Р Е Ш Е Н И Е
№ 343/10.2.2020г.
Град Пловдив, 10.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесетата година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 3968 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на С.В.Т. *** против принудителна административна мярка по чл.171, т.5 ЗДвП от
13.12.2019 г., наложена от полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР
Пловдив.
Според жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка е незаконосъобразна поради
нарушение на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на
правото му на защита, липса на компетентност на органа, който я е издал, и
злоупотреба с право. Иска се отмяна на принудителната административна мярка и
присъждане на направените разноски.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че автомобилът правилно е бил репатриран,
защото е бил паркиран пред гараж.
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената принудителна
административна мярка, в преклузивния 14-дневен срок от нейното извършване.
Жалбата е срещу принудителна административна мярка, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата
е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 13.12.2019 г. процесният лек
автомобил марка „Хонда“, с рег.№ ******, собственост на жалбоподателя С.Т., е
бил преместен принудително от мястото, на което е бил паркиран в град Пловдив,
ул. „****“ № 4, защото е бил паркиран пред гараж и е правел невъзможно
излизането и влизането в гаража. Тези факти се установяват от докладната
записка на старши полицай М. С. и от снимковия материал, направен преди
преместването.
Представените в
съдебното заседание от страна на жалбоподателя извадки от сайта Гугъл карти не
установяват различна фактическа обстановка. Наличието на висок или скосен тротоар
е факт, който няма правно значение за настоящия спор и за законосъобразността
на оспорената мярка. Т.е., при доказателствена тежест за жалбоподателя да обори
твърдението на административния орган за допуснато нарушение на правилата за
движение такива доказателства не бяха събрани.
От друга страна,
направените преди принудителното преместване снимки категорично установяват, че
другият участник в движението – водачът на автомобила, който се е намирал в
гаража, не може да го напусне и да извърши необходимите маневри за извеждането
на автомобила от гаража точно заради неправилния начин на паркиране от страна
на жалбоподателя.
При тези факти съдът намира, че оспорената принудителна административна
мярка е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението.
Безспорно се установява, че в настоящия случай са били налице
предпоставките на чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП. Процесният автомобил е бил паркиран
в нарушение на правилата за паркиране и престой – чл.98, ал.2,
т.2 ЗДвП, забраняващ престоя и паркирането на платното за движение и на
тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях. Настоящият случай е точно такъв, тъй като е бил
затруднен достъпът до гаража, което ясно и недвусмислено се доказва от
снимковия материал към докладната записка.
Преместването е наредено и извършено от компетентен орган – старши полицай Мануил
С., надлежно упълномощен въз основа на заповед № 18ОА2593 от 06.11.2018 г. на
кмета на Община Пловдив, представляващ собственика на пътя (т.е., улицата, на
която е бил паркиран лекият автомобил, представляваща публична общинска
собственост). В тази заповед държавните служители от сектор „Общинска полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР Пловдив, които могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене без знанието на неговия собственик или на упълномощения водач, са
поименно определени и под № 35 е посочен ответникът М. С.. Т.е., недоказано се
явява възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на
мярката.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
няма право на преценка за необходимостта от прилагането на принудителната
административна мярка, а при констатиране на предпоставките на някоя от
хипотезите на чл.171 ЗДвП е длъжен да приложи съответната мярка, за да осигури
безопасността на движението. Невъзможността на собственика на автомобила, който
се е намирал в процесния гараж, пред който е бил паркирал жалбоподателят, да
напусне гаража и да премине е достатъчно фактическо основание за прилагането на
мярката в настоящия случай.
В производството по прилагане на оспорената мярка не са допуснати такива
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на мярката само на това основание. Доколкото
принудителните административни мерки по ЗДвП имат за цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения, а мярката по чл.171, т.5 ЗДвП цели осигуряване на възможност за
преминаване на другите участници в движението и нейното прилагане почти винаги
изисква бързина и неотложност, общите правила за уведомяване на
заинтересованите лица и за осигуряване на правото им на участие в
административното производство не намират приложение. Съответно не може да се
каже в настоящия случай, че по отношение на жалбоподателя са допуснати такива
съществени процедурни нарушения, които да са ограничили правото му защита или
при липсата на които би се стигнало до неприлагане на принудителната
административна мярка, защото и нарушението на правилата за паркиране и
престой, и невъзможността за преминаване на другите участници в движението са
безспорно установени.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на
делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т., ЕГН
**********,***, против принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП от 13.12.2019 г., наложена от полицай в сектор „Общинска полиция“ към
ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: