Р
Е Ш Е
Н И Е № 260746
гр. Пловдив,01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на първи февруари,през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
при секретар Елена Димова,като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2946/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на „Гарант Кредит Консулт“ЕООД,(с предишно
наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД),ЕИК-*********,гр. Пловдив против решение № 260038/17.08.20г.,постановено
по гр.д.№ 10027/19г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.,в частта му,с която са
отхвърлени предявените от „Гарант Кредит Консулт“ЕООД против Т.А.Ю.,ЕГН-**********
*** искове за признаване за установено в отношенията между страните,че
ответникът дължи солидарно с Д. П. Ю. на ищеца сумата от 393,70лв.-главница,представляваща дължима сума по договор за заем № 7957/ 21.08.2015г., сключен между
длъжника и „Лайт Кредит“ ООД,която сума е платена в качеството на гарант и сумата от
820,06лв.-главница,представляваща
неплатено възнаграждение по договор за гаранция от 21.08.2015г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 29.11.2018г.до окончателното й изплащане,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 19016 по описа за 2018г. на РС- Пловдив.В жалбата се излагат подробни
съображения за твърдяната неправилност и незаконосъобразност на решението и се
иска отмяната му.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна-Т.А.Ю.,ЕГН-**********, чрез особения представител адв.М.Б. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в
писмен отговор.
ПдОС намира жалбата за процесуално
допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща
правен интерес от обжалване на решението.
При разглеждането на въззивната жалба
по същество ПдОС намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 19016/ 2018г. на ПдРС,против Д. П. Ю. и Т.А.Ю. за сумите,подробно индивидуализирани в
заповедта,произтичащи по силата на договор за
гаранция от 21.08.15г.,сключен между
ищеца,ответника,другия длъжник Д. Ю. и „Лайт Кредит“ООД,с който е
обезпечено вземането по договор за паричен заем № 7957/21.08.2016г.между
последното дружество като заемодател и ответника
Т.Ю. и Д. П. Ю. като заематели.По така издадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника Ю. за
недължимост на претендираните суми.От заявителя е предявен установителен иск против
Т.Ю. по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.240 и чл.79 от ЗЗД за
признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК.По отношение на Д. Ю. заповедта за изпълнение е влязла в сила и
съответно не е предявен установителен иск против нея.
Ищецът „Гарант Кредит
Консулт“ЕООД твърди,че между ответника Ю.,Д. Ю. и „Лайт Кредит“ ООД,
ЕИК- ********* е сключен договор за паричен
заем № 7957/21.08.2016г.,по силата
на който на Ю. е предоставена в заем сумата от 1000лв.за срок от 12
месеца,платима разсрочено на 12 вноски,всяка от по 102,47лв,с първа погасителна
вноска на 21.09.15г.Крайната дължима сума,подлежаща на връщане,е уговорена в
размер на 1229,64лв. при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40% и ГПР 48,01%.Твърди
се,че като обезпечение на вземането по заема е сключен тристранен договор за
гаранция от 21.08.2015г.между ищеца„Лайт Кредит Консулт” ЕООД в качеството му
на гарант,заемодателя„Лайт Кредит“ ООД и заемателите Ю.,по силата на който заемателите
се задължават да платят на гаранта възнаграждение разсрочено на 12 месечни
премии,всяка от по 82,01лв.,което възнаграждение е обезпечено с издаден в полза
на гаранта запис на заповед. Длъжникът бил заплатил до момента на заемодателя „Лайт
Кредит“ ООД сумата от 204,94лв.,а към ищеца по договора за гаранция- 164,06лв.Тъй
като ответникът не изпълнил задължението си по договора за кредит в пълен
размер,с уведомление от 14.11.18г.на осн.чл.5 от договора за гаранция ищецът
бил уведомен от „Лайт Кредит“ООД,че последният активира гаранцията и претендира
плащане на задълженията на ответника.След като бил уведомен за
неизпълнението,ищецът като гарант заплатил на заемодателя сумата от 1024,70лв.на
15.11.18г.и така встъпил в неговите права за събирането й.Наред с това,ответникът
дължал и сумата от 820,06лв.неплатено възнаграждение по договора за
гаранция.Първата сума от 1024,70лв.се претендира на основание плащане по
активирана гаранция във връзка с предоставения и невърнат кредит, а втората
сума от 820,06лв.се претендира като неплатено възнаграждение по договора за
гаранция,обезпечено със запис на заповед.За събиране на дължимите суми било
образувано заповедно производство,по което заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което се предявявал и настоящият
установителен иск.
Ответникът чрез назначеният му особен
представител е оспорил иска,като твърди,че съгл.1.2 от договора за гаранция ,преди да се пристъпи към плащане от гаранта, следвало да се претендира сумата
от заемателя, като това е задължителна предпоставка за ангажиране на
отговорността му.Твърди се липса на задължителни реквизити по чл.11,ал.1,т.7-12
от ЗПК в договора за заем и се възразява,че договорът за заем е недействителен
на осн.чл.22 от ЗПК,поради което и доколкото тристранният договор за гаранция
има акцесорен характер спрямо първия договор,то той също е недействителен.
След събиране на поисканите от ищеца
доказателства районният съд е постановил обжалваното решение,с което е приел,че
действително договорът за потребителски кредит е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК.В тази
връзка и съгл.чл.23 от ЗПК е приел,че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита,без да дължи лихва или други разходи по
него.Следователно,ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви,както
и възнаграждение за поръчителя,тъй като последното се явява „друг разход по
кредите“.Недействителността на договора за кредит обуславял и недействителност
на договора за поръчителство,който обезпечава задълженията по договора за
кредит.Тъй като ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора,включително
в правото му да получи чистата стойност на кредита,то съдът е признал за
установено,че Т.Ю. дължи солидарно с Д. П. Ю. на „Гарант Кредит Консулт“ЕООД сумата от 631лв.дължима по
договор за заем № 7957/21.08.2016г.,сключен с Лайт Кредит ООД,вземането по който е погасено
с договор за гаранция от 21.08.15г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 29.11.18г.до окончателното ѝ плащане и е отхвърлил
останалите претенции на ищцовотго дружество като неоснователни.Решението е
атакувано само в отхвърлителната му част,като в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Настоящата инстанция намира за правилно като краен резултат
първоинстанционното решение,но поради
други мотиви.
Видно е от договора за гаранция от 21.08.15г.,представен в незаверено
копие,че същият е тристранен такъв,но не е подписан от една от страните по
него,а именно-ищцовото дружество„Гарант Кредит Консулт“ЕООД (с предишно
наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД).Договорът е подписан на всяка страница
от Лайт Кредит ООД и от заемателите Д. и
Т. Ю.,но липсва подпис на представител на дружеството-гарант както на всяка
страница поотделно,така и на последната страница от договора,като на мястото за
подпис на гарант има положен единствено печат с надпис „Лайт Кредит
Консулт“ООД.Без положен подпис от страна на лице,оправомощено за това от
дружеството-гарант върху договора за гаранция,не може да се приеме,че е
възникнало валидно облигационно
правоотношение между ищеца от една страна в качеството му на гарант,и
останалите страни-дружеството заемодател и заемателите.При това положение гаранта не би могъл да се суброгира в правата
на кредитора,включително в правото му да претендира чистата стойност на
кредита,но тъй като решението в тази му
част,(с която е признато за установено,че Т.А.Ю. дължи солидарно с Д. П. Ю. на „Гарант Кредит Консулт“ЕООД сумата от
631лв.по договор за заем от 21.08.15г.,сключен с Лайт Кредит ООД),не е обжалвано,то е влязло в
законна сила и не е предмет на
настоящото производство.
Липсата на подпис върху договора за
гаранция обаче означава,че липсва облигационно
правоотношение между ищеца,длъжника и Лайт Кредит ООД,съответно
договорът за гаранция не може да породи действие между страните и за Т.Ю. не е
налице задължение да заплати на ищеца
претендираните от него суми в размер на 393,70лв.главница по договора за заем
от 21.08.15г,заплатена от ищеца в качеството му на гарант,и сумата от
820,06лв.главница,представляваща неплатено възнаграждение по договора за
гаранция от същата дата.
Ето защо правилно районният съд е
отхвърлил претенциите на ищцовото дружество като неоснователни,макар и по други
мотиви.
Решението като правилно следва да се
потвърди в атакуваната му част.
Разноски с оглед изхода на спора не се
дължат на жалбоподателя.
На особения представител на
жалбоподателя е определено от съда адв.възнаграждение в размер на 300лв.,които
са внесени от дружеството жалбоподател.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260038/17.08.20г.,постановено по гр.д.№ 10027/19г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.,в частта му,с която са отхвърлени
предявените от „Гарант Кредит Консулт“ЕООД против Т.А.Ю.,ЕГН-********** ***
искове за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът
дължи солидарно с Д. П. Ю. на ищеца сумата от
393,70лв.-главница,представляваща дължима сума по договор
за заем № 7957 /21.08.2015г., сключен между длъжника и „Лайт Кредит“ ООД,която
сума е платена в качеството на гарант и
сумата от
820,06лв.-главница,представляваща
неплатено възнаграждение по договор за гаранция от 21.08.2015г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 29.11.2018г.до окончателното й изплащане,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 19016 по описа за 2018г. на РС- Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: