Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на седми
декември
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 12891 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 2140 от 12.02.2018 г. по описа на СИС при Софийския
районен съд, подадена от Национална
агенция за приходите – Централно управление (НАП), чрез
юрисконсулт Р.Ц.– взискател по изпълнително дело № 20141110430007 по описа на
държавен съдебен изпълнител (ДСИ) В. Т., 4-то отделение, 25-ти
участък на СИС при Софийския районен съд, срещу
Постановление от 12.12.2017 г. за прекратяване на посоченото изпълнително дело,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се изтъкват доводи за
неправилност на атакуваното Постановление. На първо място се сочи, че актът на ДСИ
не бил надлежно изготвен съгласно изискванията на чл. 433, ал. 1 ГПК. На
следващо място поддържа, че неправилно от ДСИ Т. е прието, че е изтекла
изпълнителната давност, тъй като взискателят НАП изпратила писмо, с изх. №
11.03.107 от 03.11.2015 г., заедно с платежно нареждане за заплащане на
държавните такси по делото, за имуществено проучване на длъжника “А.”ООД. В
тази връзка счита, че това действие съставлявало искане за извършване на
изпълнителни действия. Искането е обжалваниото Постановление да бъде отменено.
Длъжникът “А.”ЕООД не е подал
възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК по така депозираната жалба.
ДСИ Виолета Т. е изложила мотиви по обжалваните
действия,
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е
допустима, но неоснователна.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
лице, легитимирано да обжалва и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разгледана по същество жалбата
на взискателя НАП е неоснователна, като съображенията на съда за това са
следните:
Съгласно дадените с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, давността в
изпълнителното производство се прекъсва многократно – с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител. С цитираното Тълкувателно решение примерно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността: налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране вместо плащане,
извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т.н.
до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В процесния случай, по изпълнителното дело с № 20141110430007 по описа на ДСИ В. Т.,
4-то отделение, 25-ти участък на СИС при Софийския
районен съд, единствените, годни да прекъснат 2-годишната изпълнителна давност
действия, са наложените запори (л. 10 и следващите от изпълнителното дело) по
посочените от взискателя НАП банкови сметки на длъжника. Последното запорно
съобщение (л. 18 от изпълнителното дело), е получено от третото задължено лице –
“А.Б.Б.”АД, на 24.02.2014 г. От следващия ден – 25.02.2014 г. е
започнала да тече новата 2-годишна давност, в рамките на която до 24.02.2016 г. ( вкл.) за взискателя е съществувала процесуалната възможност да поиска изпълнително действие и по този начин
да препятства изтичането на срока, предвиден в текста на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Във връзка с приетото следва да се изясни, че запорът се счита наложен само
с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение
от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450,
ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.
Съображенията на жалбоподателя, че подавайки
молба (л. 47 от изпълнителното дело), ведно с платежно нареждане от 27.10.2015
г. (л. 49 от изпълнителното дело) за платените държавни такси за имуществено
проучване на длъжника, е извършил годно
да предотврати изтичането на срока действие, са неоснователни. Искането на взискателя, за да спре течението на изпълнителната
давност, следва по своето съдържание да е насочено към извършване от съдебния
изпълнител именно на такова действие, което да се характеризира като
изпълнително, а оттам и като прекъсващо 2-годишната давност. В тази връзка,
както се посочи и по – горе и съобразно със задължителните указания на ВКС,
дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, имущественото
проучване на длъжника не съставлява изпълнително действие и не
прекъсва давността.
При тези данни е видно, че т. нар.
изпълнителна давност е била прекъсната за последно с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице – “А.Б.Б.”АД на 24.02.2014 г. и към датата
на постановяване на атакуваното Постановление от 12.12.2017 г. е била изтекла.
Следователно, правилно ДСИ Т. е констатирала настъпилата перемпция и
изпълнително дело № 20141110430007 е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
По изложените съображения атакуваното Постановление от 12.12.2017 г.
на ДСИ В.Т., с което е прекратено като перемирано изпълнително дело №
20141110430007, е правилно, а жалбата на взискателя НАП се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Не са предявени претенции за
разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба, вх. № 2140
от 12.02.2018 г., подадена от Национална
агенция за приходите – Централно управление – взискател по изпълнително
дело № 20141110430007 по описа на ДСИ В. Т., 4-то отделение, 25-ти
участък на СИС при Софийския районен съд, срещу
Постановление от 12.12.2017 г. за прекратяване на посоченото изпълнително дело,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.