Решение по дело №1837/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба от И. Ц. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас, против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието [населено място]. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на 180 000 лв. за периода от 13.09.2019 г. до 15.10.2024 г. за причинени на ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващи се в това, че администрацията на Затвора Бургас и ЗО Дебелт не можела да му осигури работа, поради което до момента бил загубил една година и десет месеца свобода.

В исковата молба и уточнението към нея М. посочва, че няма наложени наказания и е писал молби за работа, но не бил назначен. През 2022 г. бил работил четири месеца и спечелил не повече от 15-20 дни свобода. Присъдата му била издадена със завишение и трябвало да я избива с работа на пет дневна работна седмица, като за една година можел да спечели 4 месеца и 13 дни. Счита, че в следствие на незаконосъобразното бездействие е изгубил една година и десет месеца свобода.

В съдебно заседание ищецът И. Ц. М. се явява лично и с процесуален представител адвокат М., като поддържат предявения иск на посочените в същия основания. И двамата представят по делото писмена защита с допълнителни съображения за основателността на исковата претенция.

Ответната страна Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерство на правосъдието – [населено място], редовна уведомена, се представлява от юрк. С., която изразява становище за неоснователност на подадената искова молба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Според справка, изготвена от исп. Д. Р., л. св. И. Ц. М. ЗД № 281/2019 г., е постъпил в Затвор Бургас на 11.06.2019 г. от Арест Сливен, като обвиняем по чл.116, ал. 1 т. 6 във вр, с чл. 115 от НК. Същият е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с протокол без №/14.03.2019 г. на Окръжен съд Сливен. Поради това, че л. св, М. е бил обвинен в престъпление по чл. 116 от НК, на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, със Зап. № 613/11.06.2019 г. на началника на Затвор Бургас, същия е бил настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия.

С оглед повдигнатото му обвинение по чл. 116 от НК, в период 11.06.2019 г. до 15.01.2021 г. л. св. М. е пребивавал във 2^ра ЗПС на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, без право на участие в колективни мероприятия. В тази връзка, М. не е бил трудово ангажиран в горепосочения период.

Съгласно представена справка от инспектор СДВР М. З., За периода от 14.01.2021 г. до 15.10.2024 г. л. св. И. Ц. М. не е депозирал молби с искане да бъде назначен по обявени конкурси за свободни работни места както на доброволен труд, така и на домакински щат от администрацията на 3О „Дебелт“.

И. Ц. М. е преминал през специализирана корекционна програма „Рехабилитация на уязвими групи“ през юни 2021 година за която са му отчетени 6 /шест/ работни дни.

От месец юни 2022 г. до месец ноември 2022 г. л. св. М. е включен по предложение на ИСДВР като градинар към клуб „Растителен свят“ в 3О „Дебелт“ трудовата му ангажираност е преустановена поради настъпването на зимния сезон. От месец май 2023 г. до месец септември 2023 г. отново е включен в клуба по градинарство.

За периода от октомври 2023 г. до 15.10.2024 г. не са постъпвали молби за искане да бъде назначен на доброволен труд или по домакински щат към обявен конкурс от администрацията на 30 „Дебелт“ за свободни работни места.

В хода на настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан П. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО Дебелт към Затвора Бургас. Свидетелят посочва, че познава ищеца, през 2022 г. бил назначен на работа около четири пет месеца като градинар, като след това не е работил. Доколкото знаел бил писал две молби за назначаване на работа като перач и ВиК. В ЗО Дебелт от 350 човека работят около 20-30 човека. От двата корпуса А и Б, се назначават на работа едната година от единия корпус, а другата от другия. Твърди, че затворниците, които натопяват другите ги назначават на работа. Не знае Ц. да е имал някакви наказания, като същият е тих и кротък и не се е карал с никой.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Член 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал. 2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГД "Изпълнение на наказанията" София – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС.

Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване наличието, в условията на кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС; 3. наличие на пряка причинноследствена връзка между действията/бездействията на администрацията и причиненият вредоносен резултат.

Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Посочените по – горе разпоредби са доразвитие на забраната, установена в чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) забрана никой да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., и е част от вътрешното право.

Критерии кога определено действие / бездействие може да се третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да се съобразяват при прилагане на националната правна рамка : Решение от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Х. и Толумов срещу България; Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша; Решение от 7.02.2008 г. по делото на К. срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Г. срещу България; Решение от 18.01.2005 г. по делото на К. срещу България, както и много други.

В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл. 3 от Конвенцията охранява една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.

