№ 20754
гр. София, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110144258 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
242029/25.07.2024 г., с пощенско клеймо 22.07.2024 г. от Г. Н. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адвокат Я. В. К.. АК - Пловдив,
със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. П*, срещу К. П. М*, ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С*, с който са предявени обективно
евентуално съединени осъдителни искове с правна квалификация както
следва:
1. главен иск по чл.145 ЗЗД, с който К. П. М* да бъде осъдена да
заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 20 121.54 лева /двадесет хиляди сто
двадесет и един лева и 54ст./, представляваща сума, дължима на основание
отговорност на поръчителя К. М* към Г. Л. — поръчител, изплатил дълга по
Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД
(настоящо наименование: ББР М* ЕАД) -кредитор, * ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2024
г.) до окончателното изплащане на задължението.
2. евентуален иск по чл.127, ал.2 ЗЗД, с който с който К. П. М* да бъде
осъдена да заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 17 570.38 лева
/седемнадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 38ст./, представляваща
дължимата на ответника, като солидарен съдлъжник, сума спрямо друг
солидарен съдлъжник, изплатил дълга по Договор за кредит №
1
841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД (настоящо наименование:
ББР М* ЕАД) -кредитор, * ЕООД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.12.2019г. е сключен
Договор за кредит № 841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД
(настоящо наименование: ББР М* ЕАД) - кредитор, * ЕООД -
кредитополучател, а Г. Н. Л. и К. П. М* -съдлъжници на основание чл. 121 и
сл. от ЗЗД. С договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя *
ЕООД кредит в размер на 47 800 лева. Сочи, че общият брой размер на
задължението по Договор за кредит № 841 от 09.12.2019г. възлиза на 52711.15
лева, която сума включва главница, лихви, такси и разноски.
Сочи, че Г. Л. е бил управител на кредитополучателя * ЕООД. Към
момента на сключване на договора за кредит, Г. Л. и К. М* са били и
съдружници в дружеството с дялово участие в капитала му 49% за Г. Л. и 51%
за К. М*.
Твърди, че Г. Л., в качеството си на поръчител заплатил сума в размер
на 40243.08 лева, с която погасява изцяло задължението по кредита. Излага
правни доводи, че лицата Г. Л. и К. М* са поръчителите по договора. Твърди,
че като платил задължението по договора в размер на 40 243.08 лева има
правата по чл.145 ЗЗД, а именно да иска от другият поръчител половината от
платеното – 20 121.54 лева. Затова предявява главен иск по чл.145 ЗЗД.
При условията на евентуалност, моли съда ако приеме, че не е налице
поръчителство, моли съдът да осъди ответника да заплати съответната
сумата, на основание, че същата е солидарен съдлъжник. Твърди, че Г. Л. и
К. М* са подписали Договор за кредит № 841/09.12.2019г. като солидарни
съдлъжници. Ето защо твърди, че това което е платено от единият солидарен
съдлъжник трябва да бъде поето между всички по равно, т.е. по 1/3 от цялата
сума по договора 57 711.15 лева, което е 17 570.38 лева. Моли съда да осъди
ответника да плати сумата от 17 570.38 лева, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Посочва следната банкова сметка: IBAN BG94UBBS*
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Оспорва, че задължението, за което отговаря
поръчителя е изискуемо. Твърди, че не е изискуемо. Не оспорва наличието на
договор за попъричтелство, но уточнява, че изискуемостта на вземането е на
05.09.2022 г., а плащането на страна на ищеца на 05.07.2021 г., т.е. 40 месеца
преди падежът на договора. Ето защо счита, че не са налице регресни права,
тъй като първоначалното задължение не е било изискуемо. Твърди, че
кредитът не е бил предсрочно изискуем, за да се плати от ищеца (възражение
за изискуемост). Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен на
основание чл.26 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и добрите нрави. Не
оспорва, че е собственик на дружествени дялове с посочените в ИМ проценти.
2
Твърди, че между страните по делото е налице предварителен договор за
продажба на дружествени дялове от 30.08.2019 г. Сочи, че към датата на
сключване на договора за кредит, дружеството е изцяло под контрола на
ищеца (възражения между съдружници). Твърди, че ищецът нарочно е
заплатил предсрочно сумата, тъй като по този начин ще използва иска по
чл.145 ЗЗД. Твърди, че дружеството е получава финансова подкрепа от ОПИК
и дружеството е притежавало достатъчно средства да погаси кредита преди
датата на плащане на ищеца. Твърди, че дружеството осигурило обезпечение
на кредита по реда на ЗОЗ и е следвало кредитът да бъде обслужен от
залозите, а не от ищеца (възражение за ликвидност на кредита и
кредитополучателя). Твърди, че искът по чл.145 ЗЗД се води неоснователно,
за да се заобиколи закона и ищецът да се обогати неоснователно. Сочи, че
направеното плащане от страна на ищеца е направено в качеството му на
управител, но не и поръчител, като се позовава на т.д. № 1/2020 ОСТК на
ВКС. Прави възражение, че договорът за поръчителство е нищожен на
основание чл.26 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и нарушение на добрите
нрави (възражение за нищожност на договор за поръчителство). При
условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на договора за
поръчителство, поради измама от страна на главния длъжник, чиито
управител е ищецът (възражение за унищожаемост по чл.26 ЗЗД, поради
измама). Моли да се отхвърли главния иск.
По отношение на евентуалния иск, счита, че същият е неоснователен и
недоказан. Не се оспорва, че сумата е получена само от търговското
дружество. Оспорва да е подписал договора като солидарен длъжника, но
признава, че е налице поръчителство от страна на ответника. Счита, че е
оборил презумпцията на чл.127, ал.1 ЗЗД (възражение за размер на
отговорност по чл.127, ал.1 ЗЗД). Твърди, че не е доказано, че средствата са
изразходвани в полза на ответника, нито е получавал дивидент (възражение за
отношения между съдружници). Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), редовно призован не се явява и не
се представлява. Депозира писмена молба. В писмени бележки изразява
становище по основателността на иска.
Ответникът редовно призован за о.с.з., не се явява и се представлява от
адвокат. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение, че
отговорността на поръчителя може да бъде търсена само доколкото главното
вземане е изискуемо, т.е. с настъпил падеж. Прави възражение за злоупотреба
с права. По отношение на евентуалния иск моли съда да го отхвърли, тъй като
солидарният длъжникът не е получил процесната сума.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
3
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 37103/16.09.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-81 от
делото).
Страните не спорят, че на 09.12.2019г. е сключен Договор за кредит №
841/09.12.2019г. между: „М*“ ЕАД (настоящо наименование: ББР М*
ЕАД) - кредитор, * ЕООД -кредитополучател, а Г. Н. Л. и К. П. М* -
съдлъжници на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД. С договора кредиторът е
предоставил на кредитополучателя * ЕООД кредит в размер на 47 800 лева.
Сочи, че общият брой размер на задължението по Договор за кредит № 841 от
09.12.2019г. възлиза на 52711.15 лева, която сума включва главница, лихви,
такси и разноски. Не се спори, че в началната страница на договора Г. Л. и К.
М* са изписани с техните имена като солидарни съдлъжници.
Не се спори между страните, че Г. Л. е бил управител на
кредитополучателя * ЕООД към момента на сключване на договора за кредит,
съдружници в търговското дружество са би и, Г. Л. и К. М*, с дялово участие в
капитала му 49% за Г. Л. и 51% за К. М*.
Не се спори, че съгласно Анекс към Договор за кредит от 05.02.2021 г.,
крайният срок за погасяване на кредита е 05.09.2022 г.
Не се спори, че на 19.02.2021 г. страните са подписали договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, като К. М* продава на Г. Л. своите
дружествени 5200 дялове за 5000 лева. Не се спори, че сумата от 2000 лева е
платена в брой на продавача на 30.08.2019 г., а сумата от 3000.00 лева е
платена при изповядване на сделката на 19.02.2021 г. Продажбата е
обективирана в договор с едновременна нотариална заверка на подписите и
съдържанието на 19.02.2021 г.
Не се спори, че на 05.07.2021 г., Г. Л. изплатил на кредитодателя сумата
4
от 40 243.08 лева по кредита.
Ответникът признава, че е подписал договора като поръчител, но не и
като солидарен съдлъжник.
Спорно между страните остава на какво основание са подписали
договора – като поръчители или като солидарни съдлъжници.
Спорно остава дали ответникът дължи пари, т.е искът дали е
основателен, респективно и до какъв размер е основателен.,
Спорно остава дали договорът за поръчителство е нищожен по чл.26
ЗЗД, поради заобикаляне на закона и нарушение на добрите нрави.
Спорно остава дали договорът за поръчителство е унищожаем по чл.27
ЗЗД, поради измама.
По първата спорно част е налице произнасяне по материалноправния
въпрос как следва да се квалифицира договор за кредит между кредитодател
и кредитополучател (търговско дружество), когато в него са записани имена
на физически лица, които съгласно договора са се задължили да отговарят като
съдлъжник, на основание чл.121 ЗЗД. Следва ли за възникване на солидарната
отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в
договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този
случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло общоприетото тълкуване на
чл. 20 ЗЗД, вкл., постановени по чл. 290 ГПК - решение № 67/30.07.2014 г. на
ВКС по т.д. № 1843/2013 г. на II т.о., решение № 105/30.06.211 г. на II т.о. на
ВКС по г.д. № 944/2010 г., решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011
г. на I г.о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014 г. на ВКС по гр.д. №
6126/2013 г. на IV г.о. Съдът, който следва да се произнесе за съществуването,
съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи
вида на същия. Той се определя от действителното му съдържание -
действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно
точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие
и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори
аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са
неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се
извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед
систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка
една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му,
обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява
обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на
страните преди и след сключването му.
Квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами по
себе си също не са определящи за неговата същност; важни са съдържателните
уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел.
5
При солидарната съзадълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки
съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно
от задълженията не предизвиква отпадане на другите.
При встъпването в дълг едно трето на правоотношението между
кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо
задължение като солидарен длъжник – било по договор между третото лице и
кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в
дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор,
наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен
на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и
солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов
длъжник, за разлика от солидарната съзадълженост, възниква само ако има
главно задължение и отношенията между кредитор, но не е акцесорна на
главното задължение.
Задължението на поръчителя също зависи от съществуването на
главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги
акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и
от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно
основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по
силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си
вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са
приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига
нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично
съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване
на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност,
според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на
конкретните облигационни отношения.
Когато в договор е записано, че едно лице отговаря солидарно с
длъжника, квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами
по себе си не са определящи за неговата същност; важни са съдържателните
уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. Съдът трябва да
изясни конкретното договорно основание за възникване на солидарността, за
да установи какво е действителното съдържание на общата воля и съгласие на
страните и оттук дали тези лица са съдлъжници или е учредено поръчителско
или друго солидарно правоотношение. Задължението е уговорено като
поръчителско в случаите, когато в титулната част на договора за кредит едно
лице е определено като „солидарен длъжник“, но то не е съзадължено с
кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума и от
когото се очаква да погаси кредита. Съществуването на дълга на
6
кредитополучателя е предпоставка за съществуването на задължението на
солидарния длъжник. С отпадането на задължението на кредитополучателя
отпада и задължението на солидарния длъжник, който дължи на собствено
правно основание, а намерението на страните и преследваната от страните цел
е солидарният длъжник да обезпечи изпълнението на главния дълг /така
решение № 213 от 06. 01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС, IV Г.О;
решение № 654 от 08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, II
Т.О; решение № 161 от 20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ Г.О.;
решение № 788 от 15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, ІІ Г.О/.
От представения договор, а и от допуснатата СЧЕ, е видно, че сумата по
кредита е предоставена единствено на кредитополучателя за оборотен капитал
във вр. с одобрени разходи съгласно сключения договор за безвъзмездна
финансова помощ с Министерство на икономиката. Навсякъде в договора при
уреждане на правата и задълженията на страните се споменават
кредитополучател и кредитор, като солидарните длъжници са посочени
единствено във вр. с предвиждане на солидарната им отговорност за
заплащане на всички задължения по договора на кредитополучателя.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема,
че ищецът и ответникът се явяват не съдлъжници по договора по смисъла на
чл.121 и сл. ЗЗД, а поръчители по смисъла на чл.147 ГПК. Това е така,
доколкото същите не са получили никаква част от отпуснатия кредит, същият
е предоставен единствено на * ЕООД целево във вр. с изпълнението на
сключен договор, като единствената функция на страните по делото е да
обезпечат изпълнението на задълженията по договора * ЕООД.
Освен това е безспорно, с оглед изложеното в ОИМ, че ответникът е
подписал договора в качеството си на поръчител.
Съгласно чл.145 ЗЗД, когато няколко лица са поръчителствали за един и
същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се
части. Нормата на закона предвижда възможност на платилия поръчител да
претендира от останалите поръчители припадащата им се част.
Съгласно чл.141 ЗЗД ако неколцина са поръчителствали за един и същ
длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото
задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. По делото не се
установи доказателства, от които да е видно, че поръчителите отговарят за
дробна част от цялото задължение. При това положение се прилага чл.141
ЗЗД, поради което всеки един от поръчителите отговаря за цялото задължение
по процесния договор за кредит. Следователно приспадащата се част е 1/2 от
кредита.
Доколкото в случая поръчителите са двама, то за ищеца е възникнало
правото да претендира от ответницата 1/2 от платеното по договора за кредит.
Доколкото ищецът е заплатил сумата от 40 243.08 лева, то ответникът
дължи половината от нея, а именно 20 121.54 лева.
7
С оглед изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер. Главният иск следва да бъде уважен.
Ето защо К. П. М* следва да бъде осъдена да заплати на Г. Н. Л. сумата
в размер на 20 121.54 лева /двадесет хиляди сто двадесет и един лева и 54ст./,
представляваща сума, дължима на основание отговорност на поръчителя К.
М* към Г. Л. — поръчител, изплатил дълга по Договор за кредит №
841/09.12.2019г. между следните страни: М* ЕАД (настоящо наименование:
ББР М* ЕАД) -кредитор, * ЕООД – кредитополучател с поръчители по
договора – К. П. М* и Г. Н. Л., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.145 ЗЗД.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Възражение за изискуемост
По материалноправния въпрос за дали изискуемостта на главното
вземане е необходима предпоставка за ангажиране отговорността на платили
поръчител срещу другия поръчител е налице произнасяне на ВКС, с което
ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение на въззивния съд. В
този смисъл е Определение № 2451 от 14.08.2023 г. на ВКС по к. гр. д. №
4785/2022 г.
Предпоставките за възникването на вземането по чл. 145 ЗЗД са
предвидени в разпоредбата на закона, като не могат да бъдат разширявани или
стеснявани по пътя на тълкуването, чрез прибавяне на допълнителни
изисквания за възникване на правото или игнориране на предвидени такива. В
цитираната разпоредба като предпоставка за възникване на вземането е
предвидено единствено извършено плащане от някой от поръчителите.
В случаите, когато поръчителят е платил, причините по повод на които е
направило това са без значение за възникване на правото по чл. 145 ЗЗД. С
извършеното от това лице плащане се погасява задължението на главния
длъжник, другите поръчители и на лицата дали реални обезпечения на дълга,
до размера на извършеното плащане, поради което те се считат задължени към
платилото лице. Целта на плащането се определя с оглед конкретната
обстановка и е свързана със солидарното поемане на дълга от поръчителя,
който винаги има интерес да плати за да избегне принудително изпълнение,
натрупване на допълнителни лихви и такси по договора за кредит.
Изтичането на срока по договора за кредит или изпадането на главния
длъжник в забава не е условие поръчителят да изпълни, нито е предпоставка
за възникване на регресното му право по чл.145 ЗЗД спрямо другите
поръчители. За да възникне правото по чл.145 ЗЗД, не е необходимо падежът
да е настъпил. Съгласно чл. 70, ал.2 ЗЗД длъжникът може да плати и преди
срока, стига срокът да не е уговорен в полза на кредитора. От представения по
делото договор не се установи срокът да е уговорен в полза на кредитора, а
има значение за обявяването му за предсрочно изискуем и договорната лихва.
Съгласно чл. 70, ал.3 ЗЗД длъжникът може да плати и преди срока, при
8
лихвоносно парично задължение, каквото е в процесния случай. Ето защо е
неоснователно възражението на ответника, че главното задължение срещу
главния кредитор трябва да бъде с настъпил падеж, за да може поръчителят да
плати главния дълг и възникне правото по чл.145 ЗЗД срещу другия
поръчител. Отговорността по чл.145 ЗЗД не е определена от възникване на
главното задължение. Същото може да бъде неизискуемо, но да е погасена
доброволно от длъжниците. При това положение отговорността по чл.145 ЗЗД
спрямо другите съдлъжници не отпада.
