Р Е Ш Е Н И Е
№1890
гр. Пловдив, 27 октомври 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря Д. Й., като разгледа
административно дело № 1376 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.21а от ЗЧРБ.
Жалбоподателят -
А.Б., гражданин на Република Турция с ЛНЧ № ***и разрешение за постоянно
пребиваване в Република България № ***, издадено на ***година от МВР Пловдив ,
със съдебен адрес *** Честеменски № 2Б, чрез адв. Ш.оспорва отказ
на влизане в страната № 0125922013828, връчено на 03.04.2022 година,
от Ж.Б.- контролиращ служител на ГКПП
Капитан Андреево Шосе при РДГП - Елхово към ГДГП.
В жалбата по адм. дело № 706 /22г. на
АС Бургас , както и по настоящото дело / л. 31/
от адв. Ш.се твърди , незаконосъобразност на процесния отказ , както и
постановяването му при липса на фактически основания за това.
Ответникът –
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез юк. Самуилова в становище /л.17/ счита подадената жалба за
неоснователна и претендира юк. Възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив- редовно уведомена,
не встъпи в производството.
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес от оспорването, в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът въз основа на приложените по
делото писмени доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.Б. (Atalay Bilsel) - гражданин на Р. Турция
е роден на ***. в Р. Турция , притежава паспорт № ***, изд. на ***. и същият е
с разрешение за постоянно пребиваване в страната от 27,08,2021г. с № *********.
На 03.04.2022 година в 15,08ч. на ГКПП Капитан Андреево- Шосе Ж.Б.в качеството
си на служител на ГКПП Капитан Андреево Шосе при РДГП - Елхово към ГДГП е връчил на
Б. процесният отказ / л. 8/ за влизане в страната с № 739.
В цитирания отказ е посочено , че се
издава на осн. чл. 21а от ЗЧРБ, а като причина за отказа е посочено , че „ е
вписан със забрана за влизане в
страната“.
В съдебната фаза по делото от
ответната страна се представиха множество доказателства , касаещи
компетентността на органа , както и
доказателства за
материално-правните предпоставки за
издаване на оспорения отказ.
На л. 26 е приложено съобщение с №
3875/03,04,22г. до ГД ГП от служител на ГКПП „Капитан Андреево“ с което ги
уведомяват , че на същата дата в
15,10ч. жалбоподателят е пристигнал за влизане
в Р.България и че лицето е предупредено и върнато в Р.Турция на същата дата.
В съобщението е посочено, че за лицето е налице забрана за влизане в РБ
на осн. чл. 21а от ЗЧРБ и писмо с
рег. № 4968/10,03,22г. на ДАНС.
На л. 13 по делото е приложено писмо
с рег. № 4968/10,03,22г. на Председател
на ДАНС , до главен секретар на МВР и на
вниманието на Директор на Дирекция
„Миграция“ в което е посочено че се
издава на осн. чл. 21а и чл. 10, ал. 1,
т. 1 от ЗЧРБ .
Съдът от правна страна следва да изложи следното:
Законодателят в чл. 21а от Закон за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е предвидил, че МВР, МВнР, председателят
на ДАНС или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват
чужденци в информационния масив на нежелани в страната чужденци при наличието
на основанията по чл. 10 ЗЧРБ, а условията и редът за поддържане и
актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от МВР, МВнР и
председателя на ДАНС.
В настоящият случай, видно и от цитираното по
горе писмо с рег. № 4968/10,03,22г. на
Председател на ДАНС , до главен секретар на МВР и на вниманието на Директор на Дирекция „Миграция“ се
установява , че горното е сторено и Б. е
включен в информационен масив на ДАНС, и
впоследствие е уведомена системата на МВР и Дирекция „Миграция“.
От фактическа и правна страна остана необорено от жалбоподателя , че Б. е вписан със забрана за влизане в страната в
информационния масив на нежеланите в страната чужденци, поради наличието на
основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно писмо per. № М-4968/ 10.03.2022
г. на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
В случая на проверка за
законосъобразност подлежи процесния отказ от 03,04,22г. и съдът следва да установи , дали
отказа за влизане в страната е връчен на
жалбоподателя, дали е правилен, законосъобразен и мотивиран.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства съдът приема , че оспореният отказ за влизане в страната е
издаден от компетентен орган - служител при ГКПП Капитан Андреево при ГПУ -
Свиленград - Ж.Д.Б. - старши полицай в 02 група на ГКПП Капитан Андреево, който
е бил на смяна, видно от представения дневник за разхода на състава на дежурната
смяна за времето от 08:00 до 20:00 часа на 03.04.2022 г. . Няма спор , че
Байнов е осъществил гранична проверка на
Б..
Оспореният отказ е издаден в
предвидената от закона форма, от материално и териториално компетентен орган -
контролиращ служител на смяна в ГКПП - Капитан Андреево.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗЧРБ,
чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не
се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва
единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част
"Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за
режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници (OB, L
105 от 13.4.2006 г., стр.1). Тази норма определя както компетентността на
органа за издаване на акта, така и формата на издаването му. Съгласно същата,
като компетентни да издават откази за влизане в страната са определени органите за граничен контрол, а формата за
издаване на акта е писмена - единен стандартен формуляр.
В настоящият случай, служителят на
„Гранична полиция“ е извършил гранична проверка, в изпълнение на гореописаните
разпоредби и след проверка в интегрираната информационна система на МВР е
установено, че жалбоподателят - гражданин на Р Турция е въведен, като лице със
забрана за влизане в РБ, на основание чл.21а от ЗЧРБ, писмо peг. № М- 4968/ 10.03.2022
г. на ДАНС, със системна дата на въвеждане на сигнала от 15.03.2022 г. 12:13ч. и срок до 09.03.2032 г., със служба
инициатор ДАНС, видно от приложените по делото / л. 26-27/ съобщение и извадка.
При връчването на отказа са били
налице материално-правните предпоставки за издаването му , както и при
връчването му не са нарушени правата на жалбоподателя, което налага отхвърлянето на жалбата , а съобразно
изхода на спора на ответната страна следва да бъде присъдено и претендираното юк. Възнаграждение
в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Б., роден на ***. в
Р. Турция, притежаващ паспорт № ***, изд. на ***. гражданин на Република Турция с ЛНЧ № ***и
разрешение за постоянно пребиваване в Република България № ***, издадено на ***година
от МВР Пловдив , със съдебен адрес *** ***срещу
отказ на влизане в страната № 739, връчен на 03.04.2022 година, от Ж.Б., служител на ГКПП Капитан Андреево Шосе при
РДГП - Елхово към ГДГП.
ОСЪЖДА А.Б., роден на ***. в Р. Турция, притежаващ паспорт
№ ***, изд. на ***. гражданин на
Република Турция с ЛНЧ № ***да заплати на ГД „ГП“ – София юк. Възнаграждение в
размер на 80 ( осемдесет ) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: