№ 59899
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20251110115438 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление, подадено от /фирма/ срещу Г. С. Г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница , ведно със
законна лихва за период от 17.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
10,00 лева (десет лева), представляваща договорна лихва за период от
28.02.2020 г. до 22.03.2020 г., сумата 253,71 лева (двеста петдесет и три лева и
71 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.03.2020 г. до
27.02.2025 г., 911,44лева (деветстотин и единадесет лева и 44 стотинки),
представляваща неустойка съгласно раздел неустойки, чл. 17 от договор за
потребителски кредит 599732 , както и държавна такса в размер на 31,50 лева
(тридесет и един лева и 50 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева (сто лева)..
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност
на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде
отхвърлено в частта за сумата 10,00 лева (десет лева), представляваща
договорна лихва за период от 28.02.2020 г. до 22.03.2020 г. и 911,44лева
(деветстотин и единадесет лева и 44 стотинки), представляваща неустойка.
В процесния случай се касае за сключен потребителски кредит между
длъжника и цедента. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно
постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
1
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната
практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да
се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и
в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната
разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /каквито са
предявените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания/,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и
чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното
производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата
на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на
потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва
да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
Доколкото договорът не предвижда заплащане на възнаградителна
лихва от 10 лв, дължима за времето от 28.02.2020 до 22.03.2020, заявлението в
тази част също следва да бъде отхвърлено.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
2
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 13,07 лв. за държавна такса
и над 20,75 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от /фирма/ срещу Г. С. Г. в частта му за сумата 10,00 лева
(десет лева), представляваща договорна лихва за период от 28.02.2020 г. до
22.03.2020 г. 911,44лева (деветстотин и единадесет лева и 44 стотинки),
представляваща неустойка, както и в частта за разноските над сумата от 12,03
лв. за държавна такса и над 24,05 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Указва на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
разпореждането може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част на
заявената от него претенция.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3