Възражение за ликвидност
Неоснователно е възражението за ликвидност на кредита и
кредитополучателя. Отговорността по чл.145 ЗЗД не изисква главния
длъжникът да има пари, за да може единият от поръчителите да плати.
Отношенията между поръчителите и главния длъжник са предмет на дело по
чл. 143 и чл.146 ЗЗД.
Възражения за нищожност и унищожаемост
По делото не се ангажираха никакви доказателства от страна на
ответника, че договорът за поръчителство е нищожен или унищожаем,
въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК. Ето защо същите са неоснователния.
Неоснователно е възражението за размера на отговорността по чл.127,
ал.1 ЗЗД, тъй като съдът е приел, че става въпрос за отношения по чл.145 ЗЗД.
Възражения между съдружници
Неоснователни са тези възражения. Поръчителство е вид лично
обезпечение на кредит, съгласно което едно лице се задължава солидарно да
отговоря за дълга на друго лице, докато съществува този дълг. При това
положение е без правно значение кой е получил парите по договора за заем.
Без значение за отговорността по чл.145 ЗЗД е това кой е управлявал
дружеството при сключване на договора и усвояване на заема и дали
ответникът е получил част от сумата и дивидент от дружеството. Това са
взаимоотношения между съдружници и се уреждат по правилата на ТЗ и ЗЗД.
Безспорно е, че преди погасяване на кредита едноличен собственик на
капитала на дружеството е ищецът. Но заемът е изтеглен и ползван в период,
когато дружеството е имало двамата съдружници – страните по делото.
Следователно при усвояването на заема и неговото ползване дружеството е
имало за съдружници страните по делото, а при неговото погасяване само
ищеца. Същото е отделено като безспорно. Въпреки, че съдружниците в
търговското дружество е един, то договорът за поръчителство не е
видоизменян, не е променян, поради което е валиден в правния мир. При това
положение, ответникът, въпреки че не е съдружник в главния кредитор, то
остава задължен за задължението му по договора, като поръчител наред с
ищеца.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че между страните
е налице друго такова дело, но за суми от различен договор по оперативна
9
програма, финансиран от ЕС. Това е Решение № 949/20.01.2023 г. по дело
49387/2021 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 1229/01.03.2024 г. по
в. гр. д. № 5718/2023 г. на СГС, което е влязло в законна сила на 03.05.2024 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Същият ги претендира с исковата молба, но не представя
списък.
По делото са налице доказателства за заплатена държавна такса в размер
на 1507.69 (л.7,8 от делото). Налице е доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 2000.00 лева (л.6 от делото).
В о.с.з. ответникът прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема,
че същото не е основателно. Делото е сложно от фактическа страна,
направени са много възражения от ответника и твърдения от ищеца, които
определят правната сложност на делото. За решаване на делото, както и за
изготвяне на ИМ, ОИМ са необходими действия по търсене на съдебна
практиката и формулирани от страните въпроси. Освен това защитаваният
интерес на ищеца е голям и същият се защитава по два иска. Освен това
съгласно действащата преди НМРАВ, претендираната възнаграждение е под
тогавашния размер. Ето защо възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно.
При това положение следва да се признае общ разход в размер на
3 507.69 лева.
Ето защо К. П. М*, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С* следва
да бъде осъдена да заплати на Г. Н. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С* сумата от 3 507.69 лева (три хиляди петстотин и седем лева и шестдесет
и девет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 44258/2024 година на
СРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. М* да заплати на Г. Н. Л. сумата в размер на 20 121.54
лева /двадесет хиляди сто двадесет и един лева и 54ст./, представляваща сума,
дължима на основание отговорност на единия поръчителя К. П. М* към
другия поръчител Г. Н. Л. поръчител, който Г. Н. Л. е изплатил пълния дълг по
Договор за кредит № 841/09.12.2019г. със страни: „М*“ ЕАД (настоящо
наименование: ББР М* ЕАД) – кредитор и * ЕООД – кредитополучател с
поръчители по договора – К. П. М* и Г. Н. Л., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2024 г.) до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.145 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. П. М*, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С* да
заплати на Г. Н. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С* сумата от
10
3 507.69 лева (три хиляди петстотин и седем лева и шестдесет и девет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 44258/2024 година на СРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11