РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Враца, 9.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.02.2020г./
единадесети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
Г. ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 823 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” гр.София,
депозирана чрез гл.ю.к. И.К. против РЕШЕНИЕ №283/20.08.2019г., постановено по
АНД №537/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП №2524/07.05.2019г.,
издадено от касатора. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е
неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с
което да се потвърди наказ.постановление. Излагат се съображения за това.
В с.з. касаторът, чрез ю.к. И.К. поддържа
касационната жалбата. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са спазени
законовите изисквания от АНО, за което се навеждат доводи. Иска се отмяна на
решението, като неправилно.
Ответникът „Д.“ ЕООД ***, чрез представен по делото отговор по
касационната жалба оспорва същата и счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно и като такова да се остави в сила по изложените съображения в
отговора.
Представителят на ОП Враца дава заключение за основателност на
касационната жалба и за отмяна на решението, като неправилно.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство
Решение №283/20.08.2019г., постановено по АНД
№537/2019г. на Районен съд Враца е отменено НП №2524/07.05.2019г. на
Председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на „Д.“
ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Р.С. на основание чл.62, ал.1
от Закон за записите от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 252 257,65 лева за извършено нарушение на
чл.17, ал.2 вр. чл.23 ЗЗНН. За да постанови отменителното си решение РС –Враца на първо място е приел, че при воденето на
адм. наказ. производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
водят до отмяна на НП. АУАН е съставен в
нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, за което са изложени подробни мотиви в
решението, в резултат на които е прието, че не е било надлежно поканване на
ответника за съставяне на АУАН в периода до, и на самата дата 7.12.2018г. и
актът неправилно е съставен по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН. Също така на второ
място е прието, че липсва дата на извършване на нарушението, посочената дата в
акта и НП е датата на констатиране на нарушението, но не и дата на неговото
извършване. Посочва се на трето място, че съставения АУАН е недостатъчно прецизен, тъй като от
описателната му част на ответника се вменяват две нарушения по чл.34, пр.1 ЗЗНН
и по чл.17, ал.2 ЗНН, а в диспозитива му
се претендира само това по чл.17, ал.2 ЗЗНН. Така описаното нарушение/я в двата
издадени от наказващия орган акта е дотолкова неясно, подвеждащо и объркващо, е
води до неяснота каква е действителната воля на АНО, тъй като от една страна в
акта са описани две нарушения, но в НП ответника е санкциониран с една
единствена санкция за извършено от него едно единствено нарушение по ЗЗНН. На
четвърто място по съществото на спора е прието, че от наличните по делото
доказателства не може да се приеме, че нарушението е безспорно установено, за
което са изложени подробни мотиви. По отношение на наложената санкция е прието,
че определянето й е станало по неясни критерии и в нарушение на разпоредбата на
чл.62, ал.1 ЗЗНН, за което са изложени мотиви. Съдът е приел, че независимо от
изложеното по съществото на спора, НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП, с оглед на което
и същото е отменено в неговата цялост, като незаконосъобразно.
Настоящият
касационен състав споделя мотивите на
въззивния съд, водещи до отмяна на НП, които са подробни и не намира за
необходимо да ги преповтаря отново в своето решение, поради което на основание чл.221, ал.2,
изр.последно от АПК препраща към тях. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в
производството по съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални
нарушения водещи до отмяна на НП. В случая е нарушен чл.40, ал.1 ЗАНН при
съставяне на АУАН и не са били налице хипотезите на чл.40, ал.2 ЗАНН за съставяне на актът в отсъствие на
нарушителя, като изведените в тази насока правни изводи са правилни и
законосъобразни и се потвърждават от събраните по делото доказателства. С писмо
изх. № 1595/03.12.2018г. на Директора на
ТД“ДР“ гр.Плевен изпратено до управителя на „Д.“ ЕООД *** е поканено дружеството във вр. с установено нарушение на чл.17, ал.2
ЗЗНН в срок до 7.12.2018г. да се яви за съставянето на АУАН. От приложен към
писмото документ на T
POST е видно, че
същото не е връчено и е налице
отбелязване на дата 4.12.2018г. „нов адрес и липса на служител на фирмата“. С
така направеното отбелязване не може да се приеме, че дружеството е било
уведомено за съставяне на акта, тъй като по делото липсват други доказателства същото
да е търсено повторно, както на същия адрес, така и на друг адрес. Още повече,
че проверката е извършена на обект, намиращ се в гр.Враца и същия е бил известен на органа и не е имало
пречка поканата за съставяне на акта да
се изпрати и връчи на този адрес. Не може да се приеме, че с изпращането на това писмо,
което не е връчено на ответника е налице хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. В тази насока възраженията на
касатора са неоснователни. Също така следва да се посочи, че след като АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, органа е следвало да спази и процедурата по
неговото връчване, регламентирана в чл.59, ал.5 ЗЗНН, а именно да изпрати АУАН
за връчване от органите на съответната
община или кметство, като в този смисъл е и разпоредбата чл.43, ал.4 ЗАНН, което
в конкретния случай не е налице, видно от данните по преписката, а АУАН е
връчен на представител на дружеството близо три месеца след неговото
подписване. Споделят се и изводите на съда за нарушение на чл.42, т.3, пр.1 и
чл.57, ал.1, т.5, пр.2 ЗАНН, относно непосочване на датата на извършване на нарушението
в акта и наказ.постановление. Правилно е прието, че посочената в акта и НП дата
е дата на констатиране на нарушението, но не и датата на неговото извършване.
Не се споделя
обаче изводът на съда, че с АУАН
на ответника се вменяват две нарушения по чл.34, пр.1 ЗЗНН и по чл.17, ал.2 ЗЗНН.
Това е така, тъй като от съдържанието на АУАН е видно, че се претендира само нарушение на чл.17, ал.2
ЗЗНН и с издаденото НП на ответника е ангажирана адм.наказ. отговорност именно
за това нарушение. Въпреки това и предвид на изложеното правилно въззивният съд
е приел, че са налице съществени процесуални нарушения в производството по
съставяне на АУАН и издаването на НП, които са самостоятелно основание и водят до отмяна на НП на това основание.
С оглед допуснати съществени процесуалния нарушения в проведеното
адм.наказ. производство, които са основание за отмяна на НП на това
основание настоящата инстанция намира,
че не следва да обсъжда възраженията на касатора по съществото на спора, а
именно извършено ли е нарушение или не
от страна на ответника. Въпреки това споделя изводите на въззивният съд по
съществото на спора, че нарушението не е установено по безспорен начин от
събраните по делото доказателства.
Предвид на изложеното и след
извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията
на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната на
оспореното решение поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в
касационната жалба, същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №283/20.08.2019г.,
постановено по АНД №537/2019г. на Районен
съд Враца, с което е отменено НП №2524/07.05.2019г. на Председателя на ДА
“Държавен резерв и военновременни запаси” .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.