Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Русе, 06 октомври 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 27 септември 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ………
като разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №249…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
24б, ал. 7 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Делото е образувано след постъпила в съда жалба от
„ЕКОН-91” ООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано от Е.А.К.,
действащо чрез адв. Н. Д.,***. Жалбата е насочена срещу Решение
№ 32-170185 от 26.05.2022г. на директора на ТД
Митница Русе, с което на дружеството е отказано издаване на Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител по искане за издаване с вх. № 32-158188/16.05.2022
г.
Жалбоподателят
счита, че така издаденото от административния орган решение е незаконосъобразно,
в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146, т. 4 и 5 от АПК.
Тези доводи се
поддържат в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител – адв. Д..
Подробно са развити и в допълнителна писмена защита.
Твърди се, че
погрешно директорът на ТД Митница Русе е приел, че по отношение на дейностите,
за които се използват енергийните продукти от „ЕКОН-91” ООД, че не е налице
изискването на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според оспорващата страна т. нар. „природен
газ” с код по КН 27112100, се използвал от дружеството с цел изгаряне в газова
горелка на промишлен котел, от което се загрявало топлоносително масло в
серпентина в котела, в следствие на което се подгрявали топлообменниците,
откъдето горещият въздух нагрявал металните форми за гореща вулканизация на
произведените стоки, т.е. само за производствени цели. Следователно е била
налице хипотезата, при която АО е следвало да издаде Удостоверение за освободен
от акциз краен потребител.
Иска се от Административния
съд да отмени решението и да върне преписката на директора на ТД Митница Русе
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТД Митница Русе при Агенция „Митници“, чрез
процесуален представител, в писмен отговор и по същество в съдебна зала, както
и в писмени бележки излага доводи за неоснователност на жалбата.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза и след направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактически и правни съображения :
Производството пред АО, приключило с издаването на процесния
административен акт, е инициирано от „ЕКОН-91” ООД, с подаване до директора на ТД Митница Русе на искане с вх. №
32-158188/16.05.2022 г. (л.3 и сл. от адм. преписка) за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Искането е досежно обект на
дружеството в гр. Бяла, ул. „Васил Априлов” № 43. В него е записано, че
енергиен продукт „природен газ” с код по КН 2711 21 00 ще се използва с цел
производство на следните продукти : Ядра за матраци с код по КН 9404 21 10; Възглавници с код
по КН 9404 21 10; Промазка с код по КН
4008 11 00 ; Кокосови вложки с код по КН 5603 93 90. Описано било, че природният
газ е технологично необходим при т. нар. „гореща вулканизация” за достигане и
поддържане на високи температури, осигуряващи необходимата среда за протичане
на процеса вулканизация. Природният газ се използвал от ”ЕКОН-91” ООД
изключително в технологията на производствения процес и отделяната в този
процес топлина не се използвала в нейната същинска функция - отоплителна, а с
различно производствено предназначение. Сочи се, че е налице изключението по
чл. 4, т. 37, б. „б”, пр. 2-ро от ЗАДС - за цели, различни от моторно гориво
или гориво за отопление.
Към искането били приложени изискуемите и приложими за случая документи
съгласно чл.24а, ал.6 от ЗАДС (л.8 и сл. от адм. преписка), както и подробно описание
на процеса „Производство на пенолатексови изделия”, при който „горещата вулканизация”
е основен метод в това производство, а принципа е, че топлината активира
вулканизацията.
Директорът на ТД Митница Русе направил обстоен анализ на добре обяснения от дружеството процес, за който
то твърдяло, че използва „природен газ” с код по КН 27112100 с цел само и
единствено производствения процес. А именно - изгаряне в газова горелка на
промишлен котел, от което се загрявало топлоносително масло в серпентина в
котела, в следствие на което се подгрявали топлообменниците, откъдето горещият
въздух нагрявал металните форми за гореща вулканизация на произведените стоки.
АО съобразил приложимите за случая правни норми и дадени определения в ЗАДС, в
Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19.10.1992г. и позовавайки се на т.56 от
Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело
C-240/01, за което решение дори счита, че задължава издателя на
административния акт да действа в условията на обвързана компетентност, издал
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 32-170185 от 26.05.2022г.
В него приел, че използването на енергийните продукти за отопление включва
и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се
използва независимо от крайното й предназначение. Съответно, според директора
на ТД Митница Русе, извършвания в обекта на „ЕКОН-91” ООД
производствен процес и начина на използване на енергийните продукти не попадат
в изключенията, визирани в чл. 4, т. 37, буква „а“ и буква „б” от ЗАДС. С
такива мотиви отказал издаване на Удостоверение за освободен от акциз (УОАКП) краен
потребител на ”ЕКОН-91 ” ООД, за обект в гр. Бяла, ул. „Васил Априлов” № 43, относно
ползването на енергиен продукт с търговско наименование : „природен газ“ с код
по КН 2711 21 00, с цел на използване - изгарянето му в газова горелка на
промишлен котел, от което се загрява топлоносителното масло в серпентина в
котела, вследствие на което се подгряват топлообменниците, откъдето горещият
въздух нагрява металните форми за гореща вулканизация на произведените стоки.
Недоволно от получения отказ, дружеството го оспорва пред АС-Русе, като с
цел доказване на своите твърдения за начина на използване на „природен газ“ с
код по КН 2711 21 00, поиска назначаване на съдебно-техническа експертиза с
експерт в сферата на топлообменните процеси.
Такава бе допусната, а както е видно от заключението на вещото лице, прието
без възражения от страните по спора, безспорно се установи, че системата на „ЕКОН-91” ООД в обекта, за който иска издаване на УОАКП относно използвания
„природен газ“ с код по КН 2711 21 00, ползва този енергиен продукт само и
единствено за нуждите на производствения процес (виж л.32 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган, в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, определена с разпоредбите на
чл. 24б, ал. 5 и чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС. По компетентността на АО няма спор.
Решение № 32-170185 от 26.05.2022г. на директора на ТД Митница Русе е
издадено при спазване на изискуемата от закона писмена форма и съдържа
изложение на фактическите и правни основания за постановяването му.
Същото е издадено обаче в противоречие с приложимия материален закон и
целта на закона и като такова подлежи на отмяна.
За да откаже издаването на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител на оспорващото дружество, директорът на ТД Митница Русе е приел, че
предназначението на използваните енергийни продукти - „природен газ“ с код по КН 2711 21 00, независимо, че е с цел само и
единствено производствения процес, се ползва и за отопление. Според АО акциз се
дължи във всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената
топлина се използва независимо от крайното й предназначение. Според цитираната
и в решението на директора на ТД Митница Русе т. 56 от Решение на СЕС №
С-240/01, под " използвани като гориво за отопление" в чл. 2, ал. 2
от Директива 92/81/Е. на Съвета от 19 октомври 1992 година, следва да се
разбират всички случаи, при които енергийните продукти се изгарят и
произведената топлинна енергия, отделена при този процес, се използва за
затопляне, независимо от крайната цел на това затопляне, включително
трансформирането или разрушаването на субстанцията, поглъщаща топлинната
енергия по време на химичен или индустриален процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 1, б „б“ от Директива 2003/96/ ЕО на
Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на
Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията,
терминът "енергийни продукти" се отнася за продукти, които са с
кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В случая няма спор, че продуктът
с код по КН 2711 21 00 - „природен газ“, попада в обхвата на тази дефиниция.
Според чл. 2, § 3, пр. 1 от Директивата, когато енергийните продукти са
предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани, като
моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в
настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в
зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за
отопление или моторно гориво. Разпоредбата и изрично предвиденото в самата нея
изключение предвиждат, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва
се или се предлага за продажба като гориво - моторно или за отопление, то
следва той да се обложи данъчно така, както би се обложило съответното гориво.
Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до б)
следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: енергийните
продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за
отопление. Изключението на нормите на Директивата се отнася именно за
енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането й, които
се използват, т. е. фактически са предназначени за цели, различни от посочените
горива или не трябва тези енергийни продукти, като краен резултат от
потребяването им, да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за
отоплителни инсталации.
