Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 18.07.2024 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 529/2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
А.З.Ц., ЕГН **********, и И.М.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез
пълномощника адв. Х.Х. ***, представлявана от кмета. Исковете са с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – субективно съединени отрицателни установителни
искове за собственост. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 48129.15.131, находящ се в обл. София, общ. Своге, с. Миланово, м.
Говежда вода, с площ от 4999 кв.м., вид територия земеделска, категория 10,
начин на трайно ползване : нива, стар номер 015006, Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-128/19.01.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Твърди се в исковата молба, че ищците са
наследници на М. И. ***, починал на ………. г., като приживе общият им
наследодател придобил имота с договор от 25.10.1994 г. от ТКЗС гара Лакатник -
в ликвидация. Посочва се, че от 1994 г. общият наследодател на ищците, а след
неговата смърт двамата ищци владеели гореописания имот и до днес, като
разбрали, че ответникът е актувал този имот като общински, въпреки че ищците,
въз основа на договора за покупко-продажба от 25.10.1994 г., са го декларирали
като свой и плащали дължимите му се данъци и такса битови отпадъци.
От страна на ответника, чрез пълномощник на кмета, е
подаден писмен отговор. В него се твърди, че предявените искове са изцяло
неоснователни, а представеният с исковата молба договор за покупко-продажба е
нищожен, тъй като сделката е извършена от ненадлежна страна и предмета на
сделката не съдържа валидна разбираема воля. Посочва се, че предмет на иска е
правото на собственост върху имот, който е предаден на Община Своге с
протоколно решение № 1 от 19.01.2009 г. от комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ
и е актуван с АЧОС № 11491 от 28.01.2013
г. Твърди се още, че предвид разпоредбата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, всички земеделски
земи подлежат на възстановяване, независимо дали са били включени в ТКЗС.
Имотът бил включен в списъка по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и протоколно решение по чл.
45в, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Посочва се, че остатъчният фонд земеделска земя по чл. 19
ЗСПЗЗ се формира след включване процедурата по възстановяване собствеността
върху земеделските земи на всички правоимащи субекти и следователно в него
влизат само земите, които подлежат на възстановяването по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в предвидените в закона срокове. Според ответника, с влизане
в сила на плана за земеразделяне е осъществен придобивният способ на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ, земите са станали общинска собственост, като собствеността на
Общината възниква по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която останалата след
възстановяване правата на собствениците земеделска земя става общинска
собственост с влизане в сила плана за земеразделяне досежно тези имоти. Сочи
се, че има влязъл в сила план за земеразделяне към актуването на имота от
Община Своге, АЧОС макар и констативен досежно правото на собственост е
официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, в т.ч., че
и посоченото придобивно основание се е осъществило. Искането е за отхвърляне на
исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
С оглед дадени от съда указания, в открито съдебно
заседание, проведено на 28.02.2023 г., от пълномощника на ищците, е направено
уточнение на исковата молба, като е заявено, че се твърди, че имотът е придобит
от наследодателя на ищците с договор от 25.10.1994 г. във връзка с проведен от
ТКЗС гара Лакатник в ликвидация търг за продажба на процесния имот, който е
спечелен от М. Ц., с който е сключен договорът за продажба и цената е заплатена
от него, съгласно представената фактура от 19.05.95 г. Изрично се сочи, че не
се твърди имотът да е придобит от ищците или от техния наследодател по силата
на давностно владение, а обстоятелствата във връзка с това, че от 1994 г.
общият им наследодател, а след неговата смърт, двамата ищци владеели имота и до
днес, са ги изложили в исковата молба единствено, за да покажат, че общината не
може да придобие по давност процесния имот, а не че ищците или наследодателят
ги е придобил по давност. Такова придобивно основание ищците не сочат по делото
за установяване на правния си интерес от отрицателния установителен иск срещу
ответната община. Ищците твърдят, че наследодателят им е станал собственик въз
основа на договора, представен с исковата молба, а ищците са станали
собственици по наследствено правоприемство, като се сочи, че това са твърдения,
с оглед установяване единствено на правния интерес на ищците от предявения
отрицателен установителен иск за собственост.
По делото са приети, като писмени
доказателства, документите представени от ищеца и от ответника. Разпитани са
двама свидетели. Изслушани са съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава.
Свогенският районен съд, първи
състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и от правна страна:
Според разпоредбата на
чл. 48а ППЗСПЗЗ, действаща към датата на
сключване на договора за продажба от 25.10.1994
г., при продажба на търг на недвижими имоти,
ликвидационният съвет прехвърля вещни права, включително и правото на
собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3. Правилникът за
приложение на ЗСПЗЗ в глава трета „Земя на държавата, общините и други
юридически лица”, неизменно третира земите, върху които са построени сгради на
ТКЗС и други селскостопански организации, като държавна собственост, макар и в
първоначалната редакция на чл. 45, ал. 3 /ДВ, бр. 72 от 1993 г./
това да не е било изрично казано, а е направено
по-късно с новата ал. 8 /ДВ, бр. 122 от 19.12.1997
г./. Съгласно чл. 45, ал. 8, изр. първо, предл. първо ППЗСПЗЗ /сега ал. 10/, „земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29
от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ…, представляват държавна
собственост…”. С оглед на това и съгласно чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ
ликвидационните съвети са имали право да продават земя чрез търгове, ако тази
земя е прилежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС или други
селскостопански организации, само при условие, че се продава и самата сграда
или съоръжение. Всички тези условия са налице и по настоящото дело,
като разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 48а ППЗСПЗЗ
намират приложение за настоящия казус, тъй като стопанският двор на ТКЗС гара Лакатник се намира извън регулацията на населеното място.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията, актуална
към датата на договора (ДВ, бр. 72 от 1993 г.), нормативно необходимите площи,
прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на
ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън
строителните граници на населените места, се установяват по искане на
ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби „Земя и земеползване“
с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената
комисия и на Министерството на земеделието. В случаите, когато терените са били
предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени
по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от ПЗР
ЗСПЗЗ, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба
„Държавни имоти“ извършва актуването само на прилежащите терени по реда на
Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в
строителните граници на населените места се определя след търга в същото
съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на
постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет. От цитираната
разпоредба следват два извода. Първият е, че в случая липсва протокол и
заверена скица, с каквито официални документи следва да е индивидуализиран
необходимо прилежащият терен към купените сгради. Вместо това, в настоящият
случай, след като необходимо прилежащият терен не е определен по предвидения в
закона ред, е възможно единствено да се правят предположения, на каквито е
стъпило и вещото лице при изготвяне на заключението си за установяване
идентичността между необходимо прилежащия терен към двете сгради и поземлен
имот с идентификатор 48129.15.131. Ето защо, съдът не кредитира заключението на
вещото лице в тази част, тъй като същото почива на предположения, а както
самото то заяви при разпита му – границите на необходимо прилежащия терен са
определени в заключението му, за да съвпаднат по площ от 4 999 кв.м. и
граници с имота по представената от ответната община скица. За
влезлите в сила планове по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, отнасящи се до стопанските дворове, разположени извън
строителните граници на населените места, се е съставял протокол от
регионалните служби „Поземлена собственост”, съдържащи данни за площта и
границите на застроените със сгради и съоръжения земи, а в случая такъв няма. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ, теренът, прилежащ
към сградите и съоръженията на ТКЗС е държавна собственост и стойността на
прилежащите терени се дължи по Републиканския бюджет, като по делото няма доказателства
да е извършено такова плащане.
С оглед на изложеното съдът приема, че договорът от
25.10.1994 г. не може да породи правни последици, тъй като е нищожен : на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД – поради
липса на предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на
закона, в случая подзаконов нормативен акт – не е спазен ППЗСПЗЗ, като
необходимо прилежащият терен не е определен по предвидения ред, съответно плащането не е направено към Републиканския
бюджет. По този начин се уважава изричното възражение направено с отговора.
От друга страна, според съда, Община Своге е станала
собственик на имота по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Като бивш стопански двор,
процесният имот не е бил държавна собственост към момента на включването му в
ТКЗС и собствеността му е подлежала на възстановяване, поради което тези земи
стават държавна собственост само ако не са годни за земеделско ползване и
собствеността им не подлежи на възстановяване на бившите собственици. В случая
земята е годна за земеделско ползване (нива), собствеността не подлежи на възстановяване на бивши собственици, поради
което е и предоставена на общината. При така изложеното съдът приема, че
предявените искове следва да се отхвърля.
При този изход на делото ищците дължат на ответника
направените по делото разноски в размер на 800 лева, от които платен депозит за
вещо лице в размер на 200 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявените от А.З.Ц., ЕГН **********, и И.М.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, против Община Своге, представлявана от … Е. И., искове за
признаване на установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик
на поземлен имот с идентификатор 48129.15.131, находящ се в обл. София, общ. Своге, с. Миланово,
м. Говежда вода, с площ от 4999 кв.м., вид територия земеделска, категория 10,
начин на трайно ползване : нива, стар номер 015006, Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-128/19.01.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК.
Осъжда А.З.Ц., ЕГН **********, и И.М.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал.
Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от … Е. К. И., направените
по делото разноски в размер на 800
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :