№ 836
гр. Русе, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Светлана Н. Енчева
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20234520201979 по описа за 2023 година
Образувано е по повод постъпила жалба от Д. Р. М., ЕГН:
********** от гр.Велико Търново, чрез адв. П. Х. – АК-Велико Търново
против НП № 38-0005849/16.08.2023г. на Директора на РД „АА“ гр.Русе, с
което на жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2
от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 3000.00 лв., за нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук. „а“ от наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се явява
упълномощения адв. П. Х. – АК-Велико Търново, като е подадена молба, с
която уведомява съда, че не може да се яви и желае да се даде ход на делото,
да се разпитат свидетелите и да се приключи съдебното следствие. Моли съда
да отмени наказателното постановление относно наложеното наказание на
осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на
3000.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3,
бук. „а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Излага доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и алтернативно моли за изменение на
наказателното постановление в тази част, като се намали наложената глоба.
Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В придружителното писмо изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди НП. Прави възражение за
прекомерност на разноските.
РП-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.06.2023г. служители на РД „АА“ гр.Русе на бул.Тутракан,
паркинг „Европа“ до напорни тръби спрели за контрол товарен автомобил
Скания с рег.№ ВТ5322КХ от категория №3, с прикачено полуремарке
Шварцмюлер от категория О4 с рег.№ ВТ3399ЕЕот категория О4. При
проверката установили, че автомобила извършва обществен превоз на товар
на територията на република България по маршрут от сгр.Девня до гр.Русе, за
което било представена товарителница № 0004286 и експедиционна бележка
с № 21674 от 21.06.2023г. Констатирали от представената товарителница, че
масата на ППС – то с това е 52780 кг., като максимално разрешената вида
съчленено ППС е 40 000 кг., т.е. установили са претоварване с 12 780 кг. За
така установените нарушения бил съставен АУАН № 954/21.06.2023г., въз
основа на който е издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля, АУАН, НП, както и останалите материали по
административно-наказателната преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите
2
реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в
развилото се съдебно производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл.
6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна
и субективна страна от е осъществен от обективна страна от Д. Р. М., ЕГН:
********** от гр.Велико Търново.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11
от 3.07.2001 г., допустимата максимална маса на ППС от категорията на
процесното - моторно превозно средство с две оси, с полуремарке с три оси за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.
От събраните по делото доказателства – представените на
проверяващите от жалп.М. - товарителница и експедиционна бележка,
безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на състава
от пътни превозни средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси и
товара-въглища, възлиза на 55 400кг. При това положение, очевидно е налице
превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на
процесното с 15 400кг. Нито в хода на проверката на инспекторите от
РД"АА"-Русе, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие
жалбоподателя не е представил доказателство за платена такса и
разрешително издадени от МРРБ.
От изложеното следва, че водача на товарния автомобила – жалп. Д.
Р. М. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а
3
именно да управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно
превозно средство с маса която надвишава нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че
общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и обстоятелството, че
липсва издадено надлежно разрешително и документ установяващ плащането
на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния
автомобил и товара за 21.06.2023г., и въпреки наличните представи
предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три
оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-
горе.
Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не са събрани безспорни доказателства, които да сочат към
момента на проверката каква е била действителната обща маса на процесния
товарен автомобил. Тази маса, както се установява от показанията на
свидетелите Николов и Пантов, и от приобщените от Съда товарителница и
експедиционна бележка, в случая била установена въз основа на документи,
издадени при натоварването на автомобила. Не се оспорва, че
експедиционната бележка е подписан от жалбоподателя, в качеството му на
водача на ППС, с което той очевидно приел данните от измерването без
възражения. Истинността на представените документи за товара не били
оспорени от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода
на съдебното производство. Следва да се отбележи също така, че сочената в
жалбата разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. въвежда
задължение на контролните органи да извършат собствено измерване с
електронна везна, но само в случаите, в които се извършва проверка за
съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или
тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3, но доколкото такова
разрешително за превоза, извършван от жалп. М. не е издавано,
разглежданият случай явно не е такъв и тази норма е не относима.
При тези обстоятелства правилно АНО ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалп.М. за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1,
4
пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът намира, че определената на Д. Р. М. глоба за това нарушение,
в максималния размер, се явява несправедлива и не съответства на
обществената опасност на дееца. Безспорно, всяко наказание следва да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на
нарушението. В конкретния случай наказващия орган не отчел налични
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходни
нарушения налагани на Д. Р. М..
Предвид изложеното и отчитайки от друга страна същественото
надвишаване на допустимата максимална маса – с повече от 30%, размера на
санкцията се явява необосновано завишен и следва да бъде намален към
минимума на предвиденото в санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
от ЗДвП, а именно в размер на 700. 00 лв.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
изменено в частта на наложеното наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук.
„а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателя, чрез адв. П. Х., АК – гр. Велико Търново е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. Тъй като
нормата на чл. 143 от АПК не сочи възлагането на разноските при изменение
на оспорения акт, то при изменение на обжалвания акт по силата на чл. 144 от
АПК намира приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид това, в случаите на
изменение на обжалваните в производството по ЗАНН актове, то на
основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя
възниква правото на присъждане на разноски пропорционално на уважената
част от претенцията.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК „Заплатените от ищеца такси,
5
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска“
Предвид на изложеното и като има предвид, че жалбоподателя
реално е заплатил възнаграждение в размер на 700 лв., редуцирано съобразно
уваженто искане и намаляване на наказанието от 3000.00 лв. на 700.00 лв.,
следва, че уважената част от иска въз онова на която следва да се определи
възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения е в размер на 530.00 лв., т.е. следва да се
определи възнаграждение в размер на 530.00 лв. съобразно уважената част на
иска.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 38-0005849/16.08.2023г. на Директора на РД „АА“
гр.Русе, с което на Д. Р. М., ЕГН: ********** от гр.Велико Търново е
наложено наказание на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание Глоба в размер на 3000.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, бук. „а“ от наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ.НАЛАГА имуществена санкция в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК, вр.
чл.144, вр.чл.78 от ГПК РД „АА“ гр.Русе да заплати на Д. Р. М., ЕГН:
********** от гр.Велико Търново направените по делото разноски за един
адвокат съобразно уважената част от иска в размер на 530.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6