В ЗАДС материално-правният режим на освобождаванията на акцизните стоки,
представляващи енергийни продукти, е уреден в чл. 24 от ЗАДС. По отношение на
конкретния енергиен продукт, релевантна е разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4
от ЗАДС. Според тази норма се освобождават от облагане с акциз енергийни
продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление. Посоченият текст транспонира посоченото по-горе в Директивата
изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да се тълкува
по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато се
използва за цели, различни от посочените горива. Затова по аргумент за
противното, следва да се приеме, че само когато се констатира използването на
определен енергиен продукт, като моторно гориво или като отоплително гориво,
той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на Директивата и
на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС.
По делото се установи по безспорен начин, видно и от заключението на вещото
лице, че системата, която ползва „ЕКОН-91” ООД в обекта, за който иска издаване
на УОАКП използва „природен газ“ с код по КН 2711 21 00 само и единствено за
нуждите на производствения процес. Природния газ не се използва с цел
отопление или като моторно гориво, а е технологично необходим при т. нар.
„гореща вулканизация” за достигане и поддържане на високи температури,
осигуряващи необходимата среда за протичане на процеса на вулканизация. Това е
необходима част от технологичния процес на предприятието за производство на ядра
за матраци с код по КН 9404 21 10; възглавници с код по КН 9404 21 10; промазка с код по КН 4008 11 00 ; кокосови
вложки с код по КН 5603 93 90. В случая се установи, че енергийният продукт
участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва
непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция - система за
затопляне на помещения, а за друга и единствена производствена цел – „гореща
вулканизация”.
Неправилно АО тълкува разширително Решение на СЕС по дело С-240/01, като
приема че акцизната стока с код по КН 2711 21 00 не попада в изключението на
чл. 4, т. 37 от ЗАДС.
Напротив, използваният от „ЕКОН-91” ООД продукт не може да бъде
квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС. Природният газ с код по КН
2711 21 00, ползван от дружеството само и единствено за технологичния процес попада
в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. По силата на
чл. 2, § 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от приложното поле на Директивата
са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни
горива или горива за отопление.
Безпротиворечива е и съдебната практика на Върховен административен съд по
тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително
и след изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС,
ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018 г., според която използването на
енергиен продукт за получаване на „гореща вулканизация” за целите на
производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не
представлява използване за отопление.
В този смисъл са Решение № 841 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5760/2021 г., VIII о., Решение № 416 от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3789/2021 г., I о., Решение № 11961 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №
5463/2021 г., I о., Решение № 11961 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №
5463/2021 г., I о., Решение № 2987 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10617/2020 г., VIII о. и др.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира оспореното решение на директора на
ТД Митница Русе за незаконосъобразно, постановено в противоречие с приложимите
и обсъдени по-горе материално-правни разпоредби и с целите на закона. Като такова
следва да бъде отменено.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на директора
на ТД Митница Русе за произнасяне по подаденото заявление, при съобразяване с
тълкуването на закона, дадено с решението на съда.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя - „ЕКОН-91” ООД следва да
се присъдят направените и доказани по делото разноски. Техният размер е общо 1 150
лева, от които 50 лева д.т. за завеждане на спора, 600 лева-депозит за вещо
лице и 500 лева адвокатски хонорар, съгласно списък на разноските (л.42).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕКОН-91” ООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано от Е.А.К. Решение № 32-170185 от 26.05.2022г. на
директора на ТД Митница Русе.
ВРЪЩА делото като преписка на директора на ТД Митница
Русе за произнасяне по искането, подадено от „ЕКОН-91” ООД за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител с вх. №
32-158188/16.05.2022 г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ЕКОН-91” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, представлявано от Е.А.К. разноски по делото в общ размер
на 1 150(Хиляда сто и петдесет) лева, от които 50 лева д.т. за завеждане
на спора, 600 лева-депозит за вещо лице и 500 лева адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: