Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На двадесети март Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове: 1.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5046 по описа за 2018 година.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищцата Б.К.В. твърди в исковата си молба, че е едноличен собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в село ..., община Стара Загора, с площ от 1190 кв.м., в това число придаваеми от дере 100 кв.м., представляващо УПИ II-100 в квартал 22, по ПУП-план за регулация, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г. на Община Стара Загора, при граници: от североизток - дере; от северозапад - УПИ I-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46, ЗАЕДНО с построената в него в северозападната му част жилищна сграда със застроена площ от 37 кв.м., заедно с мазе от 15 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка № Д0011219ВЦ/01.10.2018г. на Отдел „Приходи" при Община Стара Загора, който имот съгласно скица №1987/12.09.2018г. на Община Стара Загора представлява празно дворно място с площ от 1223 кв.м., в това число придаваеми от дере 97 кв.м., придаваеми от ПИ №98 - 4 кв.м., придаваеми от улица - 4 кв.м., който имот е урегулиран в поземлен имот - УПИ II-100 в квартал 22 по ПУП, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г. на Община Стара Загора, при граници на имота: от североизток - дере; от северозапад - УПИ I-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46. Гореописаният имот бил придобит от ищцата на основание наследствено правоприемство и разпоредителни сделки. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 136 том I, дело №210/1975г. на СтРС, К.В.П.- баща на починалия съпруг на ищцата - бил признат за собственик на 3 недвижими имота, единият от които /по т.2 от нот.акт/ било процесното дворно място от 1150 кв.м., находящо се в с...., съставляващо имот пл.№ 100 - кадастралната основа на парцела II-100, в кв.22 по плана на същото село. С нотариален акт № 186, том XVII, дело №6464/1975г. К.В.П., действащ със съгласието на съпругата си Р.З.П., дарил на единия от синовете си - З.К.В. - 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. На 25.01.1991 г. К.В.П.починал и оставил за свои наследници преживялата си съпруга Р.З.П.и тримата си синове - В.К.В., С.К.В. и З.К.В.. С Решение №116/25.05.1992г., постановено по гр.д. № 2010/1991 г. по описа на Старозагорски районен съд, в резултат на извършена делба между наследниците на починалия К.В.П.по отношение на имуществото на последния, в общ дял на Р.З.П., З.К.В. и Б.К.В. бил поставен гореописаният имот - дворно място от 1190 кв.м., заедно с постройките в него, находящо се в с...., представляващо парцела II-100 в кв.22 по плана на селото, при граници: улица, река и имот на С.В.. Дяловете на останалите съделители били уравнени парично. С нот.акт № 156, том XII, дело №3666/1992 г. по описа на Нотариус при СтРС Р.З.П.прехвърлила правото на собственост върху собствената си идеална част от процесния имот на сина си З.К.В. срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: 1/3 ид.част от дворното място, находящо се в с...., цялото от 1150 кв.м., урегулирано в парцела II-100 в кв.22 по плана на селото, който парцел бил с неуредени регулационни отношения до размера на 1190 кв.м., при описани в същия нот. акт граници на имота. В резултат на извършена покупко-продажба на идеални части от недвижим имот по закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, за която бил съставен нотариален акт № 90, том I, дело №58/2009 г. по описа на Нотариус рег.№ 388 на Нот. камара, Р.З.В. /дъщеря на ищцата/ продала на ищцата собствената си 1/4 ид.част от процесния недвижим имот, в резултат на което последната станала единствен собственик на същия. Ответникът С.Д.Г. бил собственик на дворно място, находящо се в с...., община Ст.Загора с площ от 1077 кв.м., представляващ УПИ I-100 в кв.22 по ПУП на същото село, за което бил съставен нотариален акт от 2011 г., а впоследствие - и други документи за собственост. Ответникът придобил този имот от един от синовете на К.В.П.- С.К.В., който му прехвърлил дворно място с площ от 740 кв.м., представляващо УПИ І-100 в кв.22 по плана на с..... Впоследствие ответникът се легитимирал като собственик на имот с площ от 788 кв.м., а към момента с площ от 1125 кв.м. През 1971 г. към имота на тогавашния му собственик К.В.П.- парцел І-100 в кв.22 по плана на с...., съобразно действащия към тази година дворищно-регулационен план, било предвидено придаване на част от общинско място с площ от 310 кв.м. от улица. С писмо през 1971 г. К.В.П.бил поканен от ОбНС с.Сулица да внесе дължимата сума за придаваемата към имота му, представляващ УПИ І-100 в кв.22, част от 310 кв. м. На 14.12.1971 г. същият внесъл сумата от 310 лв., представляваща дължимата стойност на придаваемото общинско място от 310 кв.м., за което му била издадена приходна квитанция № 57570/14.12.1971 г. След придобиване собствеността на УПИ І-100 в кв.22 по плана на с.... от ответника, същият предприел процедура за повторно закупуване на същата гореописана придаваема част от 310 кв.м. /записана като 345 кв.м./ от общински имот, с оглед на което Община Ст.Загора издала скица № 4719/30.11.2011 г. с погрешни отбелязвания. След представяне на гореописаната приходна квитанция за закупуването на придаваемата част от 310 кв.м. от К.В.П., Община Стара Загора през 2012г. издала скица за имота на ответника с верни означения за придаваемите части. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 9, том IV, дело № 184/2012 г. по описа на Нотариус рег.№ 308 /поправен с нот. акт № 78, том IV, дело № 236/2012 г. по описа на същия нотариус/, наследниците на К.В.П.били признати са собственици по наследство и давност върху следния недвижим имот: 311/1125 кв.м. ид.части от УПИ дворно място, находящо се в с...., с площ на имота от 1125 кв.м., съставляващо УПИ I- 100 в кв.22 по действащия план на селото, при граници: от трите страни улица и УПИ II-100. Впоследствие собствениците на тази част продали на С.Г. правото на собственост върху същата. За с. ..., община Ст.