Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.07. 2019 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На петнадесети юли 2019 година
в ОТКРИТО съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Х.,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 197, по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от „Ф.и.“ ЕАД гр.
София, чрез ю.к. Т.К., против решение 210/29.03. 2019 г. на ТРС, по гр.д. №1212/
2018 г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Н.А. ***, представлявана от адвокат П. *** –
особен представител, за установяване на вземане за сумата от 2169,73 лв. –
непогасена главница по договор за потребителски кредит и сумата от 604,76 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.10. 2012, до 13.04. 2018 г., за което
има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като
неоснователен. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението,
довела до неговата незаконосъобразност. Основен довод – няма изтекла
погасителна давност, защото кредиторът не е обявил вземането за предсрочно
изискуемо. Давността започва да тече от момента на изтичане на срока на
договора, в края на 2013 г. По отношение на лихвата, тя се търси за период от
25.04. 2015 до 13.04. 2018 г. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендират се и
разноските за всички производства и ю.к. възнаграждение от 150 лв. В съд. зас.
не се яви представител, но в писмена молба, подадена от ю.к. К., жалбата се
поддържа и се представя списък на разноските.
От адвокат П., особен представител на
ответницата, е постъпил писмен отговор на жалбата. Той счита решението за
правилно и моли да бъде потвърдено. В съд.зас. поддържа отговора си.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните пред двете инстанции, намира следното:
Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно.
Искът е по чл. 422 от ГПК, като ищецът, след
указания на съда в заповедното производство, предявява иск за изплащане на
задължения по договор за кредит с ответницата, който е изискуем от месец
декември 2013 г. Вземането е прехвърлено на ищеца от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, а падежът на цялото задължение е на
05.12. 2013 г. и оттогава е изискуем целият неизплатен остатък по кредита. Цедентът упълномощил цесионера да
уведоми ответницата за извършената
цесия. Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено вземането му против ответницата за сумата в размер на 2169,73 лв. - непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 25.04.
2018 год., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 604,76 лв. – обезщетение за забава за периода от
06.10. 2012 г. до 13.04. 2018 г., както и да му бъдат присъдени разноските в исковото и в заповедното
производство.
Ответницата е получила препис от исковата
молба ведно с приложенията, по реда на
чл. 47 ал.1 -5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, е
подаден писмен отговор от назначения
особен процесуален представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Д.П..
Той счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла обща
5-годишна погасителна давност. Падежът на първата непогасена вноска е 05.10. 2012 г., а падежът
на втората непогасена вноска е 05.11. 2012
г. Общата 5-годишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД и чл. 114, ал.1 от ЗЗД е настъпил на 05.11. 2017 г., т.е. много преди депозирането на 25.04. 2018 г. на заявлението по чл. 410 от ГПК. Ответната страна прави възражение и за
изтекла 3-годишна погасителна давност
- по отношение на лихвата за забава. Възразява, че няма надлежно
уведомяване за цесията от ищеца към
ответницата – няма доказателства за това. Освен това от приложените към
исковата молба писмени доказателства не
се установява размер, ликвидност и изискуемост на вземането. Оспорва и размера на дължимите
суми.
Със заповед № 360 от 26.04. 2018 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и съответно разпореждане № 158/14.01. 2019 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка по
ч.гр.д. № 638/2018 г. на
РС-Търговище, е разпоредено на
длъжника: Н.Х.А. ***, да заплати на
кредитора „Ф.И.” ЕАД – София, сумата от
2169,73 лв., представляваща непогасена главница по цедирано на заявителя
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, задължение по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS- 01623160 от 23.11. 2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.04. 2018 год., до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 1744,83 лв. за периода от 06.10. 2012 г. до
13.04. 2018 г. С определение № 106/14.01. 2019г. по същото ч.гр.д. е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК само в частта относно присъденото вземане за обезщетение за забава
за разликата над 604,76 лв. до присъдената
със заповедта сума от 1744,83 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК,
поради което съдът с определение № 783/07.06. 2018 г., по ч.гр.д. № 638/ 2018
г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. чл.415,
ал.1, т. 2 от ГПК и с правно основание
по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От договора се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД“ -София,
в качеството му на кредитор и Н.Х.А. ***,
в качеството й на кредитополучател, са сключили в гр. Шумен договор за потребителски паричен кредит №
PLUS- 01623160 от 23.11. 2011 г., при следните параметри и условия: размер на
кредита за потребителски цели: 2770 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“
270 лв.;
общ размер на кредита 2770 лв.;
такса за усвояване 87,50 лв.;
брой погасителни вноски 24 бр. /месечни/; месечна погасителна вноска 206,46 лв.; обща
стойност на плащанията 4955,25 лв.; ГПР 88.08 %; лихвен процент 63,49%;
кредитна карта-да. В самия договор, на 1 стр. е включен погасителния план, като
са посочени единствено падежна дата, вноска, оставаща главница.
Крайният падеж по погасителния план за погасяване на цялото задължение е
05.12. 2013 г. От раздела
„Условия по договор за кредит“ в чл. 5, изр.1-во е посочено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия,
извършени по преценка на кредитора.
Съгласно чл. 5, изр. 2-ро „При
просрочие на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изплащане на съобщение от Кредитора за настъпването на
предсрочна изискуемост.“.
Видно от представения договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на
08.07. 2014 г. в София и приемо-предавателен протокол-Приложение № 1
към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07. 2014 г., кредиторът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД“ -София, като цедент, е прехвърлил вземането
си към длъжника по договора, на ищеца по настоящото дело „Ф.И.“ ЕАД, като
цесионер. С пълномощно, с нотариална
заверка на подписа от 29.07. 2014 г.,
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за цесията по договора
от 08.07. 2014 г. Ищецът е представил
копие на бланка за уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, подадено от него -цесионера и адресирано до лице, посочено само с име -
Н.Х.А., без адрес, без изх.№ и дата,
без никакви данни и никакви писмени доказателства, че изобщо е изпратено
и по какъв начин е изпратено /поща,
куриер, ел.поща и пр./ и отделно от това
няма никакви данни и никакви писмени доказателства, че е получено, т.е. че е
достигнало до длъжника.
От представеното писмено заключение по
съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че до датата на цесията са извършени
частични плащания в общ размер на 1835,22 лв., отразени в таблица № 1, като последното е на дата 08.10. 2012 г. и с тях се погасяват задълженията по пера,
както са отразени в таблица № 2. Последно платената погасителна вноска е с падеж 05.10. 2012 г. Съгласно т. 3
от писменото заключение на ССЕ,
непогасените вноски са 16 на брой за периода от
05.09. 2012 г., като на тази падежна дата има непогасена сума само за
главница. Падежът на първите две непогасени вноски е 05.09. 2012 г./има само
непогасена главница/ и втората непогасена вноска е на 05.10.2012 г., която
включва непогасена главница, лихва, главница по застраховка кредит и лихва по застраховка кредит. От т.4 по ССЕ се
изясни следното: непогасената главница по кредита за периода от 05.09.2012 г. до 05.12.2013г. е
в размер на 1965,30 лв.; непогасената
главница по застраховка „Защита на
плащанията“ за периода от 05.10.2012г. до 05.12.2013г. е 204,43 лв.; общо непогасената главница по кредит и по
застраховка е в размер на 2169,73 лв.;
неплатената договорна лихва по
кредита за периода от 05.10. 2012 г. до 05.12. 2013 г. е в размер на 902,81
лв.; неплатената лихва по застраховка
кредит за периода от 05.10.2012г. до 05.12. 2013г. е 97,49 лв. и
обезщетението за забава за
периода от 06.10. 2012г. до 25.04. 2018г. /датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК/ е в размер на 1224,07 лв.
При така установените факти, въззивният съд
прави следните изводи: искът е установен в своето основание. Сключеният между
страните договор е изпълнен от страна на кредитора, като ищецът встъпва в
неговите права на основание договор за цесия. По отношение на уведомяването,
въззивният съд счита, че то би имало значение, само ако длъжникът е извършвал
плащания към първоначалния си кредитор, без да знае, че вземането е прехвърлено
на друг. Няма извършени каквито и да било погашения към цедента след спиране на
вноските през 2012 г., поради което е без значение дали е извършено
уведомяването.
По отношение обаче направеното възражение за
погасяване на задължението по давност. Въззивният съд счита, че няма каквито и
да било доказателства за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Според задължителното тълкуване по т. 18 на ТР № 4/ 2014 от 18.06. 2014 г., по
т.д. от 2013 г., предвидената в договорите за кредит възможности, същият да
стане изцяло и предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, не
настъпва автоматично. Необходимо е кредиторът да е направил изявление и да го е
съобщил на длъжника. Подобни твърдения, за предсрочна изискуемост, няма нито в
заявлението по чл. 410 от ГПК, нито в исковата молба. Няма и доказателства за
това. Кредитът е с изтекъл срок за връщане като цяло и неговата изискуемост
настъпва след 05.12. 2013 г. Не може практиката на ВКС да се тълкува само в
полза на длъжниците. И в този смисъл Р 161 от 08.02. 2016 г. по т.д. 1154/ 2014
г., второ ТО на ВКС, Р 169 от 17.01. 2017 г., по т.д. № 1272/ 2-15 г. на същото отделение на ВКС.
Съдът счита обаче, че за вноските, които не
са заплатени до 05.04. 2013 година, има настъпило погасяване по давност,
предвид изявлението в тази насока на адв. П.. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 25.04. 2018 г. и с него се прекъсва
давността. Но за вноските с настъпил падеж до 05.04. 2013 г., предвидената в
закона 5 годишна давност е налице. Дължими са вноските от 03.05. 2013 г., до
края на срока на договора – 05.12. 2013 г. Техният общ размер за главницата е
1148,69 лв.
Искът е основателен до този размер.
По отношение на лихвата за забава. След като
част от основното задължение е погасена по давност, то върху тези вноски не
следва да се начислява лихва. Лихва се дължи върху основното задължение от
1148,69 лв. Тук също има направено възражение за давност. В самата жалба това
също се признава. Лихвата се търси за периода от 25.04. 2015 г. до 13.04. 2018
г. Тази лихва е в размер на 346,40 лв. Изчисленията за главницата са на основание
заключението на експертизата, по таблица № 2, а лихвата е пресметната от съда с
помощта на електронен калкулатор.
ТРС е достигнал до друг извод. Неправилно е
приложен материалният закон по отношение на основния въпрос откога настъпва
изискуемостта на задължението. Затова
решението следва да бъде отменено частично, според изложените мотиви.
По разноските. Те се дължат според уважения
размер на иска. Ответникът няма разноски по делото. Съдът определя ю.к.
възнаграждение за втората инстанция в
размер на 100 лв. Според представените списъци за разноските на двете инстанции
и присъдените такива в заповедното производство, общата сума е в размер на
1229,39 лв. Съобразно уважения размер на иска, сумата, която следва да се
присъди, е 651 лв. общо.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 210/29.03. 2019 г. на
ТРС, по гр.д. №1212/ 2018 г., в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над
1148,69 лв. за главницата и над 346,40 лв. за мораторната лихва, като вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Ф.
И.”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Александер Грилихес –изп. директор,
действащ чрез юрисконсулт Капка
Паланова против Н.Х.А., ЕГН **********
***, представлявана от назначен по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител – адв. Д.П. ***,
съдебен адрес ***, офис 110, в размер
на 1148,69 лв. – непогасена главница, по
Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS- 01623160 от 23.11. 2011 г., с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от 25.04.2018 год., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 346,40 лв. –
обезщетение за забава за периода от 25.04. 2015 г. до 13.04. 2018г., с
правно основание чл. 86 ЗЗД, за което е
издадена заповед № 360/26.04. 2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 638/2018г. по описа на Районен съд – Търговище, като в останалата
част, в която са отхвърлени исковете над тези размери, ПОТВЪРЖДАВА решението
като правилно законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Х.А., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Ф. И.”ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 651 лв. разноски по делото
за заповедното и исковото производство на двете инстанции,
според уважената част на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено
мнение на докладчика: Не съм съгласна със становището на състава, че
изискуемостта на вземането се преценява на основание настъпилия падеж на всяка
една вноска по кредита. По начало, в договорите за кредит страните уговарят
краен срок за заплащането на цялата предоставена сума. Длъжникът има краен срок
за цялостното й връщане, независимо че е уговорено той да погасява на части.С
настъпването на падежа на отделните вноски не започва да тече погасителна
давност за тях, защото кредиторът не се е съгласявал с подобно условие. На него
му се дължи цялото вземане и цялата
непогасена част, защото именно с настъпването на крайния срок това вземане
става изцяло изискуемо. Становището на състава предполага да се възприеме
практика, при която независимо дали кредиторът иска или не, той във всички
случаи трябва да обявява кредитите си/ при просрочване за определени вноски/ за
предсрочно изискуеми изцяло, за да не рискува да изтече погасителната давност. В случая по
конкретното дело, ищецът не търси отделни погасителни вноски, а цялостния
остатък по главницата, което също е в подкрепа на становището на докладчика.
Съдия-докладчик: