РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330200341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0438-000895 от 26.10.21г.
на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, упълномощен с
МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.19г с което на О. Н. М. ЕГН: ********** с адрес гр.П., ул. М. ет. ...
ап. ... на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени следните
административни наказания: Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП, тъй като
жалбоподателката не владеела български език. С писмени бележки се
представя копие на документ издаден от РФ. По същество се твърди, че е
нарушена процедурата по назначаване на преводач, поради което нарушителя
не е ясно в какво се изразява нарушението му. Иска се отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява,
представлява се от адв. Т..
Административнонаказващия орган – ОД на МВР СЕКТОР ПП, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 10.07.21г г., около 00.50 часа в гр. Пловдив, бул. България - № 113
посока запад- изток, като водач на лек автомобил „БМВ Х 3 3.0 Д“ с рег. №
..., лична собственост О. Н. М. е извършила следното нарушение: управлява
лек автомобил, като при проверка от дл. лице Д. отказва да бъде изпробвана с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARDM-027 за употреба
на алкохол, същата мирише на алкохол. Издаден бил талон за медицинско
изследване № ...
Констатираното нарушение било квалифицирано от св. Д. като такова
по чл.174 ал.3 вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът с бланков серия №
569635/10.07.21г. бил връчен при условията на отказ, удостоверено с подпис
на св. И. Н. с посочен адрес. Талонът за медицинско изследване, бил връчен
срещу отказ на нарушителя, удостоверен с подписа на св. Г. Б., с посочен
адрес.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Д. заявява, че той е
съставил акта и че поддържа същия. В допълнение сочи, че с колегата му
изпълнявали служебните си задължения в близост до бул. България 113.
Спрели л.а. БМВ Х 3, с водач жалбоподателката, като при проверката се
усъмнил, че жената е употребила алкохол, тъй като след отваряне на
прозорец, отвътре замирисало на алкохол. Била поканена за тестване, но
същата направила само няколко пробвания формално, като си личало, че не
иска да извърши пробата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
съответстващи с другите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят М. е
управлявала посочения лек автомобил, т.е. притежавал е качеството водач по
смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че в хода на извършена проверка от органите на
полицията жалбоподателката е отказала да й бъде извършена проверка
с техническо средство „Алкотест дрегер 7510 за употреба на алкохол.
Именно този отказ на М., направен в хода на проверката, е квалифициран от
наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП. Както в
АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на автомобила
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM-0247 за употреба на алкохол. Двете хипотези
на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо
2
средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което,
щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е
налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП за наказването на
водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал
водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, и това деяние правилно е квалифицирано по чл.174, ал.3
пр.1 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно
нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й
наказание. Възражението на защитата, че М. е чужд граждани и е не е била
наясно с констатациите в АУАН, тъй като не е бил осигурен преводач, намира
за неоснователни.
Видно от АУАН нарушителят е с вписани данни за единен граждански
номер ЕН:**********, същият представлява една от основните данни на
гражданската регистрация в Република България по чл.8 от ЗГР, наред с име,
дата, пол, гражданство и фигурира в регистрите на населението. Съгласно
чл.9 ал.5 от с.з. (5) Името на лице, което не е български гражданин, родено
извън територията на Република България, се вписва в регистрите на актове
за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано
в националния му документ за самоличност или в документа за
предоставен статут на пребиваване на територията на Република
България.
При съставяне на АУАН не е постъпило възражение, че същата е чужд
гражданин, невладеещ български език, за да се извърши процедура по
осигуряване на преводач. В случая както АУАН така и НП са отразени данни
от издаден български идентификационен документ. Спазена е процедурата по
чл.43 ал.2 от ЗАНН, при отказ, нарушителя да подпише АУАН, това да се
удостовери със свидетел, чието име и адрес се отбелязват в АУАН, поради
което се счита за редовно връчен.
Съдът намира, че липсват основания да се приеме, че при извършване
на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да
са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от
правоимащ контролен орган, връчен при отказ.
В този смисъл съдебният състав счита, че по преписката е приложен и
събран целият необходим доказателствен материал, въз основа, на който е
установено административното нарушение.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0438-000895 от
26.10.21г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.19г с което на О. Н. М. ЕГН: ********** с адрес
гр.П., ул. М. ет. ... ап. ... на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени
следните административни наказания: Глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4