РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                   Година  2020              Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХсъстав

На трети септември                    Година две хиляди и  двадесета

           

                         

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №1733 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.и г.с.“ООД срещу НП  № 03 –011080/20.03.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „П.и г.с.“ ООД е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева.

        Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,  поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

         В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното постановление. АНО не изпълнил задължението си да изясни обстоятелствата,  не описал нарушението като не посочил дата и място на извършване. Нарушението не било извършено, лицето имало сключен договор, същия ден било подадено уведомлението до НАП, а впоследствие било връчено на работника.

         В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който пледира НП да бъде  отменено. Не били изследвани обстоятелствата, посочени в обясненията и декларацията на лицето. Трудовият договор бил регистриран. Справката била връчена на лицето и случаят бил маловажен, поради което прави алтернативно искане за прилагане на чл.415в от КТ с минимално наказание.

 

         Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.  Според чл.415в ал.2 от КТ не било допустимо тази привилегия да се прилага за процесното нарушение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2019 г., била извършена проверка на строителен в гр.Варна, жилищен к-с „Терасите“, УПИ VІ-67 в местнос „Терасите“, с изпълнител „П.и г.с.“ООД. Установило се , че до работа е допуснат Е. Александров, на длъжност „общ работник”, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

Трудовият договор бил изпратен за регистрация по- рано същия ден и уведомлението било с изходящ номер от 06.03.19 г., 11.57ч.  Проверката установила работника на обекта в 11.50 часа, поради което било обективно невъзможно уведомлението да му е връчено.

Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН не постъпили възражения. Описаните в него констатации били изцяло възприети от АНО и било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:

Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети уведомления, разпечатка от подадени данни  за уведомления, заповед за компетентност, констативен протокол и др.

Съдът кредитира показанията на св.Н. като конкретни, подробни, логични и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП. Доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за да се направи извода, че на 06.03.19 г. Е. Александров е бил допуснат до работа и че към този момент на същия не е било връчено копие от уведомление до НАП. Това не се оспорва и от страните.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.     

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Посочени са всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере, в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Посочени са и доказателствата. В АУАН и НП са изложени всички правно релевантни факти – дата, място и др.

Правилно е приложен материалният закон.

Като е допуснал до работа лицето Е. Александров, преди да му връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление и от трудовия договор, на 06.03.19г. в гр.Варна работодателят „П.и г.с.“ООД извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение. С оглед чл.415в ал.2 от КТ, в случая не е приложима привилегированата норма на чл. 415в ал.1 за маловажно нарушение.

Съдът намира, че наложеното наказание е  несправедливо.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват Имуществена санкция в размер от 3000 лева. Наказание два пъти по-високо от минималния размер е непълно несъответно на тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че работникът е постъпил на работа същия ден, че трудовият договор е бил изпратен за регистриране в НАП, че е регистриран и нарушението е отстранено незабавно след установяването му, както  и че от него не са настъпили вредни последици. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават Имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова наказание е достатъчно  за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Не са налице предпоставките на чл.143 ал.1 от АПК за присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като не е налице хипотезата на отмяна на наказателното постановление.

Не са налице и предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК, тъй като не е налице и отхвърляне на оспорването.

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –011080/20.03.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „П.и г.с.“ООД е  наложено адм. наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева , КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на  наложеното адм. наказание “Имуществена санкция” на 1500 ЛЕВА.

              Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

               След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                        

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: