№ 64433
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20221110135693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 137096/2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от фирма срещу Д. Н. Д., с която се претендират следните суми:
1 175.58 лв. – главница по Договор за паричен заем № 439734/31.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 01.07.2022 г. до изплащане на вземането; 81.25 лв. – законна лихва за
забава за периода от 01.02.2021 г. до 01.06.2022 г.; 475 лв. – неустойка за забава, начислена
еднократно.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва се
претендира и договорна неустойка за забава, начислена еднократно, в размер на 25 % от
размера на главницата, свързана с направените от кредитодателя разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията. Касае се за вземане, чиято изискуемост следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава, чиято цел е да служи за обезщетение за вреди от
забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, която се претендира
със заявлението. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се
присъди още едно обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
1
След като неустоечната клауза е нищожна, вземането, произтичащо от нея, не може
да се отнесе към категорията на безспорните вземания, поради което не може да бъде
защитено по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 137096/2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от фирма срещу Д. Н. Д. за следната сума: 475 лв. – неустойка за
забава, начислена еднократно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2