Загора през 1945г. бил одобрен и приложен регулационен план въз основа на изработен кадастрален план. С влезлия в сила ПУП, одобрен със заповед № 9914/19.11.1945г., процесните имоти на страните били урегулирани в УПИ II-100 и УПИ І-100 в кв.22 по плана на същото село. Твърди, че този план не бил променян във времето и действал и към момента, поради което нямало придавани части между двата съседни имота. Именно при действието на този план всяка от страните била придобила права върху имотите чрез описаните по-горе сделки и удостоверявания. Твърди още, че границата между двата имота, считано от момента на придобиване правото на собственост през 1975 г., винаги е била телена мрежа, поставена като имотна граница и съвпадаща с регулационната линия по действащият план на село .... Сочи, че през периода от 1975 г. до 2016 г. не е имало спор за границата между двата имота. Парцелните граници на двата имота съвпадали именно с имотните граници по приложения регулационен план с пряко действие по силата на приложимия към онзи момент ЗПИНМ, при което действителната граница между имотите на страните съвпадала с регулационната линия и представлявала телена мрежа. Последната в продължение на повече от 40 години представлявала трайна граница - мрежа върху бетонови стълбове, деляща имотите на страните и съвпадала с регулационната линия и не се различавала от поставената от праводателите на страните ограда - граница между двата имота. През годините площите на двата имота действително се променяли предвид придаването на части към тях, но това не се отразило на положението на границата между двата имота, която в продължение на повече от 40 години не била променяна. Твърди, че през 2008 г. провела процедура по трасиране на имота си, в резултат на което с протокол от 14.07.2008 г. на ЕТ "Геоплан - Г.Арабаджиев" Стара Загора били координирани границите на имот II-100 в кв.22 по плана на селото. Резултатът от трасирането, извършено въз основа на оригиналния регулационен и кадастрален план на селото, потвърдил правилното местонахождение на границата между имотите на страните. След придобиване правото на собственост върху УПИ I-100 в кв.22 по плана на с...., през месец април 2016г. ответникът също трасирал имота си, при което било установено, че телената мрежа, разделяща двата съседни имота, била неправилно поставена и според него навлизала в собствения му имот. Ответникът съобщил това обстоятелство на ищцата, която не се съгласила с него, тъй като през годините границата била безспорна и липсвали причини за промяната й. По това време в непосредствена близост до границата между имотите, но в имота на ищцата имало стопански постройки - временни постройки и навес за складиране на вещи. На 09.05.2016 г. ищцата, заедно с дъщеря си и зет си, посетили имота, при което установили, че временните постройки на границата били разрушени, а оградата от телена мрежа била преместена в нейния имот. От този момент през месец май 2016г. и понастоящем границата между двата имота не съответствала на действителната регулационна граница по действащия план на с..... Премествайки същата телена мрежа, ответникът бил навлязъл с около 3 метра навътре в имота на ищцата, а завзетата без основание реална част от имота на ищцата била с площ около 84-85 кв.м. По повод на създадените отношения между страните, породени от спор за материално право досежно границата между имотите им, всяка една от тях сезирала Районна прокуратура Стара Загора с жалби за самоуправни действия. С постановления по прокурорски преписки №207/2016 г. и № 2897/2016 г. РП Ст. Загора отказала образуване на наказателно производство поради липса на състав на престъпление. Към момента частта от 85 кв.м., с която ответникът навлязъл в имота на ищцата, се владеел неоснователно от него, считано от месец май 2016 г., когато същият преместил югоизточната граница на имота си в УПИ II-100, собственост на ищцата. Същата се считала за собственик на тази част, като принадлежаща към собствения й имот, тъй като въпросната граница никога през годините не била променяна и местоположението на бившата телена мрежа /сега преместена от ответника/ било трайното фактическо положение, което е определяло границата на двата имота като безспорна в продължение на повече от 40 години. Дори и да било налице разминаване между регулационната линия и имотната граница между имотите на страните, ищцата се позовава на давностно владение върху спорната част, тъй като от 1975 г. до 2016 г. границата между имотите на страните била трайна и никога не се е променяла. Независимо от новото местоположение на границата, променено от ответника през 2016 г. чрез преместване на телената мрежа в имота на ищцата, положението й до промяната между двата имота можело да бъде установено на място. Именно тази трайна ограда, непроменяна през годините, била действителна имотна граница между имотите на страните, по отношение на която твърди, че не е съществувала грешка, както и не е било налице предвиждане за придаване на части между имотите, поради което поставянето й в имота на ищцата нарушавало собственическите й правомощия. В този смисъл било налице неоснователно въздействие от страна на ответника, което смущавало правото на собственост на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Същата била лишена от владение върху част от 85 кв.м., поради което за нея бил налице интерес от предявяване на настоящият иск, с който същата моли съда да признае правото й на собственост върху частта от 85 кв.м., която ответникът неоснователно е завзел чрез преместване на границата между двата имота и владее към момента, както и да осъди последния да предаде владението върху тази част в нейна полза. В случая процесната спорна част - предмет на защита, представлявала частта с площ от 85 кв.м, заключена между линиите, делящи двата имота по бившата ограда, деляща двата имота от 1975г. до 2016г. и фактическата граница понастоящем, която навлизала в имота й от северозападната му страна. Към момента тази спорна част се владеела от ответника без основание. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Б.К.В., с постоянен адрес е собственик на частта от УПИ II-100 в кв.22 по плана на с...., община Стара Загора с площ от 85 кв.м., която част представлява площта между бившата имотна граница, разделяща процесиите имоти посредством трайно поставена телена мрежа в продължение на 40 години и настоящата фактическа северозападна граница, преместена в УПИ II-100 в кв.22 по плана на същото село, както и да осъди ответника да й предаде владението върху тази част. Моли съда да й присъди направените по делото разноски. С определение в с.з. на 20.03.2019 г. е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за предаване на владението върху площ от 39 кв.м., заключена между т.1, 4, 5 и 6 по комбинираните скици към заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза и производството е прекратено в останалата част относно предаване на владението над 39 кв.м. площ до размера на първоначално претендираните 85 кв.м. площ поради отказ от иска.

Ответникът С.Д.Г. оспорва предявения иск. Сочи, че на 14.07.2008 г. по искане на ищцата било извършено трасиране на УПИ II-100, кв.22 от ЕТ „Геоплан-ЕД-Г.Арабаджиев", като било констатирано, че имотът е с площ 1200 кв.м. Логично било да се предположи, че това трасиране е извършено, с оглед определяне на границата между нейния имот и имота на С.К.В., който имот след 2011 г. бил собственост на ответника, съгласно н.а.№102, т.1, рег.№1769, д.№86 от 2011 год. и последващи правни сделки до 2015 г., включително и с ищцата за продажба на 155 кв.м. от 1125 кв.м. от УПИ І-100. Така ответникът бил собственик на целия имот от 1125 кв.м., за което имал съответните документи за собственост, които не били оспорени по надлежния ред и видно от удостоверение за данъчна оценка на имота, декларирал 1125 кв.м. и жилищна сграда. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е осъдителен иск за защита правото на собственост с правно основание чл.108 от ЗС. Искът по чл.108 от ЗС представлява претенция на носителя на вещното право за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я владее или държи. Целта на защитата е да върне фактическата власт на титуляра на вещното право, който притежава и правото да владее вещта. Уважаването на този иск е предпоставено от установяването на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и владението или държането да е без основание.

В случая предмет на предявения ревандикационен иск е реална част в размер на 39 кв.м. от УПИ II-100 в квартал 22 по регулационния план на с. ..., община Стара Загора, за която ищцата твърди, че нейна собственост и че се владее от ответника. Правото си на собственост върху този имот ищцата извлича от съдебна делба, извършена по гр.д.№ 2010/1991 г. по описа на Старозагорския районен съд. С решение № 116/25.05.1992 г. по това дело в общ дял на Р.З.П., З.К.В. и Б.К.В. е поставен имот - дворно място от 1190 кв.м., заедно с постройките в него, находящо се в с...., представляващо парцела II-100 в кв.22 по плана на селото, при граници: улица, река и имот на С.В.. С нотариален акт № 156, том XII, дело № 3666/1992 г. по описа на Нотариус при Старозагорския районен съд Р.З.П.е прехвърлила правото на собственост върху собствената си идеална част от същия имот на З.К.В. срещу задължение за издръжка и гледане. След смъртта на З.К.В. на 12.02.2008 г. ищцата е придобила по реда на наследяването половината от притежаваната от него ½ ид.ч. от имота. Останалата ¼ ид.ч. от имота ищцата е придобила по силата на продажба, извършена с нотариален акт № 90, том I, дело №58/2009 г. по описа на Нотариус рег.№ 388 на Нотариалната камара, от Р.З.В..

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.К.З.и Д.Й. Д. се установява, че имотът на ищцата граничи с имот на ответника С.Д.Г.. Между двата имота от много години имало ограда от телена мрежа с циментови колони. Непосредствено до оградата в имота на ищцата били изградени паянтови постройки. През май месец 2016г. оградата била преместена на три метра навътре в двора на ищцата, а постройките - съборени. Понастоящем била поставена нова ограда от телена мрежа с леки колове.

Тези обстоятелства се потвърждават и от представените постановления от 13.07.2016 г. и от 10.08.2016 г. по прокурорски преписки №2079/2016 г. и № 2897/2016 г. по описа на РП - Стара Загора.

От заключението на първоначалната съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че за територията на с.... има изработен един регулационен план, одобрен със заповед № 9914/15.11.1945 г., който действа и към момента. По този план имотът на ищцата представлява УПИ II-100 в кв.22, а имотът на ответника - УПИ I-100 в кв.22. Регулационната граница по плана от 1945 г. не е променяна до момента. Според вещото лице по първоначалната експертиза материализираната към момента граница между двата имота съвпада с регулационната такава. От заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза обаче е видно, че тази странична регулационна граница не съответства нито на съществувалата на място ограда преди преместването й, нито на сега съществуващата ограда между УПИ II-100 и УПИ I-100 в кв.22 по плана на с..... Според вещите лица е налице навлизане от ответника в УПИ II-100 с площ от 39 кв.м., заключени в ивицата, описана с точки 1, 5, 6 и 4 в комбинирана скица № 1 към експертното заключение. Съдът възприема заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещите лица, и научната и логическа обоснованост на заключението.

От така събраните по делото доказателства съдът приема за установено наличието на първата предпоставка за уважаване на иска за собственост – ищцата да е собственик на спорната част от 39 кв.м. от УПИ II-100 в квартал 22 село ..., община Стара Загора.

По делото не се спори, а и от свидетелските показания и експертните заключения се установява, че към настоящия момент претендираната в исковата молба част от поземлен имот с УПИ II-100 в квартал 22 по плана на с. ..., община Стара Загора се владее от ответника. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че се касае за част с площ 39 кв.м., заключена между съществуващата ограда и регулационната граница. Тази част е отразена на комбинирана скица № 1 към експертното заключение /л.126 от делото/ и е заключена между точки 1, 5, 6 и 4. Следователно налице е и втората предпоставка за уважаване на иска за собственост по чл.108 от ЗС – ответникът да упражняват фактическа власт върху вещта, в случая – описаната по-горе част с площ 39 кв.м.

В хода на производството не се излагат твърдения и не са представени доказателства за наличието на ограничено вещно право или облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да владее спорната част от имота на правно основание. Предвид това съдът счита, че ответникът владее процесната част от 39 км. от УПИ II-100 в квартал 22 по плана на с. ..., община Стара Загора без правно основание, т.е. налице е и третата предпоставка за уважаване на иска за собственост.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.108 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик на част от УПИ II-100 в квартал 22 по регулационния план на с. ..., община Стара Загора, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г., при граници: от североизток - дере; от северозапад - УПИ I-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46, която част е с площ 35 кв.м. и е заключена между точки 1, 5, 6 и 4 на комбинирана скица № 1 към заключението на повторната съдебно-техническа експертиза и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на гореописаната част от имота, е основателен и следва да бъде уважен.

При произнасянето си по разноските съдът следва да бъде отчетено частичното прекратяване на производството поради отказ от иска, като на ищцата не следва да се присъждат разноски за частта, от която се е отказала, респ. на ответника следва да се присъдят разноски за частта, в която производството е прекратено /чл.78, ал.4 ГПК/. С оглед на това на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 692,82 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 514,12 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Г. ***, че Б.К.В. *** е собственик на част от УПИ II-100 в квартал 22 по регулационния план на с. ..., община Стара Загора, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г., при граници: от североизток - дере; от северозапад - УПИ I-100; от югозапад - улица с о.т. 42, 45а, 44 и 46, която част е с площ 35 кв.м. и е заключена между точки 1, 5, 6 и 4 на комбинирана скица № 1 към заключението на повторната съдебно-техническа експертиза /л.126 от делото/, която скица е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от решението, и ОСЪЖДА С.Д.Г. *** да предаде на Б.К.В. *** владението на гореописаната част от имота.

ОСЪЖДА С.Д.Г. *** да заплати на Б.К.В. *** сумата 692,82 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Б.К.В. *** да заплати на С.Д.Г. *** сумата 514,12 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	471
Дата:	15 април 2019 г.
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20185530105046
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	9 октомври 2018 г.

Решение по дело №5046/2018 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав