№ 1400
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110171342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу А с С - град, с която е
предявен осъдителен иск за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща неимуществени
вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 546/2019 г. по описа
на АССГ в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
В исковата молба се поддържа, че ответникът нарушава принципа на решаване на
адм.д. № 546/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок. Твърди се, че противоправното
деяние на ответника, изразяващо се в бавене на делото, причинява на ищеца неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева.
Съдът приема, че предявеният иск е недопустим, тъй като пред настоящия съдебен
състав е образувано по – рано дело между същите страни с идентичен предмет – гр.д. №
63021/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, от което се установява, че Е. Д. М. е
предявил срещу А с С - град иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000
лв. на основание чл. 2б ЗОДОВ – представляваща претърпени неимуществени вреди поради
неразглеждането на адм. д. № 546/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок. На настоящия
съдебен състав му е служебно известно, че гр.д. № 63021/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав, е на етап размяна на книжа по чл. 131 ГПК. – т. е. висящо.
Видно от приложеното копие от исковата молба по гр. д. № 63021/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, то същата е сходна с подадената по настоящата производство, като
между двете производства е налице пълен обективен и субективен идентитет. Освен, че са
образувани от Е. Д. М. срещу А с С-град, то и по двете производства се претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лв. за забавено разглеждане на адм.
д. № 546/2019 г. по описа на АССГ. Без значение е посоченият в исковите молби период на
увреждането, доколко съдът пред който е образувано първоначалното производство взема
1
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска до приключването на съдебното
дирене – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК.
При така установеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1
ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази
разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които
имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна
защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни
решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото производство и
посоченото по-горе производство по гр. д. № 63021/2023 г., е установен по несъмнен начин.
Искът е предявен срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковата молби
се визира едно и също основание на претенцията – за забавено разглеждане на адм. д. №
546/2019 г. по описа на АССГ. Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане – да
се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума от 20 000
лева. По отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира
присъждането на обезщетение, настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че с
оглед принципа за присъждане на генерално /интегрално/ обезщетение за неимуществени
вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова
обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег (в този смисъл и Определение
№ 49 от 29.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 257/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 582 от
14.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4426/2018 г., IV г. о., ГК и др.).
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между
настоящото и по-рано образуваното в СРС производство по гр. д. № 63021/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав, поради което са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за
прекратяване на настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 71342/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2