№8
гр. Силистра, 13.01.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
При
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 304/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена чрез представител от
„ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД с ЕИК ………… със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади запад“, ул. „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. № 33,
представлявано от Н. К., против Решение № 152 от 02.09.2019г. постановено по
гр.д. № 170/2019г. на РС – Дулово, с което съдът е отхвърлил иска на
дружеството срещу ЗП Т. С. Т. с ЕИК по БУЛСТАТ**********, за заплащане на
сумата от 22 468.80лв. /двадесет и две
хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ представляващи
задължение по фактура №**********/18.12.2014 година, ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на подаване на исковата молба 19.12.2018 година до
окончателното й плащане, както и иска за сумата от 6 848.15 /шест хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/ лева представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението по ф-ра
№**********/18.12.2014 година за периода от 13.12.2015 година до 13.12.2018
година, като неоснователен и недоказан. Със същото решение първоинстанционният
съд е осъдил „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД, с ЕИК………, да заплати на ЗП Т. С. Т. с ЕИК
по БУЛСТАТ**********, сумата от 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева
разноски по делото.
Въззивникът
– „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕАД с ЕИК…… със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади запад“, ул. „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. № 33,
представлявано от Н.К., не е доволен от първоинстанционното решение считайки,
че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо
него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло ищцовите
претенции. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемият – ЗП
Т. С. Т. с ЕИК по БУЛСТАТ **********, с адрес ***, чрез процесуален
представител оспорва жалбата, моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди
атакуваното с нея първоинстанционно решение. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е приел за установено наличието на валидни облигационни
отношения между страните възникнали по силата на договор за поръчка /в частност
на консултантски услуги/ сключен на 05.03.2013 година между ЗП Т. Т., като
възложител и „Евро ин консулт“ ЕООД, като изпълнител. Договорът имал за предмет
изпълнителя да консултира поръчителя за получаване на компенсаторни плащания по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ и да извърши следните конкретни дейности:
1.подготовка
на заявление за кандидатстване и 5-годишен план за сеитбообращение по
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.
2.Извършване
на почвени проби за всички площи на ниво физически блок включени за
компенсаторни плащания през първата година;
3.Извършване
анализ на почвените проби и подготовка на петгодишен план за управление на
хранителните вещества
4.
извършване на почвени проби през четвъртата година
5.Консултация
по прилагане на изискванията по направлението до края на 5-годишния ангажимент
поет от възложителя.
При
постановяване на решението първостепенният съд е съобразил и клаузите на
подписания между страните по договора Анекс, в който изрично е договорено, че за
втората 2014 година от действието на договора дължимите от изпълнителя дейности
са извършване на анализ на почвените проби и подготовка на пет годишен план за
управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене
и консултация по прилагане на изискванията по направлението до края на 5
годишния ангажимент. Установено е още, че за извършването на част от тези дейности
през 2013 година и 2014 година има съставени двустранни протоколи, а също и
обстоятелството, че за извършването им изпълнителя „Евро инс консулт“ – ЕООД, е
ангажирал под изпълнител - „Ник агро
сървис“ООД.
Позовавайки
се на събрания по делото доказателствен материал включващ писмени
доказателства, свидетелски показания и заключение на вещо лице
първоинстанционния съд приел, че изпълнителя не е изправна страна по договора.
За да стигне до този извод първостепенния съдебен състав е приел, че
изпълнителя не е изпълнил точно договорните си задължения да вземе почвени
проби от всички площи на ниво физически блок, а възложил тази дейност на
подизпълнител, чиито представител взел проби само от една нива, при това
невключена в заявлението за подпомагане. Тези конкретни обстоятелства
установени от първоинстанционния съд чрез разпит на свидетел го мотивирали да
приеме, че е налице неизпълнение от страна на изпълнителя и да отхвърли иска,
като неоснователен.
В
допълнение е коментирано установеното от вещото лице – икономист несъответствие
между представената по делото данъчна фактура №**********/18.12.2014 година
издадена от „Евро инс консулт“ ЕАД, при липсата на доказателства относно
инвентаризация за 2014 година установяваща активите и пасивите на „Евро инс
консулт“ ЕООД, като негодна да породи правни действия, тъй като самия ищец се
появява в правния мир през 2017 година, макар и като универсален правоприемник
на „Евро инс консулт“ ЕООД.
За
да обоснове жалбата си представителя на „Евро инс консулт“ ЕАД, сочи няколко
въззивни основания. На първо място, като допуснато процесуално нарушение се
сочи липса на конкретни указания за ищеца при разпределяне на доказателствената
тежест обективирано от първоинстанционния съд в доклада по делото. По -
конкретно въззивникът твърди, че съда не му указал задължението да докаже
„точното изпълнение на договора за консултантски услуги за петгодишния период“,
а даденото указание се свеждало до доказване на договорените дейности за
годината, за която се търси дължимо заплащане в случая 2014г. Въззивникът
намира това за нарушение, тъй като неправилно съдът в решението си приел за
недоказано изпълнението на договора от страна на изпълнителя предвид на това,
че същото е част от изпълнението за първата година от договора.
ОС
не споделя въззивния довод за липса на конкретни указания в изложения смисъл,
тъй като същите се съдържат в общото указание дадено на ищеца при разпределяне
на доказателствената тежест.
Основният
довод на въззивника против становището на първоинстанционния съд за наличие на
договорно неизпълнение от негова страна се основава на обстоятелството, че
съобразно клаузите на коментираните договор и анекс дейностите по вземане на
почвени проби се извършват през първата година от сключването на договора. В
тази връзка за изпълнение на това задължение още с исковата молба е представен,
като писмено доказателство приемо – предавателен протокол от 14.10.2013г.
видно, от който действията по вземане на почвени проби са приети от
възложителя. В този смисъл ищецът – въззивник намира, че по делото има събрани
достатъчно доказателства установяващи, че е изправна страна по договора и
неправилно първоинстанционния съд приел, че е не лице неизпълнение. Ищецът
твърди и процесуално нарушение, тъй като възражение относно начина и мястото на
вземането на пробите не било правено от ответника, а съдът изследвал, обсъдил и
се позовал на тези обстоятелства постановявайки решението си. Коментира се и
обстоятелството, че дейността по взимането на почвени проби е извършена през
2013г. и стои извън предмета на претенцията, която касае заплащане за 2014г.
Въззивникът пространно коментира мотивите на първоинстанционното решение
приемайки, че постановявайки ги съдът не се съобразил с приетите, като писмени
доказателства по делото двустранно подписани протоколи от 14.10.2013г. и
28.03.2014г. за вземане и анализ на почвени проби. Въззивникът счита, че щом,
като протоколите са подписани от възложителя /или негов представител/ същия е
приел работата на изпълнителя без забележки, което пък от своя страна обуславя
наличие на изпълнение на договорните задължения и неправилност на постановеното
решение. Коментира се и становището на съда за липса на корелативна връзка
между получаването на финансиране от ДФЗ по Мярка 214 и обвързаното с него
задължение на бенефициера да плати на консултанта. Въззивникът обсъжда и не
споделя становището на съда за липса на интелектуален капацитет у дружеството
да изпълни консултантските си задължения по договора предвид липсата на
служител – агроном. Коментира, се че заверката на книжата предназначени за ДФЗ
от дипломиран агроном е допълнителна дейност, която не е включена в
консултантския договор и липсата на такъв не следва да се тълкува, като
неизпълнение на договора.
Последният
въззивен довод касае становището на първоинстанционния съд относно
представената от ищеца данъчна фактура №**********/18.12.2014 година.
Въззивникът приема, че неправилно съдът не е отчел, че претенцията на ищеца се
основава не на фактурата, а на сключения между страните консултантски договор,
като същото е определяемо по размер и само от данните от договора, а за
определяне на размера на претенцията – респективно задължението на възложителя
можело да ес ползва и връчената му покана за доброволно изпълнение.
Въззивникът
не споделя изразеното от вещото лице изготвило заключението по назначената ССЕ
и възприето от районния съд становище, че коментираната фактура е негодна да
породи правно действие, тъй като липсват данни за направена инвентаризация при
правоприемството между страната по договора „Евро инс консулт“ ЕООД, и издалото
фактурата дружество „Евро инс консулт“ ЕАД. Изразени са доводи за наличие на
универсално правоприемство по силата на чл. 264з, ал. 2 от ТЗ., а след служебна
проверка в ТР, съдът установи, че такова действително е налице от 18.12.2017г.
ОС
не кредитира доводите изложени от въззивника по отношение на коментираната
фактура. Макар основният правопораждащ факт обусловил процесното правоотношение
между страните да е сключения между тях Договор за консултантски услуги от
05.03.2013г., въведената с исковата молба осъдителна претенция е основана
именно на фактурата, така както е посочено в петитума на исковата молба.
Формулирайки своя петитум ищецът сам очертава кръга от основания, за които
твърди, че обуславят основателността на претенцията му. Изрично и в двете части
на петитума на исковата молба ищецът е посочил, че желае съда да осъди
ответника да му заплати парична сума представляваща задължение по фактура
№**********/18.12.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, както и парична
сума представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението по ф-ра
№**********/18.12.2014г. без да се посочва конкретния договор. Действително в
самата фактура, като основание за издаване е посочено „Плащане по консултантски
договор“, но не става ясно /и не се твърди/, че това е договора от 05.03.2013г.
По делото не е допускано изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, нито пък
е искано такова, което мотивира ОС да приеме, че исковата претенция е основана
именна на посочената от ищеца фактура, а не на договора, от който действително
задължението по нея възниква.
Годността
на приетата, като писмено доказателство по делото фактура
№**********/18.12.2014г. да породи задължение за плащане от страна на
получателя по нея /ответник в производството/ е била предмет на изследване от
вещото лице изготвило заключението по назначената от първоинстанционния съд по
искане именно на ищеца ССЕ. Заключението на експерта е прието като надлежно
доказателствено средство по делото. От самата фактура /лист № 14 от
първоинстанционното дело/ може да се установи, че тя е издадена на
18.12.2014г.от доставчик „Евро инс консулт“ ЕАД, има за получател ЗП „Т. С. Т.“
и е на стойност от 22 468.80лв. /двадесет
и две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ с включен
ДДС. Като основание за плащането лаконично е посочено „Плащане по консултантски
договор“, без да са уточнени договора и периода. Според експерта издадената от
ищеца фактура е осчетоводена само в счетоводството на ищеца, не е получавана и
не е осчетоводена в счетоводството на ответника /което се води редовно/ и по
нея не е теглен данъчен кредит. В заключението на експерта изрично се коментира
обстоятелството, че дори да е наличен договор и ответника да е бил задължен по
него след, като не е получил първичен счетоводен документ /в случая процесната
фактура/ той няма основание да начисли разход - респективно да извърши плащане
при спазване на НСС № 1- Приходи. При изслушването на експерта в открито съдено
заседание и при отговор на зададен предварително в писмен вид въпрос на ищеца
относно съответствието между първичните счетоводни документи и счетоводните
регистри по отношение на коментираната фактура вещото лице е направило коментар
на обстоятелствата съпътствали издаването на фактурата и по – конкретно на
това, че в същата, като изпълнител е посочено дружество, което все още не е
съществувало в деня на издаването й. Вещото лице намира, че е налице
несъответствие между издадения първичен счетоводен документ и счетоводните
регистри на доставчика. Експертът е установил наличието на универсално
правоприемство между „Евро инс консулт“ ЕООД, и „Евро инс консулт“ ЕАД, но
коментира в заключението си /лист № 166 от първоинстанционното дело/, че е
налице несъответствие със счетоводния регистър, тъй като при проверка на
счетоводството на ищеца не му била представена фактура
№**********/18.12.2014г., издадена от „Евро инс консулт“ ЕООД, с номер от
Регистър по ДДС BG *********,
което е довело до невъзможност да се установи дали процесната – издадена от
ищеца фактура е съставена правилно. Експертът сочи, че от ищцовото дружество не
са му представили доказателства за извършени инвентаризации за 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г., и по конкретно за наличие на потвърдително писмо за
салдото по сметка 411 /клиенти/ за фактура №**********/18.12.2014г., с
контрагент – ответника. По изложените съображения вещото лице е приело, че
коментираната фактура така, както е издадена, не връчена и неприета от
получателя не поражда за него задължение за плащане.
ОС
приема становището на експерта. Действително между „Евро инс консулт“ ЕООД, и „Евро
инс консулт“ ЕАД, е налице универсално правоприемство настъпило по силата на
преобразуване чрез промяна на правната форма и съгласно разпоредбата на чл.
264з, ал. 2 от ТЗ. Така правата и задълженията на преобразуващото се дружество
преминават изцяло върху новоучреденото такова, но за да може новосъздадения на
18.12.2017г. търговски субект правно валидно да издаде фактура за услуга
извършена на получател от предходното несъществуващо вече дружество е
необходимо надлежно отразяване за това в счетоводството и надлежно извършена
инвентаризация, от която да се установи дали задължението все още е
валидно,поне към момента на създаване на новия правен субект издал фактурата.
Освен това фактурата следва да е издадена от новия правен субект при това в
момент след създаването му защото в противен случай тя ще бъде антидатирана,
както и се е получило. Изрично експертът е посочил, че протоколи за
инвентаризация за съответните периоди не са му представени и няма как да се
установи, дали задължението на ответника към ищеца за 2014г. все още са били
изискуемо след 18.12.2017г., когато новото дружество – правоприемник е
възникнало в правния мир.
Отделно
от това съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, „фактурата се издава задължително не
по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката“,
поради, което е ясно, че няма как дружество възникнало на 18.12.2017г. да
издаде по силата на преобразуването фактура по ЗДДС, за данъчно събитие
възникнало през 2014г. Действително /както е коментирано по – горе/ в самата
фактура не е конкретизирано кога е възникнало данъчното събитие, посочено е
само основанието „Плащане по консултантски договор“, и датата на издаване -
18.12.2014г. но това обстоятелство пък води до извод за наличие на
допълнителни, некоментирани от експерта пороци на този първичен счетоводен
документ, които от своя страна допълнително обуславят неговата невъзможност да
породи задължение за плащате от получателя.
Изложеното
до тук касаещо годността на фактурата, на която сам ищеца в петитума на
исковата молба основава и двете си претенции мотивира ОС да приеме, че същите
са неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
Становището
на въззивния съд за неоснователност на исковете е мотивирано и от още едно
некоментирано до тук основание, за което същия е призван да следи и да се
произнесе служебно съобразно т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2013, постановено
на 09.12.2013 год. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При
преценка на установените и безспорни обстоятелства по делото ОС установи, че
сключения между страните договор за консултантски услуги от 05.03.2013г. от
който възниква облигационната връзка между страните следва да се приеме за
частично нищожен поради противоречие с добрите нрави породено от договаряне на
очевидно неравностойни насрещни престации. В тази връзка съдът приема, че са
налице признаците от фактическия състав на чл. 26 от ЗЗД. От установените по
делото обстоятелства може да се заключи, че срещу задължението двукратно в
рамките на петгодишен период да вземе и анализира почвени проби от физическите
блокове на възложителя, еднократно да съдейства за подготовката на заявление за
кандидатстване, като изготви пет годишен план за сеитбообращение и спорадични
консултации по прилагане на изискванията по направлението изпълнителят следва
да получи общо 112344 /сто и дванадесет хиляди триста четиридесет и четири/
лева или по 22 468.80лв. /двадесет и две
хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ на година,
което според съда е необосновано висока цена за консултантските услуги
договорени за втората, третата, четвъртата и петата година от срока на
договора. Действително за първата година от действието на договора е
регламентирано извършване на повече дейности, които биха могли да оправдаят
размера на договореното за тях консултантско възнаграждение, което мотивира
съда да приеме, че за този период договорените насрещни престации могат да се
приема за сравнително равностойни.
Действително
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност неравностойност на престациите е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД, в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този
смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските договори,
а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за съдът следи служебно
включително и при инстанционен контрол. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неравностойност на договорените
престации произтичат от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В тази връзка и нуждата от финансиране за извършване на
земеделска дейност от ответника е довела до сключване на очевидно неизгоден за
него договор с консултант чиято престация се свежда до няколко дейности, които
впоследствие /съгласно събраните доказателства/ почти изцяло са осъществени с
ресурс на ответника. По тези съображения съдът намира, че с изключение на
първата година от договора размера на договореното консултантско възнаграждение
за останалите периоди включително и този, който е предмет на настоящото
производство е необосновано завишен и в нарушение на коментираните по – горе
правни принципи.
Изложеното
допълнително мотивира съда да приеме исковите претенции за неоснователни и да
потвърди макар и с частично различни мотиви атакуваното с настоящата въззивна
жалба първоинстанционно съдебно решение.
Предвид
изхода на въззивното производство, направеното с отговора на въззивната жалба
искане и разпоредбата на чл. 78 , ал. 3 от ГПК, въззиваемия има право на
деловодни разноски за втората съдебна инстанция, но липсата на посочен
конкретен размер и представено доказателство за сторени такива мотивира съда да
отхвърли искането.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 152 от 02.09.2019г. постановено по гр.д. № 170/2019г. на РС – Дулово.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ЗП Т. С. Т. с ЕИК по БУЛСТАТ **********, с адрес ***, за присъждане на
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Особено мнение на младши съдия
Маладжиков по решението, постановено по в.гр.д.№ 304 / 2019 г. на ОС Силистра
По отношение на нищожността:
Въззивният съд няма процесуалното
правомощие да коментира възражение, което не е предявявано от ответника в нито
един момент от производството. Действително Чл. 26 от ЗЗД въвежда императивни
ограничения на договорната свобода, но добрите нрави биват накърнени от липсата
на пропорционалност в престациите само когато икономически по-силната страна се
възползва от другата, т.е. когато формално равнопоставените страни са реално (икономически)
неравнопоставени. Пример за това е монополното или олигополно положение на
някои стопански субекти в отношенията им с потребителите. За добрите нрави в
техните отношения съдът следи служебно. Въззиваемият няма качеството на
потребител. Освен това консултантските услуги се предлагат в условията на
пазарна икономика и земеделският производител е имал възможност да избира както
измежду множество конкуриращи се за него консултантски фирми, така и да
предпочете да си свърши работата сам, наемайки по трудов договор съответния
специалист. Твърде дискусионно би било да се каже коя от страните в казуса е
икономически по-слабата страна, предвид обема на стопанската дейност на
ответника и полученото финансиране за нея по мярка 214. Финансиране, с което земеделецът
е бил наясно в какви размери ще е, също както е бил наясно какво възнаграждение
ще дължи на консултанта, преди още да подпише договора. Не е имало препятствие
пред договорната свобода и тя безпорочно се е разгърнала с пълна сила. Като се
има предвид че ответникът реализира доходи от дейността, по повод на която е
сключил договора с ищеца, то макар и формално първият да не е търговец по
смисъла на ТЗ, би следвало изискването за грижите, които полага за своите
работи, да са по-големи, отколкото може да се очаква от потребителите. Не са
накърнени добрите нрави в процесния казус.
По отношение на фактурата:
Фактурата не
може да е основанието на облигационните задължения, по повод на които се
издава. Обратното би означавало да има качествата на конститутивна ценна книга,
каквито са менителничните ефекти. Това че диспозитивът на обжалваното решение
преповтаря петитума на исковата молба е непрецизност, проявена от районния съд,
и не може санкцията за нея да се стоварва върху ищеца. Още повече че тази мнима
нередовност е изправена от съда още в доклада по чл. 146 от ГПК, в който се
чете, че претенцията за главницата се основава на консултантския договор
(посочен подробно), за която е издадена фактура…Но дори и посочена в
диспозитива с номер и дата, тя достатъчно ясно индивидуализира вземането и
формира сила на пресъдено нещо за него.
Фактурата би
могла да има само доказателствено значение, че вземането е признато от
ответника. Но в случая тя нито е осчетоводена, нито ответникът твърди да я е
получил. Ето защо тази фактура е без значение за процеса и развилото се
облигационно правоотношение между страните.
Задължението
за възнаграждение е възникнало въз основа на договорното правоотношение.
Счетоводната дейност е вторична, обслужваща стопанската дейност. Ищецът, разбиран
като универсален правоприемник, е изпълнил своевременно задължението си по чл.
113, ал. 4 от ЗДДС да издаде фактура в края на година, за която претендира
плащане по договора, видно от заключението на в.л., че тя фигурира в регистъра
на продажбите. Това че към момента на издаването ѝ ищецът е осъществявал
дейност под друга правна форма и ЕИК е вследствие приложението на чл. 120 от Наредба
№ 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Промяната в ЕИК-а на ищеца
не означава, че фактурата е издадена от несъществуващ към посочената в нея дата
правен субект, или че е антидатирана от новообразуваното дружество, а е
естествена последица от софтуерните особености на счетоводните програми. Вижда
се, че представената фактура е разпечатка на съдържащата се в счетоводния
софтуер информация, в който са въведени новата фирма и ЕИК. Всяка справка и
разпечатка на какъвто и да е документ излиза с новата фирма и ЕИК дори когато
по време на създаването им търговецът е оперирал със старата фирма и ЕИК.
