от които могат да бъдат изведени еднозначни изводи за
трайното му поправяне.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият В. Р. А. не е
показал дефинитивно поправяне и не е дал убедителни доказателства, че не би
представлявал риск за ново престъпно поведение, поради което не са налице
основанията за неговото условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно
издадено в този смисъл атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 5.04.2022 г., постановено по н.ч.д. № 152/2022
г. на ОС - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. Р. А. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказание „лишаване от
свобода“, наложено му с присъда по н.о.х.д. №5330/2018г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият А., адв. П. и САП.
На основание чл. 441 от НПК ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на осъдения могат да се направят не по - рано от шест месеца от
влизане на определението в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5