РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. гр. Лом, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620102262 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2005г. ответницата Ц.Б.М. е
сключила с „Юробанк България" АД споразумение за издаване на кредитна
карта „EUROLINE", по силата на което картоиздателят, "Юробанк България"
АД, се задължава да издаде кредитна карта и поддържа по сметката,
обслужваща дълга, лимит в размер на 700 лв. По своята същност този договор
е договор, сключен при общи условия, с които заемополучателят декларира,
че се е запознал, поради което и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗЗД са
обвързващи за него.
Характерно за този вид кредитиране е, че картодържателят избира кога
и по какъв начин да го ползва. Ако се възползва от кредитирането, то за него
възниква задължение за връщане на сумата. На основание чл. 11 и чл.12 от
ОУ на картоиздателя заплаща и лихва.Картата може да бъде получена само
лично от картодържателя, като получаването й се удостоверява с
подписването на протокол.
При забава на дължимо плащане кредиторът начислява обезщетение за
забава. За поддържането на кредитната карта и покриването на разноските,
свързани с това, се дължат такси, чиито размер и основание са посочени в
ОУ.
Ответницата е обслужвала дълга си, като последната вноска е на
14.02.2017г., след което преустановила обслужването на заема.
На 30.03.2021г. банката е обявила вземането за предсрочно изискуемо,
1
изпратила на ответницата уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост , ведно с пощенска разписка, връчена на член от семейството й.
В резултата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
остава непогасена от страна на ответницата следните суми: 558,23лв.
главница, 140,37 лв. договорна лихва за времето от 14.03.2017-30.03.2021г.,
118,58-мораторна лихва от 14.03.2017-12.03.2017г., 765,44 лв.-такси.
В защита на интереса си „Юробанк България" АД депозирали заявление
на основание чл. 417 от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 1079/2017 г. по
описа на ЛРС , е издадена заповед и постановено незабавно изпълнение. След
връчване на заповедта длъжникът подал възражение – че вземането е
погасено по давност, което обуславя и правния интерес от предявяване на
настоящия иск.
С оглед на изложеното се прави искане съдът да признае за установено,
че Ц.Б.М. дължи на „Юробанк България" АД, ЕИК *********, сумите :558,23
лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането; 140,37 лв. договорна
лихва за периода от 14.03.2017 г. до 30.03.2021 г.;118,58 лв. мораторна лихва
за периода от 14.03.2017 до 12.03.2020 г.;765,44 лв. такси за периода от
14.03.2017 г. до 17.05.2021 г.;
Претендира за присъждане на съдебни и деловодни разноски.
В законния срок е постъпил отговор от ответника, който заявява, че
счита иска за неоснователен.
Отрича да е подписвал заявление за издаване на процесната кредитна
карта. От друга страна оспорва и факта,че ищеца се позовава на предсрочна
изискуемост, тъй като видно от представеното копие на известието, същото е
получено не от нея, лично, а от член на семейството й.
Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност, по
отношение на цялата искова претенция.
С оглед всичко изложено моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да
му присъди направените по делото разноски, включително и за адвокат.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1079/2021г. на ЛРС, по заявление с
вх. № 383/2021г. депозирано от „Юробанк България” АД на осн. чл. 417 от
ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 75/31.05.2021г. против длъжника Ц.Б.М. за сумите предмет на настоящия
иск, а също и за сумата 391.65 лева разноски включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ищеца за установяване на вземането му са представени:
заверени копия на Заявление - договор за издаване на кредитна карта от
30.06.2005г. „Общи условия за издаване и ползване на кредитни карти
2
„EUROLINE”, уведомление за обявената от банката предсрочна изискуемост,
ведно с пощенската разписка .
За установяване на изложените в исковата молба твърдения ищецът е
представил копия от горецитираните писмени доказателства, като в
заявлението-договор за издаване на кредитна карта е посочен адрес за
кореспонденция, отговарящ на адреса на ответницата. Също така видно от
процесното заявление-договор е посочен и съпруга на ответницата-С.П.П.,
който е получел уведомителното писмо на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост и съдът счита, че с изпращането му ответникът е
надлежно уведомен.
От заключението на допуснатата по делото съдебно – икономическа
експертиза, прието като обосновано и законосъобразно се установи, че :
С подписване на заявление-договор за издаване на кредитна карта от
30.06.2005г. банката е предоставила на ответницата
кр.карта“EUROLINE“ с лимит 700 лв.
Съгласно ОУ месечната й вноска за възстановяване на задължението е в
размер на 18,5% от усвоената сума, в т.ч. и таксите по обслужването
През периода на обслужване на картата са теглени суми в различен
размер, според наличностите в картата, респ. са внасяни.
Последната вноска е била на 14.02.2014г., след което е прекратено
обслужването на кредитната карта.
При така установените фактически обстоятелства и като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от
правна страна следното :
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск за установяване
на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за
изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и с ограничен предмет - само
до установяване съществуването на изискуемо вземане по 4 издадена заповед
за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.
В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: издадена заповед за изпълнение;
подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК (Ч. залепване на
уведомление) и спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от
предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното
производство (ЧГД № 224/2019 г., по описа на ЛРС документи.
В настоящият случай съдът намира, че предявеният иск с основание чл.
422 от ГПК е основателен и доказан в частта му, касаеща дължимата
главница в размер на 558.23 лева, ведно със законната лихва.
За прецизност, следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението
на пълномощника на ответницата, че ищеца е този който е следвало да поиска
съдебно-почеркова експертиза, за да се установи, дали подписа положен в
заявлението-договор за издаване на кр.карта е на ответницата. В случая
тежестта на доказване е на ответницата и тя е тази, която ще се ползва от този
факт. Поради което съдът намира, че подписа е на ответницата.
3
От друга страна, тъй като ответницата се позовава на изтекла в нейна
полза погасителна давност. В настоящият случай по отношение на
главницата, следва да е изтекъл петгодишен срок, което не кореспондира с
доказателствата по делото. Предсрочната изискуемост е обявена на
14.02.2017г., а за плащанията по отношение на главницата/ които не са
периодични плащания /, то за тях важи петгодишен срок. Заявлението по
чл.417 ГПК до съда е подадено на 28.05.2021г., т.е. преди да е изтекъл
петгодишния срок.
По отношение на претендираните лихви, следва да се приложи
института на кратката тригодишна давност, защото те са периодични
плащания, т.е. в тази част иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претендираното заплащане на такси искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен .Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума,
дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя, а общ разход по кредита, според т. 1 ДР на
ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая в договора е
посочен фиксиран лихвен процент по заема – 18,5 %. Упомената е само
общата сума, дължима от заемателя - 700,00 лв.
Както в заявлението по чл.417 ГПК, така и в ИМ липсва яснота относно
конкретните параметри на общо дължимата сума. Не е ясен размерът на
таксите, а именно: дължимата такса за обслужване на кредит, такса за
ползване на кредит в брой, такса за ползване на кредит над кредитния лимит,
т.е. как е формирана сумата от 765,44 лв. и не става ясно какви разходи на
кредитора покрива.
При посочените данни и на основание чл. 22 ЗПК съдът намира, че
процесният договор за кредит е недействителен – поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (в редакцията му в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
При този изход на спора и двете страни си дължат разноски,
съгл.чл.78,ал.1 и 2 ГПК, като ищеца следва да плати на ответницата, сумата
от 150,00 лв., а ответницата на ищцовото дружество 615,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Ц.Б.М. с
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК
********* чрез пълномощника си адв. С.З., на основание Договор за издаване
на кредитна карта“EUROLINE“ от 30.06.2005г., сумата от 558,23
лева/петстотин петдесет и осем лева и двадесет и три ст./ - главница, ведно
със законната лихва считано от 28.05.2021г., за което е издадена Заповед за
изпълнение № 75/31.05.2021г. по ч. гр. д. № 1079/2021г. по описа на ЛРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
********* против Ц.Б.М. с ЕГН **********, с основание чл. 422 от ГПК, за
установяване съществуването на вземане за сумата от 140.37лева - договорна
лихва за периода 14.03.2017г. – 30.03.2017г., 118,58 лв. – мораторна лихва за
периода от 14.03.2017г. до 12.03.2020г. и за такси за периода 14.03.2017г. до
17.05.2021г. в размер на 765,44 лв. по Договор за издаване на кредитна карта
„EUROLINE“ от 30.06.2005г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ц.Б.М., чрез адв. Н.А. ДА ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, чрез адв. С.З. сумата от 615,00лева/шестстотин и
петнадесет лева/ разноски направени в заповедното и исковото производство,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Б.М. сумата от 150,00лв./сто и петдесет лева/, разноски,
съобразно отхвърлената част на иска.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5