Р Е Ш Е Н И Е
№896/5.3.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9663 по описа на Варненски районен съд за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 41906 от 20.06.2018 г. от И.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу „А.ф."ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да:
-
осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 330.00 лв., представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода 05.04.2018 год. - 14.04.2018
год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 20.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението;
-
осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2.94 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 330.00 лв., за периода 20.05.2018 год. -
20.06.2018 год.;
-
признае
за незаконно и отмени прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца,
извършено със Заповед № 6399/ 20.04.2018 г.;
-
възстанови
ищеца на заеманата преди прекратяването длъжност -„*-*";
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1020.00 лева, представляваща обезщетение за времето, за което ищецът е останал
без работа, поради уволнението, за периода 20.04.2018 год. - 20.06.2018 год.
Претендират се и
извършените разноски.
В исковата и уточнителната молба се излага, че на 04.04.2018
год. между страните е сключен трудов договор със срок на изпитване - 6 месеца,
считано от 05.04.2018 год. (датата на започване изпълнение на работата), по
силата на който ищецът е назначен на длъжността „* *.“ Уговорено е 8 - часово
работно време, сумирано до 56 часа седмично, до 12 часа на работна смяна, 20
дни платен годишен отпуск. Брутното трудово възнаграждение е 510 лв., а нетното
- 330 лв. Независимо от длъжността, на която е назначен, ищецът е изпълнявал и
функциите на касиер на обекта. В тази връзка, е обвинен от работодателя за
констатирана липса в оборота, в размер на 40.00 лв. Твърди, че няма отношение
към липсата. Уведомен е от работодателя, че следва да възстанови липсващите
средства, като бъде дисциплинарно уволнен или да подпише заповед за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Подписал е споразумението
под страх от наказателно преследване. На 20.04.2018 год. на ищеца е връчена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, с посочено основание - чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът не е изразявал съгласие за прекратяване на
правоотношението, а и бил принуден от работодателя.
В първото по делото заседание, процесуалния представител
на ищеца релевира съображения за нищожност на заповедта на прекратяване на трудовото
правоотношение поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Твърди, че трудовия договор е прекратен при
условия на заплашване, крайна нужда и явно неизгодни условия.
В съдебно заседание, проведено на 29.01.2019 год., ищецът
разяснява, че е подписал предоставен от служител на работодателя документ, след
което е получил парична сума, за отработеното до момента. Излага, че е
посъветван да подпише представения документ, в предвид установена липса на
оборотни средства. Пред воден от него свидетел (неговата майка) служител на
работодателя е заявил, че не липсващата сума вече не се претендира от ищеца.
Ответникът
- „А.ф.“ ООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
подробни съображения за неоснователност на исковете, като твърди, че
правоотношението е прекратено въз основа на заявление от ищеца. Оспорва
твърденията за оказана принуда за подписване на заповедта. Възразява и срещу
твърденията на неизпълнение на задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, като сочи че всички трудови възнаграждения са погасени. В
условия на евентуалност, релевира възражение за прихващане със сумата от 26.84
лв. - изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Отправя
искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно
от приобщения на л. 4 трудов договор № */* год., между „А.ф.“ ООД и И.П.Т. е
съществувало трудово правоотношение, считано от 05.04.2018 год., по силата на
което последният е заемал длъжността „* *“ в ответното дружество. Договорът е
сключен със срок за изпитване – 6 месеца, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510.00 лв. Уговорено е еднократно изплащане на
трудовото възнаграждение, след 20- то число на месеца, следващ предходния
месец.
Със заявление от 20.04-2018 год. от И.П.Т.
е отправено искане до управителя на „А.ф.“ ООД, за освобождаване от заеманата
длъжност, считано от 20.04.2018 год.
Със Заповед № 6399/
20.04.2018 год., издадена от К. А. Х. – управител на „А.ф.“ ООД, е
прекратено трудовото правоотношение с И.П.Т.