Софтуерното несъвършенство на програмата е обяснено от ищеца в писмената му
защита и членът на съдебния състав, останал на особено мнение, приема това за
достоверно, защото за преценката му не се налагат специални счетоводни знания,
а професионален опит в работата с такъв тип софтуер, който има и е виждал този
проблем.
По
отношение на договора:
Неправилно
районният съд е приел, че основополагащо задължение, касаещо интереса на
възложителя е вземането на почвени проби. Основополагащото значение за
земеделския производител е получаването на финансирането по мярка 214. В този
смисъл договорът е целеви и обвързва дължимостта на възнаграждението с
полученото финансиране. Ако беше така както твърди ответникът, не става ясно
защо му е трябвало да сключва този договор, при положение че и сам би могъл да
ангажира лабораторията да изследва почвените му проби, което дори настоява да
се е случило. Още повече стана ясно, че разполага и с агроном. Свидетелят Г. е
красноречив за целта на договора: „…те се съгласиха всичките да подпишат,
защото си помислиха, че въпросният господин има много големи връзки там в
разплащателната агенция и им обещаваше пет години да си вземат парите.“
Финансирането
по мярката следва да се разглежда като модалитет на договора, който обуславя
дължимостта и изискуемостта на вземането за възнаграждение, но в същото време
удостоверява качественото изпълнение на консултантската услуга, ерго липсата на
недостатъци в изпълнението.
По
отношение на самото изпълнение:
Следваше да се
приеме за основателно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд недопустимо е обсъдил показанията на свидетеля Господинов, в частта за
вземането на почвените проби. В нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК е
опровергано съдържанието на частен документ, който не е оспорен по реда на чл.
193 от ГПК. Става въпрос за приемо-предавателния протокол от 14.10.2013 г., в
който ответникът заявява, че почвени проби са взети за всички площи на ниво
физически блок. Свидетелят е допуснат до разпит за доказване „че сами сме си
попълвали преписката с документи“, а не че ще се опровергава съдържанието на
частния документ. Съответно не е имало как да се поиска изричното съгласие от
ищцовата страна по чл. 164, ал. 2 от ГПК. Възражението, че свидетелските
показания не следва да се вземат предвид, е предявено в писмената защита на
ищеца и е поддържано във въззивната жалба, че недопустимо са приети в тази
част.
Отделно от
гореизложеното становището на процесуалния представител на въззиваемия в
отговора на въззивната жалба, че бенефициентът действа от свое име и
консултантът не е негов пълномощник, се явява естествено обяснение защо по
всички документи за кандидатстване по мярката фигурира само името на земеделския
производител, не и на консултанта. Оттук следва, че няма как това обстоятелство
да се ползва в защита на тезата, че ответникът сам си е свършил работата. В
същото време датите на поръчките от ищеца към лабораторията, фактурите и
плащанията между тях и датите на получените лабораторни резултат са в логическа
последователност с представените на ДФ „Земеделие“ документи, което подкрепя
извода, че основна роля за това има ищеца.
Колкото до
това че свидетелят Господинов е снимал и изпращал „плана“ по изискване на
ищеца; план, който сами са си правили; че сам е ходил до агронома Д. да го
подписва и т.н., всичко това следваше да се приеме за достоверно и в контекста
на изпълнение на собственото задължение по чл. 6, ал. 3 от Договора, съгласно
който възложителят се задължава да предприеме всички необходими и зависещи от
него действия за успешното получаване на компенсаторните плащания, съблюдавайки
препоръките на изпълнителя. Тази клауза още веднъж подчертава характера и целта
на договора – да се получи финансиране по мярка 214, и дава обяснение защо
липсва своевременно възражение от страна на възложителя срещу уж неточното
изпълнение по вземане на пробите.Вместо това свидетелят признава, че:
„…подписаха някакъв протокол, даже мисля, че аз го подписах тогава протокола…“
По
основателността на жалбата:
Въззивната жалба следваше да се
приеме за основателна, първоинстанционното решение трябваше да се отмени, а
исковете да се уважат.