Определение по дело №1764/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 776
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20177180701764
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта

              РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

     № 776

 

 

гр. Пловдив, 12 април 2019 год.

 

 

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1764 по описа за 2017 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба вх. № 6883/08.04.2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, подадена от Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, с чрез адвокат А. с искане за изменение на Решение № 676/26.03.2019 г. (в молбата решението е посочено с номер 767, което съдът приема за очевидна техническа грешка), постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на съда, в частта за разноските. Искането е обосновано с обстоятелството, че фактурите и касовите бележки за извършените разноски за превод на документи по делото в общ размер на 920 лв. се намират на лист 1145 до 1149, том 5.

Насрещната страна – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че искането е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Съображения в тази насока се излагат в становище вх. № 7201/11.01.2019 г. па описа на съда, приложено по делото.

За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното:

Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същото е основателно.

Съдът констатира, че по делото своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който претендираната сума от 920 лв. платена от жалбоподателя за преводи на документи по настоящото дело е надлежно включена. Едновременно с това се установява, че доказателства за извършеното плащане (в размер на 920 лв.) във връзка с така направените преводи се намират на лист 1148 и 1149, том 5.

При това положение, искането за изменение на Решение № 676/26.03.2019 г., постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на съда, в частта за разноските следва да бъде уважено.

Във връзка с направеното от страна на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив възражение, което най-общо се свежда до обстоятелството, че преводите на документи не съставляват разноски по делото, а следва да останат за сметка на лицето, е необходимо да се съобрази следното:

 При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл. 161 от ДОПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за преводач, разходи за извършване на оглед, за превод на български език на документи, представени по делото на чужд език и други подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. В този смисъл направеното от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив възражение се явява очевидно неоснователно.

Само за яснота на ответника следва да се добави, че правната квалификация на конкретно производство е задължение на съда, а не на страните и в този смисъл е ирелевантно както  за допустимостта, така и за основателността на разгледаната в настоящото производството молба, че в същата като правно основание страната е посочила чл. 192, ал. 4 ГПК, вместо чл. 248 от ГПК.

 

Така мотивиран, на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ Решение № 676/26.03.2019 г., постановено по АД № 1764 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив, в частта, за разноските, с което Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите,  е осъдена да заплати на Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2500 лв., представляваща заплатените държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3420 лв., представляваща заплатените държавни такси, възнаграждения за вещи лица, преводи на документи и адвокатски хонорар.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на жалбоподателя и ответника за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: