РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
гр. Пловдив, 12 април 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в закрито заседание на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1764 по
описа за 2017 год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 6883/08.04.2019
г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, подадена от Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, с чрез адвокат А. с искане за изменение на Решение № 676/26.03.2019 г. (в
молбата решението е посочено с номер 767, което съдът приема за очевидна
техническа грешка), постановено по АД № 1764 по описа
за 2017 г. на съда, в частта за разноските. Искането е обосновано с обстоятелството,
че фактурите и касовите бележки за извършените разноски за превод на документи
по делото в общ размер на 920 лв. се намират на лист 1145 до 1149, том 5.
Насрещната страна – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че искането
е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Съображения в тази
насока се излагат в становище вх. № 7201/11.01.2019 г. па описа на съда,
приложено по делото.
За да се произнесе по искането съдът
взе предвид следното:
Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което
се явява допустима. Разгледана по същество същото е основателно.
Съдът констатира, че по делото
своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който
претендираната сума от 920 лв. платена от жалбоподателя за преводи на документи
по настоящото дело е надлежно включена. Едновременно с това се установява, че
доказателства за извършеното плащане (в размер на 920 лв.) във връзка с така направените преводи се намират на лист 1148 и 1149, том 5.
При това положение, искането за изменение
на Решение № 676/26.03.2019 г., постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на
съда, в частта за разноските следва да бъде уважено.
Във
връзка с направеното от страна на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - Пловдив възражение, което най-общо се свежда
до обстоятелството, че преводите на документи не съставляват разноски по делото,
а следва да останат за сметка на лицето, е необходимо да се съобрази следното:
При липсата на легално определение на
понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл. 161
от ДОПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в
процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от
страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит
за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за
преводач, разходи за извършване на оглед, за превод на български език на
документи, представени по делото на чужд език и други подобни. Следователно
разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита
има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един
адвокат. В този смисъл направеното от Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - Пловдив възражение се явява очевидно
неоснователно.
Само
за яснота на ответника следва да се добави, че правната квалификация на
конкретно производство е задължение на съда, а не на страните и в този смисъл е
ирелевантно както за допустимостта, така
и за основателността на разгледаната в настоящото производството молба, че в
същата като правно основание страната е посочила чл. 192, ал. 4 ГПК, вместо чл.
248 от ГПК.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 676/26.03.2019 г., постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г.
на Административен съд Пловдив, в
частта, за разноските, с което Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, е осъдена да заплати на Г.Н.М., в качеството
му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 2500 лв., представляваща заплатените държавни такси,
възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати
на Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3420 лв., представляваща
заплатените държавни такси, възнаграждения за вещи лица, преводи на документи и
адвокатски хонорар.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на жалбоподателя и ответника за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: