Р Е Ш Е Н И Е
№ 2035
гр.Пловдив, 06.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
3846/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Хеброс Бус” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Македония“ № 1, срещу наказателно постановление № 36-0000194 от 07.05.2019
г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на
основание чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилния превоз /ЗАвП/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за
нарушение на чл. 30 т.1 от Наредба
№ 2/15.03.2002 на МТС, вр. чл. 6 ал.1 от Наредба Н-3/07.04.2009 г. на МТ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се датата на извършване на
нарушението, квалификацията, под която е подведено и компетентността на
административнонаказващия орган. Възразява се за допуснати съществени нарушения
в хода на административнонаказателното производство, при условията на
евентуалност – че процесният случай притежава характеристиките на маловажен
такъв. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се адв. М., с пълномощно по
делото. По същество излага съображения, че в АУАН и НП не е посочено кога е
извършена проверка на дружеството – жалбоподател, респ. не може да бъде
направен извод дали е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Възразява, че е посочена и
погрешна правна квалификация на вмененото на дружеството нарушение. Поради
изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно уведомена за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител. Преди даване ход на съдебното
следствие от същата е депозирано становище по същество на спора. В него се
излагат съображения, че нарушението е установено по безспорен начин. Посочва
се, че не са депозирани възражения от дружесвтото – жалбоподател по отношение
на съставения АУАН. Правилно, според представителя на въззиваемата страна, е
посочена санкционната норма. Поради изложеното, от съда се иска потвърждаване
на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Свидетелят Г.Д., заемащ длъжността
„***”, извършил проверка на „Хеброс Бус“ АД, с предмет на дейност: обществен
превоз на пътници на територията на Република България и в чужбина. В хода на
проверката същият установил, че водачът К.К., ЕГН: **********, приключил
работния ден на 10.04.2018 г. в 22:03 часа, и започнал работа на следващия ден
– 11.04.2018 г. в 06:35 часа. Свидетелят Д. заключил, че водачът е почивал 8
часа и 32 минути, респ. работодателят му не е организирал труда на водача по
такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията за междудневна почивка
от минимум 9 часа.
Поради извършените констатации
свидетелят Д. съставил АУАН Серия А-2018 № 260178/20.03.2019 г., с който вменил
на дружеството нарушение на чл. 30 т.1 от Наредба № 2/15.03.2002 на МТС, вр. чл. 6 ал.1 от
Наредба Н-3/07.04.2009 г. на МТ. Въз основа на
съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.Д.. Показанията на свидетеля са преки, непосредствени,
и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, поради което
следва да бъдат кредитирани. Така пресъздадената фактическа обстановка се
подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: Пътен лист
Серия ГП-2 № 266913/11.04.2018 г., Пътен лист Серия ГП-2 № 266837/10.04.2018
г., АУАН Серия А-2018 № 260178/20.03.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила и от правна страна:
При извършена служебна проверка на
НП и АУАН съдът намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя, като съображенията за това са следните:
Както в АУАН, така и в НП, не е
посочена датата, на която е установено процесното нарушение от проверяващите
органи при ОО „АА“ Пловдив. Действително, същата не се явява необходим елемент
от съдържанието на АУАН съобразно чл. 42 от ЗАНН, както и от НП – съобразно чл.
57 ЗАНН, но е от съществено значение за преценката за спазването на срока по
чл. 34 ЗАНН. Така, в настоящия случай се посочва, че нарушението е извършено на
11.04.2018 г., а АУАН е съставен почти една година по-късно – на 20.03.2019 г.
Доколкото не е посочено кога е установено нарушението, респ. нарушителят, то
нито за съда, а още по-малко за жалбоподателя, се поражда възможност да направи
преценка за спазването на тримесечния срок за откриване на нарушителя. Не така
щеше да стои въпросът ако АУАН беше съставен в срок от три месеца от извършване
на нарушението. В този случай за съда нямаше да има съмнение дали срокът по чл.
34 ЗАНН е изтекъл, респ. в този случай не е необходимо посочването на датата на
установяването на нарушението. Доколкото обаче разликата в периода от време
между извършването на нарушението и съставянето на АУАН е почти една година и
предвид обстоятелството, че не е посочена датата на установяване на
нарушението, то съдът намира, че несъмнено в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
От правна страна съдът намира, че
несъмнено дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна съставът
на нарушение по чл. 6 ал.2 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., съгласно който дневната почивка може да бъде
намалена до 9 последователни часа най-много три пъти седмично, при условие че
водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края на следващата
седмица. С АУАН и НП на същия обаче е вменено нарушение по чл. 6 ал.1 от
Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., съгласно
който за всеки период от 24 h след края на предходната дневна или седмична
почивка водачът е длъжен да е ползвал дневна почивка от най-малко 11
последователни часа. От обективна страна, в НП е посочено, че работодателят не
е осигурил спазване на междудневна почивка от 9 часа, респ. от фактическа
страна е описано нарушение по чл. 6 ал.2 от Наредбата, а от правна като
квалификация на деянието е посочено – чл. 6 ал.1 от Наредбата. Касае се отново
за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, което ограничава правото на защита
на дружеството – жалбоподател, защото същото е в невъзможност да разбере за
какви факти, подведени под каква правна квалификация, е анагажирана неговата
административнонаказателна отговорност – за неосигурена дневна почивка от 11
часа по чл. 6 ал.1 от Наредбата, или за неосигурена дневна почивка от 9 часа по
чл. 6 ал.2 от Наредбата.
От всичко
изложеното следва, че наказателно постановление следва да бъде
отменено,
доколкото е хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Безпредметно в настоящия случай се явява
обсъждането на въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000194 от 07.05.2019
г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Хеброс
Бус” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Македония“
№ 1, на основание чл. 104 ал. 1 от Закона за автомобилния превоз /ЗАвП/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер от 1000
лева, за нарушение на чл. 30 т.1 от Наредба
№ 2/15.03.2002 на МТС, вр. чл. 6 ал.1 от Наредба Н-3/07.04.2009 г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС