№ 8963
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110120097 по описа за 2022 година
Ц. И. Станьова е предявила срещу „....ЕООД евентуално съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че договор за
предоставяне на поръчителство №4429773 е нищожен поради нарушение на
добрите нрави, при условията на евентуалност, че договорът е нищожен
поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от
ЗПК и евентуално на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП и евентуално поради
противоречие със закона-чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК..
Ищцата твърди, че е сключила договор за паричен заем
№4429773/15.03.2022 с „...“АД.Твърди, че съгласно договора ищцата следва
да върне на 12 вноски сумата от 2 101.44 лева, при сума на получаване 2000
лева.Поддържа, че във връзка с договора за паричен заем е сключила с
ответника договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
трябва да заплати сумата от 622.56 лева, разсрочено на вноски, всяка от
която в размер на 51.88 лева.Твърди, че договорът за поръчителство е
нищожен на основание чл.26., ал.1, пр.3 от ЗЗД.Накърняване на добрите
нрави е налице, когато има значителна нееквивалентност между насрещните
1
престации.Твърди, че по този начин се нарушава и принципа на
добросъвестност при участие в облигационните отношения.Поддържа, че в
случая е налице нееквивалентност доколкото сумата от 622.56 лева
представлява 1/3 част от заемната сума по договора за кредит.Отделно от
това срещу заплащане на сумата ищцата не получава нищо като насрещна
престация.Освен това твърди, че договорът е нищожен, тъй като заобикаля
закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.Поддържа, че възнаграждението за
поръчителство е следвало да бъде включено при смятане на ГПР, тъй като
общия разход по кредита на потребителя са всички разходи, включително
лихви, такси, комисионни , възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи.Твърди, и че договорът за поръчителство е
недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „....ЕООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем №4429773 от 15.03.2022 „...“АД е
предоставил на Ц. И. Станьова сумата от 2000 лева в заем, при обща
дължима сума в размер от 2101.44 лева, платима на 12 седмични вноски от по
175.12 лева.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №442973 от
15.03.2022 Ц. И. Станьова в качеството на потребител е възложила на
„....ЕООД да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на парични
задължения/ в полза на „...“АД с наредител потребителят с цел гарантиране
за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за
паричен заем.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №4429773 от 15.03.2022 „...“АД е
предоставил на ищцата Ц. И. Станьова сумата от 2000 лева в заем, при обща
дължима сума в размер от 2101.44 лева, платима на 12 седмични вноски от по
175.12 лева.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №442973 от
2
15.03.2022 ищцата Ц. И. Станьова в качеството на потребител е възложила
на ответника „....ЕООД да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на
парични задължения/ в полза на „...“АД с наредител потребителят с цел
гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора за паричен заем.Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на
гаранция за поемане на задължението ищцата в качеството на потребител
дължи на ответника сума в размер от 622.56 лева.
Съдът намира, че в случая договорът за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ е нищожен поради противоречи с добрите нрави. Принципът
на „добрите нрави“ се засяга винаги, когато има нееквивалентност на
престациите по договора.В случая възнаграждението по договора за гаранция
/поръчителство/ се дължи само за ангажимента на поръчителя да плати, като
не е обвързано с реалното плащане по кредита.В този смисъл срещу
възнаграждението по договора за гаранция не е налице насрещна престация.
Освен това възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/
е в размер от 622.56 лева, което представлява 1/3 от сумата по договора за
заем.Съдът намира, че уговорката за възнаграждение представляващо 1/3 от
договора за заем също нарушава принципа за добросъвестност, и води до
злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ишцата.В случая е
налице нееквивалентност на престациите, тъй като договореното
възнаграждение на поръчителя /гаранта/ е в размер от 622.56 лева и
съставлява допълнителна сума, представляваща 1/3 от заема. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения и принципа на справедливост.Освен това въведеното
допълнително възнаграждение представлява разход по кредита, който е
следвало да бъде включен в ГПР на договора за заем.Установеният по
договора за заем ГПР е 45, 45 %, но той не включва възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.С начисляването на
възнаграждението за гаранцията се превишава максимания размер на ГПР по
чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната
лихва.С оглед на което със сключването на договора за гаранция
/поръчителство// се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което също води до
недействителност на договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.
3
Отделно от това този договор нарушава принципа на справедливост и
добросъвестност, тъй като гарантът /поръчителят/ е свързано лице с
кредитора по договора за заем..
Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на
ответника „....ЕООД е „...“АД. „...“ АД е и кредитор по договор за паричен
заем, сключен с ищцата. В този смисъл ищцата е сключила договор с
ответника да гарантира за изпълнение на задължението сам пред себе си
срещу възнаграждение от 1/3 от кредита, което също нарушава принципа на
добросъвестност.
С оглед на изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство е
нищожен поради нарушение на принципа на „добрите нрави“ на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в
размер от 50 лева – държавна такса.
Процесуалното представителство е осъществено по реда на чл.38 от
ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
сключения между „....ЕООД и Ц. И. Станьова, ЕГН**********, с адрес:с. ...,
договор за предоставяне на гаранция №4429773 от 15.03.2022.
ОСЪЖДА „....ЕООД да заплати на Ц. И. Станьова ЕГН**********, с
адрес:с. ..., със съдебен адрес:..., ет.3, ап.Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 50 лева – разноски по делото.
4
ОСЪЖДА „....ЕООД да заплати на адв. Д. В. М., процесуален
представител на Ц. И. Станьова, ЕГН**********, с адрес:..., ет.3, ап.Б, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5