№ 776
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Образувано по жалба, подадена от ЯС. Р.
К., длъжник в изпълнителния процес, срещу разпореждане от 24.03.2022г. на ЧСИ Станислава
Янкова, рег.№ 719, с което е постановен отказ да се прекрати производството по изп.д.
№20107190400154. В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, поради това,
че са налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК Твърди, че повече от две години единствените
действия, които са извършвани ежегодно са подаване на молби от взискателя за извършване на
проверка за наличие на трудови договори и справки за това. Не са отправяни искания за
извършване на конкретни изпълнителни действия.
Взискателят в изпълнителния процес не е изразил становище по жалбата.
ЧСИ е изготвил мотиви по обжалваните действия в съответствие с чл.436, ал.3, изр.2 от
ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Жалбоподателят е длъжник в изп.процес и на осн. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК разполага с
правото да обжалва отказа на СИ да прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата е подадена в срок - за разпореждането страната е уведомена на 24.03. 2022г., жалбата е
подадена на 30.03.2022г. и е допустима.
Изп.дело №№20107190400154 описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719, е образувано
по молба, подадена от Д. ЕМ. Л., действащ със съгласието на законния му представител Нина
Петрова Динкова на 03.08.2010г., въз основа на ИЛ от 07.06.2010г., издаден по НОХД №4375 по
описа за 2009г. на ВРС, с който ЯС. Р. К. е осъден да заплати на Д. ЕМ. Л., ЕГН ********** сумата
от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на деяние по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието 24.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е уведомил длъжника за изпълнителното
производство, като на 19.08.2010г. му е връчена покана за доброволно изпълнение. ЧСИ е
извършил действия по проучване на имущественото състояние на длъжника. С молба от
21.09.2012г. взискателят е поискал ЧСИ да изиска справка от НАП за длъжника и насрочване на
дата и час за опис на движими вещи в дома на длъжника. В протокол от 30.11.2012г. от опис на
движимо имущество е обективирано постигнато между страните по делото споразумение, като
1
длъжникът се е задължил да сключи споразумение за начина, размера и срока на погасяване на
дълга по делото, като при неизпълнение ще се счита за уведомен, че на 05.11.2012г. ще последва
принудително изпълнение. С молба от 10.12.2013г. взискателят е поискал изискване на справка от
НАП Варна относно налични трудови договори на длъжника и налагане на запор върху трудово
възнаграждение. Извършване на аналогични действия взискателят е поискал и с молби от
16.01.2015г.; 30.09.2015г.; 18.09.2017г. С молба от 05.09.2019г. взискателят е поискал ЧСИ да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки в РБългария, както и запор
върху трудовото възнаграждение. Молба за предприемане на изпълнителни действия – налагане на
запор върху банкови сметки и насрочване на опис и оценка на движими вещи, взискателят е
депозирал и на 02.08.2021г. Съгласно приложените по изпълнителното дело писма от НАП и
извлечения от регистър на банкови сметки и сейфове, длъжникът няма регистрирани трудови
договори и няма данни за банкови сметки и сейфове, поради което и не са предприети
изпълнителни действия.
С молба от 16.03.2022г. длъжникът е поискал прекратяване на производството по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГП. В молбата е посочено, че е образувано
друго изп.д. пред ЧСИ Л.Станев по същия изпълнителен лист.
В изпълнение на указанията на ЧСИ, длъжникът е представил доказателства, от които се
установява, че изп.д. № 26/2018г. по описа на ЧСИ Л.Станев е образувано за друго задължение на
длъжника към друг взискател.
С атакувания акт ЧСИ е приел, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е
отказал да прекрати производството по изпълнителното дело.
Настоящият състав намира за правилни и законосъобразни изводите на ЧСИ, че не са налице
основанията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а процесуален
преклузивен срок, с изтичането на който се погасява само правото на взискателя да продължи
започналото изпълнително производство. Изпълнителните действия, визирани н т.10 на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които прекъсват давността по смисъла на
чл.116 б“в“ ЗЗД и са приложими към фактическия състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване
на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. С посоченото ТР се разяснява също, че задължението
на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира
чрез внасяне на съответните такси, разноски за извършване на изпълнителни действия,
изграждащи посоченият от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешни
изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. В случая не се установява
твърдяното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК- неизвършване на изпълнителни действия за период от две години.
Твърденията на жалбоподателя, че в продължение на две години по делото не са извършвани
изпълнителни действия се опровергават от данните по изпълнителното дело, от които се
установява, че в периода от 03.08.2010г.-02.08.2021г. взискателят периодично в срокове по-кратки
от предвидения двугодишен срок е отправял искания за предприемане на изпълнителни способи,
налагане на възбрани, запори, опис на движими вещи. Извършените действия следва да се ценят
като такива, прекъсващи давността за вземането по смисъла на чл.116 ЗЗД, поради което следва да
се счита, че от следващата подаването на последната молба дата, т.е. от 03.08.2021г. е започнал да
тече двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Тълкуването на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8
ГПК налага категоричен извод, че прекратяване на изпълнителното производство, поради т.нар.
перемция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява
валидно поискано изпълнително действие, което осуетява прекратяването на принудителното
изпълнение. За да е налице поискано изпълнително действие е достатъчно СИ да е сезиран с молба
от взискателя, в която да се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките,
които са необходими за извършването му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на
2
основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Дали поисканото изпълнително действие може реално да бъде
предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл.116б“в“ ЗЗД, а не за чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Посочените действия извършени по делото и поискани от взискателя, хронологично
изброени по-горе са били насочени към удовлетворяване на изпълняемото право на взискателя,
поради което и не може да се приеме, че той е бездействал, като е изоставил изпълнението.
Следователно с извършените действия от образуването на делото и последното- молбата на
взискателя от 02.08.2021г. до подаването на молбата с искане за неговото прекратяване на
16.03.2022г. и датата на постановяване на обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл период от повече от две години, в
който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са били
извършени спрямо жалбоподателя –длъжник, поради което и изпълнителното производство не е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна, предвид
което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 5130/30.03.2022г. на ЯС. Р. К., ЕГН **********,
длъжник в изпълнителния процес, срещу отказ на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№719 по изп.д.
№20107190400154/2010г. да прекрати изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3