№ 1251
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500963 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260290 от 13.01.2020 год., постановено по гр.д. № 650/2020 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 14-ти състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на А. Х. П. сумата от 40 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 609.46 лева –
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 11.03.2019
год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.01.2020 год. до
окончателното изплащане, като искът за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния
предявен размер от 80 000 лева, като са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, като се излагат доводи за
неправилност. Твърди, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване, тъй като
пострадалия е допринесъл съществено за настъпване на вредите, поради това че е навлязъл
на пътното платно при бърз ход и не на указано за това място. Отделно от това оспорва
изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на
неимуществените вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от
ищеца болки и страдания. Оспорват се и направените от ищеца разходи във връзка с
лечението му, като твърди нецелесъобразност на част от тях. Молят съда да отмени
решението и постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноските по делото.
1
Въззиваемият А. Х. П., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от
страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо
този на прекия причинител на увреждането.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се
установява, че в резултат на произшествието ищцята А. Х. П. е получила фрактура на дясна
пубисна кост, горно рамо; раздробена фрактура на лява пубисна кост, долно рамо и
фрактура на сакрума от лявата страна. Фрактурата на тазовите кости е състояние водещо до
интензивни болки от възникването им до хоспитализацията в лечебното заведение, където
под въздействие на започналото лечение болката би трябвало да се понижи до умерена за
срок от 45дни до 3 месеца. След този период болките следва да са слаби с временни
изостряния при провеждане на рехабилитация. Страданията на ищцата са
свързани принудителното залежаване в продължение на 45 дни, за което време е била
необходима нужда от чужда помощ. Установява се, че обичайния възстановителен период е
около 4 месеца, видно от издадените болнични листа за временна неработоспособност. При
ищцата възстановителния период е приключил без усложнения. Извършените разходи в
размер на обща стойност 609.46 лева са в причинна връзка и необходими за лечебно
възстановителния период при пострадалото лице. Изложено е становище за
нецелесъобразност на разходи в размер на общо 252 лева, доколкото същите се поемат от
НЗОК.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел С. Д., живееща на
семейни начала с брата на пострадалата се установява, че след прибирането си А. била
напълно неподвижна, била посинена, изглеждала зле и психически не била стабилна.
Изпитвала притеснения, че съпругът й трабвало непрекъстано да се грижи за нея. Започнала
2
раздвижване няколко седмици след инцидента, първо с проходилка, а след това с помощта
на патерици. Преди инцидента А. била активно спортуваща, но след него това се променило.
Изпитвала болки в колената и глезена. След произшествието се затворила в себи си, а към
момента изпитва страх от пресичане на улица.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на
пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – март
2019 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до
извод, сумата от 40 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Претенцията за имуществени вреди в размер на 609.46 лева е основателна, тъй като от
приетата по делото медицинска експертиза се установи, че извършените разходи, за които са
представени разходооправдателни документи са били необходими за провеждане на
лечебно-възстановителния период от причинените, вследствие на произшествието травми. И
настоящия състав не споделя становището на ответната страна, че разходи в размер на 252
лева са нецелесъобразни, защото се поемат от НЗОК, тъй като се установи, че същите са
реално извършени и необходими за лечението на пострадалата ищца.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
3
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи от приетата автотехническа експертиза, която се
кредитира от съда, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на пешеходна
пътека, на разрешен сигнал на светофарната уредба, като това поведение не е в нарушение
на чл.113 от ЗДвП. От друга страна няма доказателства по делото, че ищцата ненужно да е
удължила времето за пресичане на платното за движение или друго поведение допринесло
за настъпване н произшествието. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалата
не е допринесла за настъпване на вредоносния редултат и в този смисъл липсва
съпричиняване.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение в
размер на 1 730 лева, за осъществено безплатно представителство по делото, определено
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260290 от 13.01.2020 год., постановено по гр.д. № 650/2020
год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 14-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на адв. Д.С.-САК, на основание чл. 38, ал.2
от ЗАдв сумата от 1 730 лева.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4