За да попадне в приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Пак в същото решение в § 92 е казано, че дадено третиране е "нечовешко", защото, наред с друго, то е било предумишлено, било е прилагано с часове без прекъсване и е причинило телесна повреда, силно физическо или душевно страдание. Третирането е "унизително", защото е било от естество да породи у жертвите чувства на страх, силна болка и малоценност, способни да ги унижат и лишат от стойност. От друга страна, ЕСПЧ последователно е подчертавал, че страданието и унижението трябва във всички случаи да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с определена форма на законосъобразно отнасяне или наказване.

Не може да се твърди, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода само по себе си повдига въпрос по чл.3 от Конвенцията, но държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани - § 94 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Изложените от ищеца твърдения, на които основава исковата си молба са за незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Бургас, изразяващо се в неосигуряването му на работа, чрез която да може да му бъде намалено времето на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл. 77 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа и по възможност се удовлетворяват предпочитанията към конкретен вид работа. Всеки вид труд се заплаща с изключение на доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената – чл.78, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл. 172 от ЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията, съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му.

Подробната правна регламентация на процеса по кандидатстване за работа се съдържа в глава V от ППЗИНЗС „Работа в местата за лишаване от свобода“. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална [жк], в ал. 2 на същия член е регламенитирано, че обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието. Според чл.164 от ППЗИНЗС, ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните домове. Включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната [жк], техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната. Списък със свободните работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места. Кандидатите за заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. Към заявлението и писменото становище се прилага съответният документ, удостоверяващ притежаването на специална правоспособност, [жк], ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. За заемане на длъжности в обслужващата и комунално-битовата дейност приоритетно се разглеждат заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.

Според настоящия съдебен състав, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място]. По делото не се установи незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Бургас водещо до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнението на това действие. Следва да се посочи, че нормата на чл. 162, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, като за целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието, предвижда само една възможност лишеният от свобода да бъде трудово ангажиран при наличие на свободен щат, и само при изрично подадена молба от лишения от свобода. С посочената норма не е въведено нормативно задължение на администрацията на затвора да осигури работа на всеки лишен от свобода.

Процедурата по включване на лишените от свобода в трудовата дейност не е конкурс по смисъла на Кодекса на труда, а се касае до процедура, в която за всяка от работните позиции се подбират лишени от свобода, които, съобразно посочени в ЗИНЗС критерии, са подходящи да я изпълняват от гледна точка на здравословно състояние, възраст, пол, образование и пр. Инспекторът по социални дейности и възпитателна работа дава мотивирано писмено становище, а крайното решение се взема от Началника на затвора. В случая видно от приложените докладни записки от инсп. Р. и инспектор Зайкова, по делото се установява, че ищецът не е подавал молби с искане да бъде назначен по обявени конкурси за свободни работни места както на доброволен труд, така и на домакински щат от администрацията на ЗО „Дебелт“. Настоящият състав не кредитира свидетелските показания на лишения от свобода П. П., в частта, в която споделя, че ищецът е подавал два пъти молби за работа, тъй като тези твърдения не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Независимо от наличието или липсата на подадени молби за работа от основно значение в конкретния случай е, че администрацията на затвора няма нормативно установено задължение да осигури работа на лишените от свобода, поради което не е налице и твърдяното бездействие, което от своя страна да е довело до изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, или уронване на човешкото достойнство на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди. В тази връзка преживяното емоционално страдание от ищеца не е със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на нормалното, за наложеното наказание - лишаване от свобода.

Видно от материалите по делото се установява, че ищецът от м. юни 2022 г. до м. ноември 2022 г. е бил включен по предложение на ИСДВР като градинар към клуб „Растителен свят“ в ЗО Дебелт, като трудовата му ангажираност е преустановена поради настъпване на зимния сезон. Лишеният от свобода е преминал и успешна корекционна програма „Рехабилитация на уязвими групи“ през м. юни 2021 г., за която са му били отчетени шест работни дни. Съдът намира, че въпреки липсата на нормативно установено задължение за администрацията на затвора да гарантира правото на труд на лишените от свобода, от страна на ответника служебно е била осигурена работа на ищеца за посочения по-горе период. Действително същата не е постоянна и е преустановена м. ноември поради настъпване на зимния период, но въпреки това не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от право на труд. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална [жк], а не както посочва ищецът да бъде избита завишената му присъда с работа. Изложеното води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа.

Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни бездействия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултското възнаграждение не е разноски по смисъла на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, който е специален и изключва приложението на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното, Административен съд- [населено място], XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И. Ц. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Дебелт към Затвора Бургас, против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието [населено място], с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. за периода от 13.09.2019 г. до 15.10.2024 г., в следствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващи се в това, че администрацията на Затвора Бургас и ЗО Дебелт не му е осигурила работа за посочения период.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас с 14-дневен срок от съобщаването му.