№ 1435
гр. Велико Търново, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110101078 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК
Ищцата Е. К. П. , чрез пълномощник адв.П. от ВТАК излага, че след
направена от нея справка в Централен кредитен регистър към БНБ относно
кредитна задлъжнялост установила, че е длъжник по задължение с
идентификатор EOSDP000000001122832 на стойност 1275 лв. Излага, че не е
получавала никакви документи свързани с това задължение, а при направено
запитване до ответника получила отговор, че вземането произтича от договор
за кредит, сключен с „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и е
прехвърлено с договор за цесия. Ищцата заявява, че не си спомня да е
сключвала такъв договор и че дори да е имало такъв, вземането е погасено по
давност. Навежда, че ежемесечното вписване на това вземане в ЦКР от
ответното дружество с посочване на задължението като „активно“
препятствало възможността да и бъде отпуснат ипотечен кредит. Твърди, че
има интерес от предявяване на иск, с който да се отрече съществуването на
вземането, като сочи още, че ответникът изрично отказал да преустанови
вписването в ЦКР. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1275,33
лева. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв.П. поддържа иска.
1
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД, гр.София е депозирал в срок отговор
на исковата молба, чрез пълномощник адв.К. от ВТАК. Заявява
недопустимост, алтернативно, неоснователност на производството. Сочи, че
вземането е придобито по силата на договор за цесия и че срещу длъжника не
са предприемани съдебни действия, както и че не е давал повод да се образува
това производство. С оглед горното моли съда да прекрати производството, в
противен случай да отхвърли иска като неоснователен, а ако уважи същия, да
не го осъжда за разноски, тъй като не е ставал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и представените
по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено е кредитно досие, съдържащо договор за потребителски
паричен кредит PLUS-01044640/12.04.2007 г., сключен между Е. К. П. и
„Джет Файненс Интернешънъл“ АД, по силата на който е отпуснат кредит,
като общата стойност на плащанията по него е 1373,43 лева , която сума е
следвало да се погаси на 14 месечни вноски по 98,10 лева с падеж на
последната вноска на 18.04.2008 година. Приети са договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.08.2009 г. сключен между „Еос Финанс“ Гмбх
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който второто
дружество е цедирало на първото портфолио от везмания, произтичащо от
договори за потребителски кредит по списък Приложение №1 към договора.
Приложена е извадка от това портфолио. С договор за продажба и
прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г. „Еос Финанс“ Гмбх продава на „ Еос
Матрикс“ ЕООД портфейл от дългове, между които с Анекс 1Н- портфейл
„Джет“. С писмо изх.№ 00357/28.02.2023 г. изпратено до ищцата от
ответното дружество по повод писмо вх.№ ВМ-00097/23.02.2023 г. ищцата ,
чрез пълномощника и е уведомена за неизплатено парично задължение към „
Еос Матрикс“ ЕООД, произтичащо от договор за кредит от 6.04.2007 г.
сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Иван Панайотов
Гергов, прехвърлено с договор за цесия от 29.02.2016 г. в размер на 1275,33
лева към 28.02.2023 г. С писмо от ЦКР ищцата е уведомена за съществуващ
кредит към „ Еос Матрикс“ с идентификатор EOSDP000000001122832 на
стойност 1275 лв . към 31.05.2021 г. , активен ежемесечно, считано от
2
31.07.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим. Ищцата има правен интерес
от предявяване на иск, с който да се отрече правото на ответното дружество
на вземане в размер на 1275,33 лева, което според нея е погасено по давност,
тъй като противно на твърденията си за липса на предприети действия по
събиране на вземането, ответникът е подавал ежемесечно информация към
ЦКР за активно вземане и същото е отразено в ЦКР като активен кредит.
Горното се установява от приетата справка от ЦКР издадена към м.май 2021
година, но ответникът , видно от изпратеното писмо от 28.02.2023 г. не е
отписал вземането , напротив, приканил е ищцата към споразумение за
доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията, напомняйки , че си
запазва правото да образува изпълнително производство за принудително
изпълнение. От представения договор за кредит сключен между ищцата и
„Джет Файненс Интернешънъл“ АД /с последващо наименование "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/ на 12.04.2007 г. се установява, че на ищцата
е предоставен кредит в размер на 990 лева, който ведно с договорните лихви и
застраховката възлиза на обща стойност 1373,43 лева, платима на 14 месечни
вноски, всяка от която по 98,10 лева. Падежът на последната вноска е на
18.04.2008 година. Вземането е било предмет на два договора за цесия, като е
придобито с портфейл от други вземания по договори за кредит от ответното
дружество съгласно договор от 29.02.2016 година. Няма данни дали
кредитополучатЕ.та е била уведомена надлежно за цедиране на вземането,
както няма данни спрямо нея да е предприемано някакво действие по
принудително изпълнение – не се твърди да е инициирано заповедно или
исково производство, както и да е издаден изпълнителен титул в полза на
кредитора, или на цесионерите по договорите за цесия. Приложима е общата
давност по чл. 110 от ЗЗД, като на основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността е
започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай давността тече от 19.04.2008 година- денят, следващ деня
на последната дължима погасителна вноска по кредита и е изтекла на
19.04.2013 година. Не се твърдят обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, поради което съдът приема, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1275,33 лева, представляваща неизплатено задължение
3
по договор за потребителски кредит от 6.04.2007 г., и договор за цесия от
29.02.2016 г., поради погасяването му по давност.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за заплатена ДТ
от 52 лева и адвокатско възнаграждение от 420 лева. То е към минимално
дължимата сума по чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането за неговото
намаляване е неоснователно и не следва да се уважава.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК , че Е. К. П. с ЕГН ********** от гр.В.*** НЕ ДЪЛЖИ на „ ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“ Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 сумата от 1275,33 / хиляда
двеста седемдесет и пет лева и 33 ст./, представляваща неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит от 6.04.2007 г., и договор за
цесия от 29.02.2016 г., поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“ Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. П. с ЕГН ********** от гр.В.*** сумата от 472 /
четиристотин седемдесет и два/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4