на длъжност „* *”. Като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено – „по взаимно съгласие на
страните“. Със заповедта е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение по
чл. 224 КТ – за 1 ден.
Видно от направеното отбелязване, заповедта
е връчена на работника на 20.04.2018 год.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е декларация от И.П.Т., обективираща изявление от последния за липса
на финансови претенции спрямо „А.ф.“ ООД, а също и че са му изплатени всички
дължими възнаграждения – трудови възнаграждения, платен годишен отпуск,
болнични, обезщетения и др.
Видно от представения на л. 50 фиш, за
м. април 2018 год., на И.П.Т. е начислено трудово възнаграждение в размер
217.42 лв., като след направените удръжки от 42.74 лв., определената сума за
получаване е 174.68 лв. Документът съдържа подпис на служителя срещу
определената сума.
Приобщен е на л. 51 болничен лист,
съгласно който на И.П.Т. е предписано домашно лечение, в периода 15.04.2018 г.
– 19.04.2018 год.
От заключението на
вещото лице П.И., по изготвената в хода на процеса съдебно – икономическа
експертиза, се установява следното: по ведомост при работодателя, начисленото в
полза на ищеца нетно трудово възнаграждение е в размер на 174. 68 лв.; брутното
трудово възнаграждение на ищеца, за периода 05.04.2018 г. – 14.04.2018 г., е
408.00 лв., а нетното такова е 322.24 лв.; обезщетението по чл. 224 КТ за същия
период е 26.84 лв.; размерът на обезщетението за времето, през което ищецът е
останал без работа, поради уволнението, за периода 20.04.2018 г. – 20.06.2018
г., е 1037.89 лв. Вещото лице не констатира извършване на плащания на трудови
възнаграждения от страна на работодателя.
За изясняване на спора от фактическа
страна в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Е. В. А., С. З. Р. и Г. А. Й..
В показанията си свид. А. излага, че в
началото на м. април (между 3- ти и 5- ти) ищецът е назначен на длъжност *-* в
„* *“. Практиката в предприятието е за провеждане на10- дневно обучение на
новопостъпилите служители в звената „*“, „*“ и „*“. Всички служители работят на
*, в *та и на *. Ищецът също е работил на *. Не и е известно за установена
липса на пари, по време на работа на ищеца на *. И.Т. е работил само около 3 –
4 дни, на четвъртия ден не е явил на работа, не се е обадил. Свидетелката
твърди още, че след още два – три дни, ищецът е депозирал заявление за
напускане, което тя също е прочела, като не и е известно ищецът да е
принуждаван за това. Известно е и, че управителката на обекта няколко пъти е
правила опити да се свърже с ищеца (по телефона, чрез съобщения), за да му
изплатят възнаграждението. Обектът е посетен от майката на ищеца, с настояване
тя да получи дължимата сума. В последствие, ищецът е посетил обекта,
придружаван от майка си, управителката е излязла и сумата му е изплатена в
автомобила, с който е дошъл.
В показанията си свид. Р. излага, че от
м. април е управител на обекта на „* *“ на * *. Познава И.Т., работил е във
фирмата за 3 – 4 дни, и след това не се е появил. Назначен е на длъжността „*-*“.
Разяснява, че в периода на обучение всички сектори в обекта- в *, на *. Не и е
известен спор между тях относно липсващи средства от *та. Свидетелката е
правила многократни опити да се свърже с ищеца, с цел уточняване на ситуацията.
Два дни по – късно, служители в обекта я информирали да представен от ищеца
болничен лист, ведно с ръкописно изготвена молба за напускане. След многократни
опити за контакт, е проведен разговор с Т., при който той е изразил желание за напускане,
без да споделя мотивите за това. Молбата, по утвърдена от дружеството бланка, е
подписана от ищеца пред свидетелката.
В показанията си свид. Й. излага, че
ищецът е работил в „А.ф.“ ООД. От ищецът и е известно, че причина за напускането
му е конфликт с касиер, поради липсващи средства от оборота. Изискали от Т.
възстановяване на липсващите средства. Изразява предположение, че това е
причината за напускането му. По думи на ищеца, служители на фирмата са му
казали, че след като не е съгласен с липсата, да напусне по собствено желание.
Не и е известно за поставено условие за напускането, а също и дали ищецът е
имал желание за това. Заедно са отишли до обекта, управителката е излязла,
предала му е парите, казала е, че няма претенции към него.
Така установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединение искове, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
По иска за присъждане на трудово
възнаграждение, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на
валидни трудово правни отношения между страните в процесния период, от които е възникнало
основание на заплащане на претендираното възнаграждение.
В тежест на ищеца е ответника, е да установи възраженията си,
в т. ч. и погасяване на задължението.
Между страните липсва спор, че
считано от 05.04.2018 год. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд в търговски обект на
ответното дружество, при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение от 510.00 лв.
Извън хипотезата на ползване на платен годишен
отпуск, при непълно отработен месец, в рамките на който е настъпило
прекратяване на правоотношението, работодателят дължи възнаграждение за
прослужените дни. За процесния период 05.04.2018 год. – 14.04.2018 год.
отработените дни са пет. Този извод се налага, с оглед данните, съдържащи се
във фиша, приложен на л. 50, изнесени от експерта такива (Приложение № 1 към
ССч.Е), а и с оглед гласните доказателства, събрани посредством показанията на
свид. А. и Р.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като на
последователни и вътрешно логични, кореспондиращи по между си, а с останалия
доказателствения материал по делото, като депозирани от лица с преки и
непосредствени впечатления относно изнесените факти. Представеният на л. 50
документ съдържа подпис на ищеца в долния десен ъгъл срещу сумата за
получаване. Настоящият състав приема, че с подписът си
положен във фиша, работинъкт не само удостоверява, че е получил изписаната сума (в случая 174.68 лв.), но и че е
съгласен начина на нейното формиране от работодателя описан по –
горе, в т. ч. брой отработени дни, начислени обезщетения, направени удръжки. Съдът не кредитира експертното заключение в
частта, с която е определен дължимият размер на нетно и брутно трудово
възнаграждение (т. 2 и 3), до колкото при изготвяне на същото не са съобразени
броят на действително отработените дни. Като противоречащо с доказателствения
материал по делото, а и на изявленията на самия ищец, решаващият състав не
кредитира ССч.Е и в частта по т. 4. Както бе посочено по – горе, представения
от работодателя фиш за м. април, представлява
частен документ, а с подписа си ищецът са
удостоверил неизгоден за себе си факт (извършено плащане от ответника), поради което и същите се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Освен от писмените доказателства, изводът за извършено от работодателя
погашение се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
които еднозначно сочат към плащане, осъществено от управителя на обекта към
ищеца, в паркиран в непосредствена близост автомобил. В този смисъл са и
твърденията на ищеца, изнесени пред съда в съдебното заседание, проведено на
29.01.2019 год.
В предвид изложеното, се налага извод за извършено плащане от работодателя
към служителя на следващите му се трудово възнаграждение и обезщетения, в срока
определен в трудовия договор.
Изложеното
обосновава извод за неоснованелност на претенцията за присъждане на сумата от
330.00 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за периода 05.04.2018
год. – 14.04.2018 год., поради което и същата следва да бъде отхвърлена, на
основание чл. 128, т. 2 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава
върху горепосочената главница, за периода 20.05.2018 год. – 20.06.2018 год.,
поради което и същата следва за бъде отхвърлена.
По
исковете, касаещи оспорване законността на уволнението, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с
чл. 225, ал.1 КТ.
В тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законосъобразно правото си да
прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.
Не се спори, а и се установява от
представените доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, което е прекратено със процесната заповед.
В конкретната
хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на заповед, въз основа на
която е прекрането трудовото правоотношение между страните,
като основание за нейното издаване е чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ – по взаимно съгласие на страните.
Процесната
заповед е редовна от формална гледна точка, като същата съдържа всички
нормативно предвидени реквизити - издадена е от компетенен орган, в кръга на
службата му, в предвидената от закона писмена форма.
В чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена
възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно,
писмено изразено съгласие на страните по договора. Предложението за
прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е
отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за
което е уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението се счита
обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в
случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до
насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението (арг. чл.
13, ал. 2 ЗЗД).
В настоящата хипотеза, видно от приложеното на л. 83
заявление, направено е изявление работника, изразено в писмена форма, с което
ясно и по безсъмнен начин отправя искане за освобождаване от заеманата при
ответника длъжност. От съдържанието на изявлението в коментирания документ
следва, че ищецът желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Налице е и
писмена заповед на прекратяване на трудовото правоотношение издадена от
работодателя, в нормативно предвидения седмодневен срок. С факта на издаване на
заповедта, непосредствено след волеизявлението на служителя, работодателя по
несъмнен начин изразява воля за удоволетворяване на искането за прекратяване на
трудовото правоотношение.
По повод
бланкетно въведените твърдения за недействителност на процесната заповед, и в
предвид горните изводи, следва да се приеме, че същата е издадена при спазване
изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 1 ГПК, след валидно изразена воля от
служителя. При извършване на преценка в тази насока, освен другите данни по
делото, следва да бъде съобразено и поведението на ищеца – с неявяването си на
работа без предупреждение, с отказа си за контакт с колеги по повод
изпълнението на трудовите задължения, ищецът явно демонстрира нежелание за
осъществяване на трудови функции в този обект, при този работодател. Относно
обстоятелствата около неявяването на ищеца на работа и последващото
прекратяване на трудовия договор, съдът кредитира показанията на свидетелките А.
и и Р., като обективни, последователни
и отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират.
Същевременно, изнесените от свидетеля, воден от ищеца данни относно мотивите за
прекратяване на правоотношението се базират на предположения, разкази на ищеца,
но не и на лични впечатления.
Ищецът не установи твърденията
за конфликт с друг служител, провокиран от установена липса на оборотни
средства, по повод на който да е принуден да освободи заеманата длъжност. В
тази връзка, съдът базира изводите си отново показанията на водените от
ответника свидетели, до колкото и двете лица са служители при същия
работодател, в конкретния търговски обект, но не им е известно за конфликт,
свързан с липса на пари. Нещо повече, воденият от ищеца свидетел, също не
изнесе данни да му е известно преди подаване на заявлението работникът да е
заплашван от представител на ответника.
Гореизложеното обуславя извод,
че към датата на издаване на заповедта – 20.04.2018 год., е налице съвпадаща
воля между страните за прекратяване на трудовия договор.
По изложените
съображения, се налага извода, че извършеното със процесната Заповед № 6399/
20.04.2019
год. уволнение е законосъобразно, поради което и
предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ неоснователни са и
акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на
заеманата преди
уволнението длъжност – „* *“; осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1020.00 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението
за периода 20.04.2018 год. - 20.06.2018 год.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 400.00 лева, представляваща извършени в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.Т., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „А.ф."ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите от 330.00
(триста и тридесет) лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение,
дължимо за периода 05.04.2018 год. - 14.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 20.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 128, т. 2 КТ и 2.94 лв.
(два лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 330.00 лв., за периода 20.05.2018 год. -
20.06.2018 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.Т., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „А.ф."ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** иск за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 6399/ 20.04.2019 год., издадена
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от „А.Ф.“ ООД, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „А.ф."ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност -„*-*"
в „А.ф.“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „А.ф."ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1020.00 (хиляда и двадесет) лева,
представляваща обезщетение за времето, за което ищецът е останал без работа,
поради уволнението, за периода 20.04.2018 год. - 20.06.2018 год., на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
И.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.ф."ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
05.03.2019 год., по арг. от чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: