Решение по дело №2857/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720102857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1685

гр. Перник, 30.10.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02857 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния си представител юрк. Милена Симеонова срещу К.Г.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество  сумата от общо 1486, 49 лева, от котио сумата от 749,89 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 21.10.2014 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, за сумата от 59,31 лв. /петдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 31.05.2015 г. до 06.08.2015 г., за сумата от 218,12лв. /двеста и осемнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 06.06.2015 г. до 06.08.2015 г., за сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/, представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания, дължима за периода от 06.07.2015 г. до 06.08.2015 г., за сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща такса разходи за дейността на служител по събиране на просрочените задължения, за сумата от 259,17 лв. /двеста петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.10.2015 г. до 04.12.2018 г., вкл. за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по  ч. гр. д. №*****/***8г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №6547/07.12.2018 г.

            В законоустановения срок,  ответникът К.Г.П., с ЕГН: **********,  не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед №6547/07.12.2018 г.  по ч. г. д. №08645/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.

 

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в  заповедното, така и в исковото производства.

Съдът намира, че ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство.  Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото, като е представил списък по чл. 80 ГПК /стр.45 от делото/. Витдно от списъка се претендират държавни такси в исковото и заповедното произовдство в размер на по 29, 73 лева, както и юк възнаграждение в размер на 50 лева в заповедното, и 350 лева в исковото производство. Съдът намира, че досежно държавните такси следва да се присъдят съответните суми. Що се отнася обаче до претенцията за юк възнаграждение, то съдътна основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 159.46,  която и следва да му бъде присъдена.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4  срещу К.Г.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от  общо 1486, 49 лева, от котио сумата от 749,89 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 21.10.2014 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, за сумата от 59,31 лв. /петдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 31.05.2015 г. до 06.08.2015 г., за сумата от 218,12лв. /двеста и осемнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 06.06.2015 г. до 06.08.2015 г., за сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/, представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочените вземания, дължима за периода от 06.07.2015 г. до 06.08.2015 г., за сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща такса разходи за дейността на служител по събиране на просрочените задължения, за сумата от 259,17 лв. /двеста петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.10.2015 г. до 04.12.2018 г., вкл. за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по  ч. гр. д. №*****/***8г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №6547/07.12.2018 г.

                        ОСЪЖДА К.Г.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от   159.46 лева, представляваща направените по заповедното и исково производства разноски  за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

СЛЕД влизане на решението в сила ч .г. д. №*****/***8 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.

 

 

 

                 Вярно с оригинала:С.Г.                РАЙОНЕН СЪДИЯ: